РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. Благоевград, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103085 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ПЕЙНТ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. **** (столица), *****, бул./ул. НПЗ ВОЕННА
РАМПА, ул. *****, представлявано от управителите ***** - САК, преупълмощена от адв. Н.
П. - САК, против „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от управителя *****..
Ищецът твърди, че между „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, в качеството
на купувач, от една страна, и „Пейнт Сървиз“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на
продавач, от друга страна, са налице търговски правоотношения, по силата на които
ищцовото дружество е продало и доставило на „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК
********* - дюза РАА 519 и Дюзодържач Rac X. Заявява, че за извършената доставка
„Пейнт Сървиз“ ЕООД е издало на „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД фактура №
**********/13.07.2023 г. на стойност 235,20 лв. с падеж 18.07.2023 г. Отделно от това
поддържа, че по възлагане на „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, ищцовото
дружество е извършило доставка на резервни части цедка Dutymax и филтър за помпа 60
меш, както и е извършило ремонт на машина за боядисване Graco Ultra Max, като е
извършило смяна на сервизен комплект, почистване, смяна на уплътнения на капачка на
филтъра, както и подмяна на уплътнения за помпена част, за което е съставен Сервизен
протокол от 15.09.2023 г. Излага, че за доставените резервни части и извършения ремонт на
машината за боядисване, ищцовото дружество е издало на „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД
фактура № **********/15.09.2023 г. на стойност 1 327,20 лв., с падеж за плащане
22.09.2023г. Въпреки настъпилия падеж на посочените по-горе два броя фактури, плащане
от „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД към представляваното от ищцовото дружество не е
извършено и към настоящия момент. Сочи, че на дата 23.07.2024г., „ПЕЙНТ СЪРВИЗ“
ЕООД, ЕИК ********* е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1992/2024г., по описа на Районен съд –
Благоевград, и по което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
което било подадено възражение от ответника.
Ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни. Твърди, че между страните
1
няма и не е имало каквито и да било търговски отношения. Сочи, че между „Геострой
Консулт“ ООД и „Пейнт сървис“ ЕООД не е постигано съгласие, от страна на „Геострой
Консулт“ ООД не е формирана воля за закупуване на посочените части и извършване на
услуги и такива не са преминавали във фактическа власт на ответника. Заявява, че ответното
дружество не е закупувало нито лично, нито чрез упълномощен представител каквито и да
било стоки и услуги от ищцовото дружество и не е възлагало ремонт. Поддържа, че между
посочените страни не е сключван нито договор за продажба, нито договор за изработка или
договор за поръчка. Излага, че между „Геострой Консулт“ ООД и „Пейнт сървис“ ЕООД не е
постигано съгласие, от страна на „Геострой Консулт“ ООД не е формирана воля за
закупуване стоки или извършване на ремонт. Дружество „Геострой Консулт“ ООД не е
собственик на машина за боядисване Graco Ultra Мах и такава машина не фигурира в актива
на същото. Счита, че е налице липса на каквито и да било формални или неформални
договорни отношения между "Геострой консулт" ООД и ищецът. По отношение на
представената от ищеца справка от НАП за осчетоводяване на фактурите от „Геострой
консулт“ ООД изразява становище, че посочените фактури са били предоставени погрешно
от бивш служител на дружеството на счетоводството, тъй като са били неправилно
преценени и заведени като части за притежаваните от дружеството моторни превозни
средства. Излага, че посочените фактури са били погрешно подадени в НАП, тъй като
служител на „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ' ООД при получаването им не е съобразил, че същите
не се отнасят за автомобилите на дружеството и ги е предал директно на счетоводството, без
да уведоми управителя, което ги е включило в дневниците за покупки. Сочи, че тъй като към
онзи момент имало смяна в управлението и въвеждане на новия управител в дейността на
дружеството, грешката не е била установена към момента на нейното възникване. Навежда,
че след като установили, че са получени и неправилно осчетоводени процесните две
фактури е подадено искане до НАП за проверка и изключване на процесните фактури от
дневниците за покупки на „Геострой Консулт“ ООД и след проверка на органа по приходите,
за която е съставен Протокол КД-73 за приключване на проверка - № ПО-22000124082421-
073-001/10.07.2024г. същите са изключени от Дневниците за продажби. С оглед на горното,
се иска отхвърляне на предявените искове.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК вр. чл. 318 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД - относно исковете за главници за
следните суми: сумата от 235,20 лв. във връзка със сключен между страните неформален
договор за доставка на строителни материали - резерви части - дюза РАА 519 и Дюзодържач
RAC X, за което е издадена фактура № **********/13.07.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /23.07.2024г./ до
окончателното изплащане на задължението; както и за сумата от 1327,20 лв. във връзка със
сключен между страните неформален договор, във връзка с извършен ремонт на машина за
боядисване Graco Ultra Мах, смяна на сервизен комплект уплътнения за помпена част,
подмяна на уплътнения капачка на филтър и почистване, както и за доставка на цедка
Dutymax и филтър за помпа 60 меш, за което е издадена фактура № **********/15.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /23.07.2024г./ до окончателното изплащане на задължението.
