Решение по дело №361/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от М.Т.Д., ЕГН ********** и Р.К.Д., ЕГН ********** двамата с постоянен адрес ***, чрез адвокат Н.Д. ***, против Заповед № 107/15.02.2023 г. на кмета на Община Приморско, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателите, в качеството им на извършители, да премахнат незаконен обект – „Сеновал № 1“, с правоъгълна форма и приблизителни размери 19,72 м. / 6,16 м. / 19,11 м. / 6,14 м. и ЗП 119 кв.м., изграден в ПИ № 52129.102.1 и № 52129.102.2 по КККР на с. Ново Паничарево, Община Приморско. С жалбата се иска отмяна на заповедта, като се твърди, че същата е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват, а се представляват от адвокат Н.Д., който поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответната страна, Кметът на Община Приморско, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представена е административната преписка по издаване на оспорения акт, както и становище, в което се излагат доводи за законосъобразността на оспорената заповед, съответно за неоснователността на жалбата (л.75).

Факти:

В общинска администрация Приморско била депозирана жалба с вх. № 94-00-2849/12.07.2022 г. от Й.К. (л.88), в която в качеството му на собственик на ПИ №52129.102.1 и наемател на ПИ №52129.102.172 и ПИ №52129.103.14, всички по КККР на с. Ново Паничарево, община Приморско, твърди, че жалбоподателят Д. без надлежно разрешение е изградил незаконен животновъден обект.

На 25.01.2023 г. работна група при Община Приморско, извършила проверка по документи и на място на обект „Сеновал № 1“, изграден в ПИ № 52129.102.1 и № 52129.102.2 по КККР на с. Ново Паничарево, община Приморско, с правоъгълна форма и приблизителни размери 19,72 м. / 6,16 м. / 19.11 м. / 6,14 м. и ЗП 119 кв.м. по данни от геодезическо заснемане. За извършената проверка бил съставен констативен акт № 1/25.01.2023 г. (л.25), в който е посочено, че проверката е инициирана по повод постъпила в общинска администрация гр. Приморско жалба с вх. № 94-00-2849/12.07.2022 г. Съгласно протокола към момента на проверката строежът е завършен, същият е изграден в земеделска земя без режим на застрояване извън границите на населеното място, без действащ ПУП/ПЗ. Посочено е още, че ПИ №52129.102.1 по КККР на с. Ново Паничарево е собственост на Й.К., съгласно НА № 129, том I, рег. № 2748, дело № 98/2020 г. (л.37), а № 52129.102.2 по КККР на с. Ново Паничарево е собственост на А.Г., по данни на КР на с. Ново Паничарево.

Според констатациите на проверяващите, обектът е изграден от М.Д. и Р.Д. и е тяхна собственост. При проверката е установено, че за изградения обект няма строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и същият е изграден в земеделска зона без режим на застрояване, извън границите на населеното място, без действащ ПУП/ПЗ, съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ, като нарушени са посочени разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.

Указано е, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, за премахване на строежа.

Констативният акт бил връчен на М.Д. и Р.Д. с писмо изх. № 94-00-466/26.01.2023 г. (л.27), получено с известие за доставяне на 30.01.2023 г. (л.28). Срещу констативния акт, в законоустановения срок, не са подадени възражения, което било удостоверено с Акт от 09.02.2023 г. (л.29).

Във връзка с жалба с вх. № 94-00-2849/12.07.2022 г. в община Приморско, М. и Р. Д. представили възражение с вх. № 94-00-581/03.02.2023 г. (л.85, стр.2), в което се твърди, че обектите предмет на жалбата не представляват незаконно строителство, същите са построени от бившето ТКЗС Ясна поляна и представляват стопански двор по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Представен е протокол за проведен търг от 02.09.1994 г. за закупуване от жалбоподателя Д. на овчарско жилище с кошара в местност Османа, с. Ново Паничарево, както и фактура за заплатената цена (л.87).

Въз основа на проведеното административно производство и съставения Констативен акт № 1/25.01.2023 г., кметът на Община Приморско издал процесната заповед. Същата била връчена с писмо изх. № 94-00-749/16.02.2023 г., получено лично срещу подпис от М.Д. и Р.Д. на 16.02.2023 г. (л.31), а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на съда с вх. № 1919/23.02.2023 г.

По искане на жалбоподателите, по делото, са разпитани свидетелите Т.М.Д. и Т.М.М., които свидетелстват за обстоятелства във връзка с построяването и придобиването на обекта, предмет на оспорената заповед.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице дава заключение, че процесният сеновал е строеж пета категория – лека дървена конструкция, за чието изграждане не са намерени строителни книжа, инвестиционни проекти и/или разрешения за строеж.

Изслушана и приета е и допълнителна съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че строежът се намира на разстояние 2,6 км. по права линия, североизточно от селото. На извадката от кадастраланта карта – подложка ЕТК процесната постройка не е нанесена, в ПИ с идентификатор 42129.102.172, източно от процесната сграда има отразени с условен знак обект кошара. ПИ, в които е построен сеновала в справката по КК и КВС са разположени в м. Високи поляни, а в графичната част по КК и КВС върху съседния имот е изписана м. Османски юрт, като процесният сеновал е в тази местност, както и установените две кошари. Вещото лице е посочило още, че обектът, предмет на оспорената заповед е част от комплекс от сгради и че за процесните ПИ не са открити устройствени планове.

Правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ и чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Според ал.2 на същата разпоредба заповедта за премахване се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Според разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

Оспореният административен акт е издаден от кмета на община Приморско, в обхвата на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.1 и ал.3 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, поради което е валиден.

При издаването на заповедта са спазени процедурните правила, предвидени в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на административното производство е поставено със съставяне на констативен акт, от служители по контрол на строителството при Община Приморско, които са овластени за това с цитираната норма. Констативният акт е съобщен на жалбоподателите с писмо, получено с известие по пощата, които в установения за това срок не са подали възражение. Връчването на констативния акт е уведомление за започване на административно производство по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК. В този смисъл съдът приема, че съобщаването е поставило началото на срока за възражения по КА, респективно лицето е уведомено за началото на административното производство.

Съдът намира, че в нарушение на чл.35 от АПК, административният орган не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, установен в чл.9, ал.2 от АПК. По този начин административният орган не е индивидуализирал по съответните признаци в достатъчна степен обекта, предмет на оспорената заповед. Административният орган се е задоволил да посочи единствено размерите и формата на обекта. Липсват данни за материала, от който е изграден, начинът на изграждане и конструкцията, както и закрепването към земната повърхност, за да се определи евентуално дали представлява строеж или не.

В конкретния случай от начина, по който обектът е описан в заповедта, не може да се направи категоричен извод за това дали същият представлява „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ или „преместваем обект“ по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, като това обстоятелство е определящо относно реда за премахването му и органът, който е компетентен да издаде съответната заповед.

Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Съгласно константната практика на ВАС, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и самостоятелно основание за неговата отмяна.

Действително от страна на ответника с оглед разпределената доказателствена тежест се направи опит чрез съдебно-техническа експертиза да се изяснят правнозначимите в производството факти, но допълването на мотивите на заповедта и извеждането на фактическите основания по този начин е недопустимо.

Предвид изложеното, заповед № 107/15.02.2023 г. на кмета на Община Приморско, следва да бъде отменена като незаконосъобразен индивидуален административен акт.

При този изход на делото направеното от процесуалния представител на жалбоподателите искане за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата се явява основателно. В хода на съдебното производство адв. Н.Д. е осъществил процесуално представителство едновременно на двамата жалбоподатели по делото – М.Т.Д. и Р.К.Д.. Представено е едно пълномощно от името на двамата и един договор за правна защита и съдействие. Адв. Д. е подал една жалба от името на М.Д. и Р.Д. и в хода на съдебното производство, в т.ч. и в провелите се открити съдебни заседания е правил волеизявление от името на двамата жалбоподатели едновременно. Жалбоподателите имат еднакви интереси и техният процесуален представител е извършвал всички действия от името на двамата. Няма процесуални действия, респ. волеизявления, които адв. Д. е извършил от името само на един от жалбоподателите. Предметът на делото е еднакъв спрямо двамата жалбоподатели и техните интереси съвпадат напълно.

В приложения на л.5 от делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от жалбоподателите адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и да осъди другата страна да го заплати, който в конкретния случай следва да бъде 1 250 лв., съобразно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски за държавни такси в размер на 20 лв. (за всеки по 10 лв.), както и заплатените депозити за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв.

Съдът установи, че ответникът не е доплатил в срок 50 лв. за възнаграждение за вещо лице по извършената СТЕ, въпреки дадените указания, поради което следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Бургас 50 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 107/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на адвокат Н.Д. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на М.Т.Д., ЕГН ********** и Р.К.Д., ЕГН **********, сумата от 420 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Приморско да внесе по сметка на Административен съд – Бургас 50 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: