№ 3895
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
М. Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Б.Т.“ ООД срещу решение от 27.08.2021
г. по гр.д. №23887/2020 г. на Софийския районен съд, 57 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „Ф.И.Т.“ осъдителни искове с правно основание
чл.372 ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД за сумата от 6358,11 евро или 12 435,40 лв., представляваща
дължимо и неплатено навло по три договора за международен превоз на стоки и за които са
издадени фактури №151/30.05.2018 г. /за неплатена сума от 293,37 лв./, №152/14.06.2018 г.
/за неплатена сума от 8214,50 лв./ и №153/16.06.2018 г. /за неплатена сума от 3911,66 лв./
като погасени по давност, както и иск с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка за забава в
размер на 10% върху главницата от 12 435,40 лв. за периода 30.05.2018 г. – 06.11.2019 г.,
като неоснователен и които вземания са предмет на европейска заповед за плащане от
18.12.2019 г. по ч.т.д. №2348/2019 г. по описа на СГС.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията
за навло се погасяват с изтичането на кратката 1-год. давност по Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ф.И.Т.“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
доводите в жалбата за неправилност на решението следва да се добави и следното:
В конкретния случай се касае за международен превоз на товари под режима на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ и за
споровете във връзка с изпълнението на договора са приложими разпоредбите на
Конвенцията. Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 изр.1 Конвенцията исковете, свързани с
превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен
срок, който давностен срок при превозно възнаграждение, какъвто е процесния случай,
съгласно б. „в“ на цитираната разпоредба тече от изтичането на тримесечен срок от датата
на сключване на превозния договор, като не се счита датата, на която е сключен самият
договор. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение №81 от 27.05.2010 г.
по т.д. №851/2009 г., I ТО, решение №62 от 25.01.2002 г. по гр.д. № 891/2001 г. на V ГО и
др.
В случая искът е предявен на 07.11.2019 г. и към тази дата е изтекъл 1-год. давностен
срок, дори и да се приеме, че срокът е започнал да тече от 17.09.2018 г. /3 месеца след
издаване на последната процесна фактура/.
Ето защо и поради изложените съображения настоящият въззивен състав изцяло
споделя изводите на първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20177563 от 27.08.2021 г., постановено по гр.д.
№23887/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2