- чл. 422 ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД - относно останалите искове за лихвите за забави, както
следва: сумата от 31,70 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата от
235,20 лева по фактура **********/13.07.2023 г., начислена за периода от 19.07.2023 г. до
12.07.2024 г. и сумата от 146,93 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата 1 327.20 лева по фактура **********/15.09.2023 г., начислена за периода от
23.09.2023 г. до 12.07.2024 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 991 от 06.08.2024г. по ч. гр. д. №
2
1992/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд, като установителните искове са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
В принципен план уважаването на исковете за главници е предпоставено от кумулативната
даденост на следните условия: 1/ наличие на валидни възникнали облигационни
правоотношения между страните по сключените неформални договори за доставка на части
и ремонт на машини; 2/ точното изпълнение на задължението на продавач (ищец) на
процесните договори; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането на продавача, касаещо
цената на стоката, установена чрез доказване на уговорка за конкретна дата, от която
купувачът изпада в забава, или чрез отправяне на покана до същия и 4/ неизпълнение на
насрещното задължението на ответника за нейното заплащане.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да докаже наличието на процесните сделки ищцовото дружество е ангажирало
писмени доказателства – фактура № **********/13.07.2023г. на стойност 235,20 лева, с
падеж 18.07.2023г., фактура № **********/15.09.2023г. на стойност 1 327.20 лв., с падеж
22.09.2023г., сервизен протокол от 15.09.2023г. за приемане на машина Graco Ultra Мах,
предадена от ответника на ищеца за ремонт.
От съдържанието на цитираните фактури се констатира, че същите са издадени от „ПЕЙНТ
СЪРВИЗ“ ЕООД, в качеството му на доставчик на описаните в тях стоки и услуги, както
следва: по отношение на първата фактура от 13.07.2023г. – дюза РАА 519 и Дюзодържач
RAC X, а по отношение на втората фактура от 15.09.2023г. - извършен ремонт на машина за
боядисване Graco Ultra Мах, изразяващ се в смяна на сервизен комплект уплътнения за
помпена част, подмяна на уплътнения капачка на филтър и почистване, както и за доставка
на цедка Dutymax и филтър за помпа 60 меш.
За получател и клиент на стоките и в двете фактури фигурира ответникът по делото –
„ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД.
Посочено е във фактурите, че същите следва да се платят чрез превод по сметка.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
уточненията на вещото лице ****, направени при проведеното му изслушване в открито
съдебно заседание на 29.05.2025г., става ясно, че процесните два броя фактури са
осчетоводени при ищеца „ПЕЙНТ СЪРВИЗ“ ЕООД и са включени в дневниците му за
продажби. Установява се, че първоначално процесните два броя фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответника „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД и са включени в дневниците му
за покупки. От заключението по категоричен начин се констатира, че ответникът
първоначално е ползвал данъчен кредит по двете фактури в пълен размер от 260,40 лв., като
по първата фактура от 13.07.2023г. е ползвал данъчен кредит през месец септември 2023г., а
по втората фактура от 15.09.2023г. е ползвал данъчен кредит през месец януари 2024г. Става
ясно, че след това ползване на пълен данъчен кредит и осчетоводяване на процесните
фактури от ответника, последният на 24.06.2024г. е подал искане с вх. № 13673/24.06.2024г.
3
за извършена корекция на грешка на декларирани данни по ЗДДС за данъчни периоди месец
септември 2023г. и месец януари 2024г. В искането си ответникът посочил, че грешката била
свързана с неправилно осчетоводени процесните два броя фактури, отнасяйки ги за
извършен разход на резервни части на МПС, притежавани от дружеството. Така посочените
резервни части се отнасяли за консумативи на машина за боядисване, която дружеството не
притежавало, като собственост, нито била наемана. Въз основа на това искане с протокол за
извършена проверка на ТД на НАП № ПО-22000124082421- 073-001 от 10.07.2024г. е била
направена корекция на подадени данни по ЗДДС, като процесните два броя фактури са
изтрити от дневниците по ЗДДС на ответното дружество. С извършеното сторнировъчно
записване по счетоводни книги на ответника не се води задължение по процесиите два броя
фактури, като същите към момента на изготвяне на заключението (22.05.2025г.) не са
включени в дневниците за покупки на „Геострой Консулт” ООД. Става ясно, че след това
сторниране (анулиране) на процесните фактури ползваният данъчен кредит от ответника е
нулиран. Установява се, че по счетоводни книги ищецът има вземане по процесните фактури
в размер на 1562,40 лв. Не е установено да са били извършвани плащания по процесните
фактури. Експертът е констатирал, че в инвентарната книга на ответното дружество
„Геострой Консулт” ООД не фигурира машина за боядисване Graco Ultra Мах и съответно не
е осчетоводена фактура за закупуване на такава машина.
От представените по делото два броя покани за плащане 14.05.2024г. и от 07.06.2024г. се
установява, че ищецът е поканил ответника да му заплати сумите по процесните фактури.
Ответното дружество е получило тези две покани, съответно на 16.05.2024г. и на
07.06.2024г. Става ясно, че в кратък период след получаване на втората покана ответникът е
депозирал и искането си (на 24.06.2024г.) до ТД на НАП за сторниране (анулиране) на
процесните фактури.
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален.
В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура,
фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него
права и задължения, но не е условие за действителността му.
Процесните искови претенции се основават на твърдение за неизпълнени от ответника
договорни задължения за заплащане стойността на доставени от ищеца стоки и услуги по
договори за покупко-продажба, както следва: по отношение на първата фактура от
13.07.2023г. – дюза РАА 519 и Дюзодържач RAC X, а по отношение на втората фактура от
15.09.2023г. - извършен ремонт на машина за боядисване Graco Ultra Мах, изразяващ се в
смяна на сервизен комплект уплътнения за помпена част, подмяна на уплътнения капачка на
филтър и почистване, както и за доставка на цедка Dutymax и филтър за помпа 60 меш, за
които суми ищецът е издал и процесните две фактури.
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между
страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им
в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват
недвусмислено признание на задължението по тях. Съгласно непротиворечивата практика на
ВКС, обективирана в решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др.,
е обосновано становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен
договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на
предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните
представители, време и място на сключване на договора. Според други решения на ВКС, а
именно – решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II ТО, решение №
109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010
г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г.
по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО,
4
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването
им от търговското дружество –ответник, включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече,
според приетото в решение № 42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г. на II ТО, решение № 92/2011 г.
по т. д. № 478/2010 г. на II ТО и решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II ТО, дори да
се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за
"получател" от купувача по договора за търговска продажба, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както
и е ползван данъчен кредит. В решение № 211/2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г. на II ТО
е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството
реквизити във фактурата, не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй
като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключването на договора
не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е
необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно
предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на
фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на
стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са
обстоятелства, несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по
повод на което тя е била съставена. Същите тези действия по отразяване на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване.
