О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 06.04.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, II-Е въззивен състав, в
закрито заседание на шести април през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Христова частно гражданско дело № 2609 по описа за 2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 577 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, депозирана от „Ф.И.А.“ ЕООД, против определение с
вх. рег. № 1843/11.12.2020 г., с което е отказано заличаване на вписването на
искова молба.
В жалбата се
излагат съображения за неправилност на атакувания акт, който се намира за
поставен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи,
че неправилно съдията по вписванията е констатирал, че не е спазена
регламентираната форма за заверените преписи, тъй като той не разполага с
правомощия да проверява по какъв начин е извършена заверката, а следва да
проследи дали има такава. Твърди се, че е незаконосъобразно и изискването „Ф.И.А.“
ЕООД да се съобразява с посоченото в Заповед № АС – 91/01.09.2009 г. на
Председателя на СРС. Претендира се отмяна на атакуваното
определение на съдията по вписванията и за извършване на поисканото действие.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на определението
/предвид представените по делото от жалбоподателя доказателства при изпълнение
дадените му от съда с разпореждане 02.03.2021 г. указани/ и изхожда от лице,
което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №
7/2012 г. на ВКС по тълк .дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва
съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ, относно
това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се
ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закона - вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително
производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.
В разпоредбата
на чл.
13 от ПВ изрично е предвидено, че по искане на
заинтересованата страна вписването се
заличава, въз основа на акта на съда, с който се постановява заличаване или с
който се прекратява съдебното производство. След като съдебното производство е
приключило липсва правно основание чрез вписването
да се оповестява неговата висящност и следва да се извърши заличаване на вписването. Настоящият състав намира, че
всяка една страна в това производство може да иска заличаване на вписването, като искането си следва да
подкрепи и със съответните доказателства – влязъл в сила съдебен акт, с който
се поставя край на съдебното производство, по което е налице вписана искова молба. Представянето на
съдебен акт, с който съдебното производство е приключило, е достатъчно
основание да се извърши заличаването. Видно е от
данните по делото, че това условие за извършване на заличаването в разглеждания
случай несъмнено е налице. Разбира се, възможно е страна да
поиска и самият съдия, разпоредил вписването,
да разпореди и неговото заличаване. Решението обаче за извършване на
съответното вписване и заличаване се взема от съдията
по вписванията, със или без разпореждане за
това от съдията, разглеждащ спора. Същият го взема при наличие на нормативно
основание и приложени доказателства за висяща искова молба подлежаща на вписване и съответно влязъл в сила съдебен
акт, установяващ приключване на съдебното производство по вписаната искова молба. Разпорежданията на
съдията, разглеждащ спора, във връзка с вписването
на исковата молба и заличаването й, са такива по администриране на делото.
Заповедите на председателите на съдилищата във връзка с вписването и заличаването касаят вътрешната
организация на съдилищата относно документо оборота и контакта с външна
институция, каквато е агенцията по вписванията.
С оглед на изложените
съображения постановеният отказ, предмет на жалбата, като неправилен следва да
бъде отменен, а преписката следва да се върне на съдията по вписванията с указания за извършване на
исканото заличаване, предвид приложено доказателство за приключване на
съдебното производство по вписаната искова молба
с влязло в сила определение за прекратяване.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение с вх. рег. №
1843/11.12.2020 г., с което е отказано заличаване на вписването на искова молба.
Връща преписката на съдията по вписвания за по нататъшни процесуални
действия по молба вх. № 74821 от 11.12.2020 г. на „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК ********, съобразно изложеното в мотивите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.