Решение по дело №16833/2018 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 29.11.2019 г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                               КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 16833 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 517257 от 26.10.2018 г. по гр. д. № 12667/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.В.И. искове с правно основание чл. 415 ГПК и чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415 ГПК и чл. 422 от ГПК  вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Н.В.И., ЕГН ********** и адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 260 - адв. Т., дължи на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 700,54 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. - 03.08.2014 г., като погасен по давност; сумата от 132,80 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 28.07.2017 г., като е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен от 303,99 лева, като неоснователва. Със същото решение Н.В.И. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 496,84 лева - разноски за исковото производство и сумата 42,45 лева - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 53965/2017 г. на СРС, 76 с-в.

Недоволна от така постановеното решение, с което исковете с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД са уважени е останала ответницата Н.В.И., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва чрез назначеният й особен представител, при твърдения, че решението е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдебната практика. По-конкретно поддържа, че не се установява в процесния топлоснабден имот има ли данни за премахнати отоплителни тела, намаляване на отопляемия обем в куб.м., както и че не е индивидуализиран процесния имот. Твърди, че не се доказвало наличието на облигационна връзка между главните страни. Искането й към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС в обжалваните части. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД депозира молба от 25.10.2019 г., с която процесуалният представител на дружеството моли да се даде ход на делото в отсъствие на негов представител, изразява становище по съществото на спора, прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна като се позовава на ТР № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г.

Третото лице помагач на ищеца „Х.И Р.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред  първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след като ответницата е била уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу нея и в законоустановения срок заявителя е предявил иск за установяване на вземането си.  Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата Н.И. е собственик на процесния топлоснабден имот. Същата е включена в списъка на ЕС за броя на живущите по апартаменти под № 15. Следователно анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивницата И. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата И.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия  по отношение на ответницата Н.И. за сума в размер на 700,54 лв. за периода от 04.08.2014 г. до м.04.2015 г. Претендираните вземания не са установени единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключението на КСТССчЕ.

От заключението на изслушаната и неоспорена от страните  пред първоинстанционния съд комплексна съдебна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба.

От техническата част на експертизата се установява още, че вх. Б и вх.**********” се топлозахранват от една обща абонатна станция с мощност 350/175 kW. Доставената топлинна енергия в АС се измерва с общ топломер. В процесния имот през исковия период има четири отоплителни тела, на които са монтирани електронни топлинни разпределители. Техния отчет и за двата отчетни периода е нулев, което показва липса на консумация на ТЕ за отопление на жилището посредством радиатори. На абоната е начислена сума за топлинна енергия, отдадена от щранг-лира без уред в банята, като е установено, че щранг-лирата е работила непрекъснато през отоплителния период. На нея няма техническа възможност да се монтира уред за дялово разпределение, като съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 06.04.2007 г. при наличие на щранг-лира без уред за дялово разпределение, инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т.6.5., т.е. екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. В перо „отопление на имот” на живущите в СЕС и в частност на ответницата е начислена и ТЕ за общите части на сградата - радиаторите, намиращи се в стълбищата на двата входа. Поради липса на монтирани топлинни разпределители на тези радиатори, енергията за общите части е изчислена от ФДР по Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС. Сумите за ТЕ отдадена от сградна инсталация са изчислени от ФДР на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЕ от 2006 г., ДВ, бр.74 от 2006 г. Изчисленията за период 2013 г. – 2014 г. са извършени по т.6.1.2. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г., а за период 2014 г. – 2015 г. - по т.6.1.1. от Методиката към Наредба 16-334, изм. и доп. Д.В., бр. 94/29.10.2013 г. Изчислената ТЕ е разпределена между всички абонати пропорционално на пълния отопляем обем на жилището по проект, който е 204 куб.м.

От счетоводната част на експертизата се установява, че стойността на подадената топлинна енергия към аб. № 247111, с адрес: гр. София, ж.к. ,,**********, за периода м.05.2013 г. - м.04.2015 г., изчислена по текущите цени за съответния период определени от държавния регулатор, възлиза на 1 258,78 лв. Законната лихва за периода 16.09.2014 г. до 28.07.2017 г. възлиза на 290,29 лв. Размерът на главницата и лихвата е общо 1 549,07 лв.

Изчислението за периода на давност от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г. е сума в размер на 700,54 лв., законната лихва за периода от 16.09.2015 г. до 28.07.2017 г. възлиза на 132,80 лв. 

Съгласно заключението на вещото лице по приетата експертиза за процесния период няма извършени плащания от абоната в погашение на дължими суми по делото. Затова съдът приема, че задължението е определено според отчетното количество и подадената топлоенергия.

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 30 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху вземанията за главница в размер на 700,54 лева, считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до 28.07.2017 г. възлиза общо на 132,80 лева.

Решението е постановено при съобразяване с направеното правопогасяващо възражение на ответниците, че част от вземанията по които ищецът претендира да е кредитор са погасени по давност, поради което исковете при квалификацията на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за разликата над 700,54 лв. до пълния предявен размер от 1 311,68 лв. за периода от м.05.2013 г. до 03.08.2014 г. са отхвърлени, тъй като са погасени по давност.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 517257 от 26.10.2018 г. по гр. д. № 12667/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав в обжалваните части, вкл.частта за разноските.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Х.И Р.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :             ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.