Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
25.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 25 септември………….………………………………
през две хиляди и деветнадесета година………….....………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря
Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 843 по описа за 2018г……………..…………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание 150 ЗЕ във връзка с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 ЗЗД в производство за установяване на вземане в условия на чл.422 ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към
ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 699 по описа на БРС за 2018 година.
Ищецът „Топлофикация София" ЕАД
иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ап. 11, находящ се в град София, ул. Методи Попов № 13, вх-
1, аб. № 037749, както следва: сумата 3898,82 лева, от които
3072,36 лева главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и
суми, отразени в общи фактури с № **********/ 31.07.2015г. и № **********/
31.07.2016 г., 798,54 лева- законна лихва за забава от 30.08.2015 г. до
10.09.2018 г., както и сумата за дялово разпределение в общ размер 28,02 лева, от които 22,20 лева
главница и 5,82 лева – лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения
ищците предявили правата си в заповедно производство – 699/2018 година, където
съдът издал заповед за изпълнение за 3094,56 лева главница, ведно със законната
лихва, считано от 13.09.2018 година до окончателното й изплащане, 804,36 лева
лихва за периода 30.08.2015 г. – 10.09.2018 година. Предвид депозирано от
ответника възражение, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в
посочените размери. Претендира да му бъдат присъдени и направени по делото
съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът С.Д.С. в срока по чл. 131 ГПК взема становище по предявените искове. Прави признание за дължимост на сумата от
1 197.00 главница и 270.00 лихва, без да посочва признатото вземане за
какъв период се отнася. Прави възражение за недопустимост на предявения иск.
Прави и възражение за настъпила погасителна давност, без да посочва по
отношение на кои от претендираните от ищеца вземания. Оспорва изцяло предявения
иск. Излага пространни доводи за липса на валидно правоотношение; за липса
качеството на потребител; за липса на сградна инсталация и дори строителни
книжа за изграждането й; за липса на абонаментна станция; за нищожност на
вземането за лихви и т.н.
По делото е
конституирано като трето лице – помагач дружеството, ангажирано по договор за
осигуряване на топлинно счетоводство. Последното взема становище за
основателност на предявения иск и ангажира доказателства. Не изпраща свой
процесуален представител в съдебно заседание.
В съдебно заседание страните не
изпращат свои представители. Ищецът поддържа исканията и твърденията си в
писмени становища. Писмено поддържа твърденията си и ответника чрез процесуален
представител.
Доказателствата по делото са писмени. Приети
са заключения по назначена съдебно – техническа и съдебно – икономическа
експертиза. След анализа им съдът установи фактическата обстановка, описана
по-долу:
Ответникът обитава топлоснабден имот в
град София, ул. Методи Попов 13, вх.1. За процесния период е консумирал ТЕ,
която не заплатил. От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза се установява, че по решение на ЕС е сключен договор за индивидуално
отчитане и разпределение на разходите за ТЕ. Протоколът е подписан от
ответника. В сградата е инсталирана затворена блокова абонатна станция и
консумираната ТЕ се отчита с 1 брой общ топломер. При изчисляване на
потребеното количество ТЕ за процесния период не са начислени технологични
разходи и за разпределение между абонатите е останало само „чистото количество”
ТЕ. При изчисляване на задължението на ответника са спазени нормативно
определените изисквания. Измервателните уреди са годни и са преминавали
периодичен метрологичен контрол. В процесното жилище през процесния период са
били монтирани уреди за дялово разпределение и 1 водомер за топла вода.
Ответникът е осигурил достъп при отчитането им и е подписал отчетите. От
заключението по изготвената съдебно – икономическа експертиза се установи, че
за процесния период отчитането на ТЕ и дяловото разпределение са извършвани от
„Техем сървисис” ЕООД, като всеки месец е издавано кредитно известие с
прогнозна стойност, а през месец юли – фактура за действително потребената ТЕ.
Начислените с кредитните известия задължения се сторнират от окончателно
дължимата сума. За отоплителния сезон м.05.2014 до м.04.2015 година
задължението на ответника е 1 756.15 лева; за периода м.05.2015 –
м.04.2016 – 1 316.21 лева. За периода ответникът е задължен и със сумата
от 22.20 лева, представляваща задължение за дялово разпределение. Или общата
дължима сума за процесния период е 3 096.56 лева. Задължението за
заплащане на първата фактура за периода м.05.2014 до м.05.2015 година е
15.09.2015 година. Сумите не са заплатени. Вземането е предявено пред РС София
на 13.09.2018 година. Задължението за заплащане на ТЕ е периодично вземане и се
погасява в тригодишен срок. Видно е от посоченото по – горе, че възражението на
ответника за настъпила погасителна давност (направено общо, без конкретизация)
е неоснователно.
Неоснователни са и останалите
възражения, в т.ч и за недопустимост на предявения иск, тъй като бил направил
признание за част от вземането. Както е разяснено и в доклада по делото, това
признание не е конкретизирано – най – малкото в случая се претендира заплащане
на ТЕ за два отоплителни сезона; в претенцията на ищеца (а и в заключенията на
вещите лица) не фигурира сумата, за която ищецът прави признание. Следователно
ищецът има правен интерес да предяви иск и да установи вземането си.
Ответникът прави множество възражения,
включително и че в сградата липсва изградена сградна инсталация; че имотът
изобщо е топлоснабдяван; че не е ползвал топлоснабдения имот и т.н. Следва да
се отбележи, че защитата срещу предявения иск следва да почива на конкретни,
адекватни по интензитет на претендираното спорно право възражения, а не на
въведени всякакви такива. В конкретния случай от доказателствата по делото,
включително и от заключенията на вещите лица се установи, че в процесния
период, процесният топлоснабден имот е ползван от ответника, който е подписал и
главните отчети при извършеното отчитане на изразходената ТЕ и през двата
отоплителни сезона (л.70 и 71).
С оглед гореизложеното, предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3 094.56 лева
главница – стойност на потребената ТЕ и такса за дялово разпределение. Сумата е
дължима, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 година (датата на
предявяване на вземането) до окончателното й изплащане.
Основателен е и предявеният иск по
чл.86 ЗЗД с корекцията, че периодът на забава е 16.09.2015 г. (за първия
отчетен период) до датата на предявяване на иска в съда ( в случая се
претендира за по – кратък срок до 10.09.2018 година).
В петитума на ИМ ищецът е посочил
отделно сумите за ТЕ и за дялово разпределение, което на пръв поглед води до
известно разминаване в претендираното в заповедното производство като главница
и лихви. Сборът от двете суми е именно претендираното, като и двете произтичат
от едно и също правоотношение.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО вземането на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от Георги Христо Беловски – изпълнителен директор, гр. София,
ул. Ястребец” № 23Б срещу С.Д.С. с ЕГН **********,*** за сумата от 3094.56
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия и такса дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ул.
Методи Попов, №13, вх.1, ап.11, аб. № 037749,
ведно със законната лихва от 13.09.2018 година до окончателното й
изплащане, както и сумата от сумата 803.69 лева, представляваща лихва за забава
за периода 16.09.2015 г до 10.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 699/2018 г.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД с
ЕИК *********, представлявано от Георги Христов Беловски – изпълнителен
директор, гр. София, ул. Ястребец” № 23Б сумата от 697.98 лева
направени разноски в настоящото производство разноски, както и сумата
от 127.98 лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 699/2018 година.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ч.гр.д. 699/2018 г. за произнасяне по реда на чл. 416 ГПРК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :