Мотиви по НОХД №23/2011г.
по описа на Районен съд гр. Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр.Бургас, с който против А.С.А., с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от
НК.
Съдът разгледа делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно
определение от 15.02.2011г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения, представителят на РП гр.Бургас поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, като сочи, че престъплението, за което е внесен настоящия
обвинителен акт, се подкрепя от обстоятелствата, установени на досъдебното
производство и събрани в хода на съдебното следствие. Като смекчаващо вината
обстоятелство прокурорът посочва, че подсъдимият А.А. е направил самопризнание.
Като отегчаващо вината обстоятелство прокурорът посочва, че подсъдимият е
осъждан многократно, като му е налагано наказание лишаване от свобода, а
настоящото престъпление е извършено при условията на опасен рецидив. Относно
определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия А.
да бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим в затвор .
Служебният защитник на
подсъдимия А.С.А., в лицето на адвокат К. ***, посочва, че всички онези факти,
които обуславят обвинението на нейния подзащитен, не са предмет на правен спор.
Посочва също, че в съдебно заседание подзащитният е направил пълни самопризнания за това, което
е извършил. Относно правната квалификация на деянието, защитникът отбелязва, че
същата е правилна и я поддържа изцяло. Счита, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати с налагане на наказание лишаване от свобода в минимален
размер, като не посочва конкретен размер на наказание.
Подсъдимият А.А. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време
на съдебните прения, моли съда да му наложи минимално наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 03.09.2010г., вечерта, подсъдимият А.С.А. ***, района на к-с «Славейков».
След полунощ, на 04.09.2010 год.,
минавайки покрай бл.55, на к-с
«Славейков» А. забелязал, че входна врата на вх. №4 е отворена и влязъл вътре.
Приближил се към вратата, преграждаща пътя към избените помещения и след като
отворил същата с отвертка, се насочил към избите на живущите във входа лица. Разбил
вратите на няколко от тях и сдобивайки се с тръба, се насочил към изба № 22,
собственост на К.П.Т.. Използвайки вече
тръбата, подсъдимият А. счупил катинара и изкъртил патрона на секретната брава
на металната врата на помещението, след което влязъл в него. Огледал се и
забелязал девет бутилки по 0,7 литра /700 милилитра/ пълни с домашно приготвена
гроздова ракия, на които имало етикет с надпис 1999 г., както и две бутилки,
също пълни с ракия по 0,5 л. /500 милилитра/. Подсъдимият А. прелял течността
/ракията/ в пластмасова туба от 10 литра. Отново взел металната тръба, с цел да
продължи с разбиването, но тъй като тръбата се заклещила, преустановил
дейността си. Взел със себе си 10 литровата пластмасова туба с ракия, пълна с
общо 7,3 литра /седем литра и 300 милилитра/ и напуснал района.
Рано на следващата сутрин, в дежурната на Второ РУП при ОД на МВР гр.
Бургас бил получен сигнал за разбити избени помещения, находящи се гр. Бургас,
к-с „Славейков", бл. 55, вх. 4. На адреса бил изпратен екип, посрещнат от домоуправителя
на входа - Галин Димитров. На местопроизшествието бил извършен оглед, в хода на
който от една от празните бутилки била иззета дактилоскопна следа.
Видно от заключението на изготвената съдебно - оценъчна експертиза,
стойността на отнетия алкохол - гроздова ракия, произведена 1999 год., е 10.00
лева на литър, като общата стойност на отнетото количество 7,3 литра /седем
литра и 300 милилитра/ домашно приготвена гроздова ракия, възлиза на сумата от
73 /седемдесет и три/ лева.
Подсъдимият А.С.А. е роден на ***г***, с българско гражданство, българин, със средно образование, неженен, осъждан, безроботен, с настоящ
адрес гр.Бургас, общежитие „Тих труд” №2, понастоящем в Затвора гр. Бургас.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло ги подкрепят – показанията на
свидетелите, приобщените по реда на чл. 283 от НПК, заключенията на вещите лица
по извършените експертизи, а също и справката за съдимост на подсъдимия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаното деяние подс. А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. б от НК, тъй като на 04.09.2010
г., в гр. Бургас, к-с „Славейков", бл. 55, вх. 4, от избено помещение №
22, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - изкъртване на патрон на секретна брава и счупване
на катинар на метална врата и чрез използване на техническо средство - метална
тръба, отнел чужди движими вещи - 7,3 литра /седем литра и триста милилитра/
домашно приготвена гроздова ракия, на обща стойност 73 лв. /седемдесет и три
лева/ от владението на К.П.Т., ЕГН **********, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е
налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. За да е налице кражба, до извършване на
изпълнителното деяние вещта предмет на кражбата трябва да се намира във
фактическата власт на всеки друг, освен на дееца. Изпълнителното деяние на
кражбата е отнемането на вещта от владението на другиго. То се осъществява само
чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху
вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого и същевременно да
установи своя фактическа власт върху нея. Престъпният резултат е именно
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила в
следствие на деянието. В момента, когато тя настъпи, престъплението е
довършено. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е
установил своя фактическа власт върху вещите предмет на престъплението.
На следващо място от
обективна страна по делото се установи, че за установяване на фактическа власт
върху предмета на престъплението, подсъдимият е изкъртил патрона на секретната
брава и счупил катинара на металната врата чрез използване на техническо
средство-метална тръба, което обуславя наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4 от НК.
На следващо място от обективна страна по
делото се установи, че подсъдимият А.
е извършил престъплението при
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Осъдителните
съдебни актове, обосноваващи „опасния
рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
„б” от НК са присъда № 259 от 24.02.2009 год. по НОХД № 183/2009год.
по описа на Районен съд гр. Бургас, влязла в сила на 12.03.2009г., с която на А. е наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение за одобряване на споразумение от 31.08.2010г. по НОХД № 3509/2010год. по описа на Районен съд
гр. Бургас, влязло в сила от 31.08.2010г., му е наложено наказание
в размер на девет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
Субект на престъплението е
подсъдимият А.С.А., за който няма данни да страда от умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението на подс. А. по чл. 196, ал.1, т.2 НК законът предвижда наказание ЛОС от 3
до 15 години. С оглед относително високата степен на обществена опасност на
дееца – предвид наличието към момента на извършване на процесната кражба на предходни негови осъждания за други престъпления, вкл. и за множество
престъпления по чл. 196, ал. 1, т.2 НК, за които
подсъдимият вече е бил започнал да търпи наложеното му наказание ЛОС, както и с
оглед относително високата степен на обществена опасност на самото деяние,
съдът намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението по чл. 196, ал. 1, т.2 НК на подс. А. следва да бъде
наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК. Изразените от последния съжаление и разкаяние за стореното могат единствено
да обусловят налагането на наказание при условията на чл. 54 НК в минималния,
предвиден в закона размер, но не и да мотивират приложението на института на
чл. 55, ал. 1 НК по отношение на това наказание. Още повече, че както бе
посочено по-горе, по отношение на всички предходни осъждания на подс. А. за престъпленията му по чл. 196, ал. 1, т.2 НК вече е бил
прилаган този институт, но очевидно наложеното при приложението му наказание
ЛОС не е оказало своето поправително и превъзпитателно въздействие върху
личността на подсъдимия. По отношение на конкретния размер на наказанието
съдът–въпреки установената относително висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца, намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна
степен, като на подс. А. бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се
счита за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така
наложеното окончателно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при определен първоначален
СТРОГ режим.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:
ММ