РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Ямбол, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330103187 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Д. Г. Д. от гр. Я., чрез пълномощник
адвокат, със съдебен адрес гр. Я., ул. „Б., чрез адв. Г. Д.- ЯАК иск, с който се претендира
признаване за установено по отношение на ответника М. Г. С. от гр. Я., че съществува
вземането на ищеца за сумата от 25 000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че на *** г. между ищеца и оатветника бил сключен договор за заем по
силата на който Д. предоставил на С. в заем сумата от 25 000 лв. В чл.1 на договора било
посочено, че подписването му удостоверявало получаване на сумата, като страните
подписали и разписка от същата дата за реалното и предаване и получаване от страна на
ответника. Заемателя се задължил да върне сумата в договорения срок, в едно със законната
лихва за периода на ползването, дължима върху размера на непогасената маст от
задължението. Заема бил предоставен със срок за ползване от десет години, като съгласно
чл.5 от договора сумата следвало да се върне в брой на 10.09.2022 г. Съгласно чл.9 от
договора за заем, за обезпечаване на вземането заемателя издал в полза на заемодателя запис
на заповед., като такъв бил издаден и подписан от длъжника на *** г. С оглед на това, че
към датата на падежа не била погасена никаква част от заема, било депозирано заявление по
чл.417 ГПК, като по заявлението било образувано ч. гр. дело № *** г. и бил издаден И.Л. от
с. дата, по което длъжника депозирал възражение.
Претендира се уважаване на предявения иск и присъждането на разноски.
В с.з. ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа иска, ангажира
1
доказателства и претендира присъждането на разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника,
като предявения иск се счита за неоснователен и недоказан. Оспорва се, че подписа под
договора за заем и разписката към него не били положени от нея, както и ръкописно
изписаните имена на били изпълнение от нея. В процесния запис на заповед не бил положен
нейния подпис, а ръкописно попълнените дати на падеж и предявяване не били изписани от
нея. Възразява се за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
бил издаден приложения запис на заповед. Не било ясно откъде ищеца разполага със сумата
за да я предостави в заем, като доколкото не била положила подписа си под разписката за
предаването на сумата, не бил изпълнен фактическия състав на чл.240 ЗЗД и липсвала
каузална сделка. Отделно прави възражение за нищожност на договора като противоречащ
на закона.
Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
В с.з. ответникът се представлява от пълномощник адвокат, чрез който претендират
отхвърляне на иска, ангажират доказателства и искат присъждане на разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът Д. Г. Д. твърди в исковата молба, че по силата на издаден на 10.09.2012 г.
запис на заповед, ответницата М. Г. С. се е задължила неотменно и безусловно да заплати на
ищеца сумата от 25 000 лв. на 10.09.2022 г. След като задължението не е изпълнено, по
подадено от Д. Г. Д. заявление е образувано ч.гр. д. № *** г. на Районен съд- Ямбол, по
което е издадена заповед № *** г. за изпълнение по чл. 417 ГПК за претендираната сума от
25 000 лв., ведно със съдебни разноски от 500 лв. и адвокатско възнаграждение от 1600 лв.
Издаден е и изпълнителен лист № *** г., като било образувано изпълнително дело № *** г.
на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ, по което на М. Г. С. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена на 14.11.2023 г. След постъпило от длъжника възражение срещу
издадената заповед по чл.417 ГПК, ведно с искане за спиране на изпълнителното дело, с
определение № *** г. на ЯРС е постановено спиране на изпълнителното производство. В
указания от съда срок е депозирана исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК за установяване
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Също така по настоящото производство от страна на ищеца е представен договор за
заем от *** г., сключен между Д. Г. Д. в качеството му на заемодател и М. Г. С. в качеството
й на заемател, с който се установява, че заемодателя предал в собственост на заемателя
сумата от 25 000 лв., като последния се задължавал да я върне в договорените срокове, ведно
със законната лихва за периода на ползване на дължимата върху размера на непогасената
част от задължението. С подписването на договора заемателя удостоверявал получаването
на сумата. Срока за ползване на сумата бил за 10 години, считано от датата на сключване на
2
договора, като предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя било извършено
напълно и в брой при сключване на договора за заем. В чл.5 (1) било уговорено, че
връщането на заемната сума се извършвало по кледния начин : с плащане в брой в срок до
10.09.2022 г. В чл.9 на раздел III „Отговорност“ е посочено, че за обезпечаване на вземането
заемателя издава в полза на заемодателя запис на заповед. Приложена е също и разписка от
*** г. от която се установява, че М. Г. С. получила от Д. Г. Д. заем по договор в размер на 25
000 лв. Представен е още Запис на заповед с място на издаване в гр. Я., с дата на издаване
*** г., като М. Г. С. с посочено ЕГН и адрес неотменимо и безусловно се задължавала срещу
представяне на този запис на заповед да плати сумата от 25 000 лв. на Д. Г. Д. с посочено
ЕГН и адрес, с дата на падеж 10.09.2022 г., с място на плащане в гр. Я., като сумата по този
запис на заповед ще се изплатяла без протест и без разноски на бенифициента. За издател М.
