Р Е
Ш Е Н
И Е №
260222
гр.
Пловдив, 06.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, IX граждански състав в публичното заседание на 26.05.2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА
КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 2164 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл. комисар
С. К., с процесуален представител гл. юрисконсулт А.Н. против решение № 2175 по
описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII
гр. с., с което се осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, ЕИК
1290101250014, представлявана от Директора Главен комисар С. И. К., да заплати
на Н.Д.М., ЕГН **********, сумата 976, 21 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 1 134 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с
коефициент 1, 143, положен през периода 28.10.2016г. – 28.10.2019г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който
е бил полаган нощният труд до
28.10.2019г. в размер общо на 131, 24 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив – 100 лева
ДТ и 100 лева депозит за ССчЕ.Оставено е без уважение направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради неправилно
прилагане на материалния закон.При постановяването му не били взети предвид
изложените от ответника аргументи относно неприложимостта на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за служителите на МВР.Моли се
за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски за двете инстанции.На
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се моли направените разноски от другата страна
за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани.
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемият
чрез пълномощника си изразява становище, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна
и следва да се остави без уважение по подробно изложени съображения.Моли се
решението на районния съд като правилно и обосновано да бъде потвърдено.Претендират
се разноски за въззивната инстанция.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
При
служебната проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /в редакцията – ДВ бр. 58/2019г., приложима за
процесия период/ и чл. 179 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото, че през
периода 28.10.2016г. – 28.10.2019г. ищецът е бил на длъжност ***в ГКПП-Аерогара
Пловдив при Гранично полицейско управление – Летище Пловдив към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, която е на структурно подчинение към
Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР София.Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР
заеманата от него длъжност е със статут на държавен служител.Поради естеството
на работата ищецът е давал 12-часови дежурства – дневни и нощни, като часовете
положен нощен труд не са преобразувани в дневен труд и не му е заплащано
възнаграждение за извънреден труд.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че отработените от мл. полицай Н.Д.М. часове нощен труд за периода
28.10.2016г. до 28.10.2019г. са 992 часа и след приравняването им на дневен
труд с К = 1, 143 стават 1134, часа.Разликата от 142 часа представлява
положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 976, 21 лева, като
посочената сума в размер на 976, 21 лева не е изплатена на ищеца.Мораторната
лихва, изчислена върху всяка тримесечна /месечна/ сума на извънредния труд,
считано от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие /месец/ до
завеждането на исковата молба – 28.10.2019г., възлиза общо на 131, 24 лева.
При така
установеното от фактическа страна районният съд е приел, че положеният от ищеца
нощен труд за процесния период, е следвало да бъде приравнен на дневен с
коефициент 1, 143 и съответно, да бъде допълнително заплатен на
ищеца.Решаващият съд е приел за доказани по основание предявените обективно
съединени искове и в претендираните размери, след допуснатото изменение в с. з.
на 28.05.2020г.
Настоящият
състав на съда споделя направения извод от първоинстанционния съд по следните
съображения:
Съгласно чл.
176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗВМР през процесния период нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 от ЗМВР.При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР.Работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 6
от ЗМВР.Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22, 00 часа и 6, 00 часа, се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за
полагане на труд на официалните празници и за времето на разположение.В ал. 2
на същата разпоредба е предвидено, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.През процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в чл. 3, ал. 3 от която е
предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В същата наредба е предвиден
и редът за отчитането на отработеното време между 22, 00 часа и 06, 00 часа с
изготвяне на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът
на отчитане на броя отработени часове, но липсва изрична разпоредба,
предвиждаща преобразуване на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика
от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в чл.
31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен нощен труд между 22, 00 часа и 06, 00 часа за
отчетния период се умножава по 0, 143.С оглед на това и настоящият състав на
съда намира, че касателно процесния период е била налице непълнота в ЗМВР и
специалните актове по приложението му, поради липсата на предвиден механизъм за
преизчисляване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР.Тази непълнота следва да бъде
преодоляна по предвидения в чл. 46, ал. 2 от ЗНА ред, чрез прилагане на
разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, каквато е разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между
22, 00ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, като това
препращане също предпоставя извод за субсидиарно прилагане на регламента в
НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни.При принципно утвърдения режим
на работа през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при
специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния,
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
Разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също препраща към общата уредба в трудовото
законодателство, като предвижда, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им, се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство.Касае се за специална закрила на
нощния труд по КТ, поради което общите правила следва да намерят приложение във
всички случаи и по отношение на държавните служители.И тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична регламентация в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Приетото
по-горе не противоречи на постановеното решение от СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20, според което чл. 8 и чл. 12, б. а от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд на работниците в публичния сектор
като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.Съгласно решението при всички случаи в полза
на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд.
В
разглеждания случай не би могло да се приеме, че в ЗМВР са предвидени мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на нощния труд, при положение че
липсва изрична регламентация за възможността същият да бъде възмезден.В
специалния закон има редица разпоредби, предвиждащи заплащането на:
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 от същия
закон, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал.
1, предвиден е по-благоприятен режим за заплащане на извънредния труд съобразно
неговата продължителност – чл. 187, ал. 5, 6 и 7, право на почивки през
работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични
дни – чл. 187, ал. 10 и др., но същите нямат характер на обезщетение за положен
нощен труд и не осигуряват допълнителна защита по см. на Директивата и на
цитираното решение на СЕС.Тези придобивки ползват всички служители на МВР, а не
само полагащите нощен труд и не се предоставят съобразно продължителността на
труда през нощта само на тази категория служители.
С решението на
СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20 е прието също, че членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор,
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основана на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.В т. 75 от решението е взето
предвид, че съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване.Подобен аргумент според СЕС видимо не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането.От друга страна запазването на подобен механизъм за преобразуване
би изисквало значителни допълнителни финансови средства – т. 77.Подобен
аргумент обаче не може да се приеме.Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата
на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес – т. 78.В следващата т. 79 е
обосновано, че ако не се основава на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се
в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно
най-голяма степен, с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея
цел (решение от 6 октомври 2021г., Sumal,
С-882/19, EU:С:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика).
В контекста на
изложеното от СЕС, в разглеждания случай с оглед данните по конкретното дело
настоящата инстанция намира, че липсва разумен и обективен критерий, поставен
от законодателя и допустима цел, която да оправдае по-неблагоприятни условия за
полагания нощен труд от работниците от публичния сектор – полицаи и
пожарникари, а напротив изрично в чл. 179, ал.
1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00
ч. и в КТ е предвидена специална закрила на нощния труд.Подобен подход на
законодателя е напълно оправдан, при положение че нощният труд се полага през
време, което по начало е необходимо за сън и възстановяване, води до повишаване
на психическото натоварване, до нарушаване ритъма на жизнената дейност на
човешкия организъм, претоварване и преумора, поради което няма основание да не
се прилагат компенсаторни механизми за допълнителна защита на този труд.
По изложените съображения решението
на районния съд по предявените искове за присъждане на главница и мораторна
лихва за периода 30.01.2017г. – 28.10.2019г., както и за законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2019г. до
окончателното й изплащане, е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.Решението
следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта относно законната лихва
върху главницата от 826, 52 лева за периода от 28.10.2017г. до 28.10.2019г.,
тъй като за същия период е претендирана и присъдена мораторна лихва в определен
размер, а исковата молба е подадена на 28.10.2019г. и това е релевантната дата,
от която се дължи законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция, в полза на въззиваемия се дължат разноски за процесуално
представителство във въззивното производство.Жалбоподателят е направил своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата
страна, което настоящият състав намира за неоснователно, тъй като претендирано
възнаграждение от въззиваемия е в минималния размер по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.С оглед на това следва да се
присъди възнаграждение в претендирания размер от 300 лева.
По тези
съображения Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2175
от 29.06.2020г., постановено по гр. д. № 17573 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, VIII гр. д.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, ЕИК
1290101250014, представлявана от гл. комисар С. К. да заплати на Н.Д.М., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, *** чрез адв. Т.Н., сумата от 300 лева – разноски
за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: