Р Е Ш Е Н И Е
№ 343 05.12.2019 г. град Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски
районен съд, VII-ми наказателен състав,
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Диана
Каравасилева
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 1192 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „А.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя – Ц.А.К., срещу наказателно
постановление № 24-002483/08.08.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция на
труда“ – гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за извършено нарушение на
чл. 61, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000
лева. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Оспорва установената от
административнонаказващия орган фактическа обстановка, като твърди, че не му е
предоставена възможност за излагане на възражения срещу констативен акт №
24-002483/18.07.2019 г., както и че актът е съставен при допуснато процесуално
нарушение – отсъствие на свидетел. Сочи се необоснованост на обжалваното
постановление, както и материална незаконосъобразност и явна несправедливост на
наложеното наказание, като определено в противоречие с принципите на чл. 27 от ЗАНН. Твърди се отсъствие на компетентност за административнонаказващия орган и
се излагат съображения за приложение към настоящия случай на чл. 28 от ЗАНН.
При изложените доводи се моли за отмяна на наказателното постановление,
евентуално – намаляване размер на наложеното наказание и определянето му на
законовия минимум.
В проведено по делото открито съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от управителя – лично и упълномощен адвокат,
като поддържа депозираната жалба и не ангажира доказателства.
Насрещната страна по жалба – д. „И.п.т.”***, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата
си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на
обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния
съдебен акт като законосъобразно и правилно. Ангажира ново писмено
доказателство.
Процесната жалба е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията
на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
В периода от 08.07.2019
г. до 30.09.2019 г., със заповед № 3-0634 от 02.07.2019 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” е била възложена териториална компетентност на служители
на ДИТ – Стара Загора, включително на свидетеля Б.Ш., за извършване на проверки
по спазване на трудовото законодателство в обекти на контрол на територията на д.
„И.п.т.”***. Вследствие на оправомощаването, на 16.07.2019 г., в бистро „Астра”,
находящо се в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, кв. „Камелия“ № 60, стопанисвано от жалбоподателя „А.“ ЕООД, била извършена проверка от служители на ДИТ - гр. Стара
Загора, сред които и свидетелката Ш. – главен инспектор. Свидетелката Ш. и
колежката ѝ Мария Илиева първоначално седнали като клиенти в бистрото,
където били обслужени от сервитьорката Деси Стоянова, а след като обядвали и
платили сметката си се легитимирали и започнали проверка. От работниците и
служителите в обекта било изискано да попълнят декларации по чл. 402, ал. 1, т.
3 от КТ относно трудовите им правоотношения. Такава декларация била попълнена и
от Д.Х.С., в която декларирала своя ЕГН, че заема длъжността „сервитьор“ от
19.06.2019 г., както и че няма сключен трудов или граждански договор към
момента на проверката. От декларирания ЕГН на Стоянова, свидетелката Ш.
установила, че същата е непълнолетна, по повод на което управителя на
дружеството-жалбоподател дал обяснения, че чака разрешение от ДИТ – Бургас.
След проверка, свидетелката установила, че Деси Стоянова има разрешение за
работа, издадено на 11.07.2019 г., като в последствие работодателят представил
и трудов договор с лицето. Въз основа на извършените констатации, свидетелката Ш.
съставила АУАН № 24-002483/18.07.2019 г. за допуснато нарушение на чл. 61, ал.
1 от КТ, получен от законния представител на жалбоподателя на 18.07.2019 г. без
вписани възражения. По повод констатациите, управителят на дружеството –
жалбоподател е депозирал обяснения, с които признава, че Деси Стоянова е
допусната до работа без сключен трудов договор, като заявява, че не му било
известно, че поисканото разрешение е излязло на 11.07.2019 г., а веднага след
като е узнал е пуснал трудов договор. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива / АУАН № 24-002483/18.07.2019 г.; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 16.07.2019 г., 16,57 часа; разрешение
за приемане на работа на непълнолетно лице на директора на ДИТ – Бургас от
11.07.2019 г.; Трудов договор № 6/16.07.2019 г.; Длъжностна характеристика за
длъжността „сервитьор“; писмено обяснение на законния представител на
жалбоподателя от 18.07.2019 г.; Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на Д.Х.С.
от 16.07.2019 г., 13,49 часа; заповед № З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“; заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор
на ИА „ГИТ”; заповед № З-0803/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”; служебна карта на актосъставителя Ш.; фискален бон № 013602/16.07.2019
г., 13,34 часа/. Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските
показания на разпитания свидетел Ш..
От
доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа
обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло.
