РЕШЕНИЕ

гр. София, 11.03.2022г.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                     СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гр. дело № 14133 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на К.Г.Б. срещу решение от 10.06.2019г. по гр.д. № 56451/2017г. на СРС, 67 с-в в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД искове по чл. 422 от ГПК, като е признато за установено, че въззивникът - ответник дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 235. 84 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 04.2014г. до м. април 2016г., ведно със законната лихва от 04.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата 83. 26 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 04.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21327/2017г. на СРС, 67 състав, както и в частта за отхвърляне на насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за  заплащане на сумата 120 лв., представляваща  сума за възстановяване от изравнение за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г., след приспадане на недоставено количество енергия за радиатор с технически данни 01/15/500/140, стая С, тип уред ЕСГРТ, номер *******.

Въззивникът – ответник обжалва решението в посочените части, с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По отношение на първоначално предявените искове поддържа, че неправилно СРС е кредитирал изцяло основното заключение, което противоречи на справка от 02.02.2017г. и е опровергано от допълнителното заключение. Сочи, че съгласно цитираната справка, изготвена от ищеца и съдържаща признание от негова страна, общият размер на задължението по главния иск е в размер на 287. 60 лв., а не заявената с исковата молба общо сума 444. 24 лв. Поддържа, че след приспадане на недължимо претендираната за заплащане сума за топлинна енергия от уред ******* за отчетен период 01.05.2015г. – 30.06.2016г. в размер на 209. 83 лв., дължимата от него сума е в размер на 77. 77 лв. Отделно излага подробни съображения, че сумата от 77. 77 лв. е частично погасена чрез прихващане до размера от 47. 73 лв. /остатък от предходни периоди за възстановяване/ и остава сума за плащане 30. 04 лв. Сочи, че и остатъкът от 30. 04 лв. е погасен чрез плащане, тъй като на 09.02.2016г. е заплатена сумата 101. 07 лв. на „Т.С.“ ЕАД. Предвид изложените съображения, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, както и да бъде уважен насрещният иск.

Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения оспорва бланкетно жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не заявява становище.

Решението в частта за отхвърляне на исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части. По същество, с оглед предмета на въззивното производство, следва да бъде отбелязано следното:

По жалбата досежно първоначално предявените искове:

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено в посочената част.

СРС е уважил частично иска за главницата за топлинна енергия, като е кредитирал заключението на приетата СТЕ, съгласно което дължимата сума за топлинна енергия за процесния имот за претендирания период е в размер на 445. 67 лв., в която е включена и енергията на несъществуващ седми радиатор за периода 01.05.2015г. – 30.06.2016г. на стойност 209. 83 лв. Предвид изложеното, СРС  е присъдил разликата от 235. 84 лв., както и стойността на услугата дялово разпределение в размер на 83. 62 лв.

Съгласно основното  и допълнително заключение на приетата СТЕ и уточнението към нея в о.с.з., в процесния имот е имало 6 броя отоплителни тела, като е начислявана и енергия за БГВ въз основа на 1 брой водомер. Съгласно констатациите на вещото лице, до сезон 2014/2015г. в жилището е имало две партиди с абонатни номера 324423 и 324424, след което за сезон 2015/2016 партидата с абонатен номер 324424 е била закрита, а радиаторът, който  погрешно се е водил към нея, е прехвърлен към основната партида 324423, но погрешно е начислявана топлинна енергия за несъществуващ седми радиатор в размер общо на сумата 209. 83 лв. за отчетен период 01.05.2015г. – 30.06.2016г.

Предвид изложеното, са неоснователни доводите в жалбата, че размерът на претендираната главница е неправилно изчислен, съгласно заключението на приетата СТЕ, тъй като изводите на вещото лице се основават само на информация от счетоводството на топлофикационното дружество, както и в противоречие със справка от 02.02.2017г., издадена от ищеца за дължимите задължения. Вещото лице е изготвило заключението въз основа на доказателствата по делото, представени от топлинния счетоводител и оглед на имота и липсва процесуално основание същото да не бъде кредитирано. Сумата от 445. 67 лв. е изчислена от вещото лице, като са взети предвид изравнителните сметки за процесния период, а именно - суми за връщане 32.06 лв. и 152. 81 лв. за сезон 2014/2015г. и сума за доплащане в размер на 246. 37 лв. за отоплителен сезон 2015/2016г.

Поради изложеното, са неоснователни и доводите, че след приспадане на сума за топлинна енергия от уред ******* за отчетен период 01.05.2015г. – 30.06.2016г. в размер на 209. 83 лв., дължимата от жалбоподателя сума е в размер на 77. 77 лв.

Неоснователен е и довода, че следва да бъде кредитирано допълнителното заключение на ССчЕ, в което е възпроизведена информация от справка от 02.02.2017г., тъй като справката удостоверява само фактурираната сума за процесния период, а в заключението на СТЕ са взети предвид изравнителните сметки.

           Неоснователно е и оплакването, че са налице погасявания чрез прихващане и плащане. Съгласно основното заключение на приетата ССчЕ, заплатената по банков път сума на 09.02.2016г. от 101. 07 лв. е с посочено основание за плащане три фактури, които са извън процесния период. В уточнение в о.с.з. вещото лице също дава констатации, че посочената сума не е заплатена по процесния абонатен номер. Предвид изложеното, по делото не са налице доказателства за погасяване на дължимата сума за топлинна енергия и дялово разпределение за процесния по делото период.

            Други относими оспорвания не са въведени във въззиввното производство досежно първоначално предявените искове за главница за топлинна енергия и дялово разпределение.

           Жалбата досежно насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 149 ЗЕ ЗЗД също е неоснователна.

          Ищецът твърди, че процесната сума от 120 лв. подлежи на възстановяване от ответното дружество като сума от изравнение за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. В случая, с оглед изложените по-горе изводи, от заключенията на СТЕ и на ССчЕ не се установява дължимостта на подобна сума, включително и след приспадане на неоснователно начислената сума за несъществуващия седми радиатор. В тази връзка съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща.

           По изложените съображения жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.             

           С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 50 лв.

           Така мотивиран, Софийски градски съд

 

  РЕШИ:

           

          ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.06.2019г. по гр.д. № 56451/2017г. на СРС, 67 с-в в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу К.Г.Б. искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и е

отхвърлен предявения от К.Г.Б. срещу „Т.С.” ЕАД насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЗД.

          ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 лв. – разноски за въззивното производство.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.