Р Е Ш Е Н И Е

 

№260024/6.4.2022 г.                                06.04.2022 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   22   март   2022  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар П. У.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №310  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на  ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение №30/20.02.2020г., постановено по гр.д. №814/2019г. по описа на ЕРС, в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на  Г.Д.В. ***, с ЕГН – **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата  358,76 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, както следва: върху сумата от 332,94 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -15.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 25,82 лв., считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 44 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 332,94 лв., начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 15.10.2019 г., сумата 214,11 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд - Елхово; сумата от 50 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение  др., че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Въззивникът сочи, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, според ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, при което е неприложимо правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, получен като частно между дневния и нощния труд - 8:7. Именно защото за държавните служители в МВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, в специалния ЗМВР и издадените подзаконови актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, а само заплащането на 0,25лв. на отработен нощен час. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено становище на проф.М. статутът на служителите в МВР е специален  и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна, не се явява в с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника на въззиваемия, с която се заявява, че се поддържа отговора по въззивната жалба и няма доказателствени искания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период -  10.10.2016 г. до 10.10.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Г.Д.В. е заемала длъжността „ст. полицай” в група „МГПГ“ при РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД  „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищцата е полагала труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 10.10.2016 г. до 10.10.2019 г. , ищцата е полагала труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 388 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на ВЛ-це се установява, че положеният от ищцата нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 443,48 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 55,48 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищцата. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищцата извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 375,14 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 44 лв.

ЕРС е отхвърлил иска за периода от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г., като правилно е приел, че за положения от ищцата извънреден труд през месец октомври 2019 г., ответникът следва да заплати най – късно до 31.01.2020 г. Въз осн. на заключението на ССЕ е определил възнаграждението  за периода от 10.10.2016 г. до 30.09.2019 г.на 358,76 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като неоснователна по следните съображения:

Правилно исковете са били квалифицирани от първоинстанционния съд, като такива: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.  и с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали  Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са,  както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,  Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и нощното работно време на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение. В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. - че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд  - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения  или сходни придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика). Предвид изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищцата нощен труд.      

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер, изчислен за процесния период от ЕРС въз осн. на изслушаната ССЕ общо на 358,76 лв.

Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се явява и доказана по размер.  

При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението но ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. В жалбата е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Същото се преценя от съда като неоснователно. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., възлиза на  300 лв., които следва да бъдат присъдени на въззиваемата.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №30/20.02.2020г., постановено по гр.д. №814/2019г. по описа на ЕРС, в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на  Г.Д.В. ***, с ЕГН – **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата  358,76 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, както следва: върху сумата от 332,94 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -15.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 25,82 лв., считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 44 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 332,94 лв., начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 15.10.2019 г., сумата 214,11 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд - Елхово; сумата от 50 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

В останалата част решението на EРС, е влязло в сила.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Г.Д.В. ***, с ЕГН – **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.М., сумата 300 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

 

                                                                                                    2.