О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2029
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седемнадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1086 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3 от 23.01.2020г., постановено по гр. дело № 100/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д.С.Ю. сума в размер от 1 406, 09 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1, 143, мораторна лихва върху главницата в размер на 184, 61 лева за периода от 31.10.2016г. до 26.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателното изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова, със съдебен адрес:***. С жалбата се претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се сочи, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано. Посочва се, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Посочва се, че за да е приложима въпросната наредба, следва да са налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. В жалбата се сочи, че дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1, 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд и след преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали законоустановените 12 часа.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Д.С.Ю. не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д.С.Ю. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за целия процесен период от 23.07.2016г. до 23.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143 и сумата от 90 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 от момента, в който сумите са станали изискуеми, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се увеличава претендираната сума на 1 406, 09 лева за 211 часа извънреден труд и на сума в размер от 184, 61 лева, представляваща мораторна лихва и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1086/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 411/05.02.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № против Решение № 3 от 23.01.2020г., постановено по гр. дело № 100/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.