В тази връзка, възраженията на ответника, че между страните не имало каквито и да било
търговски отношения, са недоказани по делото, тъй като с осчетоводяването от ответника на
процесните фактури в месеците на издаването им по сметка "Доставчици" по партида на
ищеца, включването им в дневниците за покупки и продажби за ЗДДС, ответникът е
удостоверил, че стоките са приети и услугите са извършени. В подкрепа на този извод е
приетия сервизен протокол от 15.09.2023г.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от ищеца, което се
установи от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, по своята
същност представлява действие по признание, изразено от купувача чрез конклудентни
действия и на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на
покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е
доставил уговореното количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт
по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.,
Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т. д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 708/
02.11.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и отговаряща в пълнота на поставените задачи, се установи, че вземанията, които
ищецът претендира, са намерили отражение в счетоводството и на двете дружества. В този
смисъл фактурите следва да се приемат като доказателство за възникнали договорни
правоотношения по договори за продажба между страните, доколкото и в самите процесни
фактури фигурират описание на стоките и услугите по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Включването им в счетоводството
на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва
тяхното съществуване /вж. решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.
О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т. О., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
5
546/2008 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.
О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О/.
На следващо място съдът счита, че в случая, доколкото не са спазени изискванията на чл.
116, ал. 4 ЗДДС, а именно: изготвяне и подписване на двустранен протокол, то не може да се
приеме, че е изпълнен фактическият състав на анулирането на фактурите (в този смисъл
Определение № 488/12.06.2014 по дело № 4690/2013 на ВКС, ТК, I т. о.). В Определение №
705 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 226/2011 г., I т. о., ТК е прието, че сторнирането на
счетоводната операция след повече от три месеца, не представлява своевременно
противопоставяне след узнаването, а в случая ответникът не е ангажирал доказателства за
надлежно противопоставяне, още повече – установи се по делото от приетото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, че процесните фактури са били осчетоводени от
ответника в месеците на издаването, съответно е ползван данъчен кредит по тях по първата
фактура от 13.07.2023г. - през месец септември 2023г. а по втората фактура от 15.09.2023г. -
през месец януари 2024г., а били сторнирни (анулирани) много по-късно и то след
получаване на поканите за доброволно плащане, а именно през месец юли 2024г. Не се
твърди, нито се установява ответникът да се е противопоставил веднага след представянето
на тези фактури, както и не става ясно в какво се изразява основанието за сторниране
(анулиране) на осчетоводените фактури, още повече предвид извършеното извънсъдебно
признание на факти с първоначалното им осчетоводяване. Вярно е, че извънсъдебното
признание не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, но ако такова е налице, в
тежест на страната, от която изхожда, е да го опровергае, въвеждайки в спора обстоятелства
относно неговата симулативност. Твърдение за наличието на такива обстоятелства в случая
липсва – защото ответникът е осчетоводил задължението по фактурите в момент, следващ
издаването и получаването на същите, което не само изключва евентуална симулативност,
но и доказва изпълнение на задълженията /получената доставка/ по процесните договори (в
тази насока Решение № 228/07.01.2015 г. по т. д. № 3597/2013 г. на ВКС, I T. O.) В този
смисъл, трябва да се посочи, че сторнирането, анулирането от ответника – отразена със знак
минус в дневника за доставчици, по делото няма данни да е съставен двустранен протокол по
чл. 116, ал. 4 ЗДДС. Именно с оглед посочената разпоредба е недопустимо едностранно
страна да сторнира фактури и това да има обратно действие по отношение на другата страна
по правоотношението. Ако доставката не е действително получена, респ. при спор по
отношение на изпълнението, страната не е трябвало изобщо да осчетоводява фактурите,
респ. ако е била налице грешка е следвало да се изпълни процедурата по чл. 116 ЗДДС.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между
страните по делото са възникнали правоотношения по договори за покупко-продажба с
посоченото в исковата молба съдържание на правата и задълженията по тях, както и че
ищецът е изправна страна по договорите – доставил е процесните стоки и извършил
сочените услуги, а ответникът е приел същите без възражение, поради което и дължи
заплащане на уговорената цена и по двете процесни фактури.
