№ 16002
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110148919 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от П.
И. Т. и А. Й. Т. против /ФИРМА/, с която са предявени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен лист,
издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 3920/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, въз основа на който било образувано
изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ С.Я., поради изтекла в полза на ищците
погасителна давност.
Ищците твърдят, че срещу тях бил издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3920/2011 г., на СРС, 85 състав, с който ищците са осъдени да заплатят разделно на
/ФИРМА/ сумата 5532,31 лева, главница по доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.02.2005 г. – м.04.2010 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, аб.
№ ******, сумата 2014,69 лева, представляваща лихва за забава, считано от 31.03.2005 г. до
09.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.03.2011г. до изплащане на вземането и 250,94 лева разноски по делото за
принудителното събиране, на които е образувано изпълнително дело № ******** по описа
на ЧСИ С.Я.. Счита, че последното валидно изпълнително действие от ответника е
извършено на 06.03.2014 г., след което всички изпълнително действия са невалидни.
Съобразно константата съдебна практика изпълнителното производство се прекратява
автоматично по силата на закона, когато са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 от
ГПК като с постановлението съдебният изпълнител само констатира настъпилото
прекратяване. Сочи също, че от момента на последното валидно изпълнително действие –
06.03.2012г. е започнала да тече нова петгодишна давност по отношение на съдебните
вземания, изтекла на 06.03.2017 г. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Поддържа,
че не е изтекла погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.д. № 3920/2011 г., на СРС, 85 състав. Поддържа още, че погасителната давност е
прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело, след което към 14.09.2022 г. са
извършвани множество справки и изпълнителни действия. Навежда твърдения, че по
изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия, вкл. и постъпили
1
плащания. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА и
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищците целят
да установят, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.дело №
3920/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, не съществува, респективно не подлежи на
принудително изпълнение, тъй като същото е погасено, поради изтичането на погасителна
давност, който факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК) в тежест на ищците е да докажат, че срещу тях е издаден изпълнителен лист за
посочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо
него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докажат твърдените от тях
положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият
в закона срок за извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
Не е спорно между страните, че е издаден изпълнителен лист в полза на ответника
срещу ищците във връзка с дължими суми, по който е образувано № ******** по описа на
ЧСИ С.Я..
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е налице влязло в сила съдебно решение, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от 14.07.2011
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
3920/2011 г., по описа на СРС, 85 състав, с което е констатирано, че представеното по делото
изпълнително основание е редовно от външна страна, и длъжниците А. Й. Т. и П. И. Т. са
осъдени да заплатят следните суми: 5532,31 лева, неплатена стойност на топлинната
енергия, ползвана през периода от 01.02.2005 г. до 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от
28.03.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 2014,69 лева,
представляваща лихва за забава върху горепосочената сума за периода 31.03.2005 г. –
09.02.2011 г., както и разноски в размер на 150,94 лева държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело
№ ******** по описа на ЧСИ С.Я.. Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от
11.08.2011 г. по молба на взискателя от 04.08.2011 г., въз основа на издадения на /ФИРМА/
изпълнителен лист. С молбата от 04.08.2011 г. взискателят е поискал от частния съдебен
изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело
действия, сред които проучване имущественото състояние на длъжника, изискване на
справки и определяне начин на изпълнение. Със запорни съобщения от 23.01.2012 г. са
наложени запори върху банкови сметка на длъжниците. Изпратени са покани за доброволно
изпълнение до А. Й. Т. и П. И. Т., получени на 28.01.2012 г. и 11.02.2012 г. С разпореждане
от 20.02.2012 г. е наложена възбрана на съсобствен на длъжниците недвижим имот.
С молба от 07.05.2015 г. взискателят е посочил нови способи за принудително
изпълнение – да бъде направена справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудово
възнаграждение и налагане на запор върху банкови сметки. С разпореждане от 22.06.2015 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. И. Т..
С последваща молба от 20.01.2017 г. взискателят отново поискал извършване на
изпълнителни действия - налагане на запор върху трудово възнаграждение и налагане на
запор върху банкови сметки. С разпореждане от 19.01.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху
банкови сметки на длъжника А. Й. Т., както и върху трудовото й възнаграждение.
