№ 17750
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110168978 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. А. П.
срещу Столична община за заплащане на сумата от 4303,25 лева (след
допуснато изменение на иска чрез намаляване на размера му по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в стойност за ремонт на собствен на ищцата лек
автомобил „Нисан джук“ с peг. № СА3373ХВ, увреден на 21.11.2022 г.
вследствие на паднало дърво, ведно със законната лихва от датата на
инцидента – 21.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че притежава лек автомобил марка „Нисан джук“ с per.
№ СА3373ХВ, който паркира на адрес - гр. София, ул. „Розова долина“ № 16,
където живее. На 21.11.2022 г. вечерта валял дъжд, в резултат на който дърво,
намиращо се в непосредствена близост до паркираната й кола, паднало върху
автомобила. Посочва се, че след подаден сигнал на тел. 112 на мястото на
произшествието се отзовал специализиран екип на Главна дирекция „Пожарна
и аварийна безопасност“, който само констатирал инцидента. След
отстраняване на падналото дърво автомобилът бил с тежки щети /смачкан
таван, счупени предни и задни стъкла, счупени капаци и греди, усукана
носеща конструкция и др./, в резултат на които МПС-то било напълно
увредено и не можело да се ползва по предназначение. Сочи се, че след
свързване с отдел Екология на СО - район Лозенец ищцата установила, че още
1
през лятото било одобрено изсичането на това и на още едно дърво. Посочва
се, че на следващия ден техни служители са отстранили дървото, паднало
върху процесния автомобил. Поддържа се, че въз основа на Наредба за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община
ответникът отговарял за премахването на изсъхнали дървета, като ответникът
следвало да носи отговорност за противоправното бездействие на
служителите си, които не отстранили опасната растителност. Претендира се
обезщетение за причинените й материални вреди от падналото върху
автомобила дърво в размер на исковата сума, представляваща необходима
стойност за отстраняване на повредите, нанесени върху него, ведно със
лихвата от датата на инцидента – 21.11.2022 г., до окончателно изплащане на
сумата. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искове. Посочва се, че липсвали конкретни и
безспорни доказателства относно твърдяното събитие, тъй като нямало
изготвен снимков материал от отзовалия се екип на Главна дирекция
„Пожарна и аварийна безопасност“. Посочва се, че не са представени
конкретни доказателства, че твърдяното паднало дърво е именно едно от
констатираните дървета за премахване, или че задълженията на районната
администрация не са били изпълнени преди инцидента, поради което не
можело да се приеме по категоричен начин, че вредите били в резултат от
вътрешно присъщите качества на тази вещ. Настъпването на инцидента и
щетите се дължали на природно бедствие. Навежда се твърдение, че била
налице обективна причина за настъпване на инцидента - силен дъжд. Твърди
се, че в случая липсвало противоправно поведение от страна на Столична
община, което изключвало и виновността й. Оспорва се наличието на вина и
причинно-следствена връзка. Изложени са твърдения, че не било доказано
конкретно място, на което е бил паркиран автомобилът по време на инцидента
на 21.11.2022 г ., като се възразява, че ищцата била паркирала автомобила си
неправилно върху зелените площи. В Закона за устройство на територията и
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Столична община не се съдържали точни дефиниции и регламенти за
правилно отглеждане на дървесните насаждения в градска среда. Направено е
искане съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. При
условията на евентуалност ответникът прави искане за намаляване на
2
претендираното обезщетение като прекомерно високо. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и от представеното свидетелство за регистрация
– част I се установява, че ищцата е собственик на лек автомобил марка “Нисан
джук“, с peг. № СА3373ХВ.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля Росица Такова Кръстева и Д. Михова Пеева, се установява, че на ул.
„Розова долина“ № 16-18 се намира сграда, представляваща кооперация с два
отделни входа и един общ двор, където се намират и гаражи. В дъното на
двора има разположени няколко дървета, които към процесната дата са били
изсъхнали. За това обстоятелство са били подавани сигнали от живущи с оглед
премахването им. В подкрепа на показанията е представено писмо от
Столична община – район „Лозенец“, находящо се на л. 3 от делото. Въпреки
сигналите към 21.11.2022 г. дърветата не били премахнати. От показанията и
на двете свидетелки се установява, че на 21.11.2022 г. едно от дървената е
паднало и то върху автомобила на ищцата. Свидетелката Пеева подробно
разказва за случая, като изрично посочва, че непосредствено след чуване на
подането е слязла в двора, за да види какво се е случило. Свидетелката
посочва, че същия ден е валяло, но не и вечерта, когато е станал инцидентът.