При това положение ищцовата претенции за главниците се явяват основателни и като
такава подлежат на уважаване.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорена
от страните), става ясно, че размерите на лихвите за забава са същите, както са посочени в
исковата молба. В настоящия случай се установява наличието на главен дълг. При това
положение и предявените акцесорни искове за мораторни лихви се явяват основателни и
като такива подлежат на уважаване.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. Следва да се
има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
6
по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено
диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство,
така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. При определяне на дължимите
разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази
връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на общо 1300 лв. (от които 700 лв. за заповедното
производство и 600 лв. за настоящето исково проиводство), като с оглед предмета на делото
минималният размер на адвокатския хонорар е 474,10 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). Исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. То е нужно да се фиксира на общо 450 лв.
Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната
фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на приетото в Решението от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на
общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да
прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на
адвокатските възнаграждения, а преценката трябва да се концентрира върху
характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства,
броя на проведените съдебни заседания, като не следва да се пропуска, че все пак става
въпрос за квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи
завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира
напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна, на
фона на признанието на исковата претенция. В хода на съдебното производство е изготвена
искова молба, която е ориентирана към доводи за наличието на вземанията по процесните
фактури. Проведени са две открити заседания, като в само едно от тях процесуалният
представител на ищеца е взел лично участие. Събрани са писмени доказателства, които са
малко по обем, както и е изслушано и прието едно експертно заключение. Спорът включва
имуществени притезателни права на сравнително ниска материална стойност. Разгледаната
правна проблематика не е с особено висок интензитет на сложност, включително по нея има
трайно установена съдебна практика. При това положение размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира в размер на общо 450 лв. за заповедното и исковото
производство. На ищеца следва да се присъдят и разноски в исковото производство за
държавната такса в размер на 178,01 лв. и за възнаграждението на вещото лице в размер на
200 лв.
С оглед изложеното отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото
дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 225 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 603,01 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че ответникът „ГЕОСТРОЙ
КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от управителя *****., дължи на ищеца „ПЕЙНТ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. **** (столица), *****, бул./ул. НПЗ
ВОЕННА РАМПА, ул.*****, представлявано от управителите *****, следните суми, които
са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 991 от 06.08.2024г., издадена
по ч. гр. д. № 1992/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- сумата от 235,20 лв. /двеста тридесет и пет лева и двадесет стотинки/ - главница,
дължима във връзка със сключен между страните неформален договор за доставка на
строителни материали - резерви части - дюза РАА 519 и Дюзодържач RAC X, за което е
издадена фактура № **********/13.07.2023 г. на стойност 235,20 лева, с падеж 18.07.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда –
23.07.2024г. до изплащането;
- сумата от 31,70 лв. /тридесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 235,20 лева по фактура **********/13.07.2023
г., начислена за периода от 19.07.2023 г. до 12.07.2024 г.;
- сумата от 1327,20 лв. /хиляда триста двадесет и седем лева и двадесет стотинки/,
главница, дължима във връзка със сключен между страните неформален договор, във връзка
с извършен ремонт на машина за боядисване Graco Ultra Мах, смяна на сервизен комплект
уплътнения за помпена част, подмяна на уплътнения капачка на филтър и почистване, както
и за доставка на цедка Dutymax и филтър за помпа 60 меш, за което е издадена фактура №
**********/15.09.2023 г. на стойност 1327,20 лв., с падеж 22.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда – 23.07.2024г. до
изплащането;
- сумата от 146,93 лв. /сто четиридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху главницата 1327,20 лева по фактура
**********/15.09.2023 г., начислена за периода от 23.09.2023 г. до 12.07.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя
*****. да заплати на „ПЕЙНТ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **** (столица), *****, бул./ул. НПЗ ВОЕННА РАМПА, ул.*****,
представлявано от управителите *****, разноски, сторени в заповедното и в настоящото
исково производство, както следва:
- сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1992/2024г. на РС – гр.
Благоевград),и
- сумата от 603,01 лв. /шестстотин и три лева и една стотинка/ – представляваща общ
размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 3085/2024г. на РС – гр.
Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8