№ 205
гр. гр.Несебър, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100395 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 от ГПК – поправка на явна фактическа грешка по
молба на адвокат С. С. – АК-Бургас, в качеството й на особен представител на ответниците
С. А. Е. и Е. Г. Е..
По делото е постановено решение № 93/07.04.2022г., с което двамата ответници са
осъдени да заплатят на ищеца – Етажната собственост на комплекс Ш. "С. У", с адрес: град
С. В., местност „Ю. П. П., представлявана от управителя М. Г. АНТ., общо сумата в размер
на ****** евро – по ***** евро за всеки от двамата, а именно по половината от дължимата и
неплатена такса за управление и поддръжка за 2017г., ведно със законната лихва, считано от
16.03.2021г., както и по ***** евро, представляваща мораторна лихва върху дължимата от
всеки от ответниците суми; с решението са отхвърлени исковете за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца всеки от двамата ответници по ***** евро, а именно по
половината от дължимата и неплатена такса за управление и поддръжка на общите части за
2018г., от общата сума от ****** евро, поради погасяване на задължението по давност, като
са отхвърлени и акцесорните претенции за законна и мораторна лихва.
В молбата на особения представител на ответниците се твърди, че по този начин
диспозитива на решението противоречи на мотивите на решението, с което е прието от съда,
че исковете за заплащане на дължимата такса за управление и поддръжка за 2018г. са приети
за основателни и доказани, докато таксите за 2017г. е прието, че не се дължат, тъй като са
погасени по давност.
Ищецът не е подал отговор на молбата за поправка на обевидна фактическа грешка
в едноседмичния срок по чл.247, ал.2 от ГПК.
1
Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена от страна в
процеса, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В мотивите на решението е изразена действителната воля на съда, според която
задължението за таксата за управление и поддръжка за 2017-а година е погасена по давност,
както и че е основателна и доказана претенцията на ищеца за заплащане на таксата за 2018г.,
а доводите от ответната страна за недължимост на тази такса са приети за неоснователни и
недоказани. В диспозитива на решението обаче е посочено обратно – че таксата за 2017г. се
дължи и искът за нейното заплащане е основателен, докато тази за 2018г. е погасена по
давност и на това основание следва да се отхвърли исковата претенция.
Грешката е очевидна и техническа и следва да бъде поправена без да се налага
провеждането на открито съдебно заседание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК следва да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка, като навсякъде в диспозитива на решението
годините 2017-а и 2018-а следва да бъдат разменени.
Мотивиран от това и на основание чл.247, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 93 от 07.04.2022г.,
постановено по гр.д.№ 395/2021г. по описа на Несебърския районен съд, като в диспозитива
на решението на ред 8-и и на ред 19-и (стр.7) вместо „2017г.“ да се чете „ 2018г.“, а на
страница 8-а от решението на ред 2-и и на ред 14-и отгоре надолу вместо „2018г.“ да се чете
„2017г.“.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
2