Г. Стоява- подпис. Настоящия запис на заповед бил предявен на ***г. за издадет –подпис.
По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в. лице по която
след като се запознало с материалите по делото и направило справка в ТД на НАП- Бургас,
офис Я. установило, че по данни на ТД на НАП- Бургас, офис Я., посочени в изх. № *** г. и
изх. № *** г. , за 2012 г. нямало подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за Д.
Г. Д., ЕГН **********.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
По делото е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, в. лице по която
дало заключение, че подписа, положен за „Издател“ в Запис на заповед, издаден на *** г. от
М. Г. С. с ЕГН – ********** за сумата от двадесет и пет хиляди лева бил положен от М. Г.
С..
Подписа, положен за „Заемател“ в договора за заем от *** г., сключен между Д. Г. Д. с
ЕГН- ********** като заемодател и М. Г. С. с ЕГН – ********** като заемател, бил
положен от М. Г. С..
Подписа, положен за „Получил“ в разписка от *** г. за получена сума в размер на
25 000 лв. от М. Г. С. с ЕГН – ********** по договор за заем, бил положен от М. Г. С..
Ръкописния текст „М. Г. С.“ в Запис на заповед, издадена на *** г. от М. Г. С. с ЕГН –
********** за сумата от двадесет и пет хиляди лева, в договор за заем от *** г., сключев
между Д. Г. Д. с ЕГН- ********** като заемодател и М. Г. С. с ЕГН – ********** като
заемател и разписка от *** г. за получена сума в размер на 25 000 лв. от М. Г. С. с ЕГН –
********** по договор за заем бил изпълнен от М. Г. С..
На въпроси на пълномощника на ответната страна, в. лице отговори, че
сравнителните образци за подписите на ответника за издаване на личните й документи се
сдобил, чрез разрешение на Директора на ОДМВР- Я. и със съдебно удостоверение от сектор
„Български документи за самоличност“. Заявлението му било по преходно дело по което
работил със същите задачи и от тогава имал образците. В. лице счита, че не било
необходимо да ходи втори път за едни и същи документи, които имал за тези подписи. По
3
това което работило в. лице било напълно достатъчно да извърши съответните изследвания
и да даде заключение. При изготвяне на експертизата в. лице използвало свободните
подписи към документите в МВР и три подписа от съобщенията към лицето, като същите се
наричали условно „свободни подписи“. Вариациите за подписите в. лице посочило в
експертизата, като подробно ги обяснил. Единият вариант бил без втория елемент на
буквата „М“ в разписка от 15.03.2024 г. за получена призовка. Първите три били условно
свободни подписи по делото, като това били върху получени призовки и съобщения, като
останалите подписи били от документите за самоличност на М. Г. С.. Вариантността била
основно свойство на подписа, като подписът на всеки човек варирал. Един човек не можел
да се разпише и не се разписвал два пъти по един и същи начин. Това било свойство на
почерка, като именно поради тази причина се говорило за вариантност. В. лице обследвало
подписите, положени от М. Г. С. в съответните документи. На стр. 10 в. лице посочва, че са
положени от едно и също лице- Маирана Г. С., като посочило каква е разликата и същата
можела да се дължи на много фактори, като необичайното положеие на тялото, физическото
и емоционално състояние на лицето, подложката на която се разписва, като много били
факторите които можели да повлияет. Основните елементи се запазвали- последователност,
връзките, формите, всичко било запазено.
Експертизата е оспорена от пълномощника на ответника, като е назправено искане за
повторна експертиза, което е отхвърлено от съда.
Експертизата е приета, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице
притежаващо необходимата правоспособност затова.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на паричното вземане, за което
ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в
заповедното производство документ, в случая – запис на заповед по чл.417, т.9 ГПК.
Записът на заповед е абстрактна сделка, т.е. договореното по нея задължение не е свързано
с определена кауза /основание, причина/. По дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ записът на заповед
материализира само безусловно обещание на издателя за плащане. Основанието за плащане
при този вид сделки не е елемент на съдържанието. Несъмнено, записът на заповед се издава
във връзка с конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема
задължението за плащане на определена сума, но тези каузални отношения се намират извън
съдържанието на ценната книга и не са условие за действителност на менителничния ефект.
3атова, в производството по чл.422 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство, на
първо място е необходимо и достатъчно да установи редовността на записа на заповед от
външна страна. За да удостовери валидна менителнична сделка, пораждаща задължение за
плащане, записът на заповед трябва да има формата и реквизитите по чл.535 ТЗ. Поради
това, независимо дали е сезиран с доводи за съществуване на вземане по запис на заповед,
при разглеждането на иск по чл.422 ГПК, съдът следва да съобрази доколко представения от
кредитора документ отговоря на формалните изисквания, които го правят действителен и
източник на вземане по абстрактна менителнична сделка.
4
В случая, процесният запис на заповед от *** г. е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Неоснователно е възражението относно
нередовности на ценната книга с правно основание чл. 535 и чл.496, ал.2 ТЗ, водещи до
нейната нищожност. Документът съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити –
наименованието „запис на заповед“ " се съдържа и в текста на самия документ; безусловно
и неотменимо задължение да се плати определена парична сума; лицето, на което следва да
се плати; дата и място на издаване на записа на заповед и падеж на задължението съгласно
чл.486, ал.1, т.4 ТЗ- на определен ден, от който момент задължението за плащане се счита за
изискуемо, като е налице и положен подпис за издател от М. Г. С.. Оспорването на
автентичността на подписа и ръкописно попълнените дати на падеж и предевяване в записа
на заповед от страна на ответницата М. Г. С. е недоказано.
Също така остана и недоказано оспорването от страна на ответницата на
автентичността на подписите в договора за заем и разписката към него, като и ръкописно
изписването на имената. В тази връзка е налице изслушване на вещото лице по извършената
съдебно- почеркова експертиза, с което се потвърждава авторството на процесния запис на
заповед, подписан от посочения там за „издател“ и „ръкописния текст“- М. Г. С.. Същото се
установява и в договора за заем, като подписа положен за „заемател“ и подписа положен за
получател в разписката са положени от – М. Г. С.. Отделно от това ръкописния текст „М. Г.
С.“ в договора за заем и раздписката са изпълнени оот М. Г. С.. Също така ясно, четливо и
розбираемо е посочен с цифри обещаната за плащане парична сума по менителничния ефект
– 25 000 лв.
Съдът следва да обсъди възражението на ответника, касаеща връзката между
процесния запис на заповед и наличието на конкретно каузално правоотношение. Съгласно
т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед , само когато страните са
въвели твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, като в
настоящия случай такова е въведено от ответната страна- за липса на доказателства и откъде
ищеца разполага с такава сума, за да я предостави на ответницата. Безспорно е, че записът
на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане и едностранна абстрактна
сделка, от която се поражда задължение за издателя, като основанието за плащане (
каузалното правоотношение) не е елемент от менителничния ефект, нито е условие за
действителността на записа на заповед. В този смисъл - когато записът на заповед е редовен
- формата е спазена и съдържанието отговаря на определените от закона реквизити на
основание чл.535 ТЗ, поемателят-кредитор разполага с правото да събере вземането си на
основание ценната книга. В този смисъл, съдът намира, че и направеното възражение на
издателя - длъжник с отговора на исковата молба, че при липса на каузално правоотношение,
а именно непосочване от къде ищецът разполага със сумата от 25 000 лв. не може да се
установи защо е издаден записа на заповед е неоснователно, тъй като непосочването на
каузалното правоотношение не влияе върху действителността на записа на заповед.
