Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27
април 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА
ТОДОРОВА
при секретаря С. И. и с участието на прокурор от СОП Д., като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА ч.н. дело № 133 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.17 ал.1-8 от ЗЕЕЗА.
Образувано
е по искане на Окръжният прокурор на С.о.п. за допускане на екстрадиция на
лицето И.М., гражданин на Република Х., роден на *** г. в Република Х., с лична
карта № ., издаден на 11.10.2016 г., по молба от компетентен орган на молещата
държава – Република Т., с цел провеждане на наказателно преследване срещу него
за извършено престъпление.
В съдебно
заседание пред настоящата съдебна инстанция представителят на СОП поддържа
искането си за екстрадиране на лицето И.М. на компетентните турски власти, като
сочи наличието на всички законови предпоставки за това.
В съдебно
заседание упълномощеният от исканото лице защитник – адвокат И.С. заявява
становище, че не са налице законовите основания за изпълнение на процедурата по
екстрадиция на исканото лице, като моли предвид това, да бъде постановено
решение за отказ за екстрадирането му. В частност, защитникът твърди, че от
страна на молещата държава не е изпълнено условието на чл.9 ал.3, т.1 от ЗЕЕЗА
- за представяне към молбата за екстрадиция на оригинал или заверено копие на
заповедта за задържане на исканото лице. Според защитата, налице е основанието
по чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция на исканото лице, доколкото в
Република Т. не са гарантирани правата на исканото лице и същото ще бъде
подложено на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително
наказание.
Исканото
за екстрадиране лице И.М. възрази в съдебно заседание срещу искането за
екстрадирането му на компетентните органи на Република Т..
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните доводи,
във връзка с разпоредбата на чл.17 ал.5 от ЗЕЕЗА, намери следното:
Съдът
намира, че са налице условията, предвидени в разпоредбите на чл.5 и чл.6 от ЗЕЕЗА, както и липса на основанията за отказ за екстрадиция по чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА, приложени във връзка с чл.17 ал.4 от ЗЕЕЗА, за допускане на
екстрадицията, а именно:
Налице е
надлежно депозирана молба за екстрадиция на лицето И.М., изпратена от Главна
Републиканска прокуратура гр.Е. – Република Т., придружена с документите по
чл.12 ал.2 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/ и чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА.
Екстрадицията на хърватския гражданин И.М. е поискана с цел провеждане на
наказателно преследване срещу него за извършено престъпление, за което са
издадени решение за задочно задържане № 2020/1478, издадено от 1-во
второинстанционно наказателно съдийство – гр.Е. РТ. и заповед за залавяне от
18.03.2020 г. от 1-во второинстанционно наказателно съдийство – гр.Е. РТ.. Съгласно
посочените решения, задържането на исканото лице И.М. е постановено с цел
провеждане на наказателно производство срещу него /разследване №2020/2840 на
Главна републиканска прокуратура – гр.Е./, по подозрение, че е извършило
престъпление по чл.188/1-2 на Наказателния кодекс на Република Т. № 5237 –
„изнасяне на наркотично или възбуждащо вещество”, извършено на датата
22.02.2020 г. в Митническата зона на сухопътния ГКПП К., област Е.. За това
престъпление по закона на молещата държава се предвижда наказание лишаване от
свобода от 20 до 30 години.
В молбата се съдържа подробна
информация за престъплението, за което се иска предаването на исканото лице, времето,
мястото и начина на извършването му, както и описание на законовите норми,
които са били нарушени – чл.188/1-2 на Наказателния кодекс на Република Т. №
5237.
Престъплението,
за което се иска екстрадирането на И.М., квалифицирано в молбата за екстрадиция
като „изнасяне на наркотично или възбуждащо вещество”, намира своя аналог като
престъпление и по българския наказателен закон – чл.242 ал.2 от Наказателния
кодекс на Република България, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 10 до
15 години, поради което е налице изискването, поставено в разпоредбата на чл.5
ал.3 от ЗЕЕЗА.
В молбата
за екстрадиция се съдържат достатъчно по обем данни за идентификация на
исканото лице И.М., гражданин на Република Х., роден на *** г. в Република Х.,
притежаващ задграничен босненски паспорт № .. В тази връзка е представения по делото протокол № 108 от 14.03.2020 г. за извършена експертна справка.
Исканото
лице не попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА,
спрямо които не се допуска екстрадиция.
Не са
налице основанията, посочени в разпоредбата на чл.7 от ЗЕЕЗА, при които се
отказва екстрадиция.
Не са
налице и факултативните основания, посочени в разпоредбата на чл.8 от ЗЕЕЗА,
при наличието на които може да се откаже екстрадиция.
Република България е страна по
Европейската конвенция за екстрадиция, която е ратифицирана от нея със закон,
приет от НС на 27.04.1994 г. и е в сила от 01.10.1994 г. Молещата държава – Република Т. също е страна
по ЕКЕ, ратифицирана на 07.01.1960 г., влязла в сила на 18.06.1960 г.
Настоящият съдебен състав на СОС
счита за неоснователни доводите на защитата на исканото лице, че процесната
молба за екстрадиция не следва да бъде изпълнявана, доколкото е налично
основанието по чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция на исканото лице, а
именно в Република Т. не са гарантирани правата му, свързани с наказателното
производство и лицето ще бъде подложено на насилие, изтезание или на жестоко,
нечовешко или унизително наказание. Тези доводи на защитата не намират никаква
подкрепа в събраните по делото доказателства, поради което остават абсолютно
несъстоятелни и голословни. Напротив - в представената от молещата държава
молба за екстрадиция на лицето, на стр.4 от същата, изрично са отбелязани
предоставените от молещата държава гаранции, че „заподозреният може да се
ползва от всичките законови права, съгласно международните споразумения,
подписани от РТ. и турското вътрешно законодателство; че заподозреният има
право да обжалва взетите съдебни и административни решения, засягащи личността
му в Европейския съд по правата на човека; че в случай на екстрадирането му,
заподозреният ще бъде наказан само за престъплението, за което се иска
екстрадицията му“.
Не може да бъде споделено от СОС
и възражението на защитата, че от страна на молещата държава не е изпълнено
условието на чл.9 ал.3, т.1 от ЗЕЕЗА - за представяне към молбата за
екстрадиция на оригинал или заверено копие на заповедта за задържане на исканото
лице. Молбата за екстрадиция на лицето И.М., изпратена от Главна Републиканска
прокуратура гр.Е. – Република Т. и придружаващите я документи по чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА - решение за задочно задържане № 2020/1478, издадено от 1-во
второинстанционно наказателно съдийство – гр.Е. РТ. и заповед за залавяне от
18.03.2020 г. от 1-во второинстанционно наказателно съдийство – гр.Е. РТ., са
постъпили в Министерство на правосъдието на РБългария по дипломатически път - с
нота № 2020/20108158/31227064 от 07.04.2020 г. на Посолството на Република Т.,
и след като са били изпратени на ВКП очевидно са били подложени на проверка по
чл.12, вр. чл.10 от ЗЕЕЗА от министъра на правосъдието.
С оглед на всичко гореизложено,
настоящият състав на СОС достигна до извод, че следва да постанови решение, с
което на основание чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА да допусне екстрадиция на И.М. на
компетентните власти на молещата държава.
Воден от горното и на основание
чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ЕКСТРАДИЦИЯ на И.М.,
гражданин на Република Х., роден на *** г. в Република Х., с лична карта № .,
издадена на 11.10.2016 г., по молба от компетентен орган на молещата държава –
Главна Републиканска прокуратура гр.Е., Република Т., с цел провеждане на
наказателно преследване срещу него за извършено престъпление, за което са
издадени решение за задочно задържане № 2020/1478, издадено от 1-во
второинстанционно наказателно съдийство – гр.Е., РТ. и заповед за залавяне от
18.03.2020 г. от 1-во второинстанционно наказателно съдийство – гр.Е., РТ..
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Апелативен съд – гр.София в 7-дневен срок, считано от днес
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 27 април 2020 г.
СЪДЪТ, след постановяване на решението си по чл.17
ал.1-7 от ЗЕЕЗА, намери, че следва служебно да се произнесе по вземането на мярка за неотклонение „задържане
под стража” по отношение на исканото за екстрадиране лице И.М.. Това е така,
доколкото с постановеното в днешното съдебно заседание решение настоящият
съдебен състав допусна екстрадиция на исканото лице, а разпоредбата на чл.17
ал.7 от ЗЕЕЗА в този случай задължава съда да вземе такава по вид мярка за
неотклонение по отношение на исканото лице, до фактическото му предаване на
молещата държава.
Воден от горното и на основание чл.309 ал.1 от НПК,
във вр. с чл.66, вр. чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВЗЕМА на основание чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА, мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на И.М.,
гражданин на Република Х., роден на *** г. в Република Х., с лична карта № .,
издаден на 11.10.2016 г., до фактическото му предаване на компетентните органи
на молещата държава.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.260
от ЗИНЗС взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на И.М.
да бъде изпълнена в Затвора – гр.София.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок, с частна жалба и протест, считано от днес.
Председател:
Членове:1.
2.