М О Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1022 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2020 ГОДИНА, ХХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Производството е образувано въз основа на внесен в съда
обвинителен акт срещу Т.Ж.Ж. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1, вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325, ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК , както и срещу А.П.Й.,
А.Ж.Ж. и С.Ж.Ж. за
престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК
.
В
хода на съдебното производство представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и пледира и четиримата подсъдими да бъдат признати за виновни
според предявените им обвинения. Били налице основанията на Т.Ж. да се наложи
наказание под определения в закона минимум, предвид младата му възраст и това,
че до момента нес е бил сблъсквал със закона. Наказание ЛС за срок от 6 м. по
обвинението за престъпление по чл.131 л.1 т.12 от НК, щяло да бъде достатъчно
за постигане на предвидените от закона цели. За подс. А.П.Й., А.Ж.Ж. и С.Ж.Ж. предлага наказание „ пробация“, предвид чистото им съдебно минало, младата
възраст и продължителният период от
време, които е изминал от деянието.
Пострадалият В.И. предявява граждански иск срещу Т.Ж.Ж. за сумата 30 000 лева обезщетение за причинените
неимуществени вреди и граждански иск за сумата 2193 лева обезщетение за причинените в резултат на
престъплението имуществени вреди.
Гражданският иск е приет за разглеждане в наказателния процес и В. И.,
представляван от адв. М. П., е конституиран
в качеството на граждански ищец. Уважено е и искането му за
конституиране в качеството на частен обвинител. По съществото на делото адв. П.
пледира подс. Т.Ж. да бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение по чл. 131 ал.1 т.12
от НК и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер.
Нараняванията на В. И. на практика представлявали две средни телесни повреди.
Причиняването на телесните повреди и авторството били доказани по несъмнен
начин от гласните доказателства и в частност от показанията на св. В.И. /с идентични имена с тези на гр.
ищец/, който още на досъдебното производство заявил, че се страхува от
саморазправата на тези лица и дал показания пред съдия. Адв.
П. прави искане и за присъждане на
направените по делото разноски.
Подс. А.П.Й., А.Ж.Ж., С.Ж.Ж.
и Т.Ж. дават обяснения, не се признават за виновни, твърдят че са се защитавали
от опасност от нападение от страна на посетители в заведението, които се
опитвали да излязат. При дадената им последна дума молят да бъдат оправдани.
Адв. Ст. И.,
защитник на Т.Ж., пледира същият да бъде оправдан. Не било доказано авторството
на деянието. Подсъдимите не пускали другите клиенти да излязат от заведението
за да се защитя да не ги набият. Причината собственикът да иска да излезе навън
е била да се саморазправи. Снимките от разпознаването били с дублаж на номера и не били присъствали поемни лица. Докато бил разпитван един свидетел, другият
седял на дивана и слушал. Липсвал общ умисъл за скандализиране на обществото.
Адв.Д.Й., представляващ А.Ж. и С.Ж. не присъства по
време на съдебните прения и не изразява становище. Подзащитните
му се представляват от адв.Ю.Й., защитник и на подс.А.Й..
По съществото на делото адв. Ю.Й. пледира тримата да бъдат признати за
невиновни. В хода на досъдебното производство не била установена самоличността
на лицата, които били участници в конфликта и които го инициирали. Излизащите клиенти заведението,
или поне повечето от тях били агресивни, с палки, бутилки и подсъдимите правилно са възприели намеренията
им и се защитили от тях.
В хода на съдебното
следствие се установи следната фактическа обстановка:
Подс. Т.Ж., А.Ж. и С.Ж. били братя, а подс.
А.Й. бил техен приятел. Последните трима често посещавали бар „Синг ит“ в гр. Варна, на бул. „В.
Левски"33 с управител Д.Л.. Тя живеела на съпружески начала с гр.ищец В.И.И., който често посещавал бара и оставал с нея на работа.
Така се случило и на 24.02.2017 г., когато гр.ищец В.И. отишъл там около
22.00ч.
Около 22,30 ч. в заведението влезли подс. А.Ж., С.Ж.
и А.Й.. Тримата седели на една от масите, поръчвали си бира и разговаряли с
други клиенти на заведението, между които св. В.И., чиито имена съвпадат
напълно с тези на гражданския ищец. В заведението били и св.Д.К., О.Д., Д.А., К.И. и други, включително привърженици на футболен
клуб „Черно море“.