От представеното писмо от Национален институт по метеорология, находящо
се на л. 60 от делото, се установява, че на 21.11.2022 г. от 00,00 часа до 20,40
2
часа е валял дъжд с количество около 12 мм (л/м) на различни интервали с
различна интензивност и при скорост на вятъра от 3м/с. Свидетелката Пеева,
придобила непосредствени впечатления за състоянието на автомобила след
инцидента, подробно посочва, че падналото дърво е било разположено от
лявата страна на автомобила на ищцата, а ищцата е била спряла странично на
дървото, като след падането му дървото е било разположено върху средата на
автомобила. Предвид посоченото от свидетелката и липсата на доказателства
за местене на автомобила след момента на падането на дървото върху него и
до възприемането му от свидетелката, съдът счита за доказано, че към
3
момента на инцидента автомобилът се е намирал до дървото, а след падане на
дървото, последното се е озовало върху процесния автомобил, при което го е
увредил. Свидетелката Пеева изрично посочва, че в двора няма разграфяване
за паркиране, но има гаражи, като пространството е с площ от към 5 кв/м за
извършване на маневри. И двете свидетелки подробно разказват, че в
следващите дни дървото е било премахнато. Свидетелката Пеева посочва, че
покривът на лекия автомобил е бил нарушен и колоната, която е между
предното и задното стъкло. Съдът счита, че въпреки настъпване на инцидента
в тъмната част на денонощието, свидетелката е имала възможност да
възприеме последиците от инцидента с оглед осветеността на мястото от
съседните сгради, предвид посоченото от същата. Съдът кредитира
показанията и на двете свидетелки като подробни, последователни и
непротиворечиви.
По делото е изготвено заключението по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза. Следва да се посочи, че вещото лице е депозирало
експертните си изводи след непосредствен оглед на процесния автомобил,
доколкото ищцовата страна е направила твърдения, че след инцидента не е
извършван ремонт на същия. От експертните изводи на вещото лице,
придружени от направен снимков материал, обективиран в заключението, се
установява, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията по
автомобила е в размер на 4303,25 лева. Вещото лице също е констатирало, че
щетите са по тавана, гредите, челното стъкло, задния капак и рамката на
лявата врата.
От представените по делото скица на поземлен имот № 15-24203-
11.01.2024 г. и Удостоверение, находящо се на л. 98 от делото, се установява,
че процесният двор е разположен в поземлен имот с идентификатор №
68134.901.707. Имотът представлява УПИ IX-190, кв. 89, м. „Лозенец“ II-ра
част, и е общинска собственост. Предвид посочените писмени доказателства и
събраните гласни такива, съдът счита за доказано, че изсъхналото и паднало
върху автомобила на ищцата дърво се е намирало в поземлен имот с
идентификатор № 68134.901.707, представляващ общинска собственост.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
4
осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД включва елементите – противоправно деяние на лице, на което е
възложена работа, причинена вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното
поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника по
предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е безвиновна гаранционно-
обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи
качеството на ответника на субект, който е възложил на прекия причинител на
вредата извършването на работата, при или по повод с която са настъпили
вредите. Подобно на хипотезата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и по чл. 49 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Столична община на
територията на Столична община се забранява отсичане или изкореняване на
дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им. Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 2, т. 1 от наредбата по изключение растителността
се премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както
и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на
движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.
В настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствата по делото
безспорно се установи, че настъпилият инцидент се дължи на паднало дърво,
находящо се в поземлен имот – общинска собственост, което по силата на
приращението по чл. 92 от ЗС също е собственост на Столична община.
Съдът приема, че отговорността за изпълнение на задълженията по
цитираната наредба, включително по чл. 44, ал. 2, т. 1 от нея, е на ответника.
Общината чрез своите служби и длъжностни лица следва да предприема
мерки за състоянието на растителността, така че да не се застрашава живота и
здравето на гражданите. В настоящия случай се доказа от съвкупността от
доказателства, събрани по делото, че и след подадени сигнали за опасното
дърво, ответникът не е предприел действия по обезпечаване на задълженията
си. Вследствие на бездействието е настъпил процесния инцидент. В този
смисъл, по делото не се ангажираха доказателства в насока изпълнение на
5
задълженията от страна на служителите на ответника. В настоящия случай,
конкретното задължение на ответника е било ясно регламентирано –
премахване на изсъхналото дърво. Несъстоятелни са възраженията на
ответника, че не било установено кое точно било дървото, причинило
инцидента – по делото успешно се доказа, че в жилищния двор е имало две
изсъхнали дървета и едно от тях е било процесното, като Столична община е
дължала осъществяването на поддръжката – в частност премахването на
всички изсъхнали дървета там в качеството им на растителност, за която
отговаря. По делото не се доказаха и твърденията за природно бедствие,
довело до инцидента. Напротив, доказа се, че макар да е валяло в процесния
ден, към момента на инцидента е нямало буря или валежи, или други външни
фактори, повлияли на падането на дървото.
С оглед на което съдът приема, че вследствие на бездействие на
служителите на общината е настъпил инцидентът с падналото дърво, от който
са причинените имуществени вреди на процесния автомобил. Предвид
изводите за местоположението на щетите по автомобила на ищцата и
събраните гласни доказателства съдът счита, че се доказа успешно, че
вследствие на падането на процесното дърво са настъпили описаните в
заключението щети по процесния автомобил, паркиран около него, за
ремонтирането на които е необходима сумата в размер на 4303,25 лева. По
делото не се представиха доказателства уврежданията да са настъпили при
друг механизъм. Установено е по делото, че автомобилът е бил паркиран
около дървото в двора на жилищна сграда, като не доказа, че паркирането е
извършено в нарушение на нормативните разпоредби. Доколкото ответникът
твърди съпричиняване на вредоносния резултат, същият е следвало да
установи, че поведението на ищцата е било в разрез с установения ред. По
делото не се представиха доказателства, че автомобилът е бил паркиран в
разрез със забрани, обективирани на поставени табели, знаци или маркировка,
както и при забранена дистанция от кръстовище. Напротив, от събраните по
делото гласни доказателства се установи, че лекият автомобил се е намирал в
двор на жилищна сграда, като в съседство е имало разположени гаражи.
Следователно, дворът не е бил използван единствено за преминаване от
пешеходци, но и от автомобили с оглед достъп до гаражите, което изключва
забраната за паркиране в него. Обстоятелството дали ищцата е знаела или не
за състоянието на дървото не изключва отговорността на ответника, а предвид
6
впоследствие релевираното твърдение за небрежност от нейна страна при
паркирането – след срока по чл. 133 от ГПК, съдът счита, че е недопустимо да
обсъжда същото, доколкото по делото не е релевирано изрично при
направеното възражение за съпричиняване.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция се доказа по
основание и в претендирания размер, поради което следва да бъде уважена.
Доказан и основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на
законна лихва върху присъдената сума. Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при забава в
изпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, т.е. той
изпада в такава от деня на увреждането. Затова следва да се присъди и
законната лихва върху обезщетението в размер на 4303,25 лева, считано от
21.11.2022 г. до изплащането й.
Предвид резултата от делото, в полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК се дължат разноски. По представен списък по чл. 80 от ГПК се
претендира държавна такса в размер на 175,30 лева, депозит за
възнаграждение за вещо лице в размер на 450,00 лева и адвокатски хонорар в
размер на 1186,00 лева с ДДС. Направено е възражение за прекомерност.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, същото следва
да бъде уважено като се присъди минималния размер на адвокатски хонорар
по чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 1176,40 лева
с ДДС. С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1801,70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с Код по Булстат *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на Д. А.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Розова долина“ № 16, по
предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата в размер на 4303,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в стойност за ремонт на собствен лек
автомобил „Нисан джук“ с peг. № СА3373ХВ, увреден на 21.11.2022 г.
7
вследствие на паднало дърво, ведно със законната лихва от датата на
инцидента – 21.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, с Код по Булстат *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на Д. А.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Розова долина“ № 16, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1801,70 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за
държавна такса, депозит за възнаграждение за вещо лице и адвокатски
хонорар с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8