Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  07.11.2019г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                    II  граждански състав

На седми октомври                                           Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С. Г.

                                                                                                

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2905 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

В исковата молба ищцата П.Б. твърди, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г., вписан в СВ с вх. №, прехвърлила на внука си В.Г.Б., ЕГН **********, следния недвижим имот - Дворно място с площ от 304 (триста и четири) кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III - 632 (три за шестстотин тридесет и две), целият с площ от 342 (триста четиридесет и две) кв.м., находящ се в с. Г., община К., по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, навен с оградни стени, гараж и всички други подобрения, при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631.

Сочи, че извършената сделка чрез покупко-продажба на имота, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. е относително симулативна, тъй като прикрива дарение. Нейната воля била имотът да бъде дарен на внука ѝ, но била оформена като покупко-продажба с цел избягване на бъдещи спорове с други наследници. Реално по извършената сделка не е имало плащане на продажна цена, тъй като такава била волята и на двете страни.

Счита, че тъй като сделката била извършена по време на брака между двамата ответници, втората ответница е пасивно легитимирана да отговоря по настоящия иск.

Заявява, че понастоящем изпаднала във финансово затруднение и имала намерение да претендира от първия ответник издръжка, а в случай, че той откаже такава, да предяви иск за отмяна на дарение. Сочи, че оттук произлиза правния ѝ интерес да предявя настоящия иск за разкриване на симулация.

Твърди, че в същия ден когато било извършено прехвърлянето, двете страни подписа обратно писмо за действителната воля по сделката.

Моли съда на основание чл. 17 ЗЗД да признае за установено по отношение на В.Г.Б. и М.И.П., че сделката оформена като покупко-продажба на имота, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. е относително недействителна, прикриваща дарение на прехвърляния имот, а също така да приеме за установено, че дисимулативната сделка за прехвърляне на Дворно място с площ от 304 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-632, целият с площ от 342 кв.м., находящ се в с. Г., община К., по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения, при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг - УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631, е дарение, със законните последици. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. Т., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Претендира за направените по делото разноски. Излага съображения в писмена защита по делото.

 

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника  В.Г.Б.. В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че е съгласен с иска на ищцата.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.И.П., чрез адв. А. С., в качеството ѝ на пълномощник, с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

 

Оспорва изложените в исковата молба факти и правни твърдения. Счита, че причината за завеждането на иска от ищцата е развода между нея и първия ответник и възникналите впоследствие между тях имуществени спорове.

Заявява, че с В.Б. вече не са съпрузи и между тях има висящи дела, касаещи подялба на имуществото, придобито от тях двамата по време на брака, включително относно спорния имот. В този смисъл твърди, че настоящият процес е симулативен, а ищцата и ответникът Б. превратно упражняват процесуалните си права в грубо нарушение на разпоредбата на чл. З от ГПК. Симулативна е не сключената межда тях сделка по покупко-продажба на недв. имот, а позицията им в настоящия спор.

Заявява, че в действителност ищцата няма намерение да разваля договора за дарение, самата тя не се нуждае от издръжка, а и ответникът няма доходи, които да му позволяват да ѝ предоставя такава.

Твърди, че от датата на извършване на продажбата на имота до настоящия момент нито доходите на ищцата са намалели, нито нейните разходи са се увеличили.

Възразява срещу твърдението, че на датата на сключване на процесната сделка страните са подписали т.н. „обратно писмо", представено като писмено доказателство по делото. Сочи, че този документ е съставен едновременно с изготвянето на исковата молба, единствено и само за целите на настоящото производство и не отразява волята им към датата на подписване на договора за покупко-продажба. Същият няма достоверна дата и не може да ѝ се противопостави.

Оспорва достоверността на датата, отразена в обратното писмо. Противопоставя се на искането за допускането до разпит на свидетели. Ще се ползва от приложения по делото нотариален акт. В съдебно заседание адвокат А. С. в качеството й на пълномощник на ответницата моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Не претендира за разноски. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №  г. по описа на нотариус  П. П., с рег. №на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К.. От същия се установява, че договора за покупко-продажба на недвижим имот е сключен между П.Т.Б. от една страна, в качеството ѝ на продавач и от друга страна В.Г.Б., като купувач. Съгласно договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус  П. П., с рег. №  на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К. П.Т.Б. продава на В.Г.Б. следния свой, придобит по давностно владение и наследство недвижим имот – лична собственост, а именно: дворно място с площ от 304 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-632, целият с площ от 342 кв.м., находящ се в с. Г., община К., по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения, при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг - УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631за сумата от 6 000,00 лева, която сума продавачът е получил от купувача предварително.

 

По делото е представен документ наименован „Обратно писмо“ от 01.06.2012 г., подписано между П.Т.Б. и В.Г.Б.. Със същото заявяват, че действителната воля за прехвърляне на дворно място с площ от 304 кв.м., за което е отреден урегулиран поземлен имот III-632, целият с площ от 342 кв.м., находящ се в с. Г., община К., по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения, при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг - УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631 от П.Т.Б. на внука ѝ В.Г.Б., оформено с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус  П. П., с рег. №  на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К. е била за дарение на същия имот.

 

По делото е представена нотариална покана от П.Т.Б. до В.Г.Б. от 07.11.2018 г. по описа на нотариус  П. П., с рег. №  на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К.. Със същата ищцата е поканила ответника В.Г.Б. да ѝ заплаща издръжка от 100,00 лева на месец, тъй като е в напреднала възраст, има редица заболяване и поради недостатъчност на доходите изпаднала във финансово затруднение. Посочено е, че сделката, оформена в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №  г. по описа на нотариус  П. П., с рег. №  на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К. като покупко-продажба в действителност се касае за дарение, за което на датата на прехвърлянето подписали „Обратно писмо“. Нотариалната покана е връчена на В.Г.Б. на 08.11.2018 г.

 

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К.С.М. и Н. И. К.

 

От показанията на свидетеля М.се установява, че познава ищцата повече от 40 години. Посещавал я често „комшии сме там“. Свидетелят сочи, че П.Т.Б. „иска да прехвърли имота на В.“ и била казала, че иска само на него да го прехвърли без брат му и жена му да имат някакъв дял. Свидетелят сочи, че разбрал, че имотът е продаден и знаел, че пари П. не била получила от В. Това го знаел: „моята майка излиза и се наговарят с П.“. Заявява, че виждал ответницата М. няколко пъти, като от баба П. знаел, че тя няма претенции за този имот.

 

Свидетелката К. заявява, че познава ищцата от много години и се виждали често. П. ѝ била казвала, че: „имота иска да бъде на В. и никой да няма права“. Свидетелката била съдействала на П., за да се свърже с адвокат. Свидетелката сочи, че П. казала „че трябва да си направят някакъв документ да бъде само между тях двамата“. Не била чувала при изповядване на сделката В. да е давал някакви пари. Знаела от П., че имота бил прехвърлен с покупко-продажба, и че има такъв документ между тях двамата. Знаела, че М. и В. били разделени.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

Ищцата е предявила срещу ответниците обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 5 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищеца претендира от съда  да обяви нищожност на договора за продажба, поради симулативност, както и да признае за установено, че действително сключения между страните договор е такъв за дарение.

 

Съгласно правната теория, привиден е този договор, страните по който са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му последици. Целта е да се създаде привидност пред третите лица/не и между страните/ за това какви са действителните отношения между страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание, тогава е налице абсолютна симулация, а когато волята на страните е да си дължат нещо различно от посоченото в договора, е налице относителна симулация. При относителната симулация са налице две съглашения - явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такова, което урежда действителните отношения. Както при абсолютната, така и при относителната симулация, привидният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата случая страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с привидния договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност.

 

Не е спорно, че ответниците по делото са били в граждански брак към датата на сключване на договора  на процесната покупко продажба като към датата на предявяване на исковата молба бракът между ответниците  е прекратен

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Независимо, че не е страна по процесния договор за покупко-продажба, поради факта, че той се сключва по време на брака на двамата съпрузи, съпругът, неучаствал в сделката, придобива права по силата на закона по този договор. В случая към датата на изповядване на процесната покупко-продажба, ответниците са били в граждански брак, поради което и са придобили процесната 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност.

 

За да разкрие симулацията и по този начин докаже, привидността на сключения договор и че същия прикрива дарение, ищцата се позовава на документ наречен " обратно писмо", подписано от продавача – ищцата и от купувача по сделката – първия ответник, който е с посочена дата 01.06.2012г. Относно този частен документ пълномощника на ответницата  М.И.П. е оспорил достоверността на датата, отразена в обратното писмо. Тъй като се касае за частен документ, който не носи подписа на другата страна по сделката – ответника М.И.П., който оспорва сочената в него дата, и същият не е заверен, следва да се приеме, че същият е с достоверна дата за трети лица – 08.11.2018г., когато е депозиран ведно с исковата молба в деловодството на съда. Между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не отразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Средва да се отбележи, че този частен документ, не носи подписа на ответницата М.И.П. и същият не би могъл да й бъде противопоставен. Липсата на подпис от страна на ответника под „обратно писмо“, означава, че в него няма изявление на М.И.П.. След като ответникът е страна по сделката, чието обявяване за привидно се иска, за да бъде установена пълно нейната симулативност обратния документ трябва да свидетелствува относно това, че всички участващи в продажбата лица /както ищцата, така двамата  ответници/  са искали тя да породи правни последици, различно от привидно уговорените.

 

Обратният документ, който разкрива съдържанието на един прикрит договор трябва да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава той служи за пълно разкриване на симулацията  Когато е налице другарство и обратният документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да са еднакви спрямо всички задължителни другари. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, какъвто е настоящия случай, то такава липсва. Обратният документ е договор и затова неподписалата страна не е обвързана от него. Неподписалият обратното писмо съпруг срещу когото е насочена сделката /прикритият договор/ не е обвързан от него. За да гарантират правата си по прикритата сделка, страните по нея е следвало да се снабдят с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай както бе посочено по - горе подписаният от тях обратен документ му е непротивопоставим / Решение № 464/16.06.20101 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г. І г. о., Решение № 1161/9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3417/2007 г. ІV г. о. и др. /.

В случая това обратно писмо в което не е участвал съпруга ответник ще служи само като начало на писмено доказателство по см. на чл. 165, ал. 2 ГПК по отношение на неподписалият го съпруг и не доказва симулацията. Обратното писмо, изхождащо от един от другарите, има значение на начало на писмено доказателство за допускане на свидетели за разкриване на симулацията и по отношение на другия другар. Началото на писмено доказателство прави симулацията само вероятна, но не я доказва напълно. При това положение страната, която се домогва да установи, че сделката е симулативна, следва да приведе и други доказателства, с които да убеди съда / Решение № 1326/24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2007 г. ІV г. о. / . В този случай е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите и симулативността на оспореният договор да стане със свидетели.

От показанията на свидетеля М. не се налага извод, че прехвърлителката П.Т.Б. е имала категорично дарствено намерение спрямо ответника – купувач. От неговите показания се установява, че процесния имот е продаден и че плащане между страните не е извършено, както и желанието на прехвърлителката имота да е само на Владко“.

В този смисъл са и показанията на свидетелката К., от който се установява,  че след сключването на сделката прехврлитилката П.Б. й казала „че има такъв документ между тях двамата“, както и че плащане на цената не е извършено. От нейните показания също не се установява прехвърлителката да е имала категорично дарствено намерение спрямо ответника – купувач.

Съдът намира, че следва да отбележи, че свидетелските показания не са непосредствени, като свидетелите не са присъствали при сключването на сделката, нито пък са очевидци на изразената воля на двете страни по договора.

 

Неоснователно е твърдението на пълномощника на ищцата, че е налице признание на първия ответник относно наличието но симулация. Следва а се отбележи, че това изявление не би могло да обвърже втория ответник, защото при необходимото другарство /включитилно задължителното/ всички действия на разпореждане с предмета на спора трябва да са извършени по общо съгласие на всички другари. Ако един необходим другар признае иска, а останалите – не,  ще намери приложение чл.217 от ГПК, като признанието  ще се цени от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото.

 

Тежестта да се докаже симулацията, респ. прикритото съглашение по предявените в настоящото производство искове е на ищцата при условията на пълно и главно доказване. От свидетелските показания на ангажираните свидетели от страна на ищцата за установяване симулативността на оспорената покупко-продажба,  не водят до категоричен извод, че прехвърлителката е имала категорично дарствено намерение спрямо първия ответник купувач.

 

Предвид изложеното по – горе, че в случая не е доказано твърдението, че договорът за покупко – продажба е привидно сключен, поради което исковете за неговата нищожност и признаване за установено, че между страните е сключен договор за дарение са неоснователни и следва да се отхвърлят.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** против В.Г.Б., ЕГН ********** с адрес ***  и М.И.П., ЕГН **********, с адрес *** исковете: по чл. 26, ал. 2 пр. 5 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място с площ от 304 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-632, целият с площ от 342 кв.м., находящ се в с. Г., община К., по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, навес с оградни стени, гараж и всички други подобрения, при съседи: от север - улица, от запад - УПИ II-633, от юг - УПИ IV-635, от изток - УПИ V-631, сключен между П.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** и В.Г.Б., ЕГН ********** с адрес ***, с  нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус  П. П., с рег. №  на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К., като привиден и обявяване за действителен на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, на прикритият договор за дарение на същия имот, сключен между П.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** и В.Г.Б., ЕГН ********** с адрес ***, като неоснователни.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

 

                                     

 

 

                                                             Районен съдия :