Определение по дело №222/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

14.7.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.14

Година

2011

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 1094/10.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1456/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е отхвърлен предявеният от „Д. Пи Ес Б." ,ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. "К." № ., представлявано от изп. директор Н. В. К., иск на основание чл. 415, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено спрямо ответника „С." Е.,ЕИК със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ж.к. "П. з.", „Д. Л. - М. Т.", представлявано от М. К. М., ЕГН *, съществуването на вземанетона „Д. П. Е Б." ,срещу длъжника „С." Е., явяващо се неизпълнение по договор от страна на „С." Е., поради което се иска реално изпълнение на насрещно задължение в размерна 20 119.20 лв. /двадесет хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет стотинки/, представляващи парично вземане, съгласно фактури по Договор № 36 от 12.03.2008 г., както и сумата от 2 709.57 лв. /две хиляди седемстотин и девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за период от 25.09.2008 г. до 25.01.2010 г., както и дължимите лихви от 25.01.2010 г. до изплащане на вземането, предявено със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като недоказан и неоснователен. Със същото решение е оставена без уважение претенцията на „Д. П. Е. Б." ,ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., У."К." № .., представлявано от изп. директор Н. В. К., за присъждане на направените по делото разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Д. П. Е. Б." ,ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. "К." №.., представлявано от изп. директор Н. В. К. против Решение № 1094/10.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1456/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т..

В същата се прави оплакване, че решението е незаконосъобразно. Неправилността на решението се дължала както на противоречие с материалния закон, така и на процесуалния закон. По делото бил представен Договор № 36/12.03.2008 г. и заявка към Договор № 34/12.03.2008 г. Районният съд неправилно приемал, че заявката била неотносима към договора само защото носела № 34. Налице била техническа грешка, касаеща деловодната номерация. Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че не е налице възникване на облигационно правоотношение между страните, тъй като в Договор № 36/12.03.2008 г. страните се споразумели, че същият влиза в сила от датата на влизане в сила на договор за услуги с „М.” ЕАД, като такъв бил налице – Договор № С 0007764/12.03.2008 г. между „М. „ ЕАД и „С.” Е.. Неправилен бил изводът на първостепенния съд, че процесните фактури, издадени на база влезлите в сила договори не били подписани от представител на получателя, но съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч това не било необходимо. Излага се, че ответната страна в първоинстанционното производство не взела отношение към делото, не била оспорила предявения иск, не била представила доказателства за извършено плащане по процесните фактури, както и не била оспорила обстоятелството, че страните са в облигационни отношения.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск, като се присъдят направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излагат се съображения за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. В съдебните прения пред въззивната инстанция същият заявява, че не са налице доказателства за извършена доставка. Излага, че съгласно чл. 5 от договора ответника се е задължил да заплаща стойността на оборудването и неговия монтаж съгласно бройките в заявките към договора 100 % авансово в срок 5 работни дни след получаване на проформа фактура, издадена от доставчика. Твърди, че доверителят му се е задължил да заплаща 100 % авансово, но в един момент се оказало, че от една страна услугата не съответства на обещаната от тях услуга, от друга – още преди инсталирането на съоръженията по тези конкретни машини, доставчикът започнал да изявява претенции, да подменя съоръжения и т.н.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 1456/2010 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от „Д. П. Е. Б." ,ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., У."К." № , представлявано от изп. директор Н. В.К. против „С." Е.,ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ж.к. "П. з.", „Д. Л. - М. Т.", представлявано от М. К. М., ЕГН * иск с посочено основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излага следното:

Ищцовото дружество твърди, че съгласно Разпореждане № 1518/12.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 402/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. в тяхна полза по реда на чл. 415 от ГПК била издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Същият в срок подал възражение срещу заповедта. Ищците твърдят, че в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК предявяват настоящия иск. Излага се, с Договор № 36/12.03.2008 г. „Д. П. Е Б." , в качеството му на доставчик, се задължил да предостави на ответника „С." Е.,ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ж.к. "П. з.", „Д. Л.- М. Т.", представлявано от М. К. М., ЕГН *, в качеството му на потребител, срещу заплащане GPS услуги. Предоставянето на GPS услугите се предоставяло посредством свързване на потребителя към подвижна клетъчна мрежа на „М." ЕАД, на основание отделен договор, сключен между потребителя и „М." ЕАД. Ползването на GPS услугите /охрана на подвижни обекти; контрол и управление на автомобилен парк; телеметрия и др./ се посочвали в заявки, които са били неразделна част от договора. През процесния период от сключването на описания договор „С. Е. използвало предоставените от ищеца услуги, но не е извършило в предвидените срокове плащания по издадени фактури, поради което ищецът упражнил правата си по реда на заповедното производство. По издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 от ГПК, длъжникът подал възражение в предвидения от закона срок. Твърди се, че ответното дружество дължало на „Д. П. Е. Б." следните суми по фактури: Фактура № 6606/29.06.2009 г., за сумата от 1 796.40 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 1 бр. „STEPP 2", както и закупуване и монтаж на 3 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв. и по Фактура № 6974/31.07.2009 г., сумата от 180.00 лв. с вкл.ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 1 бр. „STEPP 2"; Фактура № 5283/20.03.2009 г., сумата от 2 694.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 5 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв.; Фактура № 4975/25.02.2009 г., сумата от 1 616.40 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 3 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв.; Фактура № 4969/25.02.2009 г., сумата от 1 440.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 8 бр. „STEPP 2"; Фактура № 4891/31.01.2009 г., сумата от 3 232.80 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 6 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв. и по Фактура № 3635/19.09.2008 г., сумата от 9 159.60 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 17 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установеносъществуването на вземането на„Д. П. Е. Б." , срещу длъжника„С." Е., явяващо се неизпълнение по договор от страна на „С." Е., поради което се иска реално изпълнение на насрещно задължение в размер на 20 119.20 лв. /двадесет хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет стотинки/, представляващи парично вземане, съгласно фактури по Договор № 36 от 12.03.2008 г., както и сумата от 2 709.57 лв. /две хиляди седемстотин и девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за период от 25.09.2008 г. до 25.01.2010 г.,както и дължимите лихви от 25.01.2010 г. до изплащане на вземането, предявено със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПКПретендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът въпреки предоставената му възможност не се явил и не е взел становище по предявения иск.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното по делото заверено копие от Договор № 36/12.03.2008 г., се установява, че страните са сключили договор, по силата на който ищцовото дружество „Д. П. Е. Б." , в качеството на доставчик, се е задължило да предостави на потребителя „С." Е., срещу заплащанеGPS услуги, съгласно общите условия на доставчика. Съгласно т. 2 от договора уговорили услугите да се предоставят, посредством свързване на потребителя към подвижна клетъчна мрежа на „М." ЕАД, на основание отделен договор, сключен между потребителя и „М." ЕАД, а ползването на GPS услугите /охрана на подвижни обекти; контрол и управление на автомобилен парк; телеметрия и др./ се посочвали в заявки, които ставали неразделна част от договора. В т. 5 от договора страните постигнали споразумение, че освен ако не е договорен лизинг на оборудването, потребителят е длъжен да заплати на доставчика в брой или по банков път стойността на оборудването и неговия монтаж, съгласно бройките в заявките към договора, 100 % авансово в срок от 5 работни дни след получаването на проформа фактура, издадено от доставчика. Съгласно т. 30 от Договора страните се споразумели, че договорът влиза в сила от датата на влизане в сила на договор за услуги с „М.” ЕАД, а съгласно т. 31 от Договора уговорили, че същият не влиза в сила и не поражда правни последици между страните, в случай, че заедно с него не е подписан договор за услуги между потребителя и „М.”.

От представеното по делото заверено копие от Договор № С0007764/12.03.2008 г. се установява, че „М.” ЕАД, в качеството се на оператор е предоставило на „С.“ Е., гр. В. Т., в качеството си на абонат GPS базирани услуги, чрез своята GSM мрежа.

Видно от представеното по делото заверено копие от Заявка 2008 г. за услуга „Контрол и управление на автомобилен парк” към Договор № 34 от 12.03.2008 г. от „С.” Е., са били заявени 85 бр. обекти.

Ищцовото дружество „Д. П. Е. Б." издало следните фактури: Фактура № 6606/29.06.2009 г., за сумата от 1 796.40 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 1 бр. „STEPP 2", както и закупуване и монтаж на 3 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв. и по Фактура № 6974/31.07.2009 г., сумата от 180.00 лв. с вкл.ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 1 бр. „STEPP 2"; Фактура № 5283/20.03.2009 г., сумата от 2 694.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 5 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв.; Фактура № 4975/25.02.2009 г., сумата от 1 616.40 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 3 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв.; Фактура № 4969/25.02.2009 г., сумата от 1 440.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 8 бр. „STEPP 2"; Фактура № 4891/31.01.2009 г., сумата от 3 232.80 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 6 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв. и по Фактура № 3635/19.09.2008 г., сумата от 9 159.60 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 17 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв., които не са подписани от представител на ответника.

От заключението на допусната и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че за периода 01.03.2008 г. до 31.12.2009 г. вкл. „Д. П. Е. Б.“ ЕАД, в качеството си на изпълнител е фактурирало на името на „С.” Е., гр. В. Т. в качеството му на получател фактури за извършена дейност, а именно: Фактура № 6606/29.06.2009 г., за сумата от 1 796.40 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 1 бр. „STEPP 2", както и закупуване и монтаж на 3 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв. и по Фактура № 6974/31.07.2009 г., сумата от 180.00 лв. с вкл.ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 1 бр. „STEPP 2"; Фактура № 5283/20.03.2009 г., сумата от 2 694.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 5 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв.; Фактура № 4975/25.02.2009 г., сумата от 1 616.40 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 3 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв.; Фактура № 4969/25.02.2009 г., сумата от 1 440.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за демонтаж, както и последващ монтаж на GPS устройство 8 бр. „STEPP 2"; Фактура № 4891/31.01.2009 г., сумата от 3 232.80 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 6 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв. и по Фактура № 3635/19.09.2008 г., сумата от 9 159.60 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за закупуване и монтаж на 17 бр. сензори за измерване на гориво, всеки един на стойност от 449.00 лв. Вещото лице дава заключение, че от предоставената справка за извършена монтажна дейност по процесните фактури се установявало и съдържанието на информацията за датата на монтажа, номера на автомобила, номера на SIM, размера на нивомера в см., мястото на извършване, мотажника, вида на сондата и др., както и че всички фактури са издадени във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Вещото лице дава заключение, че реквизитите на процесните фактури, както и единичната стойност на всяка едно от тях и размерът на ДДС, издадени от „Д. П. Е. Б.” до „Спринк” Е., гр. В. Т. са описани подробно в констативната част. Същото дава заключение, че начисленият ДДС по процесните фактури е деклариран пред НАП, съгласно изискванията на ЗДДС със Справка -декларация за съответния период.

Ищцовото дружество е депозирало в Районен съд – В. Т. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 402/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника.

Ответникът е възразил за дължимостта на горните суми в срока по чл. 415 от ГПК.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 1094/10.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1456/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Искът за съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца - кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил срещу издадената по ч. гр. д. № 402/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Тъй като искът е установителен ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Ищецът основава претенцията си срещу ответника на основание Договор № 36/12.03.2008 г.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че между страните са възникнали договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество, в качеството си на доставчик е предоставило на потребителя „С." Е., срещу заплащанеGPS услуги, съгласно общите условия на доставчика по силата на Договор № 36/12.03.2008 г. между „Д. П Е Б.” и „С.” Е., от който поизтича процесното вземане, предмет на договора - предоставянето на GPS услуги от страна на доставчика срещу определено заплащане от страна на Потребителя.

Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предполага наличието на няколко елемента: валидно облигационно правоотношение, неизпълнение на насрещно задължение и отсъствието на обстоятелства по смисъла на чл. 81 от ЗЗД. По делото е безспорно установено, че между страните са съществували валидни договорни отношения. Няма спор, че е налице и валидна уговорка за предоставянето на GPS услуги от страна на доставчика срещу определено заплащане от страна на потребителя, която е незаплатена към момента на подаване на исковата молба. Макар договора да е неформален и за неговата действителност законът не изисква писмена форма при сключването му, такъв е налице между ищцовото и ответното дружество, поради което настоящата инстанция счита, че е безспорно установено съществуването на облигационна обвързаност между страните, възникнала от сключения между тях договор. С договора всяка една от страните е поела насрещни задължения – ответникът да заплати възнаграждение за работата, ищеца като изпълнител да предостави съответните GPS услуги.

Безспорно се доказа по делото, че ищецът е изпълнил задължението си, като е предоставил описаната в сключеният между страните Договор услуга, и следователно е изправната страна по договора, за която е възникнало и правото да иска заплащане именно на тази конкретна услуга. Горното се установява от заключението на съдебно – икономическата експертиза и твърденията на процесуалния представител на ответното дружество в пренията пред въззивната инстанция. Последният навежда твърдения не за неизпълнение, а за лошо изпълнение. В този смисъл оспорването за неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, изразяващи се в лошо качество на услугата, остана недоказано. Няма данни за правена рекламация на доставеното от ответното дружество.

Всичко това води до извода, че действителната воля на страните по делото е била да се предоставят услугите, поръчани и приети от ответника, срещу което той да заплати договорената цена за доставката им. Доказателства за извършено цялостно плащане следва да се представят от ответника. Предвид липсата на данни за това, съдът намира, че следва да уважи предявения иск.

Не се представиха доказателства ответникът да е изпълнил своето задължение да заплати уговорената цена по издадените фактури до завеждането на иска. Ответникът не е изпълнил пълно, точно и своевременно поетото задължение, поради което следва да приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение, за което ответникът - длъжник отговаря и претенциите за заплащане на уговорената цена за процесния исков период и произтичащите оттук акцесорни вземания за мораторна лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) върху главницата би следвало да се считат за доказани до предявения размер.

На следващо място в т. 5 от договора страните са постигнали споразумение, че освен ако не е договорен лизинг на оборудването, потребителят е длъжен да заплати на доставчика в брой или по банков път стойността на оборудването и неговия монтаж, съгласно бройките в заявките към договора, 100 % авансово в срок от 5 работни дни след получаването на проформа фактура, издадено от доставчика. Т.е. страните са договорили плащане преди изпълнението, т.е. авансово плащане и не е необходимо да се доказва дали стоката е доставена или не.

За пълнота следва да се отбележи, че представените фактури не опровергават наличието на валидно и изискуемо задължение на ответника, което е възникнало по силата на сключения между страните Договор № 36 от 12.03.2008 г., а не въз основа на тези фактури, още повече че за действителността на една търговска сделка, каквато е настоящата съгласно чл. 286 от ТЗ, не се изисква спазването на писмена или друга форма, освен в случаите, предвидени в закон, каквото предвиждане не е налице в случая, съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ. Също така представените фактури за отделните дължими плащания съдът намира за надлежно изготвени и с нужните им реквизити, имайки предвид че счетоводният документ може да е и електронен документ, когато отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и Закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗСч, поради което именно такива по вид са и тези фактури, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Поради съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по въззивната жалба, че фактурите не отразяват валидни задължения на ответника.

По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, следва да бъде уважен.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на

първоинстанциянния съд, поради което Решение № 1094/10.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1456/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., поради което на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ от ГПК следва да се отмени се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи се предявения иск с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно направеното искане и изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 891.43 лв. (984.85 лв. - държавни такси и възнаграждение за вещо лице и 906.58 лв. – юрисконсулско възнаграждение).

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1094/10.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1456/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., вместо което

ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „Д. П. Е. Б." ,ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. "К." № .., представлявано от изп. директор Н. В. К., иск на основание чл. 415, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, против „С." Е.,ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ж.к. "П. з.", „Д. Л - М. Т.", представлявано от М. К. М., ЕГН *, съществуването на вземанетона „Д. П.Е Б." ,срещу длъжника „С." Е., явяващо се неизпълнение по договор от страна на „С." Е., поради което се иска реално изпълнение на насрещно задължение в размерна 20 119.20 лв. /двадесет хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет стотинки/, представляващи парично вземане, съгласно фактури по Договор № 36 от 12.03.2008 г., както и сумата от 2 709.57 лв. /две хиляди седемстотин и девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за период от 25.09.2008 г. до 25.01.2010 г., както и дължимите лихви от 25.01.2010 г. до изплащане на вземането, предявено със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 402/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА „С." Е.,ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ж.к. "П. з.", „Д. Л. - М. Т.", представлявано от М. К. М., ЕГН * да заплати на „Д. П. Е. Б." ,ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. "К." № .. представлявано от изп. директор Н. В. К. сумата от 1 891.43 /хиляда осемстотин деветдесет и един лв. и четиридесет и три ст./ лева – направени разноски пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.