Решение по дело №4122/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  10.10.2019 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми откомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4122  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.10.2018 г.  по гр.д. № 20475/18 г., СРС, ІІ ГО, 79 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу Й.Н.С.. ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й.Н.С., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ****** солидарно с А.И.С., сумата от 145,94 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж. к. „Захарна фабрика“, бл. ******, с аб. № 363326, за периода м. 12.2012 г. - м.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-27.01.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 43,55 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 31.01.2013 г. до 21.01.2016 г. Отхвърлил е предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове е правно основание чл. 422, ал. 1 ТПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Т.И.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 36,48 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж. к. „Захарна фабрика“, бл. ******, с аб. № 363326, за периода м. 12.2012 г. - м.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ТПК - 27.01.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 10,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 31.01.2013 г. до 21.01.2016 г. Признал за установено, че Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 4,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.01.2016 г. до 23.03.2017 г. Осъдил е Й.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща разноски по ч.гр.дело № 4276/2016 г. по описа на СРС, 77 състав, както и сумата от 397,67 лв., представляваща разноски в исковото производство.

С определение от 25.01.2019 г. по гр.д. № 20475/2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІІ ГО, 79 състав е оставил без уважение искането на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** за допълване на решение от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 20475/2018 г. в частта за разноските.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата  Й.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** в частта, в която съдът е признал, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** солидарно с А.И.С., сумата от 145,94 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж. к. „Захарна фабрика“, бл. ******, с аб. № 363326, за периода м. 12.2012 г. - м.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-27.01.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 43,55 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 31.01.2013 г. до 21.01.2016г., както и за присъдените разноски от 447,67 лв. в полза на „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че липсва облигационна връзка между нея и „Т.С.“ ЕАД, тъй като тя не е собственик на имота. Съдът неправилно е осъдил и дължимост на лихвите, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Съдът не се е съобразил с чл.62 от ЗЗП, който е специален по отношение на ЗЕ и който визира т.н. непоръчана доставка от потребителя. Сочи се още, че съдът безрезервно е приел СТЕ, която е направила заключението си по документи, непредставени по делото, като е преписала данни от документите на ищеца. Липсват доказателства, че исковете се явява доказани по основание и размер. Липсват и документи за узаконяване и пускане в експлоатация на АС, което според въззивницата прави нищожни всякакви сметки, формирани в такива условия. Прави доказателствени искания да бъдат представени оригиналите на документите, отказани от съда, а именно: отчетен картон за показанията на Общия топломер в АС за процесния период, Протоколите за въвеждане в експлоатация на АС и свидетелствата за метрологична проверка на топломера в АС.

Моли съда да постанови решение с което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва  въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Уведоменият за съдебното задседание обикновен другар на въззивницата А.И.С., ЕГН ********** не взема становище по въззивната жалба.

СГС приема, че въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.                                                                                                        

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответниците Й.Н.С. и Т.И.И., като ответникът А.И.С., ЕГН ********** не е подал възражение срещу ЗИ и производството спрямо него е било прекратено при първоначалното разглеждане на делото с определение от 30.09.2016г. на основание чл.130 ГПК, влязло в сила/ е възникнало договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, община Илинден, ж.к. „Захарна фабрика“, бл.******, аб. № 363326 за периода м.12.2012 г.-м.06.2013 г. Ето защо претендира от ответниците в условията на разделна отговорност сумата от 284,22 лв., от които 218,90 лв. главница за посочения период, 65,32 лв. законна лихва за забава от 31.01.2013 г. до 21.01.2016 г., както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на ЗИ до окончателното плащане.

Ответницата Й.Н.С. в срока по чл.131 ГПК е оспорила исковете с твърдението, че през процесния период не  е имала достъп до имота, който бил ползван единствено от бившия й съпруг А.И.С., че в имота няма отоплителни тела-радиатори и изградена в блока сградна инсталация, че нито тя, нито бившия й съпруг са подавали морба-декларация за откриване на партиада на тяхно име. Прави възражение за нищожност на представеното с исковата молба писмено доказателство-Протокол от 18.05.2002 г. за провеждане на ОС/ на ЕС от жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, както и възражение за изтекла погасителна давност Оспорва депозираните от ищцовото дружество факури и извлечения от сметки, като доказателства, изготвени от самия ищец.

Отвеницата Т.И.И. е оспорила исковете с твърдението, че считано от 1972 г. не живее в процесния имот, който се ползва от брат й А.И.С.. Не е оспорила, че е собственик по наследяване на 1/6 идеална част от него, но е заявила, че е регистрирана и живее на друг адрес, поради което не следва да отговаря за разходи във връзка с ползването му. В хода на производството същата е погасила по-голямата част от задължението си чрез плащане, включително цялостно спрямо главницата.

Третото лице помагач не е взело становище по искове.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че всичи изложени възражения във въззивната жалба от Й.Н.С., а именно, че липсва облигационна връзка между нея и „Т.С.“ ЕАД, тъй като тя не е собственик на имота, че съдът неправилно е осъдил и дължимост на лихвите, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, че съдът не се е съобразил с чл.62 от ЗЗП, който е специален по отношение на ЗЕ и който визира т.н. непоръчана доставка от потребителя, че съдът безрезервно е приел СТЕ, която е направила заключението си по документи, непредставени по делото, като е преписала данни от документите на ищеца, че липсват доказателства, че исковете се явяват доказани по основание и размер, че липсват и документи за узаконяване и пускане в експлоатация на АС, което според въззивницата прави нищожни всякакви сметки, формирани в такива условия, както и пространно развитите доводи, извън предмета на спора, като въведени за пръв път във въззиваната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“  По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.

Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че А.И.С., Й.Н.С. и Т.И.И. са били съсобственици по отношение на процесния апартамент, който е придобит от тях по силата на наследствено правоприемство и договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 27.03.2007 г. Видно от решение от 28.01.2013 г., постановено по гр. дело № 27503/2012 г. по описа на СРС, 78 състав между страните по делото е допуснато извършването на съдебна делба по отношение на процесния апартамент № 32 при квоти: 1/6 идеална част за ответницата Т.И.И., 1/6 идеална част за А.И.С. и 4/6 идеални части общо и в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ за А.И.С. и ответницата Й.Н.С.. По делото не се спори, че имотът е наследствен за съделителите от И.С.И., като по време на брака си А.И.С. и Й.Н.С. са придобили 4/6 идеални части от него в режим на съпружеска имуществена общност, видно от нотариален акт № 004, том II, per. № 5942, н. дело № 187/2007г., с който Лилия Лилова И. е продала на А.И.С. собствените си 4/6 идеални части от него срещу задължение за издръжка и гледане. По делото е безспорно, а и от мотивите на представеното решение от 23.04.2014 г., постановено по гр. дело № 41959/2013 г. по описа на СРС, 44 състав, се установява, че праводателката е починала на 13.04.2012 г., т. е. преди процесния период, а съдебното производство за делба е приключило със съдебна спогодба, одобрена с определение от 18.06.2013 г., по силата на която съделителят А.И.С. е придобил притежаваната от сестра му Т.И.И. 1/6 идеална част срещу заплащане на определена сума. Следователно, в рамките на процесния период Т.И.И. все още е била носител на 1/6 идеална част от процесния имот, която е загубила с придобиването й от брат й А.И.С. в един по-късен момент.  При тези данни, Т.И.И. и Й.Н.С. се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през периода м.12.2012 г. - м.06.2013 г., поради което именно те се явяват задължени да заплащат продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия за посочения период, респ. те са встъпили в облигационни отношения с ищцовото дружество. Ирелевантно е обстоятелството от кого реално се ползва имотът и на чие име е открита партидата за него, тъй като с оглед посочената  нормативна уредба, качеството потребител на топлинна енергия е обусловено единствено от титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Всеки от съсобствениците е длъжен да участва в ползите и тежестите на имота съобразно квотата си в съсобствеността.

По делото е безспорно, че имотът е бил топлофициран. Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, както и  Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, от приетите по делото комплексна експертиза и ССЕ.

Решението на СРС като правилно и законосъобразно, включително досежно определения размер на главница, лихви и разноски, следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 05.10.2018 г. по гр.д. № 20475/2018г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.