Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3169 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
20256237 от 19.11.2020 г. по гр.д. № 80356/2017 г. по описа на СРС, 50 с-в е
осъдена, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, М.Й.Й. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
291,15 лв. за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при ОУ за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********ап. 70, за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г.,
както и сумата от 10,70 лв. за главница, представляваща цена за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу М.Й.Й. искове, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 62,97 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2015 г. до 27.10.2017 г., начислена върху сумата 291,15 лв.
за главница, представляваща цена на доставена енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при ОУ за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********ап. 70, за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г.,; и на
сумата 2,49 лв. за мораторна лихва за периода от 11.07.2015 г. до 27.10.2017
г., начислена върху сумата 10,70 лв. за главница, представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015
г. Отхвърлени са и предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Й.Й.
искове, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 291,15 лв. за главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при ОУ за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ап. 70, за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г., и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за сумата от 62,97 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до
27.10.2017 г., начислена върху сумата 291,15 лв. за главница, иск за сумата
10,70 лв. за главница, представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и за сумата от 2,49 лв. за мораторна лихва
върху 2,70 лв. за периода от 11.07.2015 г. до 27.10.2017 г.
Срещу
постановеното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени исковете, е
депозирана въззивна жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. Излага доводи за
неправилност на обжалваното решение. Неправилно районният съд приел, че
единствено ответницата е титуляр на вещното право на собственост, след като от
представеното удостоверение за наследници се установява, че и двама имат
качеството наследник. „Т.С.“ ЕАД няма задължение да докаже, че ответникът е
приел наследството, а обратното ответникът следва да докаже, че не го е приел.
С оглед на което имат качеството и потребител по смсл. на ЗЕ. Неправилно е
отхвърлил исковете по давност, след като задълженията стават изискуеми в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Отправя искане за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявените
искове. Претендира разноски.
Ответниците
М.Й.Й. и Б.Й.Й. не са депозирали отговор
по въззивната жалба.
Подпомагащата
страна на ищеца Т.с. ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел, че след направеното оспорване от ответника
Б.Й.Й. /чрез особения представител/ и невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 51 ЗН,
поради невъзможността за откриване на лицето, то, по отношение на последния не
може да се приеме, че е приел наследството и исковете следва да бъдат
отхвърлени. По отношение на лицето М.Й.Й. е приел, че последната е титуляр на
вещното право на собственост върху имота, след като се явява наследник по закон
на починалите Й. Й. и М.Й.. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е приел за
дължима претендираната от ищеца сума за потребена топлинна енергия и такса за
услугата дялово разпределение. Ищецът не бил доказал уредената предпоставка в
чл. 33 от ОУ за настъпване на изискуемостта на задълженията, а именно
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
Решението на
СРС е допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели
наследството.
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те
го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗН /Закона за наследството/
наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е
едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него
се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.
Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се
извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на
наследството. То се вписва в особена за това книга - чл. 49, ал. 1 от Закона за
наследството.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би
имал право да извърши, освен в качеството си на наследник - чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде
заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл.
51, ал. 1, изр.1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да
определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва
от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се
яви, го изслушва по въпроса.
Както е посочено в Решение № 101 от 08.10.2019 г. по гр.д. № 2260/2018 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, което становище се
възприема от настоящия състав, според чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има
заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е
произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за приемане се определя от съда,
който разглежда делото. Тълкуването на чл. 51, ал. 1, изр.2 налага извод, че
когато има заведено дело срещу наследник на починал в хода на делото ответник,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се
отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава
заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи
безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има
правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не
отговори в срока по чл.51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в
негова полза наследство - чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който
нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно право на наследника.
Както бе посочено, нормата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2
ЗНасл., на която се позовава жалбоподателя, регламентира, че по искане на всеки
заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да
наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или
се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се
определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не
отговори, той губи правото да приеме наследството. Нормата на чл. 48 от ЗН
е законова презумпция, по силата на която законните наследници, призовани към
наследяване, носят отговорността по чл. 60 от ЗН. Когато се оспори приемането
на наследството в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането и поиска
приложението на чл. 51 от ЗН. Правилно е разпределена доказателствената тежест
между страните по отношение факта на приемането - кредитор, претендиращ, че
наследниците на негов длъжник отговарят за задълженията на наследодателя си,
следва да докаже приемане на наследството от ответника по някой от предвидените
в ЗН способи /в този смисъл Решение № 165/16.9.2013 г. на ВКС, Второ т.о. по
т.д. № 1057 по описа за 2011 г. по чл. 290 ГПК/, което се възприема от
настоящия състав.
Приемането или отказът от наследство са едностранни и
неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от
личната преценка на лицето, призовано към наследяване. По тази причина
определянето на такъв срок на страната, представлявана от особен представител, не може да доведе до регламентираните в
разглежданата норма правни последици, тъй като същият разполага с правната
възможност да изразява воля в тази насока, която е свързана изцяло с лична
преценка на призования наследник и се отразява пряко в неговата имуществена
сфера. Противното би довело до нарушаване, респ. ограничаване на правото
на приемане на наследството, каквато не е целта на
закона (определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, ГК,
ГО; определение № 460/22.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3616/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО). Ето защо нормата чл. 51 ЗНасл.
не може да намери приложение в разглеждания случай.
По отношение
на претенцията срещу М.Й.Й. несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя
за отхвърляне на исковете поради наличието на погасителна давност.
Съгласно общите условия, приложими за
процесния период, а именно чл. 33, ал. 1 от ОУ-02/03.02.2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, като съгласно чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2 - т. е. фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Вземането става изискуемо след изтичане на
30-дневенния срок за съответния месец, като в случая на потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, а значението на публикуването в интернет страницата на ищцовото дружество, което на практика има
характер на покана, се отнася именно до обезщетението за забава. Ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на
сметките на процесните задължения за посочения период на интернет страницата на на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се приеме, че
длъжникът не е изпаднал в забава за
процесния период, за който се претендира обезщетение.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно.
По разноските:
При този изход на спора
в полза на въззивника не се следват разноски, а въззиваемата страна не е
сторила такива разноски.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20256237 от 19.11.2020 г. по гр.д. № 80356/2017 г. по описа на
СРС, 50 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу М.Й.Й., ЕГН ********** искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 62,97
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 27.10.2017 г., начислена
върху сумата 291,15 лв. за главница, представляваща цена на доставена енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при ОУ за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „********за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г.; и на
сумата 2,49 лв. за мораторна лихва за периода от 11.07.2015 г. до 27.10.2017
г., начислена върху сумата 10,70 лв. за главница, представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015
г., както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу Б.Й.Й., ЕГН ********** искове, с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 291,15 лв. за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при ОУ за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********ап. 70, за периода от 01.11.2013 г. до
30.04.2015 г., и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 62,97 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 27.10.2017 г., начислена върху
сумата 291,15 лв. за главница, иск за сумата 10,70 лв. за главница,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и за
сумата от 2,49 лв. за мораторна лихва върху 2,70 лв. за периода от 11.07.2015
г. до 27.10.2017 г.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Т.с. ЕООД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.