Решение по дело №1684/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 268/25.04.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията П. Вунов гражданско дело номер 1684 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Е.П.О..

Ищецът твърди, че ответницата като собственик на процесния имот, била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ с абонатен № 205084. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, каквато била и ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тя използвала доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не била погасила задълженията си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 139б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. Сочи се още, че на 02.02.2018 г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за горепосочената сума ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. То било уважено, но в срока по чл. 414 ГПК тя депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 953,10 лв., от която 741,21 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. и 174,48 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015 г. до 18.01.2018 г., 28,44 лв. за главница, представляваща стойност на такса за извършена и незаплатена предоставена услуга за дялово разпределение и 6,97 лв. - законна лихва върху посочената нея за периода от  м.05.2015 г. до м.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва исковете като недопустими и неоснователи. Сочи се, че между страните не било налице валидно облигационно правоотношение, тъй като липсвал писмен договор между топлопреносното предприятие и потребителите в сградата - етажна собственост. Не било налице взето решение от Общото събрание на Етажната собственост с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост за избор на доставчик на топлинна енергия. Не ставало ясно кой бил процесният имот, за който се дължала ползваната и незаплатена топлинна енергия, както и коя е сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот и която била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис" ЕООД. Оспорват се твърденията, че през процесния период ищецът бил доставил в жилището на ответницата топлинна енергия на посочената стойност и че същата била консумирана от нея. Поддържа се, че едностранно издадените от дружеството извлечения от сметки не установявали по безспорен начин, че посоченото в тях количество енергия било доставено в имота. Оспорва се, че ответницата ежемесечно получавала фактури, че на същата били издавани изравнителни сметки, които да е получила. Претенциите за лихви били неоснователни предвид неоснователността на главните искове. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис" ЕООД, конституирано с Определение № 1894/19.12.2018 г., счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № I-41-40/17.04.2013 г. по гр. д. № 8240/1994 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение от 31.07.2014 г. по в. гр. д. № 9541/2013 г. по описа на СГС, е признато за установено по отношение на А. А.А. и Л. Д. А., че ответницата е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 33, находящ се в гр. *****************************, заедно с прилещажото избено помещение с площ от 2.77 кв.м., с 1.79% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, въз основа на покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 57, том 44, дело № 8568/23.04.1993 г. на I нотариус при Софийската нотариална служба при Втори районен съд София, и на основание чл. 108 ЗС те са осъдени да й предадат владението на имота.

Със заявление – декларация от 26.10.2015 г. ответницата е поискала от ищцовото дружество партидата за топлоснабден имот на адрес: *******************, с аб. № 205084 да бъде променена на нейно име съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ – ЕАД на клиенти в град София.

Видно от молба от 25.01.1994 г. на А. А.А. за този имот е била открита партида в ищцовото дружество.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39 от 24.02.2016 г., том I, рег. № 761, дело № 23/2016 г. на нотариус Е. И., ответницата е дарила гореописания имот на дъщеря си Екатерина Илиева О..

По делото са представени справки от ищцовото дружество за задълженията на ответницата, които съвпадат с претендираните такива в исковата молба.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 690/2018 г. по описа на РС -Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на изпратено по компетентност заявление с вх. № 3012510/02.02.2018 г. на СРС в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед № 299/21.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 31.05.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото са представени и Договор № 94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между ищеца и третото лице – помагач, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ – ЕАД на клиенти в град София, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008 г.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца и при третото лице – помагач няма изравнителни сметки за имота на ответницата през процесния период. НепогА.ите й задължения са в общ размер на 953.10 лв., от които 769.65 лв. за главница, включваща 741.21 лв. за топлинна енергия и 28.44 лв. за дялово разпределение, и 183.45 лв. законна лихва, от които 176.48 лв. върху главницата от 741.21 лв. от 10.07.2015 г. до 18.01.2018 г. и 6.97 лв. върху главницата от 28.44 лв. за същия период.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че от „Техем сървисис" ЕООД не са извършвани ежемесечни отчети по общия топломер в СЕС на адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 118 за процесния период. Прилагайки екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, от същото дружество е извършено разпределението на ТЕ за партидата на процесния имот в съответствие с нормативната уредба за периода на потребление 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., както следва: за отопление на имот - 0,000 кВтч; за сградна инсталация - 1 028,774 кВтч; за топла вода - 6 380,187 кВтч. Размерът на фактурираните суми от „Топлофикация София" ЕАД за топлинна енергия за процесния период за абонатен № 205084, са както следва: фактура № ********** от 07.2015 г. на стойност 584,75 лв. и фактура № ********** от 07.2015 г. на стойност 156,46 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

От разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дадените в § 1 на ДРЗЕ легални определения, както и съгласно формиралата се задължителна съдебна практика, в т.ч. и Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК следва, че когато едно лице придобие собствеността или титулярството на вещното право на ползване върху топлоснабден имот, по силата на закона възниква правоотношение между него и топлопреносното дружество по договор за покупко-продажба (доставка) на ТЕ.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че през процесния период ответницата е била собственик на описания в исковата молба имот, който е бил топлоснабден. Въпросът дали действителният ползвател на услугата е бил трето лице /в случая А. А. /, не обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че между него и доставчикът е сключен изричен писмен договор за продажба на ТЕ за същия обект.

Съдържанието на така установеното правоотношение между страните е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които ги обвързват дори и без ответницата да ги е приела изрично съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставена на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и общите части.

При това положение, за да бъде уважен предявеният главен иск, ищецът следва при условията пълно и главно доказване да установи не само, че ответницата е клиент на ТЕ, а и че в абонатната станция в сградата по местонахождение на имота на ответника, има монтиран топломер, годно средство за търговско измерване, че дяловото разпределение е извършвано съобразно нормативната уредба, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от дружеството за дялово разпределение и правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на реално доставената ТЕ. Според настоящия състав такова пълно и главно доказване не е проведено в хода на производството. Това е така, защото представените от ищеца справки и фактури са частни документи, установяващи изгодни за своя издател факти и не са подписани от другата страна, която изрично ги оспорва. Ето защо, макар и да не са лишени напълно от доказателствена стойност, те не обвързват съда и подлежат на проверка чрез съпоставката им с всички други доказателства. По делото не са представени от ищцовото дружество, подписани от ответника, протоколи за извършен отчет на средствата за търговско измерване, а и това не се установява от съдебно- техническа експертиза. Същото се отнася и до обема и стойността на реално доставената ТЕ през исковия период. Действително от разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването следва, че когато не е осигурен достъп за отчитане, какъвто е и настоящият случай, не е необходимо да има реално потребление на доставената ТЕ в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. По делото, обаче не се установява тези изисквания да са били спазени, не са ангажирани и доказателства за начисляване на ТЕ по компонент за битово горещо водоснабдяване на база брой обитатели, поради неосигурен достъп. Осигуряването на достъп до тези уреди е задължение на потребителя и когато той нарушава договорните си и нормативни задължения, законодателят е предвидил механизми в цитираната наредба, като средство за защита на изправната страна. За неизпълнение на това задължение от ответницата, обаче също не са ангажирани доказателства.

За пълнота на изложението следва да се посочи и че по делото не са представени договор между ищеца и третото лице, с което му е възложено извършването на дялово разпределение, нито протокол от Общото събрание на етажната собственост в сградата за неговия избор или пък договор между тях.

По изложените съображения предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид тяхната неоснователност, следва да се отхвърлят и претенциите за заплащане на обезщетения за забава. Те имат акцесорен характер по отношение на главните задължения и присъждането им зависи от тяхната съдба. Доколкото съдът приема, че в случая те не съществуват, то и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото единствено ответницата има право на разноски, но такива не следва да й бъдат присъждани предвид липсата на изрично заявена претенция за тяхното заплащане и на доказателства за извършването им, в т.ч. и по ч. гр. д. № 690/2018 г. по описа на РС – Хасково.

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. „Красно село“, ул. ”Ястребец” № 23Б, срещу Е.П.О., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на „Топлофикация София” ЕАД към Е.П.О. за сумата 953,10 лв., от която 741,21 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2015 г. и 174,48 лв. – законна лихва за забава върху нея за периода 16.09.2015 г. до 18.01.2018 г., 28,44 лв. за главница, представляваща стойност на такса за извършена и незаплатена предоставена услуга за дялово разпределение и 6,97 лв. - законна лихва за забава върху нея за периода от  м.05.2015 г. до м.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 690/2018 г. по описа на РС - Хасково в съда до окончателното им изплащане.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страна на ищеца - „Техем сървисис" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов" № 3.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ вярно с оригинала!

          /П. Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.