№ 17346
гр. С, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110138477 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Ю. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.О К-2 бл...., че
последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4770/2023 г. по описа на СРС, 128 състав , а
именно сума от 620.33 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30. 04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 30.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г. в размер на 108.94 лв.
Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както
следва: главница от 8.10 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за
забава от 1.78 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
основателността на предявените искове. С отговора се оспорва наличието на облигацеонно
правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия. Сочи се, че
ответницата не живее и не е живяла през исковия период в процесното жилище. Отбелязва
се, че ползвател на имота е сестрата на ответницата, а именно лицето К. Д., която е титуляр
на откритата при ищеца договорна сметка. Обръща се внимание, че и договорът с ФДР е
подписан от съпруга на К. Д..
Ответницата се позовава на нотариално заверена нейна декларация от 02.11.2020 г., в
която е изразила съгласието си сестра й К. Д. да ползва процесния имот лично, вкл. и да го
отдава под наем. Според ответницата сестра й К. Д. е била съгласна и е спазвала тази
уговорка, като самата ответица не е посещавала жилището от 2010 г. до продажбата му на
публична продан през 2021 г.
Ответницата не може да изрази становище по размера на предявените искове, но
заявява, че за установяване на това обстоятелство ще се ползва от поисканите от ищеца
експертизи.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 4770/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу
ответника е била издадена заповед за изпълнение срещу К. Д. и срещу ответницата Ю. Б..
Последната е осъдена да заплати стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 620.33 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 11.01.2023 г. в размер на 108.94 лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 8.10 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г. в размер на 1.78 лв. С възражение от 09.06.2023 г.
длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
2
Видно от договор от 30.05.1988 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл.117 от ЗТСУ, процесният имот, представляващ ап.35, находящ се в гр.С, ж.к.О К бл...,
е закупен от Б Б Д и Й П Д.. Последните са родители на ответницата и на К. Д.. След
смъртта на Б Б Д и Й П Д., сътоветно на 04.12.2010 г. и на 03.04.1993 г., имотът е изнесен на
публична продан с решения по делба и е възложен на И В Н с постановление на ЧСИ М К,
влязло в сила на 27.04.2021 г., по изп.дело № 2020....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 03.06.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Б Б“
ООД. Договор с последното е сключен на 02.07.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и правоприемника на
ФДР - договор № ../09.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение в процесния имот,
като снетите от тях данни са отразени от ФДР издадените справки за отопление и топла
вода.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания в размер на 384.41 лв. Отразено е намаляване на
задълженията поради извършено прихващане в разултат на промяна в цените на топлинната
енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б”
ООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение само през исковия
период.
Посочено е, че в имота има 1 отоплително тяло с монтиран индивидуален
разпределител в помещение хол. По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е
посочено, че през исковия период процесният имот е свързан със сградната инсталация за
БГВ, като разходът е отразен само след реален отчет.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
3
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1554.38 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор от
30.05.1988 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ,
процесният имот, представляващ ап.35, находящ се в гр.С, ж.к.О К бл..., е закупен от
родителите на ответницата Б. и нейната сестра К. Д.. След смъртта на Б Б Д и Й П Д.,
сътоветно на 04.12.2010 г. и на 03.04.1993 г., имотът е премила към техните наследници –
децата ил Ю. Б. и К. Д., до възлагането му на трето лице с постановление на ЧСИ, влязло в
сила на 21.04.2021 г.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. Законът не държи сметка кой реално ползва имота – дали
това са собствениците, респ. само някой от тях или трети лица – наематели, заематели по
заем за послужване и т.н. Това обстоятелство е иревантно за възникване на облигационното
правоотношение, като при наличие на подобна хипотеза, отношенията между собственика и
обитателя на топлоснабдения имот се уреждат по реда на неоснователното обогатяване. С
оглед на това съдът не обсъжда изявленията на К. Д. в подаденото то нея възражения по
ч.гр.д.№ 44726/2017 г. по описа на СРС, както и нотариално заверената декларация на Ю. Б..
В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен
договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се
4
представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./,
които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между
топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва
да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, което налага
извод, че между страните е валидно възникнало облигацонно правоотношение по доставка
на топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 1554.38 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.
Такива не са установени и от вещото лице.
Ответницата Б. и нейната сестра К. Д., на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ са
потребители на топлинна енергия в имот, независимо дали и коя от тях е използвала реално
доставената от ищеца топлинна енергия.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в решение по съединени дела
С-708/17, С-725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено
преюдициално запитване към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на
отопление в сграда - етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила
за етажната собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички
разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от
общото събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
5
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 1554.38 лв., като отговорността му заедно с другия съсобственик е д оразмера на
квотата им собствеността, т.е. за ½.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Такива обаче са
установени и са взети предвид от вещите лица. Освен това е констатираното намаляване
размера на задълженията и чрез прихващане във връзка с промяна на цените на
топлоенергията, което обаче е отразено в счетоводството на ищеца.
По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за главница за
основателен и доказан до ½ от установения от вещото лице размер, а именно до 777.19 лв.
Предвид обстоятелството, че ищецът претендира по-нисък размер, то искът следва да се
уважи изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 16.10.2020 г. – 11.01.2023 г. в предявения размер от 108.94 лв., доколкото
установения от вещото лице по ССчЕ е по-висок /142.09 лв., представляващ ½ от посочената
лихва от 284.17 лв. в графа 4, ред 1 и 2 от таблицата, поместена на стр.9 от заключението/.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
8.10 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава от 1.78 лв. за
периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г., в о.с.з. от 24.10.2023 г. пълномощникът на
ответницата прави признание, което съдът намира, че не противоречи на закона и на
добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. С
оглед така представените доказателства и извършеното от ответника признание, съдът
намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
6
това.
С оглед изхода на спора единствено ищецът има право на разноски, за което е
направил изрично искане и е представил списък по чл.80 от ГПК. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи и отразеното в списъка на ищеца
по чл.80 от ГПК, констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане
на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, срещу което не е направено възражение за прекомерност. Освен това е
заплатил държавна такса от общо 200.00 лв., и депозит за експертизи 650.00 лв.
Тези разходи в общ размер на 1000.00 лв. следва да бъдат възложени в тежест на
ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.С ж.к.О К-2 бл...., че дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
4770/2023 г. по описа на СРС, 128 състав , а именно сума от 620.33 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.
04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.01.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до
11.01.2023 г. в размер на 108.94 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.С ж.к.О К-2 бл...., че дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми за дялово
разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4770/2023 г. по описа на СРС, 128 състав,
а именно: главница от 8.10 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за
забава от 1.78 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 11.01.2023 г.
ОСЪЖДА Ю. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.О К-2 бл...., да заплати на „Т
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А
А и И Е, сума в размер на 1000.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 4770/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „Б Б“ ООД и К. Б.
7
Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 4770/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8