С молби от 06.12.2019 г. и 03.11.2021 г. взискателят е посочил нови способи за
принудително изпълнение – изискване на справка в РБСС относно банковите сметки и
сейфове на длъжниците и налагане на запор върху откритите такива. Заявено е и искане за
2
извършване на справка от НОИ относно действащите им трудови договори и налагане на
запор върху доходите. При условие, че не бъдат открити банкови сметки и трудови
договори, изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на движими вещи и изнасяне
на публична продан. Със запорни съобщения от 14.09.2022 г. са наложени запори върху
трудовите възнаграждения на длъжниците.
Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично
задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на
съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед
по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност,
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В т. 3 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС окончателно е дадено разрешение на въпроса, че погасителната
давност в изпълнителния процес се прекъсва и от изпълнителни действия, извършени по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Мотивите на ВКС са, че „кредиторът
по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се
лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново“. ВКС приема, че ново
писмено искане по делото за извършване на действия, отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.
„Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането
на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора“. Според ВКС
„погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на
изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5 –
годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.
При съобразяване на цитираната съдебна практика, следва да се посочи, че давността
за процесните вземания, за които е издаден изпълнителният лист от 14.07.2021 г., е
прекъсната с молбата от 04.08.2011 г. за образуване на изпълнително дело № ******** по
описа на ЧСИ С.Я., доколкото в същата взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия за събиране на предявените вземания съгласно издадения
изпълнителен лист. С предприемане на действия за принудително събиране на задължението
на 23.01.2012 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците и трудовото
възнаграждение, а на 20.02.2012 г. е наложена възбрана върху съсобствен на длъжниците
недвижим имот.
Следващото надлежно поискано от взискателя действие, което е годно да прекъсне
давността, е подадената на 07.05.2015 г. молба до съдебния изпълнител, с която е поискано
3
налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсията и банковите сметки на
длъжника. Към този момент обаче е изтекъл 2-годишен период от време, в който не са
искани и извършвани изпълнителни действия и изпълнителното производство се е
прекратило по силата на закона поради настъпила перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Макар делото да е прекратено по право на 20.02.2014 г., погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция /ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС/. С подаване
на молбата от 07.05.2015 г. и наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
П. И. Т. от 22.06.2015 г. отново е прекъсната петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
била прекъсната. След това с молба от 20.01.2017 г. същата отново е прекъсната, доколкото
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, а с разпореждане от
19.01.2019 г. ЧСИ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника А. Й. Т., както и
върху трудовото й възнаграждение. С последващи молби от 06.12.2019 г. и 03.11.2021 г.
взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия - налагане на запор
върху банкови сметки и трудовото възнаграждение, с което е прекъсната давността.
Последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на 5-годишната погасителна
давност за вземанията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД са запорни съобщения от 14.09.2022 г., с които са
наложени запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема за установено, че в хода на
изпълнителното производство са извършвани действия по изпълнението, всяко едно от
които подновява срока на давността. От последното валидно изпълнително действие на
14.09.2022 г. до настоящия момент не е изтекъл период от пет години. Следователно,
предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход от спора и изричната претенция на ответника сторените във връзка с
производството разноски принадлежи на ответника. Такова искане е своевременно изявено,
като страната претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 8 от 2017 г. в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Към момента на приключване на
устните състезания в сила е била новата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.).
Следва да бъде съобразена посочената нова редакция, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл. 37 от
Закона за правната помощ, съдът определя в полза на ответника да бъде присъдено
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00 лева за настоящото производство, които
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложат в тежест на ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. Т., ЕГН **********, адрес: ******** и А. Й. Т.,
ЕГН **********, адрес: ********, срещу /ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ******* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във вр.
с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищците не дължат на
ответника сумата от сумата 5532,31 лева, главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.02.2005 г. – м.04.2010 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*********, аб. № ******, сумата 2014,69 лева, представляваща лихва за забава, считано от
31.03.2005 г. до 09.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 28.03.2011г. до изплащане на вземането и 250,94 лева разноски
по делото за принудителното събиране по изпълнителен лист, издаден във връзка с влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3920/2011 г. по описа на
СРС, 85 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ******** по
описа на ЧСИ С.Я., като недоказан и неоснователен.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК П. И. Т., ЕГН **********, адрес: ********
и А. Й. Т., ЕГН **********, адрес: ******** да заплатят на /ФИРМА/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ******* сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5