Около 04,00 ч. на
25.02.2017 г. между подсъдимите и други лица възникнал конфликт. По повод на
това по телефона бил повикан подс. Т.Ж., който живеел наблизо. Отивайки пред
заведението, на вратата той викал „Къде сте,бе! …Излезте“. Неустановено лице
влязло в бара и извикало „Бият ни“. Това провокирало посетители в заведението
да поискат да излязат. За целта трябвало да се изкачат
по тесни и стръмни стълби, в края на които, на вратата стояли подс.Т.Ж., А.Й., А.Ж. и С.Ж.. Те препречвали пътя и не позволявали на хората
да излязат като ги блъскали обратно надолу. Сред излизащите била и св. К., към
която също бил отправен удар, но успяла да се отмести и не я засегнал. Имало и
други ударени хора. И четиримата подсъдими крещели, че няма да допуснат никой
да излезе от заведението, че ще ги запалят, както и че не искат в бара да се
пеят песни на футболни агитки. Малко по- рано същата вечер такава песен била
поръчана от някой в заведението и
подразнила подсъдимите. Те препречили изхода и не позволявали на никой от
другите клиенти да излезе, като ги бутали и блъскали с ръце и крака. След като
някой извикал „Елате да помогнете, бият ни“, гр.ищец В.И.,
както и свидетелите К., А. и други се насочили към стъпалата, водещи към
входната врата и видели четиримата подсъдими, които блъскали и ритали
опитващите се да излязат хора. Св. В.И. бил ударен от подс.
А.Ж., свид. А. също бил изблъскан от някой от
подсъдимите. Най-отпред бил застанал Т.Ж., който ритал с крака всички лица,
които се опитвали да излязат. Св.К. успяла да се промуши между тях и да излезе
през вратата. По същото време св. О.Д. се намирал отвън, тъй като малко по-рано
отишъл да си изтегли пари от близкия банкомат. Той също възприел действията на
подсъдимите. Гр.ищец В.И. се опитвал да потуши агресията. В един момент всичко
изглеждало утихнало и И. стоял с лице към стълбите. Тогава подс.Т.Ж.
го ударил откъм гърба и И. паднал надолу по стълбите. Вследствие на падането и
удара в подлежащата настилка дясната му ръка се счупила в областта на рамото.
Св. В. И. успял да види, че именно Т.Ж. рита гр.ищец В.И. и казал това на св. Д.Л.,
която в този момент се била върнала да натисне паник-бутона.
В.И. само повтарял, че е осакатен, а четиримата подсъдими избягали. Малко
по-късно подс. А.Й. се върнал, тъй като бил забравил
якето си там, но св. Л. го изгонила и не му го върнала. Освен якето, на масата
на подсъдимите бил забравен мобилният телефон на подс.А.Ж.
и ключовете на подс.Й.. С разписки вещите им били
върнати.
Гр.ищец В.И. бил транспортиран до
болнично заведение и приет за лечение.Той получил травматичен оток и кръвонасядане в лявата лицева половина, счупване на дясната
раменна кост в средна трета, контузия на десния лъчев нерв, контузия на дясната
глезенна става. Описаните увреждания са резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по начина,
посочен от пострадалия. Счупването на дясната раменна кост е обусловило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес. Такова затруднение в
движенията на десния горен крайник е обусловила и контузията на десния лъчев
нерв. Останалите увреждания са определили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В резултат на телесната повреда на гр.
ищец В. И. били причинени болки и страдания. Търсил помощ в повече от една
болница. Наложило се оперативна намеса, престой в болницата в периода от 25 до 28.02.17г., изписан с указания за
препоръчително лечение в болнична среда, физиотерапия и рехабилитация. Един
месец по- късно, видно от последващата е епикриза, отново била препоръчана физиотерапия и
рехабилитация, вкл. при необходимост в болнично заведение. Видно от приложените
амбулаторни листи, ограничен обем движенията се установявали до края на м.юни.
Това се потвърждава и от приложените болнични листи, от които е видно, че е
ползвал отпуск по болест до 28.06.17г. След като се върнал на работа, продължавал
да има пречки да я върши, тъй като бил шофьор и тя била свързана с товаро–разтоварна дейност. Същият продължавал да изпитва
болки и към настоящия момент, като все още не били отстранени имплантите му.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Като житейски
логични, добросъвестни и непротиворечиви, съдът кредитира показанията на
гр.ищец В.И., вкл. прочетените по реда на чл. 281 ал.5 вр.ал.1
т.1 и 2 от НПК, показания от 25.02.2017г., показанията на Д.Л., вкл.
прочетените по същия ред показания от 26.03.17г. и от 09.03.18г., както и
показанията на Д. К., вкл.прочетените от 12.04.17г., и показанията на св. В.И., вкл. прочетените
от 12.10.2017г., и показанията на Дим. А.,
вкл. тези от ДП, прочетени по реда на чл. 181 ал.5 вр.
ал.1 т.2 от НПК, и показанията на К.В.,
на А.Д., на С.П. и на Г.С..
Подс. Т. Ж., С. Ж. и А. Ж. и Й. твърдят,че на Св. Ж. му станало лошо в
тоалетната, поради което извикали Т.Ж. на помощ. Твърдят, че междувременно пред заведението възникнал конфликт с други
хора и че те не са пускали клиентите да излязат, от страх да не бъдат набити.
Съдът не кредитира обясненията им. Те противоречат и на показанията на
свидетелите и на житейската логика. Видно от показанията на гр.ищец В. И. е
имало сбиване на входа на заведението. Той и св. Л. успели да укротят конфликта
и едва тогава бил ударен в гръб от някого, когото не видял. Според св. Д. Л., Т.Ж.
се появил на вратата и викал „Ще ви убия!“, „Къде сте бе!“. Това поведение и
тези изрази са напълно несъвместими с поведението на човек, който е изплашен
другите да не излязат навън да го набият. Също така св.Л. твърди, че излязла
навън и помолила Т. Ж. да се успокои, като в този момент там нямало други хора.
Той, обаче, продължавал да говори за някой, който е вътре и с когото имал
конфликт. Това му поведение също не сочи на уплаха и необходимост от самозащита
нито от страна на Т.Ж., нито от страна на подс.Андриян
Ж., С.Ж. и А.Й., които в този момент са имали възможност да си тръгнат, но не
са го направили. Напротив, св.Л. сочи, че Т. е искал да влезе. Също така заявява, че св. В.И., клиент на заведението,
непосредствено след инцидента й казал, че именно Т.Ж. е бутнал приятеля й,
гр.ищец В.И.. Показанията й се подкрепят
показанията на св.В.И., дадени в разпита
му пред съдия в хода на ДП, прочетени по
реда на чл.281 ал.5 от НПК, когато заявява, тогава е видял момчето, което е ударило Васко, както и от протокола за
разпознаване, видно от който св.В. И. е посочил Т.Ж. като човекът, който е
ритнал гр. ищец В. И.. В разпита си пред съдия от 12.11.17г. св.И. казва още:
„имаше момчета, които стояха на входната врата и започнаха да удрят всеки,
който излиза. Показанията на св.В.И. следва да се кредитират и защото същият не
е заинтересован от изхода на делото. Напълно незаинтересована е и св. К., която
също сочи, че подсъдимите са стояли на вратата и са удряли желаещите да
излязат. Тя също казва, че те са викали срещу друга група посетители в
заведението по повод на изпята от тях
песен в подкрепа на футболен отбор.
Видно е от твърденията на тези свидетели, че подс.
Т. Ж., А. Ж., Св. Ж. и А. Й. ни най-малко не са действали под заплаха от
саморазправа от страна на други хора. Твърдението им, че на Св. Ж. му прилошало
с нищо не се подкрепя от доказателствата по делото, а и е нелогично. Нищо в
поведението на Т. Ж. или другите двама подсъдими не сочи да са били загрижени
за здравето на С.Ж.. Видно е, че тримата от тях са били редовни посетители в
заведението и са се чувствали свободно
като у дома си. Това предполага, че биха могли без притеснения да се
обърнат за помощ към собствениците на заведението, ако действително е имало
проблем със здравословното състояние на подс.Св. Ж..
От проведените
разпознавания на лица, гр.ищец В.И., свидетелите Д.Л., Д.К., О.Д., Д.А., св.В.И., посочват с категоричност лицето А.Ж.Ж., като един от братята, участвал в хулиганските действия,
изразяващи се в блъскане на клиентите и в ограничаване на възможността им да напуснат заведението. Вкл. свидетелят В.И.
посочва и че е бил ударен от него .
Гр.ищец В. И., Д.Л.,
Д.К., О.Д., Д.А. и св.В.И. разпознават А.П.Й. като
един от викащите и удрящите, който впоследствие се е върнал за якето си.
Св.В.И. разпознава подс. Т.Ж. като лицето, което е ритнало и съборило гр.ищец И..
Гр.ищец И. и св. Л. също посочват Т.Ж. при проведеното разпознаване като
участник в хулиганските действия, макар че не са видели кой е блъснали съборил И..
Гр.ищец В.И. и св. Д.Л. разпознават подс. С.Ж.Ж. като един от участниците
в деянието.
При първоначалните
разпити в хода на ДП действително свид. Л. и гр.ищец И.
сочат, че един от участниците в хулиганските действия е Кристиян Ж.Ж., също брат на подсъдимите. Тези разпити не са приобщавани към доказателствата по реда на
прочитането им и не следва да се кредитират. За Кр.Ж.
е установено, че е напуснал страната на 10.08.2016г. и няма данни за
завръщането му след тази дата. Братята му потвърждават, че към датата на
инцидента същият е бил в чужбина. Тези първоначални твърдения на В. И. и на Д. Л.,
вкл. протоколите за разпознаването му, не разколебават изводите на съда, че
следва да се кредитират дадените пред съда и прочетените в с.з. показания, тъй
като те уточняват, че не са сгрешили лицето, участвало в конфликта, а са
сгрешили само името му, което установили след като разглеждали профили във Фейсбук. Те познавали братята отпреди години, а не само от
въпросната вечер. В протокола, за разпознаване, те единствено сочат, че това е лицето Кристиян Ж..
Като обективно и компетентно дадено,
съдът кредитира заключението на вещо
лице Д. Г..
Като събрани по реда на НПК, съдът
цени изцяло писмените доказателства – справки за съдимост, медицински
документи, фактури, касови бонове, болнични листи и др., вкл. приобщените в
съдебно заседание .
Съдът не споделя становището на адв. И.,
че разпознаванията са компрометирани, тъй като разпознаваното лице, повече от
веднъж било под един и същи номер. Това не представлява процесуално нарушение и не подлагана съмнение
достоверността на разпознаването, още повече, че гр.ищец В. И. и св. Д.Л. са
познавали подсъдимите отпреди инцидента, като единствено не са знаели с
категоричност имената им.
Доколкото св.П. сочи, че на
извършваните от нея разпознавания не са присъствали поемни
лица, то съдът прие да не ги кредитира.
Предвид горното, съдът намира, че
доказателствата са достатъчни да се направи единствен и непоколебим извод, че
четиримата подсъдими – Т.Ж., А.Ж., С.Ж. и А.Й. са извършвали описаните в
обвинителния акт действия. Съдът не споделя становището на защитата, че целта
им била да възпрепятстват клиентите на заведението да излязат, за да се
защитят. Установено е от фактическа страна, че подс. Т.Ж.
е искал да влезе и да се разправя с някой вътре. Установено е също от
фактическа страна,че е имало клиенти на
заведението, които са били пускани да излязат, като при излизането са им били
нанасяни удари. Безспорно става ясно, че имало конфликт между две групи клиенти
на заведението, тъй като повече от един свидетел твърди, че неустановено лице е
влязло и казало „бият ни“. С поведението си,
препречвайки пътя на излизащите и нанасяйки безогледно удари по тях, подс. Т. Ж., Св. Ж., А.Ж. и А.Й. са нарушили грубо
обществения ред и са демонстрирали чувството си на явно превъзходство над
останалите членове на обществото. Това си чувство на пренебрежение и превъзходство те са изразявали и с репликите
„Няма да я пеете тука тази песен! Къде са нашите хора!“, по повод на песен,
изпята от футболна агитка в заведението. Косвено доказателство за отношението
им към обществото, проявено по време на инцидента, е и поведението им в
предходните дни, когато те неведнъж са нарушавали общоприетите правила,
показвали са пренебрежителното си отношение към другите хора и към чуждата
собственост, като в заведението
запалвали салфетки и ги хвърляли на мокета по пода, изваждали цветята от вазите и повреждали
декорацията, правили дупки по стените и
др.
По горните съображения, съдът прие за
установено, че подс.Т.Ж., Адриян Ж., С.Ж. и А.Й.,***
съучастие помежду си като съизвършители, са извършили
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения реди изразяващи явно
неуважение към обществото, с което са осъществили от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл.325 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК.
Изводът за деяние, извършено в
условията на съучастие, се налага с оглед на установеното, че и четиримата по
едно и също време и място, при наличие
на общ умисъл за демонстрация на превъзходство и незачитане на обществения ред,
са извършвали едни и същи действия, с които са скандализирали околните, а
именно – викали са, ритали и блъскали с цел да ограничат възможността на лицата за излязат от заведението. Личният
конфликт с неустановени лица не е бил провокиран от нещо конкретно и
значимо. Той също е възникнал по хулигански
мотив, а именно – по повод симпатизирането на различни спортни клубове. Именно съвместното
извършване на горните действия и чувството за общност, за група, са давали на подсъдимите усещане за
превъзходство над останалите. По тези съображения съдът прие наличие на общност
на умисъла и тъй като и четиримата са участвали в изпълнителното деяние, прие
че същото е извършено в условията на съучастие като съизвършители.
От приложените
справки за съдимост на подсъдимите е видно, че Т.Ж., А.Ж. и С.Ж. не са
осъждани. А.П.Й. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1 от НК, считано от
15.04.2015г. За престъплението по чл. 325 ал.1 от НК законът предвижда
наказание ЛС по-малко от три години, от деянието не са причинени имуществени
вреди и по отношение на А.Й., А. Ж. и Св. Ж. не са налице ограничителните
основания на чл.78а ал. 7 от НПК, поради което за същите са налице предпоставки
да бъдат освободени от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК.
Викайки, ритайки и блъскайки другите клиенти на
заведението, четиримата подсъдими- А.Ж.,
С.Ж., А.П.Й. и Т.Ж., са
осъществили състава на престъплението хулиганство. Но извън това, след като
вече уж конфликтът утихнал, подс.Т.Ж. е ударил
гр.ищец В.И. и го съборил надолу по стълбите. С това му причинил травматичен оток и кръвонасядане
в лявата лицева половина, счупване на дясната раменна кост в средна трета,
контузия на десния лъчев нерв, контузия на дясната глезенна
става. Описаните увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да се получат по начина, посочен от пострадалия.
Счупването на дясната раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за период от около 3 месеца при благоприятно протичане
на оздравителния процес. Такова затруднение в движенията на десния горен
крайник е обусловила и контузията на десния лъчев нерв. Останалите увреждания
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът намира, че телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди, тъй като именно чувството на пълно незачитане на обществения
ред и демонстрацията на превъзходство над останалите членове на обществото е
мотивирало подс.Т.Ж. да нанесе удара, с който е
причинена телесната повреда. Счита, че в конкретния случай квалификацията по
чл. 131 ал.1 т.12 от НК не поглъща квалификацията по чл. 325 ал.1 от НК, тъй
като са налице повече от едно деяния – от една страна викал на обществено
място, удрял неконтролирано неограничен кръг от хора, ограничавал на правото им
да се придвижат свободно, а от друга страна, след преустановяване на тези
хулигански действия и в момент на затишие, без каквато и да било конкретна
причина и без оглед на възможните сериозни последици, съборил гр. ищец И. по
стълбите, с което му причинил наранявания, две от които обуславят средната
телесната повреда.
Деянието е извършено при евентуален
умисъл, като макар да не е целял, подс.Ж. волево е
допускал настъпването на телесни увреждания на гр.ищец И..
Тъй като е извършил две престъпления и
е налице множество, по отношение на подс. Т.Ж. не би
могло да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба.
А.Й., А.Ж. и С.Ж. не са осъждани. Инспекторът по местоживеенето им е
предоставил за тях добри характеристични данни. По отношение на същите съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид младата им възраст,
прецени че минимално административно наказание глоба в размер на 1000 лева ще
бъде достатъчно за да им се въздейства превъзпитателно, предупредително и
възпиращо и да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото.
Подс. Т.Ж. е признат за виновен
в извършването на две престъпления, поради което по отношение на него
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е неприложим. Т.Ж. не е осъждан, за него също няма
негативни характеристични данни и съдът прие липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 128 ал.1 от НК, поради което съдът наложи и
наказанието Лишаване от свобода в минимален размер от две години.
За престъплението по чл.325 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че за
разлика от другите трима подсъдими,
деянието на Т.Ж. не е било спонтанно. Той е бил повикан и специално през
нощта е отишъл до заведението именно с цел да се демонстрира и докаже неговото
превъзходство и това на другите трима подсъдими над останалите присъстващи.
Неговите действия са били по-активни от действията на останалите. Той е
човекът, който е искал да се разправя с някой вътре, той именно е викал тези
отвътре да излязат. Св.Л. е преценила, че с него именно трябва да говори с
молба да се успокои и да не бъде агресивен. Поради това прецени, че за да е
съответно на обществената опасност на деянието, наказанието следва да е по вид
лишаване от свобода и да е между минималния и средния , предвиден закона размер. Поради това му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Тъй като всяко едно от деянията е извършено преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, са налице основанията на чл. 23 за
определяне на едно общо наказание, като подс. Т. Ж.