5
Съдът намира и за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
представения договор за заем, като клаузите в чл.1- заемодателя предава в собственост на
заемателя сумата от 25 000 лв., наричана по- долу заемна сума, а заемателя се задължава да я
върне в договорените срокове, ведно със законната лихва за периода на ползването
дълржима върху размера на непогасената част от задължението. Подписването на настоящия
договор удостоверява получаване на семата и в чл.5- връщането на заемната сума се
извършва по следния начин : с плащане в брой в срок до 10.09.2022 г., като противоречащи
на чл.3, ал.1 Закон за ограничанаве на плащанията ( бр.16 на ДВ от 22.02.2011 г.). В тази
връзка следва да се отбележи, че в глава втора „Ограничения при плащанията в брой“ на
посочения по-горе закон и в чл.3, ал.1 от същия е предвидено, че плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
когато са: т. 1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв. В гражданския процес
въпросът за плащане на цената е въпрос на доказване дали е изпълнено едно парично
задължение, а не въпрос за действителността на договорните правоотношения. В тази връзка
следва да се отбележи, че нарушаването на Закон за ограничаване на плащанията в брой има
за последица административнонаказателната отговорност на дееца, то няма значение нито за
надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от
който произтича вземането.
По направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност с
оглед на това, че от *** г. са изтекли повече от 10 години във възражението по чл.414 ГПК в
заповедното производство.
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на
правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на конкретно
субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск или на
принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД е приложим в
случаите, когато законът не е определил друг специален давностен срок. С разпоредбата на
чл.531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, и с оглед
препращащата норма на чл.537 ТЗ - срещу издателя по записа на заповед, се погасява с
тригодишна давност от падежа, което изключва приложението на общата давност по чл.110
ЗЗД при тези искове, независимо от вида на иска - осъдителен за заплащане на вземането
или установителен по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Съгласно разрешението, дадено в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Въпреки, че при направени
релативно възражение / твърдение, основани на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от
съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането
по записа на заповед, с навеждането им по установителния иск за вземането по
6
менителничния ефект не се упражнява право на иск за вземането по каузалното
правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сделка. Ето защо, правото на
пряк менителничен иск /осъдителен или установителен/ срещу издателя по запис на заповед
се погасява по давност съобразно правилото на чл.531, ал.1 ТЗ и в хипотезата на релевирано
релативно възражение от ответника, съответно твърдения от страните за различни каузални
правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна
функция. В случаите, когато издателят на менителничния ефект извежда недължимостта на
вземането по абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото с нея
каузално притезание, тази защитна теза не представлява по своя характер възражение за
погасяване по давност на самия менителничен иск. В тази връзка следва да се посочи, че
относно прекия осъдителен иск по чл.538, ал.1 ТЗ или установителен иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага
специалната тригодишна давност по чл.531, ал.1 ТЗ, а не общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗ. Тригодишният давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ тече от датата на падежа на
записа на заповед, уговорен на определен ден - 10.09.2022 г., и изтича на 10.09.2025 г., преди
предявяване на установителните искове за съществуване на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение, които, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се считат заведени от момента на
подаване на заявлението по чл.417, т.9 ГПК- 27.10.2023 г. Ето защо вземането не е погасено
по давност, поради което и направеното в тази насока възражение е неоснователно.
С оглед на посочените по-горе обстоятелства, предявеният иск по чл. 422 ГПК е
основателен и следва изцяло да бъде уважен, като се приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 25 000, 00 лв.,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от *** г., ведно със законната
лихва от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането.
Съобразно изхода на делото и претенциите на страните за разноски, на осн.чл.78, ал.1
от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно–деловодни разноски в
заповедното производство в размер на общо 2100, 00 лв., от които сумата от 500,00 лв. –
заплатена държавна такса и сумата от 1600,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и в
исковото производство в размер на общо 3401,51 лв., от които 500,00 лв. – внесена държавна
такса, сумата от 2650,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 251, 91 лв.
депозит за в. лица, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. С. с ЕГН ********** от гр. Я.,
ул. «***, че същата дължи на Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Я., ж.к. „***, със съдебен
адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. Г. Д.- ЯАК, сумите, за които е издадена заповед за
7
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 25 000,
00 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от *** г., ведно със
законната лихва от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Г. С. с ЕГН **********, да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН **********,
сумата от 2100,00 лв. – разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. по описа
на ЯРС.
ОСЪЖДА М. Г. С. с ЕГН **********, да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН **********,
сумата от 3401,51 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8