Р Е Ш Е Н И Е
№ 104 08.01.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На осми
януари
две хиляди и двадесета година
В открито заседание на
седемнадесети декември 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2246 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против М.Р.З..
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл.
129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), което е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. П.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg )
влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е
длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответницата М.Р.З., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ****,
ул. „*******" № *******, има качеството на клиент на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжна да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в
срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на
„ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва
от деня на забавата.
В изпълнение на законоустановените си
задължения на топлопреносно предприятие, представляваното от мен Дружество е
доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответницата топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 419,92 лв.,
включваща главница в размер на 359,87 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно
с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. -
05.06.2018 г„ в размер на 60,05 лв.
Начислената на ответницата топлинна
енергия, е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна
енергия се отчита от служители на търговецът, извършващ дяловото разпределение
на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по
показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и *******ен топломер.
За събиране на посочените по-горе суми,
на **** г., депозирал пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.
гр. дело № 9413/2018 г., по описа на XVII гр. състав. Със Заявлението, освен
цитираните по-горе суми, претендирал ответницата да бъде осъдена да заплати и
законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2018 г., както и сумата от
75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в
размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В определения от съда срок не е
постъпило възражения от длъжника, но тъй като същата е била призована при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът му е указал, съобразно разпоредбата на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване
на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на М.Р.З., ЕГН **********, че дължи на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД следните суми за разпределена
топлинна енергия:
- главница
в размер на 359,87 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2015 г. - 30.04.2017 г.,
- обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода
05.01.2016 г. - 05.06.2018 г., в размер на 60,05 лв.
- законната
лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (06.06.2018 г.),
както и да осъди ответницата да заплати
на ищеца следните суми:
- направените
деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело №
9413/2018 г., по описа на ПРС, XVII гр. състав, в размер на 75 лв.
- деловодните
разноски по настоящето производство, включващи платените от нас държавни такси
и депозити за в. л., както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, като същият
оспорва предявените искове по основание и размер.
Ищцовото дружество твърди, че същото
доставило до сградата, а дружеството за дялово разпределение разпределило за
имота на ответника топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация за посочения период и чиято начислена обща стойност за
периода не била заплатена. Но за посочената от дружеството - ищец услуга,
представляваща предоставяна топлинна енергия за отопление на процесния имота не
се провежда пряко доказване от страна на ищеца. Последният следва, според
трайната съдебна практика, да докаже, че е доставил на ответника топлинна
енергия, начислена за отопление на имота и чиято енергия е разпределена
правилно и според регламентираните за това правила.
Предвид гореизлоиженото възразява, че
ответникът не дължи стойността на претендираната от ищеца топлинна енергия за
отопление на имота, тъй като такава услуга не е доставена от същия. Топлинна
енергия е била начислена за преминаващи през имота щранг- лири, които са
предназначени да обслужват други етажни собственици. Доколкото щранг- лирите са
общи части, ответникът следва да заплаща само електроенергия, отделена от
сградната инсталация, не и такава за отопление.
На следващо място следва да се вземе
предвид факта, че с решение на тричленен състав на ВАС на РБ е отменена
формулата, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради- етажна собственост към Наредба за топлоснабдяването № 16- 334
от 06.04.2007 г., предвид което не е доказан размерът на действително
потребената от ответника топлоенергия.
Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което изцяло или частично да отхвърлите
предявения иск.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 9413/ 2018 г. на ПРС, ХVІІ гр. с-в се
установява, че съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК против ответника за следните суми: главница в размер на 359,87 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2015 г. - 30.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 05.01.2016 г. - 05.06.2018 г., в размер
на 60,05 лв., законната лихва върху главницата, считано от момента на
депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (******
г.), както и разноски в размер на 75лв.
Не се спори между страните, а е от представената декларация по чл.14 от
Закона за местните данъци и такси се установява, че в процесния период
ответницата е била собственик на процесния имот.
Не се спори между страните, че за процесния период по партидата на
ответника са били начислени суми от: 359,87 лв., представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г., сумата от 60,05 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. – 05.06.2018 г., като за
посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на
заявителя били дадени указания от съда за предявяване на настоящите
установителни искове.
От приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение
на в.л. ****, изготвило съдебно – техническата експертиза, се установява, че
през процесния период абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, е
работила, като е подавала топлинна енергия само за отопление. Подадена е общо
255,157733 МВтч ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи
в размер на 2,807632 МВтч за сметка на ищеца. В процесния период в имота са
монтирани 2бр. отоплителни тела, които са били присъединени към топлопреносната
мрежа и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. През процесния период в имота на ответника не е монтирано
отоплително тяло, тип лира. Отопляемият обем на имота е 181 куб.м. В имота на
ответника 2 бр.отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена
топлоенергия по ежемесечен визуален отчет на ИРУ, монтирани на същите. През периода не е имало начисление поради
липса на консумация. За имота не са прилагани изискванията на т.6.7 вр. с т.6.5
от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост,
приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за процесния
период, е общо 3,92276 МВтч, в т.ч. 3,92276 МВтч за отдадена от сградна
инсталация, 0 МВтч за отопление и 0 за БГВ. Няма разлика между разпределеното
от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, което се
установява чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от
„Нелбо“ЕАД и ищцовото дружество за абоната. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото и
възприето от съда като обективно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че стойността на потребената от ищеца топлинна енергия за процесния
период, възлиза общо на 359,87лв., като за процесния период няма издавани
кредитни известия, а обезщетението за забава, изчислена върху всяка месечна
сума за периода 05.01.2016г. – 06.06.2018г.
възлиза на 60,05лв.
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби на Закона
за енергетиката /ЗЕ/, "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик. От представените
доказателства се установява, че в процесния период ответникът е титуляр на
право на собственост върху процесния недвижим имот, за който се твърди да е
доставяна топлинна енергия /ТЕ/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната
енергия. Ето защо, ответникът като титуляр на правото на собственост има
качеството на клиент на дружеството.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните. Към исковата
молба ищецът е приложил Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в град Пловдив.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с
нормативните изисквания. В. л. е изготвило експертизата, като е ползвало не
само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител
относно дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да
не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените
му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, поради което съдът намира,
че предявените искове са основателни в претендираните размери и следва да бъдат
уважени.
Не се възприема възражението на ответника, че в заключението на съдебно-
техническата експертиза било налице противоречие, тъй като в част ІІІ се казва,
че в блока е ползвана топлоенергия само за отопление, докато в приложение 1 е
видно, че за имота липсват начисления за отопление, а има за сградна
инсталация.
В част ІІІ в. л. е посочило, че абонатната станция е подавала топлинна
енергия само за отопление на имотите в сградата – етажна собственост, което
означава, че не е подавана такава за битово – горещо водоснабдяване / БГВ/. От
друга страна, при обсъждане на въпроса дали на имота е начислявана топлинна
енергия за отопление чрез монтирани отоплителни уреди и/или топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, вещото лице е посочило, че за монтираните
уреди не е начислявана такава, а начисленията касаят само топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация / която по своя характер също представлява ТЕ
за отопление/. Ето защо съдът намира, че не е налице противоречие в
заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което и го кредитира
изцяло.
Определянето на размера на месечното задължение за плащане на цената на
потребената топлинна енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или
сградна инсталация на всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна
собственост, начинът на разпределяне на топлинната енергия, респективно
формирането на месечното задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 –
дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата
на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по
чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е доказана
доставка на топлинна енергия. От неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза се установи, че абонатната станция е работила през
процесния период и е доставяла топлинна енергия за отопление, като на ищеца е
начислена такава, отдадена от сградната инсталация, чиято дължимост ответникът
признава. Относно разпределението на потребената топлинна енергия съдът намира,
че е осъществено съгласно действащата нормативна уредба, поради което и не се
възприема възражението на ответника за неправилно разпределение от страна на
ищцовото дружество.
Не се възприема и възражението на ответника, че е начислявана топлинна
енергия, отдадена от щранг – лира, тъй като от заключението на съдебно-
техническата експертиза се установи, че такъв отоплителен уред не е монтиран в
имота и не е начислявана топлинна енергия за него.
Определянето на размера
на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна енергия,
независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на всеки
потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът на
разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Ответникът е
направил възражение в насока, че сочената методика е отменена от Върховния
административен съд, поради което и не може да се установи размера на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Съдът не споделя наведеното
възражение. Действително, по силата на Решение №
4777 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2016 г., III о., докладчик ****** *******, е отменена зависимостта
(формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването,
обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г., представляваща Приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г. изм. и доп. ДВ, бр.
42/09.06.2015 г. в сила от 09.06.2015 г./, издадена от ******* на икономиката и
енергетиката. Отмяната на подзаконов нормативен акт обаче има действие занапред, но не и
обратно действие. Ето защо съдът намира, че през процесния период методиката не
е била отменена, поради което и изчисленията за отдадена от сградната
инсталация топлинна енергия е била приложима. С оглед изложеното, съдът намира
възражението на ответника за неоснователно.
С оглед посочените доказателства, съдът намира за установено, че
ответникът е потребил начисленото му количество топлинна енергия, като от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установи точното
количество потребена топлинна енергия, а от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза – стойността на същото количество енергия.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният *******/, се извършва по система
за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния
период - 01.11.2015 г. – 30.04.2017г., ищцовото дружество е доставило на ответника топлинна енергия за
обект, находящ се в гр. ****, ул. „*******“ № *******, като ответникът не е
заплатил дължимата цена в размер на 359,87 лева. Същият дължи и обезщетение за
забава в търсения размер, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът претендира разноски, като
на същия ще се присъди сумата от 75лв. – разноски за заповедното производство,
както и 825лв. – разноски в настоящото производство / 75лв. – държавна такса,
300лв. – възнаграждение за особен представител, 300лв. – разноски за
експертизи, 150лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между страните, че М.Р.З., ЕГН **********,***, дължи на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” №
37, сумата от 359,87
лева, представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.11.2015
г. – 30.04.2017 г., за обект на потребление, находящ се в гр. *****, ул. „*******“
№ *******, сумата от 60,05 лева - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 05.01.2016 г. – 05.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
Заповед № **** от 22.06.2018 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 9413 /2018г. по описа на ПРС, ХVІІ гр. състав.
ОСЪЖДА М.Р.З., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” №
37, сумата от 75лв./седемдесет и
пет лева/ - разноски по ч. гр. д. № 9413 /2018г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.
състав, както и сумата от 825лв./осемстотин двадесет и пет лева/ -
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