№ 19825
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110106175 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД .
Ищецът „*************“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника В. И. Й. въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника по отношение на процесния топлоснабден имот , като
собственик в рамките на процесния период на топлоснабдения имот,
находящ се в гр. ************** , аб. № *******, топлинна енергия, като
ответникът , имащ качеството на „потребител“ и „битов клиент“ , не е
изпълнил задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите
общи условия, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и 2 , в 45-дневен срок след изтичане
на периода , за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал.2 и ал.3 за потребено количество
топлинна нерегия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода , за който се отнасят..Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2
, като при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
1
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. Поради това,
че ответницата В. И. Й. е ползвала доставяна от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не е заплатила задължението си, ищецът
претендира сумата от 2227,08лева , представляваща продажна цена на
доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр.
************** , надпартерен апартамент , с аб. № ******* , за периода от
м.05.19г.- м. 04.2022г. , както и законна лихва от 07.09.23г. до изплащане на
вземането, 447,04лева мораторна лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до
17.08.2023г., сумата от 45,96лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода м. 07.2020г.- 30.04.22г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -07.09.23г. до
изплащане на вземането, както и 10,10лв. – лихва за забава върху главница за
дялово разпределение за периода 15.09.20г.- 17.08.23г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. И. Й. , на която препис от
исковата молба и доказателствата са връчени, не подава отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор или от ищеца и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницка е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи
доказателства.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
2
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия, като
писмената форма е нужна за доказване на това обстоятелство.
От ангажираните писмени доказателства, ценени в своята съвкупност и
взаимовръзка, съдът намира, че не се установява ответникът да е ползвател
на процесния имот в рамките на исковия период. От ангажираните от страна
на ищеца писмени доказателства по делото се установява , че по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.10.1996г. имотът е дарен
на ответницата , като дарителката Е. Р. Б. си запазва правото на ползване
върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. Предвид обстоятелството , че
ползвател на имота се явява трето за спора лице –Е. Б., на името на което са
издавани и представените от ищцовото дружество по делото фактури, както и
представените по делото индивидуални справки от третото лице-помагач на
ищеца , следва че именно това лице се явява задължено по смисъла на закона
да отговаря за доставката и заплащането на топлинна енергия до процесния
имот, а не ответницата.
С оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема че между страните не съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респективно не е
налице пасивна материалноправна легитимация на ответника и същият не
дължи на ищеца претендираните главници , а при липса на главно вземание –
и на обезщетенията за забава в размер на законната лихва като акцесорни
вземания по отношение на процесния имот.
Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Съдът не следва да обсъжда останалите доказателства по
делото, предвид факта, че не се доказва по безспорен начин, че ответникът е
потребител на ТЕ в качеството носител на вещно право на ползване върху
процесното жилище, представляващо топлоснабдения имот – ап.11 , находящ
се в гр. *********, надпартерен апартамент , аб. № ******* и именно в това
си качество да е ползвател на топлинна енергия, която не е заплатил на ищеца
за процесния период.
С оглед изхода на настоящия спор искането на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователно, тъй като такива не му се следват.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, не е
ангажирал доказателства за извършване на такива , поради което разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************* „ЕАД, с ЕИК *********
СРЕЩУ В. И. Й. с ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
3
установено между страните , че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 2227,08 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г.-м.04.2022г. до имот, находящ се в гр. ************* ,
аб. №*******, ведно със законната лихва за периода от 07.09.2023г. до
окончателното й заплащане, сумата от 447,04 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020г.-
17.08.2023г., сумата от 45,96 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 01.07.20г.- 30.04.2022г., ведно със законната
лихва за периода от 07.09.2023г. до окончателното й заплащане, както и
мораторна лихва за забава върху сума за дялово разпределение в размер на
10,10лева за периода 15.09.20г.- 17.08.23г. , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
49939/2023г. по описа на СРС, 69с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „**********“ООД .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4