Р Е Ш Е Н И Е
№260071/19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ
:ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор П. Костадинов
изслуша
докладваното от съдия Янков внохд №255/2019г. на ВАпС
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Първо процесуалната хронология по
делото :
С присъда №11/18.05.2015г. по нохд №18/2011г. на Търговищки окръжен съд е била ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимите П.Д.П. и Д.П.Д. за престъпления по
чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2,3,5 НК /за първия-и т.6/ вр. чл.26 НК, за което и им са наложени наказания от по три
години лишаване от свобода, отложени на основание чл.66 НК за срок от по пет
години за всеки от тях. С решение №183/11.11.2015г. по внохд
№312/2015г. Варненски апелативен съд е отменил присъдата и е върнал делото за
ново разглеждане на прокурора, който след допълнително разследване изготвил нов
обвинителен акт и отново го внесъл в съда.
С присъда №15/18.12.2018г. по нохд №49/2018г. на Търговищки окръжен съд отново била
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, както следва :
-Подс.П.П. бил признат за виновен в това, че в
гр.Търговище в качеството му на управител на „Хлебопроизводство и сладкарство“
ООД-гр.Търговище, избегнал установяването и плащането на дължим от дружеството
данък върху добавената стойност в големи размери-за сумата 8 019.29 лв., като
потвърдил неистина в справка-декларация №25000936698/14.05.2009г. по чл.125 от ЗДДС, използвайки документ с невярно съдържание-фактура №99/01.04.2009г.,
удостоверяваща неосъществени в действителност строително-монтажни работи, на
стойност 40 096.46 лв. и 8 019.29 лв. ДДС,издадена от „Мариновгаз”ООД-гр.Търговище,
допускайки осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч /отм./
и приспадайки неследващ се данъчен кредит в посочения размер –престъпление по
чл.255, ал.1, т.2, т.5, т.6 и т.7 от НК, поради което и на осн.чл.55, ал.1, т.2
,б.“б“ във вр.с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, изразяващо се
в ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ за срок от ДВЕ ГОДИНИ по настоящия му адрес в
гр.Търговище, ул.“Преслав“ №8, ап.5, изразяваща се в явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично, както и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ в
пробационната служба по настоящия адрес на лицето в гр.Търговище, за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Подсъдимият е бил ПРИЗНАТ
ЗА НЕВИНЕН по обвинението му по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3,
т.5-т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и за разликата над сумата 8 019.29 лв.
до сумата 23 038.53 лв.-особено големи размери по посоченото обвинение в частта
му за избягване установяването и плащането на ДДС със 1.СД
№*********/14.03.2005г.-ДДС в размер на 75.00лв. и в следващите СД по ЗДДС-ДДС
в размер на по 116.67
лв.месечно2.СД№*********/13.04.2005г.,3.СД№*********/13.05.2005г.,4.СД№**********/14.06.2005г.,5.СД№**********/14.07.2005г.,6.СД№**********/12.08.2005г.,7.СД№**********/13.09.2005г.,8.СД№**********/14.Х.2005г.;9.СД№**********/11.ХІ..2005г.,10.СД№**********/13.ХІІ.2005г.,11.СД№**********/16.01.2006г.,12.СД№**********/10.02.2006г.,13.СД№25000800531/13.03.2006г.,14.СД№25000801730/13.04.2006г.,15.СД№25000802696/12.05.2006г.,16.СД№25000803358/12.06.2006г.,17.СД№25000804750/13.07.2006г.,18.СД№25000805462/10.08.2006г.,19.СД№25000806809/13.09.2006г.,20.СД№**********/12.Х.2006г.,21.СД№25000809090/14.ХІ.2006г.,22.СД№25000810191/14.ХІІ.2006г.,23.СД№25000811281/15.01.2007г.,24.СД№25000900945/14.02.2007г.,25.СД№25000902074/14.03.2007г.,26.СД№25000903131/13.04.2007г.,27.СД№25000903946/11.05.2007г.,28.СД№25000905495/14.06.2007г.,29.СД№25000906396/12.07.2007г.,30.СД№25000907913/14.08.2007г.,31.СД№25000908881/13.09.2007г.,32.СД№25000910501/15.Х.2007г.,33.СД№25000911766/14.ХІ.2007г.,34.СД№25000912804/13.ХІІ.2007г.,35.СД№25000914375/14.01.2008г.,36.СД№25000915323/13.02.2008г.,37.СД№25000916371/14.03.2008г.,38.СД№25000918189/14.04.2008г.,39.СД№25000919084/13.05.2008г.,40.СД№25000920696/13.06.2008г.,41.СД№25000921753/11.07.2008г.,42.СД№25000923304/13.08.2008г.,43.СД№250009246688/12.09.2008г.,44.СД№25000925994/13.Х.2008г.,45.СД№25000927824/14.ХІ.2008г.,46СД№25000929275/15.ХІІ.2008г.,47.СД№25000930621/14.01.2009г.,48.СД№25000931942/13.02.2009г.,49.СД№25000933457/13.03.2009г.,50.СД№25000935194/14.04.2009г.,51.СД№25000936698/14.05.2009г.и52.СД№25000938066/12.06.2009г.,
или общо в размер на 6 025.17 лв. от наемните отношения с ЕТ“Тина–2004-Татяна
П.“-гр.Търговище;
в СД №250009 36698/14.05. 2009г., чрез използване на документ с невярно
съдържание-фактура №15/14.04.2009г., издадена от „Зора мебел”ЕООД-гр.Търговище
с размер на ДДС 3 768.80 лв., както и на корпоративен данък в общ размер на 5
225.47лв.-в ГДД по ЗКПО с вх.№200 И0000348/27.03.2008г. за 2007г. в размер на
951 лв. и в ГДД с вх.№2500И0001063/ 30.03.2009г. за 2008г. в размер на 4 273.46
лв., като го ОПРАВДАЛ по тези части на обвинението по чл.255, ал.3 във връзка с
ал.1, т.2, т.3, т.5-т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
-подс. Д.Д. бил признат за виновен в това, че в периода от 14.06.2004г. до
30.04.2008г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на
35 025.05 лв.(27 575.99 лв. за 2004г.+ 1 241.46 лв. за 2005г.+3 210.00 лв. за
2006г.+2 997.60 лв. за 2007г.), по ЗОДФЛ
/отм./ в размер на 34 491.01 лв.(31 720.87 лв. за 2004г.+2 770.14 лв. за
2006г.) и по ЗДДФЛ в размер на 2 628.65 лв. за 2007г., или в общ размер на 72
144.71лв., представляващо особено големи размери-над 12 000 лв. по чл.93, т.14
от НК, като потвърдил неистина в данъчни декларации по чл.41 от
ЗОДФЛ/отм./-в ГДД вх.№25002128/ 21.03.
2005г. за сумата 31 720.87 лв. и в ГДД с вх.№ 250А0 554/16.04.2007г. за сумата
2 770.14 лв.; по чл.50 от ЗДДФЛ-в ГДД с
вх.№250А7577/ 30.04.2008г. за сумата 2 628.65лв. и по ЗЗДС-в СД вх.№
**********/ 14.06.2004г. за сумата
411.34лв., в СД вх.№**********/14.07.2004г. за сумата 126.65лв., в СД
вх.№**********/11.01.2005г. за сумата 27
038.00лв., в СД вх.№**********/16.01.2006г. за сумата 1 241.46 лв., в СД
вх.№25000811225/15.01.2007г. за сумата 3
210лв. и в СД вх.№ 25000914272/14.01.2008г. за
сумата 2 997. 60 лв., изразяващо
се в невярно деклариране на действителните задължения по данъчни периоди,
неиздаване на фактури и допускане осъществяването на счетоводството в нарушение
на чл.4 от ЗСч- престъпление по чл.255 ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3 и
т.5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК,
поради което му наложил наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го
ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИНЕН по останалата част на
обвинението, че през времето извън периода 14.06.2004г. до 30.04.2008г. (от
началото на 2004г. до 13.06.2004г. и от 01.05.2008г. до м.май 2009г.) в гр. Търговище,
при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения, както и за разликата над сумата 72 144.71лв. до сумата 153
311.89 лв., представляваща особено големи размери, като потвърдил неистина в
данъчни декларации по ЗОДФЛ, ЗДДФЛ и ЗДДС, изразяващо се в невярно деклариране
на действителните задължения по данъчни периоди, не издавал фактури и други
счетоводни документи и допуснал осъществяването на счетоводството в нарушение
на чл.4 от ЗСч /отм./, а именно- избегнат за установяване и плащане ДДС в размер над сумата 35 025.05 лв. до
сумата 72 993. 70лв., както следва: в подадената СД №**********/
16.01.2006г.-над сумата 1 241.46 лв. до сумата 3 941.52 лв., в
СД№25000811225/15. 01.2007г.-над сумата 3210 лв. до сумата 18 974.17 лв. и в
СД№25000 930565/14.01.2009г.–за сумата 19 504.42 лв.; по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ-избегнат за установяване
и плащане общо дължим данък над сумата
37 119.66 лв. до сумата 80 318.19 лв., както следва: в ГДД с вх.№250А0554
16.04.2007г. по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./-над сумата 2 270.14 лв. до сумата 21
687.15 лв. за 2006г. и в ГДД с вх.№ 250А
7577/30.04.2008г. по чл. 50 от ЗДДФЛ-над
сумата 2 628.65 лв. до сумата 4 381.30 лв. за 2007г., като го ОПРАВДАЛ по тези
части на обвинението по чл.255 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 т.3, и т.5 във връзка с чл.26 ал.1 от НК. На основание
чл.66 ал.1 НК съдът ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Д.Д.
наказание за СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
С решение №21/21.02.2019г. по внохд №9/2019г. на
Варненски апелативен съд присъдата била потвърдена.
Въз основа единствено на касационна жалба против въззивното решение било
образувано касационно производство, в рамките на което с решение
№90/16.07.2019г. по н.д.№362/2019г. на ВКС на РБ посоченото въззивно решение
било отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Т.е. предмет на настоящата въззивна проверка отново е присъда
№15/18.12.2018г. по нохд №49/2018г. на Търговищки
окръжен съд. С едно уточнение : съобразно застъпеното в ТР № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСНК, присъдата не е влязла в сила в оправдателната си част /ако се приеме, че
хипотезата на неговата т.4 визира и случаите след вече налично произнасяне и на
касационната инстанция/ , но така или иначе е налице процесуална невъзможност в
тази част присъдата да бъде коригирана в каквато и да е насока – поради липса
на касационен протест срещу потвърдителното въззивно решение на Варненски
апелативен съд и забраната за влошаване положението на подсъдимото лице след
връщане делото от касационната инстанция. Съобразявайки се със задължителните
предписания на тълкувателното решение /макар и да счита, че в конкретната
хипотеза в своята оправдателна част атакуваната присъда понастоящем следва да е
влязла в сила – противно и на становището, застъпено в Р №194/15.04.2021г. по
н.д.№856/2020г. на ВКС на РБ,ІІ н.о., което обаче касае различна хипотеза/
въззивният съд ще потвърди присъдата в тази й част /поради липса на друга
възможност/. Така или иначе обаче фактически и правни изводи по отношениe деятелността на
подсъдимите, за която са оправдани, въззивната инстанция по нейно мнение не
дължи – при влязла в сила присъда в тази част това би било недопустимо, а при
невлязла - с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимите напълно
безсмислено.
Затова и настоящият съдебен състав намира за необходимо да се спре на осъдителната
част на присъдата, срещу която са насочени и въззивните жалби.
Такива са подадени от адв.Ц.И. – първата в
качеството му на защитник на подс.Д.Д., втората –
като защитник на подс.П.П.. Жалбите са бланкетни, като впоследствие към всяка от тях е изготвено
допълнение. Твърдят се първоначално нарушения на материалния и процесуалния
закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Впоследствие се
доразвиват доводите за съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон, като в крайна сметка към въззивния съд се
отправя едно единствено искане – подсъдимите да бъдат оправдани изцяло по
предявените им обвинения.
Подаден срещу присъдата е и въззивен протест от Търговищка окръжна
прокуратура, в който се възразява срещу оправдателната част на съдебния акт. На
протеста настоящата инстанция няма да се спира – предвид процесуалното развитие
на делото и изложените в тази връзка по-напред съображения.
В съдебно заседание жалбите се поддържат изцяло от подсъдимите и техния
защитник – безалтернативно се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
оправдаване на подсъдимите лица.
Представителят на Апелативна
прокуратура намира постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради
което и настоява за нейното потвърждаване след корекция съобразно последното
заключение на вещите лица /за което ще стане въпрос по-насетне/.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и
като взе предвид подадените жалби, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата на подс.П.П.
е неоснователна, а тази на подс.Д. – частично
основателна.
Установено е от фактическа страна по
делото следното:
Подсъдимият П.Д.П. ***,
роден е на ***г., и е управител на „Хлебопроизводство
и сладкарство“ ООД-гр.Търговище от 30.12.2004г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 01.04.1994г. и е с
основен предмет на дейност производство и продажба на хляб и хлебни изделия. Подсъдимият
Д.П.Д., род на ***г., е негов син, регистриран като ЕТ“Елит-Д-Д.Д.“***
на 02.04.2002г., чиято търговска дейност също включва търговия с хляб и хлебни
изделия. Като представители на посочените търговски субекти и данъчно задължени
лица по смисъла на чл.14, т.1 от ДОПК, двамата подсъдими били длъжни да
организират и контролират документооборота във връзка с извършваната от
дружеството, респ. от едноличния търговец икономическа дейност, включително
съставянето на съответните счетоводни документи по чл.6, ал.1, т.1-3 от ЗСч за
сключените сделки - първични, вторични и регистри, при спазване на основните
счетоводни принципи по чл.4, ал.1, т.1, 3-4 от ЗСч(отм.) за текущо начисляване на приходите и разходите към момента на тяхното
възникване, предпазливост-оценка на риска и евентуалните загуби за получаване
на действителен резултат и съпоставимост между приходи, и разходи-разходите да се
отразяват за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а
приходите-през периода на отчитане на разходите за тяхното получаване. В
посоченото им качество двамата подсъдими са отговорни и за подаването на
годишни данъчни декларации по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, по чл.41 от ЗОДФЛ (отм.), по чл.50 от ЗДДФЛ и справки декларации по чл.125 от ЗДДС.
Съгласно ревизионен акт №*********/25.01.2010г. и ревизионен акт за
поправката му №*********/10.02.2010г. на ТД на НАП-гр.Варна,
по отношение на управляваното от подс.П.П. „Хлебопроизводство и сладкарство“ООД-гр.Търговище са установени задължения по ЗКПО в размер на 951.80 лв. за 2007г.,
корпоративен данък в размер на 4 273.47 лв. за 2008г., както и задължения
по ЗДДС в размер на 289 529.69 лв. + 45 273.84 лв. лихва за ревизирания
период от м.03.2005г. до 31.05.2009г., потвърдено с решение №182/30.03.2010г.
на Директора на „ОУИ“-гр.Варна при ЦУ на НАП, решение №1236/25.05.2011г. по
адм.д.№1744/2010г. на Адми-нистративен съд-Варна и
решение №8696/18.06.2012г. на Върховния административен съд.С необжалван
ревизионен акт №*********/18. 01.2010г. по отношение на ЕТ“Елит-Д-Д.Д.“*** са установени данъчни задължения по ЗДДС, ЗОДФЛ(отм.) и ЗДД ФЛ в общ размер на 327 776.64 лв.+139 942.61 лихва за
просрочие за ревизирания период от 01.01.2004г. до 30.06.2009г.
Било образувано и
наказателно производство, в рамките на което след поредица от съдебни актове,
обвиненията на подсъдимите са силно редуцирани.
По отношение
единственото вече обвинение на подс.П.П.:
През 2009г. управляваното от подс.П.П. дружество
сключило договор за строителни услуги по повод изграждане на цех за бутилиране
на минерална вода, за което била съставена фактура №99/01.04.2009г. с размер на
ДДС 8 019.29 лв., издадена от „Маринов-газ” ООД-Търговище, включени от
същия в СД №25000936698/14.05.2009г. и с упражнено по нея право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 8 019.29 лв. Съгласно приложения договор
№3/05.03.2009г., представляваното от подс.П.П. „Хлебопроизводство
и сладкарство“ООД-гр.Търговище възложило на „Маринов-газ”ООД-Търговище, представлявано от св.М.М.,
изпълнението на строително-монтажни работи за сумата 40 096.46 лв.(без ДДС) в сграда в УПИ I в кв.16 в промишлената зона на
гр.Търговище, с оглед преустройството й в цех за
бутилиране на минерална вода, за което е издадена фактура №99/01.04.2009г. с
размер на ДДС 8 019.29 лв. Фактурата е включена в дневника за продажби на
издателя „Маринов Газ“ООД, както и в справката-декларация за този данъчен
период. Фактурата е включена и в дневника за покупки на „Хлебопроизводство и
сладкарство“ООД и в справката-декларация на дружеството за данъчен период
04.2009г. Стойността на ДДС 8 019.29лв. е включена в общата сума на колона
„Начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит“, т.е. дружеството е ползвало
данъчен кредит по тази факутра. Още на 06.03.2009г.
обаче, с договор №3/06.03.2009г., чието съдържание е идентично с договор
№3/05.03.2009г., изпълнителят
„Маринов-газ”ООД-Търговище възложил от своя страна дейността на „Аида-99“ АД-гр.Търговище, което дружество
е съдружник и притежател на част от капитала на „Хлебопроизводство и
сладкарство“ООД-гр.Търговище, за сумата 39 000 лв. (без ДДС), за което е съставена фактура №10013/03.04.2009г. с данъчна основа
39 050 лв.Т.е. собственикът на капитала е приел сам да си окаже строителна
услуга и то на по-ниска цена. Видно от окончателния доклад от 03.11.2009г. на
„Си Ви Ем-Консулт“ООД-гр.Търговище, упражняващо строителния надзор,
преустройството е осъществено от съвсем различни лица, поради което
удостовереното във фактура №99/01.04.2009г. извършване на СМР от посочения
изпълнител е невярно обстоятелство, възпроизведено от подс.П.П.
в подадената СД №25000936698/14.05.2009г. и с упражнено по същата право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 8 019.29 лв., който не се следва.
В съдебно заседание пред първостепенния съд е бил разпитан св.Маргарит
Йорданов/л.199 т.1 нохд №49/2018г./, като на
основание чл.281 НПК са били прочетени показанията му, дадени на досъдебното
производство /л.172 т.1 д.п./, след което свидетелят е заявил, че ги поддържа.
От показанията му става ясно, че подписите върху фактури №99/01.04.2009г. и №10013/03.04.2009г. са положени от него,
както и тези върху двата договора - договор
№3/05.03.2009г., с който представляваното от подс.П.П.
„Хлебопроизводство и сладкарство“ООД-гр.Търговище
възлага на „Маринов-газ”ООД-Търговище, представлявано
от св.М.М., изпълнението на строително-монтажни
работи за сумата 40 096.46 лв.(без ДДС), и договор №3/06.03.2009г. /чието
съдържание е идентично с предходния договор №3/05.03.2009г./, по силата на
който пък изпълнителят „Маринов-газ”ООД-Търговище възлага от своя страна
дейността на „Аида-99“ АД-гр.Търговище.
По отношение сключването на договорите и извършената работа св.Йорданов
първоначално е давал уклончиви отговори, като обаче в крайна сметка категорично
е заявил, че договорите са му били донесени от подс.П.
