ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
гр. Благоевград , 01.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на първи февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно
дело № 20201200600827 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод депозирана жалба от обвиняемия Улузов,
чрез неговия защитник срещу Определение № 504393/02.11.2020г. по ЧНД №
476/2020г. по описа на РС Р.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, като се настоява същото да се
отмени, а вместо него настоящата инстанция да се произнесе с решение по
същество, като измени мотивите и основанието за прекратяване на
наказателното производство. Сочат се подробни съображения.
Самото определение оставя без разглеждане жалбата на обвиняемия по
ДП Улузов срещу Постановление на РП Р. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 50/2012г. по описа на СлО при ОП Б., водено за
престъпление по чл. 206 ал.3 вр. с ал.1 от НК и прекратява производството по
делото.
Въззивният съд като съобрази направеното в жалбата искане и
характера на настоящото производство, намира жалбата за допустима-
подадена е от заинтересована страна, а разгледана по същество за
основателна.
1
Както правилно районният съд е резюмирал фактите, производството е
било образувано от районната прокуратура в Р. за престъпление по чл. 206
ал.3 вр. с ал. 1 от НК, като в хода му бил привлечен като обвиняем жалещия
се Улузов. Наблюдаващият прокурор е прекратил производството по делото
по основанията на чл. 24 ал.1 т.1 от НК, като е приел, че липсва
престъпление. Районният съд в своето определение е приел от една страна, че
жалбата срещу определението е допустима, тъй като била подадена в срок от
обвиняемия, но от друга е изложил съображения, че за жалещия се няма
правен интерес от обжалване на определението. Изложил е съображения в
насока, че правен интерес имало само в случаите на нереабилитиращо правно
основание, а настоящия случай не бил такъв. Позова се на съдебна практика
относно обстоятелството, че основанията на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК,
предвиждащи прекратяване на наказателното производство в случаите, в
които деянието не съставлява престъпление, е най благоприятния вариант за
дееца и е приел, че за него няма интерес от обжалване, защото нямало да
постигне по- добър за него вариант по отношение на наказателно правната му
съдба.
Въз основа на посочената фактология въззивният съд приема, че
обжалваното определение е неправилно, тъй като с него първоинстанционния
съд незаконосъобразно е изложил аргументи в насока за неоснователност на
жалбата срещу постановлението на прокурора, като същевременно ги е
възприел за основания по нейната допустимост. От една страна
аргументирано е било прието, че в постановлението на районната
прокуратура неправилно е било посочено правното основание за
прекратяване на наказателното производство, съобразно нормата на чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1 от НПК, касаеща случаи на прекратяване на
наказателното производство за деяние, което не е извършено или не
съставлява престъпление. Същевременно било констатирано и че в мотивите
на постановлението се съдържат съображения в противоречие, с посоченото
основание, а именно такива от които се прави извод, че производството се
прекратява поради недоказаност на обвинението. Тези съображения обаче не
са свързани с правния интерес на жалещия се, какъвто характер имат тези
свързани с правото му на жалба, нейната форма и сроковете за обжалване, а
са по съществото на поставените в жалбата въпроси, с които се решават
2
основанията за прекратяване на наказателното производство, т.е.
основателността на жалбата.
Поради изложеното съдът намира, че като е оставил жалбата без
разглеждане като недопустима, районният съд неправилно е прекратил
производството по делото, въпреки, че в мотивите си е възприел една от
заложените в постановлението взаимно противоречащи си тези. По този
начин е изложил аргументи и се е произнесъл по съществото на случая, а
именно доколко законосъобразно и правилно е прекратяването на
производството по неговите правни основания, но в противоречие с тези си
изводи е приел, че жалбата е недопустима и е прекратил производството по
делото. В този смисъл, макар и правилно да е отчетено в мотивите на
първоинстанциония съд, че постановлението, с което е било прекратено
наказателното производство е вътрешно противоречиво, пропускът не е бил
отстранен със съдебния акт, а е отказано незаконосъобразно да се разгледа
жалбата. Съдебният контрол върху действия на прокурора от ДП включва и
произнасяне по това доколко правно издържано е било постановлението за
прекратяване. Независимо от мотивите в него, районният съд неправилно е
решил, че е необжалваемо, без да отчете, своите собствени съображения, че е
вътрешно противоречиво, тъй като правното му основание явно не
съответства на изложените мотиви и аргументи. Затова настоящият състав
приема, че с оставяне на жалбата срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство без разглеждане, районния съд е постановил
неправилен съдебен акт. С него съществено е нарушил правата на страните.
По аргумент на изложеното намира, че защитните възражения са
основателни и в този аспект, че определението на районния съд е неправилно.
Районният съд е следвало да се произнесе по същество, доколкото
постановлението поради правното си основание подлежи на обжалване и
обвиняемият е от кръга заинтересовани лица. Мотивиран от изложеното и
като съобрази, че в рамките на конкретната процедура няма процесуална
възможност въззивния съд за се произнесе по същество, тъй като няма акт на
първата инстанция в тази насока, БлОС в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯВА Определение № 504393/02.11.2020г. по ЧНД № 476/2020г.
по описа на РС Р.
Връща делото на РС Р. за произнасяне по съществото на жалбата.
Определението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4