Впрочем и самият жалбоподател не оспорва от фактическа страна, че Деси Стоянова
е осъществявала трудова дейност на 16.07.2019 г. на стопанисвания от
дружеството обект. От друга страна именно представените от жалбоподателя
писмени доказателства удостоверяват, че трудовият договор с лицето е сключен
след извършената проверка в обекта – след 16,00 часа на 16.07.2019 г.,
доколкото приложен фискален бон и декларацията на Стоянова установяват, че
проверката е била осъществена за времето от 13,34 часа до 13,49 часа на
16.07.2019 г.
Във връзка с
формиране на фактическите изводи на съда, следва да се има предвид, че не се
приемат възраженията на жалбоподателя за недоказаност на установените в хода на
проверката факти. Най-общо възраженията на жалбоподателя са насочени срещу
доказателствената стойност на констативен акт от извършена проверка, какъвто не
се съдържа в административнонаказателната преписка и не е представен от
страните по делото в хода на съдебното следствие. На първо място следва да се
има предвид, че в КТ са предвидени различни задължения за работодателя и
контролните органи, които имат за цел да обезпечат надлежното събиране на
доказателства за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство
/чл. 402, чл. 403, чл. 403а от КТ/. Анализът на посочените разпоредби води до
извод, че контролните органи имат възможност да събират данни чрез писмено
деклариране от работниците и служителите, които са задължени да посочват
истината, както и чрез писмени доказателства, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа, които работодателят е задължен да
представи съгласно чл. 403а от КТ. При така очертаните правомощия на
контролните органи и задължения на работодателя, несъстоятелни се явяват
доводите на жалбоподателя, че проверяващите не са събрали доказателства за
установяване на нарушението, доколкото констатациите им се основават на АУАН,
връчен без възражения на жалбоподателя; декларация на работника Деси Стоянова;
обяснения на управителя на жалбоподателя; както и представени от жалбоподателя
справка и разрешение от ДИТ – Бургас и трудов договор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ” и заповед № З-0803/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и
съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал. 1 от КТ/ и в срока по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи надлежното
оправомощаване на служители от ДИТ – гр. Стара Загора да съставят актове на
територията на ДИТ – гр. Бургас /по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз
основа на заповед № З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“/. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението.
Не се
констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. В процесния случай се касае до
извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба трудовият
договор се сключва между работодателя и работника преди постъпването на работа.
Нарушението се състои в приемане на работа на работници или служители без
сключен трудов договор. В наказателното постановление изрично е записано, че
санкционираното дружество, в качеството си на работодател, е приел на работа
лицето Деси Стоянова без преди това да е сключил трудов договор с нея. Тези
факти напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по чл. 414,
ал. 3 предл. първо, вр. с чл. 61 ал. 1 от КТ. По делото безспорно се установи, че в деня на
проверката на място – 16.07.2019 г. по обяд, около 13,30 часа, Стоянова е установена
да полага труд на обекта на „А.“ ЕООД, изпълнявайки трудовите функции на
сервитьор. От обясненията по случая на законния представител на нарушителя –
работодател и представените доказателства е видно, че Стоянова е допусната да
работи преди сключване на трудов договор, като уведомлението за последния е
постъпило в ДИТ – Бургас на същия ден, следобед, след приключване на проверката
на място. Поради тази причина съдът приема, че „А.“ ЕООД е нарушило чл. 61, ал.
1 от КТ като е приело на работа Деси Стоянова без да е имало сключен с нея
трудов договор.
По повод
оплакванията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява твърдяната маловажност на случая. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване на
трудовото законодателство, съдът намира, че процесното нарушение не може да се
характеризира като такова с ниска обществена опасност. Фактът, че по делото не
са събрани данни на жалбоподателя да са налагани предходни наказания за
нарушения на трудовото законодателство, не може да се приеме като достатъчно
смекчаващ, за да е налице маловажен случай. При изложените съображения, за съда
се налага извод, че деянието не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите деяния от същия вид, предвид което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към процесния случай.
За извършеното
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ законодателят, с разпоредбата на чл. 414, ал.
3 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 лева до 15
000 лева. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в
размер на 5000 лева. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да
се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер
в санкционната норма - 1500 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вината
обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява
необосновано и несправедливо. С така наложеното наказание в размер на 1500 лева
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Така определеният от законодателя минимален размер е достатъчно висок и при
липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на
жалбоподателя-работодател, ще отговори на целите на административното
наказание. Тук следва да се отбележи също така, че във връзка с дадени на
работодателя указания след проверката констатираното нарушение е било
отстранено.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта
относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се
намали от 5000 лева на 1500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 24-002483/08.08.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция на
труда“ – гр. Стара Загора, с което на „А.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя – Ц.А.К., на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за извършено нарушение
на чл. 61, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 /пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 5000 /пет хиляди/ лева на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: