ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2820
гр. Пловдив, 12.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря П.Г.,
като разгледа частно гражданско дело № 602/2016 г. по описа на ПОС, IХ-ти гр.
състав, докладвано от съдията Велина Дублекова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 вр. чл. 415, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от „БМ Лизинг” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шипка“ № 360, представлявано
от К.. И. и Г. Л., чрез пълномощник адв. Г.К., със съдебен адрес ***, против Разпореждане
от 04.01.2016 г., постановено по ч. гр. дело
№ 10940 по описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр.с., с което е
обезсилена заповед № 5973/ 04.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10940/ 2015г. по
описа на РС – Пловдив, и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от
07.09.2015 г., с искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на постановения съдебен
акт, като се сочи, че неправилно съдът е приел, че в едномесечния срок от
уведомяването за постъпило възражение, който срок изтича на 28.12.2015г.,
заявителят не е предявил установителен иск срещу длъжниците в процесната Заповед
за изпълнение на парично задължение и не е уведомил за това заповедния съд. В
жалбата се твърди, че в определения от закона едномесечен срок заявителят е
уведомил заповедния съд за предявяването на установителен иск, като на
28.12.2015 г. е изпратил по пощата – до РС – гр. Пловдив уведомление с
приложено към него искова молба с входящ номер. За доказване на твърдението за
спазен срок с частната жалбата, като доказателства, са приложени нотариално
заверено копие от товарителница № 17116657 от 28.12.2015 г. - за която се
твърди, че това е оригиналната товарителница, която съпровожда пратката и който
екземпляр се съхранява от куриерска служба по местодоставянето
на пратката, както и е приложено заверено от жалбоподателя копие на същата
товарителница, за което се твърди, че това е копие на екземпляра от
товарителницата, който остава в
изпращача. Допълнителни съображения по същество развива и в представени
писмена защита, като се мотивира, че разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК не
изисква от заявителя в срока за предявяване на иска да представи и
доказателства, както и че заповедният съд не е указал на жалбоподателя, че в месечения срок за предявяване на иска следва и да представи
доказателства за това, с оглед на което не следва да се прилагат неблагоприятните
последици на чл.415, ал.2 ГПК.
Ответниците Г.П.Б., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. М.П., със съдебен адрес ***, партер,
„Балканкар Мизия – БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр……. ул. „……..“ № .., ет…, ап..,
чрез пълномощник адв. Д.Д., със съдебен адрес ***,
партер и П.Г.Б., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.
С.М., със съдебен адрес ***, партер с депозираните отговори на частната жалба
оспорват същата като неоснователна, като излагат твърдения за извършена
манипулация на датата на изпращане 28.12.2015г. и оспорват представената
товарителница на куриерска фирма „Експресо“ АД като
такава с невярно съдържание, а именно поправена дата. По изложените
съображения, се иска от съда, частната жалба да бъде оставена без уважение и
разпореждането на РС да бъде потвърдено. Допълнителни съображения по същество
развиват в представена писмена защита. Претендират разноски.
Ответникът „Ромекс
Кар” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, чрез синдика А.Г.К.,***, не взима
становище в законоустановения срок.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения по чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните
съображения:
Производството пред районния съд
е образувано по заявление на „БМ Лизинг” АД, ЕИК *********, с вх. № 39477/01.09.2015
г., за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК
срещу длъжниците Г.П.Б., ЕГН **********, „Балканкар
Мизия – БГ” ЕООД, ЕИК *********, „Ромекс Кар” ЕООД,
ЕИК *********, и П.Г.Б., ЕГН **********. Във връзка със същото е образувано
ч.гр.д. № 10940 / 2015г. по описа на РС
– Пловдив и е издадена Заповед № 5973/ 04.09.2015 г.. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Срещу заповедта е подадено възражение
от страна на длъжниците Г.П.Б., „Балканкар Мизия –
БГ” ЕООД, „Ромекс Кар” ЕООД, и П.Г.Б. в срока по чл.414 ГПК, за което
заявителят „БМ Лизинг” АД е уведомен със съобщение, връчено на 24.11.2015 г.,
както и със същото му е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да
предяви иск срещу длъжниците и следва да представи доказателства в този срок,
че искът е предявен. Указани са и последиците от непредставянето на такива
доказателства, а именно обезсилване на заповедта и издадения изпълнителен лист.
До изтичане на едномесечния срок
на 28.12.2015 г. заявителят не е представил доказателство пред заповедния съд
за предявяване на иск относно вземането си, предмет на издадената заповед,
поради което на 04.01.2016 г. с обжалваното разпореждане районният съд е обезсилил
заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. По
делото е постъпила молба от заявителя „БМ лизинг“ АД, вх. № 1158/ 11.01.2016 г.
(л.71 – л.81 по ч. гр. д. № 10940/ 2015 г. на ПдРС),
с приложен към нея препис от искова молба, подадена от заявителя „БМ лизинг“ АД
срещу длъжниците Г.П.Б., „Балканкар Мизия – БГ” ЕООД,
„Ромекс Кар” ЕООД, и
П.Г.Б., вх. № 158 349/ 18.12.2015 г. по описа на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.
2 от ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил
иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение частично или изцяло.
Доказването на факта на
предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За
изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното
обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда,
издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране
на исковата молба. Представянето на доказателства за предявяване на иска по
смисъла на чл. 415, ал.
2 от ГПК предполага не само изпращане, респективно постъпване в
регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на заповедния
съд, че искът е съдебно предявен, като заявителят е длъжен да представи
доказателства за предявяване на установителния иск в срока за неговото
предявяване. Уведомяването може да се осъществи от заявителя както изрично със
заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така
и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото
производство. Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да
извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на
депозирането й. В този смисъл е и установената практика на ВКС – така
Определение № 123 от 27.01.2010 г., по ч.т.д. № 736/ 2009 г., І т.о.
Следователно жалбоподателят е бил
длъжен да представи доказателства за предявяване на установителния иск в срока
за неговото предявяване, каквито той не е представил до датата на изтичането му
– 28.12.2015 г. Представянето на такива след тази дата, не може да обоснове
отмяна на разпореждането, с което е обезсилена заповедта за изпълнение и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че не му е било указано, че следва да представи доказателства за предявяването
на иска за вземането си, както и че не са му указани последиците от
неизпълнението на това му задължение. В съобщението, с което жалбоподателят е
уведомен за постъпилите възражения по чл.414 ГПК (л.66 от ч. гр. д. № 10940/
2015 г. на ПдРС), е указано, че може да предяви иск в
едномесечен срок от получаване на съобщението относно вземането си, предмет на
заявлението, като довнесе дължимата държавна такса, както и че „при непредставяне на доказателства за
предявения иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена изцяло/ частично, както и издаденият изпълнителен лист“.
Дадените от заповедния съд указания са ясни и конкретните, в това число е
недвусмислено указано, че в посочения – едномесечен срок за предявяване на
иска, следва да се представят и доказателствата за това. Независимо от това,
следва да се посочи, че дори и заповедният съд да не е определил изрично срок,
в който следва да се представят доказателства за изпълнение на указанията по
реда на чл.415, ал.1 ГПК, то срокът за представяне на доказателства не може да
бъде различен от срока, който е императивно определен от закона за предявяване
на иска за вземането (така Определение № 133/ 29.01.2010 г., по ч. гр. д. № 41/
2010 г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл.273, ал.3 ГПК). След като
съдът изрично е указал да бъдат представени доказателства за предявяване на
иска по реда на чл.415, ал.1 ГПК и е посочил на заявителя правните последици от
евентуално негово бездействие, то липсата на доказателства за това, че е спазен
законоустановеният срок за предявяване на иска, обуславя настъпването на
предвидените в разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК неблагоприятни за заявителя
правни последици, а именно обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист. Тези последици се прилагат и в хипотезата,
когато искът за вземането е предявен в едномесечния срок, но заявителят не е
установил това обстоятелство пред заповедния съд в същия срок, който срок
следва от императивната норма на чл. 415, ал.1 ГПК. Представянето на
доказателства за предявен в едномесечния срок иск за вземането, като
процесуално действие няма самостоятелен характер, а същото е пряко свързано с
доказване на императивно регламентираното правно действие за предявяване на
иск. От това, че представянето на доказателства за предприетото процесуално действие
съставлява доказване, а не правна възможност за осъществяване на самостоятелно
правно действие, за което страната да се нуждае от допълнителен срок, следва
изводът, че в едномесечния срок за предявяване на иска заявителят е задължен и
да представи пред заповедния съд доказателства за това. Заповедният съд не е
длъжен да указва на заявителя друг, отделен срок, респективно да сочи изрично
този срок за представяне на доказателства за предявяване на иска за вземането. Достатъчно
е заповедният съд с уведомлението за постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение да е указал на заявителя възможността, че може да предяви
иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението за това,
както и че следва да представи доказателства за предявения иск, като посочи
неблагоприятните правни последици, които ще настъпят за заявителя при
евентуално негово бездействие.
