Р Е Ш Е Н И Е
№809
гр.Перник,
31.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско
дело № 1656 по описа за 2018г. и взе предвид следното:
Производството
е по предявен от „ОТП Факторинг
България” ЕАД против З.Р.З. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество следните суми: сумата от 20671,14лв. – главница по договор за кредит
от 19.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата представляваща сбор
от анюитетни вноски за периода от 25.03.2013г. до 17.02.2018г.; сумата от
1643,69 лв. – възнаградителна лихва, върху претендираните анюитетни вноски за
периода от 25.03.2015г. до 17.02.2018г.,сумата от 2067,53лв – наказателна
надбавка за забава дължима от 25.03.2015г. до 17.02.2018г. Твърди се, че между ответника и „Банка ДСК“
ЕАД е сключен договор за кредит от 19.03.2008г. за сумата от 35000лв., който
кредит е усвоен изцяло. По силата на Договор за цесия вземането на банката
спрямо ответника е прехвърлено на ищцовото дружество, като по силата на изрично
упълномощаване на цесионера е възложено да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Твърди се, че кредитополучателят е преустановил
изплащането на кредита през 2011г. Сочи се, че към момента на депозиране на
исковата молба е настъпил падежът на всички месечни вноски по погасителния
план. Претендират се разноски за производството.
В срока
за отговор по чл.131 от ГПК ответникът З.З. дава становище за неоснователност
на ищцовите претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
вземането. Оспорва се обстоятелството, че кредитът е станал автоматично
предсрочно изискуем и в пълен размер и към датата на завеждане на исковата
молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
Установява се от Договор за
кредит за текущо потребление от 19.03.2008г., че между „Банка ДСК“ ЕАЗ, в
качеството на кредитодател и ответника З.З., в качеството му на
кредитополучател-физическо лице, е възникнало правоотношение по договор за
кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
нетната сума от 30000 лв., а последният се е задължил да върне на ищеца
предоставената му парична сума, разсрочено на 120 равни месечни вноски включващи заетата сума, възнаградителна лихва,
комисионни, застраховка, съгласно
погасителен план към договора. Крайният срок за издължаване на кредита е м.
февруари 2018г. Кредита е
усвоен изцяло по сметка на ответника.
Видно от
Договор за цесия от 10.12.2012г. вземането на „Банка ДСК“ЕАД към ответника З. е
прехвърлен на „ОТП Факторинг България“ЕАД, като последният е упълномощен да
уведоми длъжниците за сключеният договор за цесия, което се установява от приетото
като писмено доказателство по делото пълномощно.
Установява
се от споразумение от 10.03.2017г. сключено между „ОТП Факторинг България“ЕАД и
„Банка ДСК“ЕАД, че ведно с вземанията, предмет на горецитирания договор за
цесия на ищецът се прехвърля и правото да обявява предсрочната изискуемост на
вземанията при настъпване на условията за това.
Приложено
по делото е и уведомление изпратено от ищеца до ответника за извършената цесия
на посочения от З. адрес в договора за кредит, като видно от приложената
обратна разписка същото не е потърсено.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза от заключението на
която се установява, че с дата 19.03.2008 г. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление между „Банка ДСК" ЕАД, наричана в договора
„Кредитор" и З.Р.З., наричан в договора за краткост
„Кредитополучател". Предмет на договора, съгласно т. 1 от договора е
отпускане от кредитора на кредитополучателя кредит в размер на 35 000,00 лева.
Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. С дата
10.12.2012 г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания между „Банка
ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, в приложението е включено и
вземането към З.Р.З. общо в размер на 33284,93 лева, в т.ч. 26 311,09 лева
главница, 4544,96 лева лихва, 1047,00 лева законна лихва и 1381,88 лева съдебни
разноски. Съгласно
извлечение от „Банка ДСК" ЕАД от банкова сметка *** № (11)
0000000015342730 за периода от 19.03.2008 г. до 02.05.2017 г. с титуляр З.Р.З.
