№ 7966
гр. София, 16.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110101354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).
В срока за обжалване на определението,с което е допълнено решението в частта за
разноските,дружеството ответник формулира искане за постановяване на диспозитив в
частта,в която е отхвърлено искането на *** за присъждане на разноски в пълния
претендиран размер.
Насрещната страна ***. чрез адв.Д. изразява становище за недопустимост на искането,а ако
бъде възприето - за неговата неоснователност.
Софийският районен съд счита,че е сезиран с допустимо искане - с оглед това,че с
определението на съда е допълнено решението в частта за разноските,искане за изменение
на определението в частта за разноските се явява допустимо,доколкото въпросът за
разноските е разгледан за първи път с постановеното определение. Ако е допустима молба за
изменение на решението в частта за разноските,то допустима е и молба за изменение на
определение,с което съдът след постановяване на решението по реда на допълването за
първи път се е произнесъл по въпроса за дължимите разноски.
Разгледана по същество,молбата се явява неоснователна.
Съдът счита,че искането на ответното дружество *** за постановяване на диспозитив в
частта,в която искането за разноски е отхвърлено се явява неоснователно. Дължимостта на
разноските представлява последица от разрешения правен спор като съдът присъжда
разноски при съобразяване уважена и отхвърлена част от исковите претенции. Предмет на
делото са предявените искови претенции,докато претенциите за разноски са последица от
начина,по който е разрешен правният спор,поради което за разлика от исковите
претенции,по които съдът се произнася за цялото искане,с което е сезиран и при
съобразяване необходимостта от формиране сила на пресъдено нещо по целия спорен
предмет,размерът на разноските се присъжда при съобразяване наличието на уважена или на
отхвърлена част от исковете като в диспозитива се обективира конкретно дължимия размер
1
на разноски за всяка от страните. С оглед принципното различие между искова претенция и
претенция за разноски настоящият съдебен състав счита,че не е дължимо обективиране в
диспозитив на частта от разноски,които са претендирани,но не са присъдени.
Софийският районен съд приема,че не са налице предпоставки да бъде изменено
определението,с което е допълнено решението в частта за разноските като бъдат присъдени
в полза на *** разноски в по-висок размер,защото преценката каква част от разноските
следва да бъде присъдена съдът реализира при съобразяване уважена или отхвърлена част от
иска,а в настоящия случай едната искова претенция е уважена,а другата е отхвърлена. При
наличието на уважена искова претенция не е налице основание в полза на ответника да
бъдат присъдени разноски в пълен размер,каквато би била хипотезата,ако и двата предявени
иска са неоснователни. Не може да бъде възприет и доводът на ответното дружество,че е
дължимо юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер,тъй като нормативната уредба
предвижда,че размерът на юрисконсултско възнаграждение,което да бъде присъдено е
предоставена на съда.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на *** за изменение на определение за допълване на
решението в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2