Решение по дело №178/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 197, ал. 2, чл. 267, ал. 2, т. 5 и 217, ал. 2 от ДОПК. Образувано е по жалба на Л. С. И. срещу Решение № 104/09.05.2023 г. на Директор на ТД на НАП - [област], с което е оставена без уважение жалбата й срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП - [област] за отписване на публични задължения по изп.д. № * г. С жалбата се иска отмяна на решението, като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че с Решение на СмОС от 16.10.2014 г., фирмата на ЕТ “Л. И.“ с [ЕИК] е обявена в несъстоятелност по искане на представляващия, като в производството по несъстоятелност, НАП е предявила по реда на чл.685 от ТЗ вземанията си по РА №*********/16.10.2012 г. и са включени в списъка на кредиторите за погасяване изцяло в размер на 88 076 лв. с ред на удовлетворяване –чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ. Сочи, че тази частична сметка е одобрена от съда с Определение №1129/28.11.2018 г. по т.д. №62/2014 г. на СмОС, при което всички задължения са погасени в т.ч. начислените лихви след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Излагат се доводи, че когато публичните вземания не са предявени в производството по несъстоятелност, същите са погасени по силата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ и чл. 168, т. 6 от ДОПК, след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

Ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител с писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Посочва, че е погасено задължението до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, при което по изп.д. остават 11 558.51 лв. лихви по РА, 11.18 лв. лихви за ЗО, 24.35 лв. по ЗДДФЛ от датата на откриване на производството до датата на погасяване на главницата 14.12.2016 г. и разноски за оценка в размер на 140 лв. Сочи се, че с решение от 14.04.2022 г. е заличено ЮЛ, както и че постъпилата сума служи единствено за погасяване на публичноправни вземания, възникнали към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и с нея се погасяват главницата и лихвите, начислени към 16.10.2014 г., като непогасени остават лихвите до датата на плащането. Излага доводи, че разпоредбата на чл.739, ал.2 от ТЗ е неприложима, тъй като производството по несъстоятелност не е приключило с решение по чл. 735, ал. 1 от ТЗ. След заличаване на ЕТ, собственикът му в качеството си на физическо лице отговаря неограничено с имуществото си, както по задълженията му в качеството на физическо лице, така и за задълженията, възникнали в резултат на търговската му дейност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

Ответникът с процесуален представител, оспорва жалбата. Излага твърдения, че съгласно чл. 14 от ДОПК, задължените лица са физическите и юридическите лица, като отново няма регламентация относно едноличния търговец и предвид чл. 168 от ДОПК, погасяването на публичните задължения са с един специален ред и видно от разпоредбата липсва възможност, същите да бъдат погасени след производство по несъстоятелност на едноличен търговец и заличаването му от Търговския регистър. Единствено в нова разпоредба от 05.08.2023 г. е предвидено погасяване на задълженията на едноличен търговец поради изчерпване на масата на несъстоятелността, но това е нова разпоредба, която не е била в действие към датата на решението на териториалния директор. Освен това за прилагането, както видно и от разпоредбата е необходимо специално производство по чл. 760ж от Търговския закон, каквито доводи и доказателства за развило се нарочно производство липсват.

Не на последно място съгласно чл. 87 от ДОПК, има специален ред за откриване на данъчно-осигурителната сметка и според ал. 4 от същия, сметката се води и след прекратяване на регистрацията и погасяване на всички задължения на лицето, а регистрацията се прекратява със смъртта на физическото лица Т.е. всичко гореизложено обосновава извода, че заличаването на едноличния търговец не е фактор и основание за погасяване на публичните задължения по реда на ДОПК към датата на подаване на искането.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че срещу жалбоподателката е образувано изпълнително дело № * г. по описа на ТД на НАП – [област] за изискуеми публични задължения в размер общо на 81 602.62 лв. като в изпратеното съобщение се сочи, че лихвата се начислява към датата на плащане. След образуване на делото са присъединени и публични вземания по ЕФ №0556137 от 09.05.2013 г. за глоба в размер на 150 лв. и № 0555716 на ОД на МВР-[област] в размер на 200 лв. Не е спорно и че с решение от 16.10.2014 г. на СмОС е обявена неплатежоспособността на ЕТ с начална дата 31.10.2010 г. и открито производство по несъстоятелност, в което съгласно приложен списък на кредиторите /л.82 от делото/ са приети вземанията на НАП в размер на 88 858.24 лв. към дата 24.11.2014 г., в които са включени тези по РА от 16.10.2012 г., задължения по декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011 г. към 02.05.2012 г. и за ЗО от 09.04.2012 г. както и двата ЕФ. Списъците са приети с определение № 1570/11.12.2014 г. на СмОС, а с определение от 28.11.2016 г. е одобрена частична сметка, с която се погасява 100% размер на вземането на НАП - 88 426 лв. и част от публично вземане по НП от РДНСК в размер на 5 000 лв., частично в размер на 3 835.84 лв. Не е спорно и че е постъпила сумата 91 370.56 лв. от осребряване на имуществото на жалбоподателката, като е изготвен протокол за сторниране на начислена, недължима лихва в изпълнение по процедура – разпределение на постъпили суми в производство по несъстоятелност, при което прието, че са останали дължими лихви в размер на 11 558.51 лв. по РА *********/16.10.2012 г., начислени от 16.10.2014 г. до 14.12.2016 г., лихва в размер на 11.18 лв. за задължението по ЗДДФЛ и 24.35 лв. лихва върху задълженията за ЗО за същия период. Не е спорно и че плащането на главницата е станало на 14.12.2016г.

На 07.04.2023 г. е подадено искане №3469Д/7.04.2023 г. от Л. И. за отписване на публични задължения по изп.дело № * г. по описа на ТД на НАП – [област] и да бъдат заличени от справка за общите задължения на физическото лице по ЕГН, от НАП с произход РА №*********/16.10.2012 г. в общ размер от 10 374.91 лв. По направеното искане няма произнасяне, при което формиран мълчалив отказ, при оспорването на който е издадено оспореното решение, предмет на делото.

Страните не спорят относно размера на задължението като в искането същия е от 10 374.91 лв., което не е заличено. Спорът е правен и се отнася до приложимостта на чл. 739, ал. 1 от ТЗ и чл. 168, т. 6 и т.8 от ДОПК.

От правна страна, съдът приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от адресата на акта в 7-дневен срок от съобщаването му. Решението е връчено на 16.06.2023 г., съгласно обратна разписка на стр. 120 по делото, и е оспорено с жалба от 21.06.2023 г. стр. 4 по делото от длъжника спрямо, когото са насочени действията и актовете на публичния изпълнител, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решение № 104/09.05.2023 г. на Директор на ТД на НАП г. е издадено от компетентен орган, директора на ТД на НАП – [област] в производство по оспорване на действия на публичния изпълнител по административен ред. Директорът на ТД на НАП – [област] е решаващ орган по смисъла на чл. 267, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 266, ал. 1 от ДОПК.

Оспореното решение е в предписаната от закона писмена форма, съдържа мотиви, фактически и правни основания за неговото съставяне. Не са допуснати и съществени нарушения на административно – производствените правила, които касаят процесуалната законосъобразност на издадения акт.

Правилно е приложен и материалния закон. Неоснователен е доводът за приложимост на чл.739, ал.1 ТЗ, според която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Правилото на чл. 739, ал. 1 от ТЗ се свързва с последиците относно погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, като това става при вече приключило производство по несъстоятелност, в случая с решението на С. о. с.от 14.04.2022 г. по т.д. №* г.

Не може да бъде споделено становището, че тъй като предприятието на едноличния търговец е заличено, следва изплащането на публичните задължения ,които не са предявени да не се търси. До приемането на разпоредбата на чл.168, т.8 от ДОПК, Физическото лице, заличено от търговския регистър като едноличен търговец, отговаря изцяло с имуществото си за задълженията към кредиторите, възникнали от търговската му дейност, тъй като същият не губи правосубектността си след прекратяването на търговеца.

Предвид действащата към датата на подаване на искането, разпоредба и постановяване на оспорения акт, производството законосъобразно е продължило по реда на Дял IV от ДОПК, поради което за погасяването на процесните публични вземания в сила са разпоредбите на чл. 168, т. 1 - 7 от ДОПК, които в настоящият случай не са налице, но след приемането на т.8 от тази разпоредба за жалбоподателката съществува възможност за ново искане на това основание.

По тези съображения, съдът намира, че в производството по оспорване на мълчаливи отказ формиран по искане №3469Д/7.04.2023 г. не са налице посочените от жалбоподателят основания за отписване на публични задължения по изп.д. № * г. и съответно отмяна на обжалваното решение и потвърденият мълчалив отказ. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. И. срещу Решение № 104/09.05.2023 г. на Директор на ТД на НАП - [област], с което е оставена без уважение жалбата й срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП - [област] за отписване на публични задължения по изп. дело № * г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ЗУТ.