С частната жалба, като
доказателство за спазен срок за уведомяване на заповедния съд, е представена
товарителница с № 17116657 на куриерска фирма „Експресо“
АД. Представената товарителница е оспорена от ответниците, оспорена е датата на
предаване на пратката на куриер – 28.12.2015 г., като от ответниците се твърди,
че пратката е предадена куриер на 08.01.2016 г.
Представената товарителница
представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща за съда
материална доказателствена сила досежно фактите, които удостоверява, в частност
досежно посочената в нея дата – 28.12.2015 г., а същите се преценяват от съда с
оглед на всички събрани по делото доказателства. Във връзка с повдигнато оспорване
на съдържанието на товарителницата като частен свидетелстващ документ в
проведено на 31.05.2016 г. о. с. з. съдът е указал на страните, че всяка от тях
следва да установи фактите, които претендира като настъпили и на които основава
своите искания и възражения и от чието настъпване черпи благоприятни правни
последици.
В конкретния случай
жалбоподателят твърди, че пратката до РС- Пловдив е предадена на куриер на
28.12.2015 г., при което положение е спазен едномесечният срок, в който трябва
да уведоми заповедния съд за предявения иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение. Освен
представената товарителница, оспорена от насрещната страна, жалбоподателят, при
носена от него доказателствена тежест да установи фактите, от чието
осъществяване черпи благоприятни правни последици, не ангажира каквито и да е
било други доказателства, които да установят обстоятелството, че на сочената от
него дата 28.12.2015 г. пратка с адресат РС – Пловдив, е предадена в офис или
на служител на куриерска фирма „Експресо“ АД.
Същевременно по делото е
постъпило Удостоверително писмо от „Експресо“ АД,
съгласно което се удостоверява, че пратка с товарителница № 17116657 и с
получател РС – Пловдив е приета от клиент физически и в информационната система
на „Експресо“ АД на 08.01.2016 г. в гр. Габрово от
представител на куриерската фирма.
От представеното удостоверение се
установява, че коментираната пратка е предадена и съответно приета от служител
на 08.01.2016 г., като под „физически“ се разбира фактическото действие на
предаване на пратката от изпращача на куриера.
„Експресо“
АД е пощенски оператор по смисъла на чл.7 от Закона за пощенските услуги,
извършващ неуниверсална пощенска услуга, регистриран като такъв, което
обстоятелство се установява от справка- извлечение от Публичния регистър на КРС
на операторите, извършващи неуниверсална пощенска услуга. Същият предоставя
куриерски услуги по смисъла на §1, т.18 от ДР ЗПУ. Съгласно разпоредбите на
чл.21, ал.1 и ал.4 ЗПУ пощенските оператори предоставят пощенски услуги при
условията на договор при общи условия, без да не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя, като договорът се смята за сключен с приемането
на пощенската пратка и заплащането на цената.
Коментираното удостоверение
следва да бъде ценено като удостоверение, издадено от лице в качеството му на
пощенски оператор и което лице в това си качество извърша дейност в обществен
интерес – задоволяване потребностите на обществото от пощенски услуги, която
дейност е регулирана от държавен регулаторен орган и която дейност подлежи на
регулаторен режим – лицензионен и регистрационен в зависимост от това дали се
предоставя универсална или неуниверсална пощенска услуга.
Удостовереното от законния
представител на юридическото лице – пощенски оператор, не представлява
удостоверяване фактическо действие на служител, а удостоверяване на информация,
съдържаща се в съответните регистри и информационна база на пощенския оператор
(съпроводителни документи, описи, дневници и др. служебни документи), съдържащи
информация относно приемането от подателя, преноса и предаването на получателя
на пратките, предмет на предоставяните като пощенски оператор куриерски услуги,
както и съдържащи информация относно заплащането на пощенската услуга,
доколкото пощенските оператори са задължени да поставят и използват отпечатъци
по смисъла на чл.77 ЗПУ.
С оглед на изложеното настоящият
състав кредитира представеното удостоверение от пощенския оператор „Експресо“ АД като допустимо и относимо
доказателство. Същото удостоверява кога кореспондентската пратка е била
предадена на пощенския оператор и която дата съгласно посоченото е 08.01.2016 г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
че представеното удостоверение не реферира към издадените съдебни
удостоверения. Действително съдебното удостоверение и удостоверителното писмо
на пощенския оператор „Експресо“ АД не са идентични
текстово, но по смисъл – относно обстоятелствата, които са предмет на
удостоверяване, същите си кореспондират. Съдебното удостоверение се издава с
цел да послужи на страната да се снабди със съответния документ или
удостоверение от съответното учреждение, служба и
т.н. относно факти и обстоятелства, които страната се домогва да установи, като
няма законово изискване издаденото от съответната служба удостоверение да
пресъздава буквално текста на съдебното удостоверение. В проведено на 07.07.2016 г. о. с. з. от ответника „Балкар
Мизия – БГ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. е
уточнено, че „под дата на изпращане на товарителницата“ следва да се има
предвид „дата на предаване на пратката на куриер“. Формално това не е отразено
в издадените вече към тази дата съдебни удостоверения, но самото удостоверително
писмо – съдържанието му, кореспондира на обстоятелствата, за които е направено доказателственото искане – установяване на датата на
изпращане и предаване на пратката на куриер. В тази връзка представеното
удостоверение кореспондира с допуснатото доказателствено
искане.
Удостоверението, издадено от пощенския оператор „Експресо“
АД носи дата 26.10.2016 г. и е подписано от лице, което се явява законен
представител на юридическото лице – пощенски оператор. Наличието на номер –
изходящ или пореден, на заявление, че удостоверението следва да послужи пред
съд и посочване на съдебното удостоверение, във връзка с което се издава, не са
някакви законово установени задължителни реквизити, чиято липса да има за
последица „невалидност“ на издаденото удостоверение.
От изложеното следва, че безспорно
се установява, че датата, на която е предадена пратката с адресат РС – Пловдив,
е 08.01.2016 г., която дата е извън законоустановения срок, в който заявителят
е длъжен да представи доказателства пред заповедния съд за това, че е предявил
иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение на парично вземане.
При това положение, с оглед на
гореизложеното, съдът счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради
което частната жалба следва да се остави без уважение.
В частта за разноските.
С оглед изхода от делото – неоснователност на
частната жалба, предявените претенции за заплащане на разноски и представените
доказателства за тяхната направа, на ответниците следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски в
настоящото производство. Като доказателства за заплатени адвокатски
възнаграждения по делото са представени договори за правна помощ, от които се
установява размерът на договореното възнаграждение, както и че същото е
заплатено в брой, като в тази хипотеза – плащане в брой, договорът за правна
защита и съдействие има характер и на разписка за получената сума. Депозитите
за вещи лица, не следва да се възлагат в тежест на жалбоподателя, тъй като
доказателственото искане беше оттеглено от страната, по чието искане
комплексната химическа и почеркова експертиза е
допусната и съответно заключенията на вещите лица не са приети по делото.
От
страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение е своевременно направено преди приключване на
устните състезания. Същото следва да бъде уважено съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, която не е от значителна степен на
сложност, при което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на минимално определеното възнаграждение
съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При определяне на размера на дължимото възнаграждение следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че са проведени общо пет открити съдебни заседания.
Съгласно чл.7, ал.8 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. при защита по дела с повече
от две съдебни заседания за всяко заседание са заплаща допълнително по 100 лв.
Съгласно
нормата на чл.7, ал.1, т.7 от наредбата № 1/ 09.07.2004 г., минималният размер
на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес е в размер на 1698
лв. От данните по делото (протоколите от проведени о. с. з.) се установява, че
адв. Д. и адв. М. са присъствали на четири проведени заседания, а адв. П. – на
две.
С
оглед на изложеното, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответниците разноски за настоящото производство, както следва:
-
на ответника „Балкар Мизия – БГ“
ЕООД сумата от 2 277,60 лв. (сумата е с включено ДДС на основание §2а ДР
на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.) за заплатено адвокатско възнаграждение;
-
на ответника П.Г.Б. сумата от 1898 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение;
-
на ответника Г.П.Б. сумата от 1698 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 5 лв. за издадено съдебно удостоверение.
На
основание чл.77 ГПК ответникът „Балкар Мизия – БГ“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПдОС сумата от 35 лв., увеличен депозит за
вещо лице, за която сума ответникът е задължен да внесе с определение на съда
от 15.11.2016 г. и което задължение не е изпълнено в указания на страната
едноседмичен срок.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 04.01.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 10940 по описа за 2015 г. на Районен съд
Пловдив, ХХ гр.с.
ОСЪЖДА „БМ
Лизинг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Шипка“ № 360 да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********, сумата от 1703 /хиляда
седемстотин и три/ лева, деловодни разноски за производството пред ОС –
Пловдив, както и да заплати на „Балканкар Мизия – БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Скобелев“ № 2, ет.4, ап.11, сумата
от 2 277,60 лв. /две хиляди двеста седемдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред ОС –
Пловдив, както и да заплати на П.Г.Б., ЕГН **********, сумата от 1898 /хиляда
осемстотин деветдесет и осем/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
производството пред ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Балканкар
Мизия – БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца,
ул. „Скобелев“ № 2, ет.4, ап.11, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 35 /тридесет и пет/ лева,
представляваща депозит за вещо лице.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.