написани и в готов вид, и Йорданов само ги подписал. Пред него подсъдимият
заявил, че той ще си намери хора за работата. Също така категорично Йорданов
заявява, че „такъв обем работа – по фактура №99/01.04.2009г. не е извършена от
дружеството ми и затова съм върнал парите“. Какво разбира свидетелят
под връщане на парите не става ясно – вероятно визира превода по другия договор
с фирма „Аида“, което обаче вече представлява плащане
по съвсем друга сделка, сключена с друг правен субект /макар и свързано лице с „Хлебопроизводство
и сладкарство“ООД/. Доказателства за връщане парите на „Хлебопроизводство и
сладкарство“ООД, платени на „Маринов газ“ по първия договор, липсват – такива
не са констатирани нито при извършената ревизия, нито впоследствие при изготвените
ССЕ в хода на досъдебното и съдебното производство /а и е без значение, тъй
като данъчният кредит вече е бил приспаднат от подсъдимия/. За целта би
следвало да бъде издадено кредитно известие от „Маринов газ“, а такова няма и
този факт е установен и изрично посочен от вещото лице П. по назначената поредна ССЕ в хода на съдебното
производство – л.219 и сл. т.1 от нохд №4982018г./както
и в експертизата на в.л.П.П. от досъдебното
производството/. Не е установена извършена работа от страна на „Маринов газ“
дори и за около 1000-1300лв., както твърди П.. В тази насока показанията на
Йорданов пък са противоречиви – от „нищо не извърших“ до „свърших работа за
около 1300лв.“. Липсват каквито и да било доказателства за свършена работа било в обем съобразно договора, било в обем
до 1200-1300лв., поради което и правилно първостепенният съд е приел, че такава
няма, и издадената фактура №99/01.04.2009г. e изцяло документ с невярно съдържание. Въобще доказателствата по делото
сочат на първоначална липса на намерение за изпълнение на сключените договори –
в тази насока са действията на подсъдимия П., който сам е изготвил и двата
договора и ги е представил на Йорданов за подпис. На това сочи и съдържанието
на самите договори /напълно идентично/, сключването им в два поредни дни, както
и фактът, че изпълнителят по втория договор „Аида 99“
АД е съдружник и притежател на част от капитала на „Хлебопроизводство и
сладкарство“ООД. Не на последно място – прекратяването на договорните отношения
/както твърдят подсъдимият и частично свидетелят/ не е оформено документално по
никакъв начин – с протоколи, кредитни известия или по какъвто и да било друг
видим и проследим ред, и това е в нарушение на Закона за счетоводството, което
е също целенасочено – защото ако липсата на сделка бъде счетоводно отразена, то
тя няма как да бъде включена като облагаема в справката-декларация по ЗДДС.
Поради това и следва да се заключи, че действията на подсъдимия П. са
целенасочени – създал е документи с невярно съдържание с цел да ги използва за
приспадане на данъчен кредит. Което и се е случило след като в СД
№25000936698/14.05.2009г. по ЗДДС той включил сделката с „Маринов газ“ по
фактура №99/01.04.2009г. като облагаема, и по този начин упражнил правото си на
приспадане на данъчен кредит в размер на 8 019.29 лв. Поради това и правилно действията му са били
квалифицирани от окръжния съд като осъществяващи състава на чл.255 ал.1 т.2, 5,
6 и 7 НК – в качеството се на управител на „Хлебопроизводство и сладкарство“
ООД избегнал установяването и плащането на дължим от дружеството данък върху
добавената стойност в големи размери - 8 019.29 лв., като потвърдил неистина в
справка-декларация №25000936698/14.05.2009г. по чл.125 от ЗДДС, използвайки
документ с невярно съдържание-фактура №99/01.04.2009г., удостоверяваща
неосъществени в действителност строително-монтажни работи, на стойност 40
096.46 лв. и 8 019.29 лв. ДДС,издадена от „Мариновгаз”ООД-гр.Търговище,
допускайки осъществяване на счетоводството в нарушение на чл.4 от Закона за
счетоводството/отм./ и приспадайки неследващ се данъчен кредит в посочения
размер. Деянието е извършено разбира се при пряк умисъл, за наличието на който
бяха изложени по-напред съображения.
При индивидуализацията на наказанието
на подс.П. съдът е съобразил всички значими за това
факти : отчел е като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало,
трудовата му ангажираност, липсата на други нарушения до момента,
обстоятелството че в крайна сметка се касае за един единствен документ с
невярно съдържание, както и значителната продължителност на наказателното производство
/ девет години към образуване на първоинстанционното производство, дванадесет
години към момента/. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. При това
положение /и при редакцията на чл.255 ал.1 НК към момента на деянието –
лишаване от свобода до пет години и до
две хиляди лева глоба/ логично и закономерно окръжният съд е стигнал до извода
за приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, вследствие на което и е наложил на
подсъдимия наказание пробация, изразяващо се в двете задължителни по закон мерки,
и двете с продължителност две години. Това наказание настоящият съд намира за
адекватно на обществената опасност на деянието и дееца, а като такова и в
състояние да изпълни целите на закона съобразно изискването на чл.36 НК.
По
отношение подс.Д.Д. :
Тук въззивният съд намира за
необходимо да изложи своя интерпретация на фактите – поради неяснотите във
фактологията на първостепенния съд, и поради неразбираемите /поне за настоящия
съдебен състав/ мотиви за оправдаването на този подсъдим.
Както бе посочено подсъдимият Д.П.Д. е
роден на ***г. и е син на подс.П.П.. Регистрирал е ЕТ“Елит-Д-Д.Д.“*** на 02.04.2002г., чиято търговска дейност
включва търговия с хляб и хлебни изделия. Всъщност търговецът е продавал хляб и
хлебни изделия, произведени от „Хлебопроизводство и сладкарство“ООД-Търговище.
Уточняването на взаимоотношенията между „Хлебопроизводство и
сладкарство“ООД-Търговище /за улеснение наричано от тук насетне ХС/, ЕТ“Елит-Д-Д.Д.“*** /оттук насетне Елит/ и трети лица
купувачи на хляб е от особена важност, тъй като стои в основата на дейността на
Елит, а оттам и в основата на обвинителния акт, съответно и на присъдата.
Окръжният съд е направил опит да изясни тези взаимоотношения, тъй като именно
поради тях и е оправдал подс.Д. по голяма част от
обвиненията. Такъв ще направи и въззивният съд, ползвайки доказателствата по
делото и заключенията на вещите лица, систематизирани в последните две
експертизи, назначени в рамките на въззивното производство. И така :
Производител на хляба е ХС. За това производство той използва собствена
производствена база, работна сила и материали – зърно,брашно,мая,сол и вода. В
зависимост от това чия собственост са материалите, произведеният хляб бива два
вида: - редовен хляб – произведен със
собствени материали; - хляб на ишлеме
– произведен със зърно и/или брашно на ишлемодатели,
на които ХС предоставя купони срещу вложеното брашно или зърно, които заверява
всяка година. В този случай при получаване на хляба ишлемодателите
заплащат само част от цената на хляба – за вода,сол,мая и за изпичането.
От своя страна Елит се явява в три качества в отношенията си с ХС :
- като ишлемодател – предоставя зърно и брашно на
ХС, срещу което получава купони;
- като клиент на ХС, т.е. закупува като клиент от ХС хляб, произведен с
брашно на ХС, иначе казано закупува редовен хляб.
- като подизпълнител на ХС по отношение разноса
на хляб, при което отчита към ХС сумите от продажбите на този хляб. Т.е. в този
случай ХС предоставя на Елит хляб, произведен с брашно на други ишлемодатели, който хляб Елит доставя в търговската мрежа и
при доставката получава купони(предоставени от ХС на другите ишлемодатели и
раздадени от тяхна страна на потребителите), които купони едноличният търговец отчита на дружеството
срещу възнаграждение за транспортна услуга. В последния случай, едноличният
търговец извършва доставка на дължимия на другите ишлемодатели хляб, като сделката е възмездна и от ХС му се
заплащат транспортните разходи. В този случай Елит не получава приходи от
продажба на хляб, а генерираният приход е само от стойността на превоза, който
надлежно е фактурирал /последното се установява от ССЕ на вещите лица П.П. и М.П./.
Затова и в тази част на обвинението подсъдимият законосъобразно е бил оправдан
– търговецът не дължи данък върху продажбата на стоки, които той само
транспортира, който пък транспорт е редовно осчетоводен. Окръжният съд обаче не
е направил разлика между първата и третата хипотеза, поради което и е приел, че
отчитайки купони на ХС той не получава приход, и го е оправдал за хляба на
ишлеме. Нещата не са точно такива. От значение е как Елит продава хляб на трети
лица – а той продава хляб само при първата и втората от посочените хипотези.
Елит доставя/продава на трети лица два вида хляб : - хляб на ишлеме, който
той е получил от ХС срещу купони; - редовен хляб, който той е закупил от ХС. Именно
от тези два вида хляб е и нефактурираният хляб от страна на Елит. Това нефактуриране
е установено от данъчната ревизия, а впоследствие въз основа на резултатите от
нея и писмените доказателства по делото – и от изготвените съдебносчетоводни
експертизи. Това нефактуриране на приход от продажба на хляб е осъществявано от
Елит по два начина :
-частично фактуриране на цената на хляба – в случаите, когато само доставя
хляб /осъществява транспорт/, Елит неправилно е издавал фактури от свое име /с
което на практика действа вместо ХС/ към ишлемодателите
за доставения им хляб, като фактурира само доплащането за ишлемеджийската
услуга, а не пълната продажна цена на хляба както би следвало да е, тъй като
Елит не е страна по договора за ишлеме. Тук е налице нефактурирана
стойност от Д. към крайните купувачи до пълната продажна цена на количествата
фактуриран хляб от вид ишлеме. Тъй като
обаче не са налице изчерпателни данни от първичните счетоводни документи, то
този неотчетен приход не е изчисляван от експертите, т.е. той не е включен в определения от тях неначислен данък, в дължимия
от подсъдимия данък.
-нефактуриране въобще на количества хляб – това е хляб, за който Елит не е
издавал фактури за продажба към клиентите. Тези количества са установени при извършена съпоставка между фактурираните
количества хляб от ХС към Елит – от една страна, и фактурирани количества от
Елит към негови клиенти – от друга. Установената разлика е въз основа на
писмени доказателства – фактури и месечни отчети, в които те са включени, и тя
е равна на нефактурираното количество хляб – по месеци, съответно по години,
посочено в таблица 2 и 3 от ССЕ / л.81 и 82 от внохд
№255/2019г./ и те са както следва : -за 2004г. – 504 633, за 2005г. –
199 054, за 2006г. – 397 204, за 2007г. – 4 144, за 2008г. –
389 761, за 2009г. – 56 230, или общо 1 551 026 броя хляб
не са фактурирани от Елит.
Въз основа на установените количества нефактуриран хляб е и изчислен и
укритият/дължим данък от подс.Д. – по месеци за ДДС,
и по години за ЗОДФЛ/ЗДДФЛ. А е дължим данък – ДДС и ДДФЛ, тъй като е
реализиран приход от продажба на хляб, който не е осчетоводен. По този начин се
намаля данъчно облагаемата основа – както по ЗДДС, така и по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ.
Тъй като в това отношение /приходи от нефактуриран хляб и дължими данъци/ има
разминаване между последната ССЕ /назначена във въззивното производство с вещи
лица М.П. и Г.Г./ и тази от досъдебното производство /т.2/ с вещо лице П.П., то
въззивният съд намира за уместно да посочи укритите и дължими данъци според
обвинението /което е възприело изцяло заключението на в.л.П.П./,
според първоинстанционната присъда, и укритият и дължим данък според последната
експертиза, чийто резултати възприема и въззивният съд.
Те са посочени в следващите две
таблици и са както следва :
Табл.1 Укрити и дължими данъци по
ЗДДС
|
Данъчен период |
Обвинителен акт,възприел изцяло ССЕ от д.п. с в.л.П.П. |
Присъда |
ССЕ от съд.п. вещи лица М.П. и Г.Г. |
|
05.2004 |
411,34 лв. |
411,34 лв. |
- |
|
06.2004 |
126,65 лв. |
126,65 лв. |
- |
|
12.2004 |
27 038 лв. |
27 038 лв. |
7 168, 95 лв. |
|
12.2005 |
3 941,52 лв. |
1 241,46 лв. |
4 469, 93 лв. |
|
12.2006 |
18 974, 17 лв. |
3 210 лв. |
9 208, 08 лв. |
|
12.2007 |
2997,60 лв |
2 997,60 лв. |
- |
|
12.2008 |
19 504, 42 лв. |
- |
- |
|
|
Общо: |
Общо: |
Общо: |
|
Общо: |
72 993,70 лв. |
35 025, 05 лв. |
20 846,96 |
Укрити задължения по ЗДДС в крайна
сметка : 11 620,41 лв.= 7 168, 95 лв.+ 1 241,46
лв.+ 3 210 лв.
Табл.2 Укрити и дължими данъци по
ЗОДФЛ/ЗДДФЛ
|
Данъчен период |
Обвинителен акт,възприел изцяло ССЕ от д.п. с в.л.П.П. |
Присъда |
ССЕ от съд.п. вещи лица М.П. и Г.Г. |
|
ЗОДФЛ |
|
|
|
|
2004г. |
37 434,42 лв |
31 720, 87 лв. |
56 580,23 лв. |
|
2005г. |
2 386,34 лв. |
- |
12 672,70 лв. |
|
2006г. |
21 687,15 лв. |
2 770,14 лв. |
47 209,90 лв. |
|
ЗДДФЛ |
|
|
|
|
2007г. |
4 381,30 лв. |
2 628, 65 лв. |
16 973,02 лв. |
|
2008г. |
14 428,98 лв. |
- |
40 900,40 лв. |
|
Общо |
80 318, 19 лв. |
37 119,66 лв |
174 336,25 лв. |
По изложените
по-напред съображения подс.Д. е бил оправдан от
окръжния съд за разликата над 35 025,05 лв. за дължими данъци по ДДС – до 72
993,70 лв., както и за разликата над 37 119,66 лв. за дължими данъци по
ЗОДФЛ/ЗДДФЛ – до 80 318, 19 лв. Както се спомена тези съображения настоящият
съд не споделя. Но пък и не разполага с каквато и да било възможност за
осъждане на лицето – предвид упоменатата забрана за влошаване положението на
подсъдимия.
И в осъдителната част на присъдата обаче въззивната инстанция намира, че
ДДС за периодите 12.2004, 12.2005, 12.2006, 12.2007 и 12.2008г. е бил
неправилно определен и то още от вещото лице П.П.. В тази си част жалбата на подс.Д. е основателна. От ревизионните доклади и
експертизите е установена нередовност при водене на сметките за материални
запаси в Елит - една част от покупките са заприходени
количествено по дебита на Сметка
304.Стоки, а друга част са осчетоводени само стойностно през разходните
сметки. Поради тази причина е възможно да бъде установено само за част от
нефактурираните продажби с коя фактура от ХС са придобити. Останалите
количества хляб не могат да бъдат определени по месеци, а само по години. Тези
именно количества в.л. П. е отнесъл към месец декември на съответната година –
поради невъзможността да бъде определено през кой месец са придобити, съответно
– продадени. И ако това е издържано за нуждите на едно ревизионно производство
по ДОПК /съобразно презумпцията по чл.123 ДОПК/, то за целите на наказателното
производство е недопустимо – след като от доказателствата по делото не може да
бъде установено през кой от месеците е придобит/продаден нефактуриран хляб, то
той следва да бъде изключен от обвинението. А не отнесен към месец декември,
съответно към данъчната декларация за месец януари следващата година – както е
постъпило в.л. П. и както е било възприето и от прокуратурата, и от
първостепенният съд. Последната ССЕ е посочила размера на дължимия ДДС само за
последните месеци от годината. Т.е. дължимия ДДС за нефактурирани количества
хляб именно през декември в съответните години, и това е посочено в последната
колона на Табл.1. Затова и в тази насока присъдата следва да бъде коригирана за
дължимия и укрит данък за период 12.2004г. и 12.2007г. : за 12.2004г. той следва
да бъде намален до размера на 7 168, 95 лв., а за 12.2007г. – въобще
липсва задължение. За данъчни периоди 05.2004г. и 06.2004г. вещите лица по
последната експертиза са констатирали, че са издадени фактури, но не са
включени в регистрите по ЗДДС на Елит. Въззивният съд счита, че за тези данъчни
периоди присъдата също следва да бъде коригирана – доколкото установеният
механизъм на извършване на престъплението е чрез нефактуриране на определени
количества хляб, то издаването на фактури очевидно излиза извън него, което
означава, че липсва умисъл за укриване на данъчни задължения по сделките през
този период. Отделно от това констатираните от експертите данъчни задължения за
период 12.2005г. са 4 469,93лв., а с присъдата е прието, че те са 1 241,
46 лв., т.е. по-малко. Поради липсата на касационен протест и забраната за
влошаване положението на подсъдимото лице следва да бъде приета именно
по-малката сума - 1 241, 46 лв.
Изложеното касае и данъчен период 12.2006г., където приетият от съда размер на
укрито данъчно задължение е 3 210 лв.,
а от експертизата е констатиран 9 208, 08 лв. Или в резюме – според
настоящият съд /възприел констатациите на в.л. по последната ССЕ/ подсъдимият Д.
е укрил данъчни задължения по ЗДДС за три данъчни периода, и това са 12.2004г.,
12.2005г. и 12.2006г. и те са както следва : - 12.2004г. - 7 168, 95 лв. съобразно експертизата; - 12.2005г.- 1 241,46 лв./по-малката сума
измежду приетото от съда в присъдата и констатираното от експертизата/; -
12.2006г. - 3 210 лв. / отново
по-малката сума измежду приетото от съда в присъдата и констатираното от
експертизата/. Или общо размерът на укрития от подсъдимия данък по ЗДДС е за
посочените три периода и в размер на 11 620,41 лв. Поради всичко това
размерът на укритите и дължими данъци по ДДС следва да бъде намален до 11 620,41
лв., като подсъдимият бъде оправдан за разликата до 35 025, 05 лв., колкото е
било прието от окръжния съд в присъдата. Изложените съображения са относими
обаче само към ДДС, където отчетността и данъчните периоди са месечни.
Данъчните периоди по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ обаче са годишни, поради което установените
задължения по тях не следва да се коригират. Това е така, тъй като начинът на
осчетоводяване при Елит не позволява да се установи към кой месец следва да
бъдат отнесени част от количествата нефактуриран хляб, но дава възможност
категорично да бъдат отнесени към съответната година. Т.е. в тази част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Тук следва да се обърне внимание, че
очевидно е налице разлика между заключението на вещите лица по назначената във
въззивното производство експертиза, и заключението от ССЕ на досъдебното
производство, възприети и в обвинителния акт. Съобразно последната ССЕ
данъчните задължения на Елит са значително повече. Това според въззивния съд се
дължи на две причини: - вещите лица по последната експертиза са разполагали
освен с доказателствата по делото, то и с вече изготвените преди това ССЕ,
което несъмнено им е било в полза; - недостатъчно вникване от страна на
прокурора в механизма на извършване на престъплението, което проличава и от
слабостите в обвинителния акт които обаче не са до степен, щото подсъдимите да
не разберат в какво са обвинени. В крайна сметка посочената разлика е без
значение, защото така или иначе рамките на наказателното производство се
задават от прокурора с изготвяне на обвинителния акт. Именно поради това,
предвид изложеното по-напред, и поради липсата на касационен протест настоящият
съд прие, че дължимите от подс.Д. данъци са в размер на 11 620,41лв. по ЗДДС, и
37 119,66лв. по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ, или общо 48 740,07лв. Важно е да се
изтъкне отново, че въпросните данъчни задължения са последица от продаден, но
нефактуриран хляб от страна на Д., който количествено е установен по посочения
по-напред механизъм. Получените от Д. купони от страна на ишлемодатели
на ХС нямат отношение към формирането на този резултат – както неведнъж са
посочили и вещите лица. В тази връзка и доводите на защитата в тази насока са
неоснователни. По-напред бяха проследени отношенията между ХС и Елит, и именно
предвид тези отношения Елит е следвало да отчита купони на ХС на две основания
: - получени купони от клиенти на ХС за разнесения от Елит хляб, собственост на
ХС, в изпълнение на договора за транспортна услуга, по който ХС е възложител, а
Елит – изпълнител; - купони, предоставени от ХС на Елит в качеството му на ишлемодател – тези купони Елит връща на ХС при получаване
хляба на ишлеме, като в този случай Елит се явява краен купувач /като
останалите ишлемодатели/. Затова и в крайна сметка
Елит не е издател на купони – такъв е само ХС, които купони по своята
счетоводна същност единствено документират задължението на ХС към притежателите
на купони /ишлемодателите/. Поради това и Елит няма
основание да издава фактури за продажба на хляб към клиентите на ХС. Съща така
няма основание ХС да осребрява на Елит събраните от търговските обекти купони.
Поради което пък Елит не следва да реализира и отчита приходи от събраните
купони. По тази причина и вещите лица са се абстрахирали от въпросните купони,
т.е. при определяне на приходите на Елит купоните не са взети предвид –
установено е нефактурирано количество хляб единствено от хляб редовен и ишлеме,
който и в двата случая е собственост на Елит, и към който въпросните купони
/независимо от цвета им/ нямат никакво отношение.
Неиздаването на фактури за извършени
сделки - продажба на хляб в случая /или тяхното неосчетоводяване иначе казано/,
логично води до намаляне на финансовия резултат, или
по-точно – до намаляне на приходите от счетоводна гледна точка. Което от своя страна води пък
до намаляне и на данъчната основа – както по ЗДДС,
така и по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ. Последица пък от всичко това е декларирането, съответно
заплащането на данъци в по-малък размер.
Подсъдимият Д.Д. е подал декларации
както следва:
І.По ЗДДС
1. СД вх.№ 25000 00141/11.01.2005г., където е декларирал
данък за внасяне в размер на 794.06лв. Не са включени осъществени, но нефактурирани
продажби на хляб на стойност 35 844,75лв., т.е. не е начислен ДДС в размер
на 7 168,95лв. Според окръжния съд – 27 038лв.
2.СД вх.№**********/16.01.2006г. - деклариран
данък за внасяне в размер на 28.64 лв. Не са включени осъществени, но
нефактурирани продажби на хляб на стойност 22 349,66лв., т.е. не е начислен ДДС
в размер на 4 469,93лв. Според окръжния
съд – 1241,46 лв.
3.СД вх.№ 25000811225/ 15.01.2007г. Д. е посочил данък за внасяне в размер
на 20.73лв. Не са включени осъществени,
но нефактурирани продажби на хляб на стойност 46 040,40лв., т.е. не е начислен
ДДС в размер на 9 208,08лв. Според окръжния
съд – 3210лв.
ІІ.По чл.41 ЗОДФЛ/отм./ и по чл.50 от ЗДДФЛ
1.Годишна данъчна декларация пред ТД на НАП-офис Търговище с
вх.№25002128/21.03.2005г. - посочен данък за внасяне в размер на 16.30лв. Не е
отчетена печалба от 202 591,43лв. от нефактуриран, но продаден през 2004г.
504 633 броя хляб. Дължим неначислен данък от подс.Д./търговеца в размер на 56 580,23лв. Приет от съда – 31 720,87лв.
2.ГДД с вх.№ 250А2407/ 17.04.2006г. Не е
отчетена печалба от 60 592,11лв. от нефактуриран, но продаден през 2005г. 199
054 броя хляб. Дължим неначислен данък от подс.Д. в размер на 12 672,54лв. Според окръжният съд последният не дължи данък върху доходите за 2005г.
3.ГДД с вх.№ 250А0554/ 16.04.2007г. е декларирано
данъчно задължение в размер на 22.40лв. Не е отчетен приход от 204 322,31лв. от
нефактуриран, но продаден през 2006г. 397 204 броя хляб. Дължим неначислен данък от подс.Д. в
размер на 47 209,90лв. Приет от съда – 2 770,14лв.
4. ГДД с вх.№250А7577/30.04.2008г е посочен данък за внасяне в размер на 238.74лв.
Не е отчетена приход от общо 78 862,30лв.
Дължим неначислен данък от подс.Д.
в размер на 16 973,02лв. Тук вещите лица са включили и други приходи /не
само от нефактуриран хляб/, но това е без значение, тъй като приетото от съда така или иначе е дължим
данък в размер на 2628,65лв./което е
значително по-малко от установения от вещите лица/.
Видно е от изложеното /поне за този
съдебен състав/, че подс.Д. с посочените си действия
в периода 11.01.2005г. до 30.04.2008г. в гр. Търговище, при условията на
продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС в размер на 11 620,41
лв., и по ЗОДФЛ/отм./ и ЗДДФЛ в размер на 37 119,66лв., или общо в размер на 48 740,07лв.,
което представлява особено големи размери, съгласно чл.93, т.14 от НК, като
потвърдил неистина в данъчни декларации по
чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ - ГДД вх.№25002128/21.03.2005г. , ГДД с вх.№ 250А2407/
17.04.2006г., ГДД с вх.№ 250А0554/ 16.04.2007г. и по
чл.50 от ЗДДФЛ - в ГДД с
вх.№250А7577/ 30.04.2008г., както и по
ЗЗДС - в СД вх.№**********/11.01.2005г., в СД вх.№**********/16.01.2006г., в СД
вх.№25000811225/15.01.2007г., изразяваща се в невярно деклариране на
действителните задължения по данъчни периоди, неиздаване на фактури и допускане
осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч, с което от
обективна страна осъществил състава на чл.255 ал.3 във вр.с
ал.1, т.2, т.3 и т.5 и чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при единствено възможния при този вид престъпления пряк умисъл. Както и в повечето случаи при липса на преки
доказателства за неговото наличие следва да се съди от действията на дееца. В
тази връзка трябва да се отбележи, че измежду доказателствата по делото се
прокрадва тезата, че в счетоводството на ХС и Елит царял хаос. Това е така по
отношение на ХС и това е видно както от експертизите, така и от разпитите на
служителите в ХС. По отношение обаче на Елит въззивният съд счита, че ако
въобще е налице хаос в счетоводството на търговеца, то той е избирателен.
Основание за този извод на съда дава заключението на вещите лица, че
счетоводната документация на търговеца по отношение извършените транспортни
услуги е изрядна – в тази насока са мненията както на в.л.П.П.,
така и това на в.л.М.П.. Т.е. неизрядното
счетоводство е по отношение покупките, и най-вече продажбите на хляб. И то е с
цел укриване на приходи. Да се приеме от друга страна, че това е инцидентно или
случайно е меко казано абсурдно – касае се за нефактурирани продажби на
1 551 026 броя хляб, осъществени в рамките на пет години. Което сочи
на системност, която от своя страна налага извода за преследване на определена
цел. Последната не може да е друга освен укриване на приходи от въпросните
продажби, а приходи се укриват с цел намаляне на
осчетоводената печалба за сметка на неосчетоводената. Което разбира се води и до
укриване и заплащане на по-малко данъци.
От изложеното и предвид наложените от
процесуалното развитие на делото ограничения пред въззивната инстанция, последната
приема, че като цяло материалният закон е приложен правилно. Следва да бъдат
направени корекции чрез изменение на присъдата с приложение на закон за същото
наказуемо престъпление, като бъде оправдан частично подсъдимият за три данъчни
периода по ДДС, а за един данъчен период по ЗДДС да бъде намален размерът на
укрития данък. В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена – за
данъчни периоди 12.2005 и 12.2006г., както и в частта си досежно приетите от
съда укрити данъчни задължения по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ.
Частичното оправдаване на подс.Д. следва да рефлектира и върху размера на наложеното
му наказание. При индивидуализацията му окръжният съд е отчел всички релевантни
за това факти : - приел е като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни, трудовата му заетост, младата му възраст
към момента на извършване на деянията, както и значителният период от време,
изминал от деянието до постановяване на присъдата; - като отегчаващи е приел
високият размер на данъчното задължение, броят на деянията в рамките на
продължаваното престъпление, както и периода на престъпна дейност. Последните
след изменението на първоинстанционната присъда също търпят редукция – намаля
се както периодът на извършване на деянията, така и броят на декларациите с
неверни данни, а също и размерът на укритите данъчни задължения с около
25 000лв. Така предметът на престъплението превишава критерия за особено
големи размери само четири пъти, което е значително под обичайния размер на
укрити данъчни задължения при престъпленията по чл.255 НК. Т.е. би могло да се
приеме, че след изменението на присъдата не са налице отегчаващи вината
фактори. За сметка на това ако към постановяване на присъдата са изминали девет
години от довършване на престъплението, то понастоящем те вече са тринадесет, и
това забавяне не се дължи на подсъдимите, които следва да се признае, че са
били процесуално изрядни. Вярно е от друга страна, че делото представлява
фактическа и правна сложност, но въпреки това период от 13 години излиза извън
всякакви граници на разумност. Дори и само на това основание следва санкцията,
наложена на Д., да бъде значително смекчена. Което разбира се следва да стане с
приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК – предвиденото наказание от текста на чл.255
ал.3 НК е от три до осем години лишаване от свобода /и сега, и към момента на
извършване на престъплението/. Окръжният съд е определил наказание на минимума
– три години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК отложил с
изпитателен срок от четири години. Това наказание понастоящем /с оглед
изминалото от присъдата насам време и нейната редукция/ въззивният съд счита,
че е несъразмерно тежко, поради което и следва
да бъде намалено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК до една година лишаване от
свобода при същия изпитателен срок – четири години, доколкото очевидно са
налице условията за приложението на чл.66 ал.1 НК. Така определеното наказание
се явява адекватно на обществената опасност на деянието и тази на дееца, държи
сметка и за изминалия голям период от време, поради което и за настоящия
съдебен състав то се явява справедливо. Като такова и би постигнало целите на
закона, които той поставя като цяло пред наказанието.
По направеното от страна на защитата възражение за давност – твърди се, че за
последните деяния е настъпила предвидената от закона давност. Този извод не
почива на теоретична основа. В случая сме изправени през хипотезата на
усложнена престъпна дейност, и в частност пред продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 НК – касае се за няколко деяния /седем/, които
осъществяват различни състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Съобразно разпоредбата на чл.80 ал.3 НК
давността за преследване започва от довършването на престъплението, а при
продължаваните престъпления – от прекратяването им. В конкретния случай подс.Д. е подал последната декларация, в която е посочил
неверни данни – ГДД по ЗДДФЛ с вх.№250А7577/30.04.2008г. на тази дата, т.е. на 30.04.2008г.
Тогава е и довършено/прекратено продължаваното престъпление. Според текста на
чл.80 ал.1 т.3 НК давността за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода
повече от три години /каквото е и това по чл.255 ал.3 НК/ е десет години.
Съответно абсолютната е петнадесет години и ще изтече на 30.04.2023г. Иначе
казано наближава, но към момента не е изтекла.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1920лв. /хиляда
деветстотин и двадесет лева/ за възнаграждение на вещите лица за изготвените
ССЕ следва да се възложат в тежест на подс.Д.Д. – доколкото
експертизите касаят обвинението именно по отношение на него.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на атакуваната присъда в една нейна част, а
такива за потвърждаване – в друга, на основание
чл.337 ал.1 т.1 и 2 НПК и чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
І.ИЗМЕНЯ присъда №15/18.12.2018г. по нохд №49/2018г. на
Търговищки окръжен съд като прилага закон за същото наказуемо престъпление и :
1.Признава подсъдимия Д.П.Д. за невинен да е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 05.2004г., 06.2004г.
и 12.2007г., и го оправдава да е извършил престъпление за периода 14.06.2004 –
11.01.2005г.
2.Приема, че размерът на укритите данъчни задължения за данъчен период
12.2004г. по ЗДДС е в размер на 7 168,95лв.,
а като последица от горните две и оправдава подс.Д.П.Д.
за разликата от 48 740,07лв.
до приетият с присъдата предмет на престъплението в размер на 72 144,71лв.
3.Намаля на основание чл.55 ал.1 т.1 НК наложеното на подс.Д.П.Д.
наказание от три години на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ІІ.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ІІІ.ОСЪЖДА подс.Д.П.Д. да заплати в
полза на Държавата, по сметка на Апелативен съд-Варна, сумата от 1920лв.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок , считано от уведомлението на страните.
Председател : Членове
: