О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово 14.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд в закрито заседание четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В.Топалова
Членове: В. Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдията
Косева В. ч.гр.д. № 242 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Пред
Габровски окръжен съд е повдигнат е спор за подсъдност между Районен съд-
Габрово и Районен съд- Севлиево, с определение №3045/ 02.07.2010г. по
гр.д.№916/2020г. на Габровският районен съд.
С определение
№454/18.06.2020г. по гр.д.№505/2020г. Районен съд- Севлиево е прекратил
производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС- Габрово, на
осн. чл.118 вр. чл. 411 ал.1 ГПК.
Габровският районен съд е
повдигнал спор за подсъдност, като е посочил, че заявлението по чл. 417 ГПК не
е подадено срещу потребител по смисъла на чл. 113 от ЗЗП, поради което
компетентен е съдът по постоянният адрес на длъжника- а именно РС- Севлиево.
Компетентен да разгледа
предявения иск, по който е образувано гражданско дело, е РС- Севлиево, по
следните съображения:
Видно от представеният към заявлението в заповедното
производство договор за наем на земеделски земи от 24.04.2019г., същият е сключен
между Община Севлиево- наемодател и Х.А.А. с постоянен адрес ***- наемател.
Преценката дали длъжника има качеството на потребител по
този договор, следва да се извърши съобразно критериите съдържащи се в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993г. и § 13, ал. 1,
т. 1 ПЗР на ЗЗП. Въпреки различието в редакцията на двете
разпоредби, смисълът при дефиниране на понятието "потребител", с
оглед целите на Директивата и на националния закон, е един и същ, тъй като това
е и целта на транспонирането на съответните разпоредби от правото на ЕС в националното
законодателство.
Директива
93/13/ЕИО дефинира договорите, към които се прилага, с оглед качеството на
страните - в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в
рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Т.е. за
да се дефинира един договор като "потребителски" нужно е една от
страните да е потребител, а другата да е търговец. В случая Община Севлиево не е търговец, а
предвид вида на производството- заповедно, не могат да бъдат събирани
доказателства каква е целта на сделката
за наемателя, за да се прецени дали е сключил договора за наем като потребител
или като осъществяващ професионална дейност.
Видно от приложената по делото
на СРС справка от НБД, длъжника по подаденото от Община Севлиево
заявление по чл. 417 ГПК, е с постоянен адрес ***. Следователно подсъдността следва да се
определи по правило на чл.411 ал.1 изр.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба,
искът се предявява пред съда в района на който е постоянния адрес на длъжника.
Водим от гореизложеното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа
подаденото заявление вх. №1856/18.06.2020г. от Община Севлиево против Х.А.Х. с постоянен адрес ***,
подадено по реда на чл. 417 ГПК, е Районен съд- Севлиево.
Изпраща делото на Районен
съд- Севлиево по компетентност за разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: