РЕШЕНИЕ
№ 310/29.12.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Елеонора Иванова……….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №994 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Хасково, подадена чрез процесуален представител, против
Решение №85 от 29.07.2021г., постановено по АНД №664/2021г. по описа на Районен
съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че при
постановяване на решението съдът допуснал нарушение на закона, като същият бил
приложен неправилно. По отношение на фактическата страна, делото било безспорно
изяснено. В съдебно заседание по безспорен начин, с оглед на събраните по
делото доказателства и показанията на свидетелите се установило извършване на
нарушението от страна на дружеството като работодател, визирано в разпоредбата
на чл.128 т.2 от КТ, а именно, че не е изпълнил задължението си по чл.128 т.2
от Кодекса на труда, да плати в установените срокове (до 25 число на месеца,
следващ месеца, за който се начислява работната заплата/през който е положен
трудът съгласно чл.4 от Вътрешните правила за работна заплата в дружеството) по
някой от способите, предвидени в чл.270 ал.3 КТ, уговореното трудово
възнаграждение (в размер на 610 лв. месечно) на Д. Н. Д., М. С. А.и Н. Д.Д.–
всички на длъжност работник – строителство, за отработените дни през м. ноември
2020г. При поискване с Призовка (на основание чл.45 ал.1 от АПК) с изх.
№21018497/06.04.2021г. от страна на работодателя били представени
разчетно-платежна ведомост за м.11.2020г. и отчетна форма за явяване/неявяване
на работа в дружеството за м.11.2020г., видно от които: на Д. Н. Д. и Н. Д.Д.за
16 отработени дни през м. ноември 2020г. е изплатено основно трудово
възнаграждение в размер на 232.38 лв., вместо 464.76 лв., а на М. С. А.за един
отработен ден е изплатено основно трудово възнаграждение в размер на 14.52 лв.,
вместо – 29.04 лв. Като основание за отмяна на наказателното постановление в
решението си районният съд посочил, че от приетите в съдебното следствие
допълнителни споразумения от 30.10.2020г., сключени между „Кареком“ ЕООД като
работодател и горецитираните лица като работници било видно, че считано от
28.09.2020г. страните по тях се били споразумели за изменения в индивидуалния
трудов договор, а именно: основното трудово възнаграждение да бъде в размер на
305 лв. за 4 часов работен ден, от където следвало, че от обективна страна
вмененото на дружеството административно нарушение не било безспорно доказано.
Тези изводи на съда били не само неправилни, но и незаконосъобразни. На първо
място актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението заявили в
съдебно заседание, че такива допълнителни споразумения от страна на дружеството
не са им били представяни в нито един момент в хода на проверката до нейното
приключване. На следващо място, във връзка с констатираното от страна на
контролните органи нарушение било дадено задължително за изпълнение предписание,
на горецитираните лица да бъде изплатена разликата до пълния размер на
уговореното трудово възнаграждение (610 лв.). Самото предписание не било
обжалвано нито по административен , нито по съдебен ред. Наред с това, видно
било от доказателствата, приложени по делото, че доплащане до пълния размер
било направено от страна на дружеството. Тези доказателства обаче и фактическа
обстановка, не били обсъдени от първоинстанционния съд. Неправилно обжалваното
наказателно постановление било отменено само на база представените и то едва в
съдебно заседание допълнителни споразумения, без да бъдат кредитирани нито
показанията на контролните органи, нито останалия доказателствен материал. Логично
следвал въпроса ако действително лицата били преназначени на 4 часов работен
ден, с възнаграждение 305 лв., защо тогава била доплатена разликата до пълния
размер от 610 лв. на трудовото им възнаграждение за м. ноември 2020г. или защо
не било оспорено предписанието или защо такива допълнителни споразумения изобщо
не били представени. Предвид изложеното, което изцяло се потвърждавало от
доказателствата, приложени по делото, се счита, че решението на Районен съд –
Хасково е неправилно и незаконосъобразно, че е налице визираното в чл.348 ал.1
т.1 от НПК касационно основание, поради което се моли решението да бъде
отменено и да се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт/разноски и пред двете инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
да бъде оставено в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
отменил НП №26-001147/14.05.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, с което на „Кареком“
ЕООД, гр. Х., за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекс на труда КТ) и на
основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Осъдил е Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково да заплати на „Кареком“
ЕООД - гр. Хасково, сумата от 350 лв., направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд
е посочил, че от обективна страна вмененото на „Кареком“ ЕООД, гр. Х. административно
нарушение не е безспорно доказано. Приел е, че при извършена от инспектори от
ДИТ- Хасково проверка на дружеството, е било установено, че същото, като
работодател, не е платил пълния размер на основното трудово възнаграждение за
извършената работа на трима работници за положения от тях труд през месец
ноември 2020г., в нарушение на чл.128, т.2 от КТ като тази констатация е била
направена при приемане, че уговореното основно трудово възнаграждение е в
размер на 610 лв., според сключените трудови договори. Съгласно приети по
делото допълнителни споразумения от 30.10.2020 г. и тримата работници Д.
Н. Д., М. С. А.и Н. Д.Д.към този месец
били подписали с работодателя допълнителни споразумения за намаляване на
основната си заплата на 305 лв. при 4 часов работен ден. След като било
подписано споразумение за намаляване на възнаграждението на тримата работници,
то на същите за месец ноември 2020 г. се дължало това, което последно било
уговорено в размер на 305 лв. месечно, какъвто размер на основното трудово
възнаграждение било начислено и в платежната ведомост на дружеството за м. 11.
2020 г. по отношение и на тримата работници. При тези писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие и опровергаващи фактическите констатации
на актосъставителя и на наказващия орган, се установявало по несъмнен начин, че
към посочената в двата акта дата дружеството не е извършило нарушение на
разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ, доколкото се доказало, че дружеството, като
работодател е изпълнило задължението си по тази разпоредба в установените
срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на
работниците в приложената ведомост за заплати за положения от тях труд за месец
ноември 2020 г.
Касационната инстанция изцяло споделя
изводите на районния съд.
При правилно установената фактическа обстановка,
съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, съответстващи на събраните
по делото доказателства.
Видно от посоченото в наказателното постановление ,
административно-наказателната отговорност на „Кареком“ ЕООД, гр. Х. е
ангажирана за това, че като работодател не е изпълнил задължението си по чл.128,
т.2 от КТ, да плати в установените срокове (до 25 – то число на месеца, следващ
месеца, за който се начислява работната заплата/през който е положен трудът
съгласно чл.4 от Вътрешните правила за работна заплата в дружеството) по някой
от способите, предвидени в чл.270, ал.3 КТ, уговореното трудово възнаграждение
(в размер на 610 лв. месечно) на Д. Н. Д., М. С. А.и Н. Д.Д.– всички на
длъжност работник-строителство, за отработените дни през м. ноември 2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на
труда, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. За да е осъществен съставът на
посоченото нарушение, е необходимо да се установи, че дружеството не е
изплатило уговореното възнаграждение в установения срок.
Правилно районният съд е приел, че от приложеното
към АНП извлечение от разчетно- платежна ведомост на дружеството за месец
ноември 2020 г. става ясно, че на работниците Д. Н. Д., Н. Д.Д.и М. С. А.е
начислена основна заплата в размер на 305 лв. и съобразно отработените дни /16
работни дни за първите двама и 1 работен ден за третия / е изплатено трудово
възнаграждение, получено срещу подпис от всяко от лицата. Наред с това,
съгласно приетите по делото допълнителни споразумения от 30.10.2020 г. и
тримата работници Д. Н. Д., М. С. А.и Н. Д.Д.към този месец били подписали с
работодателя допълнителни споразумения за намаляване на основната си заплата на
305 лв. при 4 часов работен ден. Съгласно разпоредбата на чл.119 от КТ трудовото
правоотношение се изменя по писмено съгласие на страните, а съгласно чл.118,
ал.3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение
на работника или служителя. Както правилно е посочил и районният съд, от тези
разпоредби следва, че след като е подписано споразумение за намаляване на
възнаграждението на тримата работници, то на същите за месец ноември 2020 г. се
е дължало това, което последно е уговорено в размер на 305 лв. месечно, какъвто
размер на основното трудово възнаграждение е начислено и в платежната ведомост
на дружеството за м. 11. 2020 г. по отношение и на тримата работници. При тези
писмени доказателства, опровергаващи фактическите констатации на
актосъставителя и на наказващия орган, се установява по несъмнен начин, че към
посочената в акта и в НП дата дружеството е изпълнило задължението си по чл.128,
т.2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа на работниците Д. Н. Д., М. С. А.и Н. Д.Д.в приложената
ведомост за заплати за положения от тях труд за месец ноември 2020 г. При това
положение правилно районният съд е приел, че изложеното обосновава извод за
липса на осъществени от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение по чл.414, ал.1, вр. чл.128 т.2 от КТ, както деянието
е квалифицирано от административнонаказващия орган, съответно, че атакуваното НП следва да се отмени.
Не могат да бъдат споделени възраженията, наведени
в касационната жалба, че във връзка с констатираното нарушение било дадено
задължително за изпълнение предписание да бъде изплатена разликата до пълния
размер на уговореното трудово възнаграждение (610 лв.), като самото предписание
не било обжалвано и от страна на дружеството било направено доплащане до пълния
размер, но тези доказателства и фактическа обстановка не били обсъдени от
първоинстанционния съд. В случая административнонаказателната отговорност на
дружеството е ангажирана за неизпълнение на задължението да плаща трудовите
възнаграждения за извършената работа в установените срокове. Дали от страна на
контролните органи е дадено задължително за изпълнение предписание в тази
връзка, дали същото е било изпълнено, са въпроси, които, доколкото не са
предмет на разглеждане в настоящото производство, не следва да бъдат обсъждани.
С оглед горното, настоящата инстанция счита, че
оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на производството, на касатора не
се следват разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №85/29.07.2021г.,
постановено по АНД №664/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.