№ 34903
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110138248 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************“ АД
срещу „***********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 6629,70 лева,
представляваща дължима наемна цена за периода от м. януари 2020 г. до м. 09.2020 г., вкл.,
по договор за наем от 02.01.2020 г. и допълнително споразумение към същия от 01.10.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1988,11 лева,
представляваща мораторна лихва върху дължимата главница за периода от 15.11.2020 г. до
06.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2020 г. между страните бил сключен договор за
наем на недвижим имот срещу месечна наемна цена в размер на 613,86 лева. За улеснение
на ответника – наемател, ищцовото дружество издавало фактури за дължимия наем на
тримесечие. За срока на договора били издадени три фактури, но въпреки настъпването на
падежа по всяка от тях, плащане не последвало. На 01.10.2020 г. между страните било
подписано допълнително споразумение, с което действието на договора за наем било
прекратено, считано от същата дата. Освен това било договорено разсрочено плащане на
натрупаните задължения. Ответното дружество не спазило и новите срокове за заплащане на
дължимите суми, поради което дължало и лихва за забава. Моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените в настоящото и в
производството по обезпечаване на бъдещите искове разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
1
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването между страните през процесния период на валидно наемно
правоотношение, възникнало по силата на договор за наем на недвижим имот от 02.01.2020
г.;
2. обстоятелството, че е изправна страна по договора за наем, като е предал на
наемателя процесния имот и е осигурил през исковия период необезпокояваното му
ползване;
3. размера на дължимата от ответника месечна наемна цена, падежа на задължението и
размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички
други факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 6629,70 лева, представляваща
дължима наемна цена за периода от м. януари 2020 г. до м. 09.2020 г., вкл., по договор за
наем от 02.01.2020 г. и допълнително споразумение към същия от 01.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 1988,11 лева, представляваща мораторна лихва
върху дължимата главница за периода от 15.11.2020 г. до 06.06.2023 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. съществуването между страните през процесния период на валидно наемно
правоотношение, възникнало по силата на договор за наем на недвижим имот от 02.01.2020
г.;
2. обстоятелството, че е изправна страна по договора за наем, като е предал на
наемателя процесния имот и е осигурил през исковия период необезпокояваното му
2
ползване;
3. размера на дължимата от ответника месечна наемна цена, падежа на задължението и
размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както
и всички други факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.10.2024 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3