следва да изтърпи по тежкото от двете, а именно – лишаване от свобода за срок
от две години. Такова по вид и размер наказание е достатъчно за да се
въздейства превъзпитателно, предупредително
и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото, поради което съдът
прецени, че не са налице основанията на чл. 24 от НК за увеличаване размера на общото наказание.
Това наказание е по- малко от три години, подс.
Т. Ж. не е осъждан и съдът намира, че целите на наказанието биха могли да бъдат
постигнати и без неговото ефективно изтърпяване. Минимален изпитателен срок от
три години е достатъчен за да се подложи на преценка бъдещото му поведение и
необходимостта от изтърпяване на наказанието.
Като призна подсъдимия Т. Ж. за виновен в причиняването на телесната
повреда, съдът уважи гражданският иск, предявен за обезщетение на причинените в
резултат на деянието имуществени и неимуществени вреди. Доказани са деянието и
неговото авторство, деянието, вината,
вредите и причинната връзка между тях, поради което са налице основанията на
чл.45 от ЗЗД Т. Ж. да обезщети В.И. за причинените му неимуществени и
имуществени вреди.
Като взе предвид, че две увреждания са обусловили телесната повреда,
изразяваща се в трайно затруднено движение на дясна ръка, като взе предвид
продължителността на обездвижването,
продължителността на времето, през което ръката се е движила, но е била
с ограничен обем от движения, продължителността на времето, през което В. И. е
престоял в болницата, претърпените интервенции, рехабилитация и
физиотерапия, претърпените болки и до
момента на предявяване на иска, съдът прецени, че обезщетението на
неимуществените вреди ще е справедливо, ако е в размер на 10 000 лева. В този
размер то ще е съответно на претърпените болки и страдания и ще е съобразено и
с обстоятелството, че телесната повреда, изразяваща се в продължително
обездвижване на дясна ръка, е обусловена, но от едно, от две увреждания, всяко
от които поотделно може да доведе до такова обездвижване. Поради това съдът
присъди обезщетението на неимуществените вреди, причинени в резултат на
престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 от НК, да бъде в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Като недоказан по размер, съдът отхвърли гражданския иск
за горницата над 10 000 лева до претендираните
30 000 лева.
Видно от приложените по делото доказателства, гр.ищец В. И.е направил разноски, свързани с диагностицирането, лечението на причинената телесна повреда
и възстановяването от нея, в размер на 2193 лв. Съдът приема, че с оглед
времето, по което са направени разходите и с оглед вида на заплатените стоки и
услуги, последните са в пряка връзка с причиненото увреждане. В такава връзка с
увреждането се разходите за пирон, преглед, образна диагностика, таксите за
престой в болница и медицински услуги,разходите за лекарства, за предписаната в
амбулаторните листи ЛФК, за кинезитерапия и за ортеза. Видно от приложените за тях фактури и касови бонове, тези разходи възлизат на 2193
лв. Същите са пряка и непосредствена последица от противоправното
деяние, извършено от Т. Ж., покриващо състава на престъплението по чл. 131 ал.1
т.12 вр.чл.129 ал.1 от НК. Поради това, като го призна за виновен, съдът осъди Т.Ж.Ж. да заплати на гр. ищец В.И. обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 2193 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Като призна подс. Т.Ж. за виновен, съдът го
осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 132.89 лева, от
които 95 лв. за СМЕ и 37.89 лв. за фотоалбум, в полза на ОД на МВР –Варна и в
размер на 30лв. за възнаграждение на в.л. в полза на РС – Варна. Сумата от 95
лв. е във връзка единствено с обвинението по чл.131 ал.1 т.12 от НК и няма
отношение към обвинението на другите трима подсъдими. В хода на ДП са направени
151.54 лв. разходи за фотоалбум, които разделени между четиримата подсъдими
възлизат на 37.89 лв., поради което и на всеки един от подс.
А. Ж., Св. Ж. и А.Й. е възложено да заплатят сума в такъв размер в полза на ОД
на МВР – Варна.
Като уважи предявените
граждански искове, съдът възложи на Т. Ж. да заплати съответните държавни
такси, а именно – 400 лева за уважения граждански иск за неимуществени вреди и
87.72 лева за уважения граждански иск за неимуществени вреди.
В хода на делото гр. ищец е направил разноски за адвокатско
възнаграждение, относно които съдът дължи произнасяне по реда на чл. 306 ал.1
от НПК.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: