№ 904/11.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 963 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано
по касационната жалба на И.Д.Ф. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. К. АК гр.
Бургас против Решение № 82/20.07.2020 г., постановено по н.а.х.дело № 97/2020 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление
№ 20-0310-000369/15.04.2020 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на И.Д.Ф.
*** с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП и за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДП, е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния
съд и да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендират се
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание И.Д.Ф., редовно призован, не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки с вх. № 7014/14.10.2020 г. от адв. К., който по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени решението на
районния съд, съответно издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба – Районно
управление гр. Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Панагюрище е правилно и законосъобразно и моли
да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр.
Панагюрище е потвърдил наказателно постановление № 20-0310-000369/15.04.2020 г.
на Началника на РУ-Панагюрище, с което на И.Д.Ф. *** с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП и за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДП, е наложена
глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно: Жалбоподателят И.Д.Ф. ***.
През месец март 2020 г. той редовно паркирал собствения си лек автомобил „О. Ф."
с ДК№…, пред дома си, върху тротоара. Тъй като тротоарът не бил достатъчно широк,
жалбоподателят паркирал автомобила си успоредно на оста на пътя, по такъв начин,
че десните му гуми били на пътното платно, а в лявата си част автомобила бил почти
плътно до сградата (собственият му дом). По този начин движението на пешеходците
по тротоара било невъзможно. Освен това по улицата нямало пътни знаци, които да
указват възможност за паркиране на тротоара.
На 27.03.2020 год., около 17,31 часа жалбоподателят бил паркирал автомобила
си „О.. Ф.." с ДК№ …по гореописания начин, като неговият съсед И. К. Ф. решил
да направи снимка на неправилното паркиране чрез мобилния си телефон, което и сторил.
Така И. К. Ф. постъпил и на 13.03., 14.03., 15.03., 17.03., 18.03., 19.03.,
23.03., 24.03. и 25.03.2020 г., на които дати жалбоподателят бил паркирал автомобила
си по същия начин. След това И. К.. Ф. запаметил снимките на диск и ги разпечатал
на хартиен носител, след което ги изпратил на вниманието на Министъра на вътрешните
работи за вземане на отношение. Изпратените материали били изпратени от МВР на Директора
на ОДМВР Пазарджик, а оттам - на РУ Панагюрище. Преписката била разпределена за
работа на св. Р. В., който извикал И. К. Ф. и му снел писмено обяснение по случая
(л. 6 в делото). При така установеното св. В. установил собственика на автомобила
в лицето на жалбоподателя и му предоставил да попълни декларация за ползването на
автомобила. Жалбоподателят попълнил декларацията (л. 5 в делото), като потвърдил,
че на 27.03.2020 г. автомобилът му „О. Ф.." с ДК № …се е управлявал от него.
При това положение св. В.. съставил против жалбоподателя АУАН № 418 от
06.04.2020 година, с който му вменил нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
При постановяване
на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е
осъществен съставът на административното нарушение на посочените по-горе
основания. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е
обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така
и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е
застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна
санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с
изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в
посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на
засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено
с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Панагюрище следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/20.07.2020 г., постановено по н.а.х.дело №
97/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/