открита на 19.03.2008 г. е с начално салдо - нула. Вещото лице посочва, че
банковата сметка на ответника е заверена със сумата от 35000лв. За периода от
датата на предоставяне на сумата по Договор за кредит за текущо потребление от
19.03.2008 г. до 10.12.2012 г. - датата на сключване на договор за
покупко-продажба на вземания, съгласно представените документи от ищеца -
извлечения от банкова сметка ***, след тази дата няма плащания по договора, са
платени общо 20 028,72 (двадесет хиляди двадесет и осем лева 72 стотинки) лева,
с които са погасени: 8 716,34 лева за главница; 11 027,94 лева за лихва по редовна главница; 34,44 лева за лихва по просрочена главница
250,00 лева за данъци/такси. Съгласно извлеченията от банковата сметка обслужваща кредита последната
дата на която е погасена главница в размер на 57,32 лева и 269,50 лева лихва е 09.01.2012 година, след която дата няма
плащане на сума за погасяване на главница и лихва. Общият размер на дължимите
суми по Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2008 г., съгласно
приложените по делото Договор и приложенията към него - общи условия по
договора и погасителен план и предоставените на вещото лице документи, с
настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба - 12.03.2018 г.,
съгласно приложения погасителен план е общо в размер на 30 789,72 лева, от
които: 26 343,66 лева главница ; 4 446,06 лева
лихви. Общият
размер на дължимите суми по Договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2008
г., съгласно приложените по делото Договор и приложенията към него - общи
условия по договора и погасителен план и предоставените на вещото лице
документи, за периода от 25.03.2013 г. до 17.02.2018 г. - падеж на последна
погасителна вноска по приложения погасителен план е в размер на 22314.83 лева,
от тях:
20 671,14 лева главница, 1 643,69 лева
лихви. Надбавката върху всяка от
главниците по погасителни вноски с падеж от 25.03.2013 г. до датата на исковата
молба е в размер на 2067,54.
Въз основа на така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
От съдържанието
на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за банков потребителски
кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ,
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, и съдържанието на неговите
клаузи, както погасителния план, неразделна част от договора, с който
кредитополучателят е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, което е удостоверил с положени подписи, чието изявление не е
оспорено и задължава съда да приеме, че частният документ съставлява
доказателство, че изявлението е направено от страните по договора, съгласно чл. 180 ГПК. Установи се от заключението на вещото лице, че
отпуснатата парична сума е преведена по сметка на ответника. Поради това съдът приема, че договорът е породил
валидно правоотношение между страните по договор за банков потребителски
кредит.
Не се
оспорва между страните, че с Договор за цесия от10.12.2012г. вземането на
„Банка ДСК“ЕАД спрямо ответника З.З. е прехвърлено на ищеца „ОТП Факторинг
България“. Съгласно
постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290
ГПК решение №
123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №
137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе
цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3
и ал. 4
ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът
да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/.
Допустимо
е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се
определя според товя, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4
ЗЗД.
Съгласно чл. 99 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен
да уведоми длъжника и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД
е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. Тъй като длъжникът не
знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а
задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на съобщението от
предишния кредитор. Смисълът на съобщението е да се предотврати възможността
длъжникът да изпълни в полза на лице, което не е кредитор, като се доведе до
знанието на задълженото лице станалата цесия. Без значение е формата и начина
на извършеното съобщение, защото те не са условие за валидност. По делото е приложено уведомително писмо, с което
цесионерът, като пълномощник на цедента, е направил опит да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит. Същото не е
надлежно връчено на адресата, поради което към момента на подаване на
исковата молба, длъжникът не е бил редовно уведомен и по отношение на него
цесията не е породила правното си действие. Тъй като съобщаването не е лично
непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде
възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието на
такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от
името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно.
В случая договорът за цесия от 10.12.2012
г., Приложение № 1 към него и уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД,
както и пълномощно от цедента, са приложени към исковата молба и са надлежно
връчени на ответника на 23.04.2018
г., съгласно чл. 46 ГПК,
когато е получил разпореждането по чл.131 ГПК.
Ето защо съдът приема, че на тази дата З.З. е
редовно уведомен за извършената цесия. Съгласно задължителната съдебна практика
- решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о.на ВКС,
решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о., решение №
3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., това обстоятелство следва
да бъде взето предвид, на основание чл. 235 ГПК
и да се цени като редовно извършено уведомяване в хода на процеса и настъпилият
факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав
при постановяване на решението. При тези факти съдът намира, че уведомяването,
извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента, е породило правните
си последици и договорът за цесия от 12.07.2015 г. има действие по отношение на
ответника от момента на получаване на уведомлението с исковата молба.
Неоснователни са възраженията на ответника, че нито
„Банка ДСК“ ЕАД, нито ищецът са обявили процесния кредит за предсрочно изискуем
въпреки наличието на основания за това. Касае се за право, упражняването на
което е изцяло по волята на правоимащия, така че изцяло от носителя му зависи в
кой момент и дали изобщо възнамерява да го упражни.
Възраженията
на процесуалния представител на ответника касаещи предсрочната изискуемост на
кредита и упражняването на правото да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем
с подаване на заявление по чл.417 ГПК съдът намира за неотносими, доколкото
претенцията на ищеца е по договор за кредит, по който всички погасителни вноски
са с настъпил падеж, а произвоството е по предявен осъдителен иск, а не
установителен такъв.
По отношение на
процесното вземане за главница, представляващо неизпълнение на задължения по
Договор за кредит за текущо потребление, е приложима нормата на чл. 110 ЗЗД.
За да се приеме, че
едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви (така съгласно ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОС на ГК и ТК на
ВКС).
Плащанията на
погасителни вноски по договор за кредит не се характеризират с посочените
белези. В случая е налице предварително разсрочване на изпълнението на едно
задължение - задължение за връщане на предоставените на ответника суми, ведно с
уговорените лихви. В този смисъл е и решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д.№
523/2011г. на ВКС, III ГО., постановено по реда на чл. 290 от и съставляващо
според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК
на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
Според задължителните разяснения дадени с цитираното решение, при договора за
заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което и приложим е общият петгодишен
давностен срок по чл.110
ЗЗД. В решение № 261
от 12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г., постановено от Върховният касационен съд
на Република България, Четвърто гражданско отделение, по реда на чл. 290 , също е посочено, че
за да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има
периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните
плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими
една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези
плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. В
това решение, също е прието, че при договора за заем е налице неделимо плащане.
В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за
противното основание от чл.66 . Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. С оглед изложеното приложимата давност за погасяване на
процесното вземане за главница е общата петгодишна давност.
Ищецът претендира сумата от 1643,49лв. – договорна лихва
за периода от 25.03.2015г. до 17.02.2018г., като размерът на вземането е
потвърден и от приетата по делото СИЕ. С
оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след
повече от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви,
искът за лихви на основание чл. 111, б. "в" , е погасен по давност за минал
до исковата молба период от три години. Решение
№ 175 от 28.10.2010 г. по т.д. № 54/2010 г. на Върховен касационен съд. Вземането
за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с
погасяването на главното вземане. В тази връзка давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо и се погасява с изтичането на
определения в чл.111, б."в"
тригодишен срок. Определение
№ 502 от 06.08.2009 г. по т.д. № 183/2009 г. на Върховен касационен съд. Лихви
се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до
погасяването на главното задължение. С оглед на това, ако искът е предявен след
като са изтекли три години от възникване на вземането за мораторни лихви, не се
погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния
срок от предявяване на иска. Определение
№ 502 от 06.08.2009 г. по т.д. № 183/2009 г. на Върховен касационен съд.
Ищецът претендира
сумата 2067,54 лв. - наказателна лихва за забава върху непогасените вноски по
кредита за периода 25.03.2015 г. - 17.02.2018г.Присъждането на наказателна
лихва за забава следва от самия договор, където изрично е предвидено, че при
забава на плащането на главницата по кредита, банката олихвява сумата с
наказателна лихва. Тълкувайки договора, съдът намира, че страните по
недвусмислен начин са уговорили неустойка, и доколкото е уговорен конкретен
срок за начисляване, приложима в случая е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 , т. е. длъжникът
изпада в забава от падежа на всяка неплатена вноска. От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че вземането възникнало в
полза на ищеца е в претендирания размер. Възражението за погасителна
давност
относно неустойката за забава е неоснователно, предвид периода на претинцията. Давностният
период при вземане за неустойка за забава на плащането, когато е уговорено, че
същата се дължи ежемесечно, следва да се определи за три години преди подаване
на исковата молба - чл. 111, б. Б , като се счита
погасена неустойката, дължима преди тригодишния период, по който въпрос има
създадена задължителна съдебна практика при действието на новия ГПК /определение № 447
от 23.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 336/2009 г., II т. о., ТК, решение № 24 от
17.02.2009 г. по т. дело № 574/2008 г. на ВКС, ТК/.
Видно от периода на претенцията на ищцовото дружество
съпоставена с датата на депозиране на исковата молба, претендираните вземания
са за непогасената по давност част от вземанията на ищеца към ответника.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат
в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ответникът не е ангажирала
доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от
процесния кредит.
По
разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се
дължат изцяло направените по делото разноски. Неоснователно е възражението за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение доколкото същото е съобразено с
изискванията на чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл. чл.25, ал.2 вр. ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, доколкото материалният интерес по
делото надвишава сумата от 10000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З.Р.З., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков”
№ 19, ет.2 на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430,ал.1 ТЗ сумата от 60671,14лв., главница по договор
за кредит за текущо потребление от 19.03.2008г., представляваща сбор от анюитетни вноски за периода
от 25.03.2013г. до 17.02.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 12.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането прехвърлен на
ищцовата страна с договор за цесия от 10.12.2012г. от „Банка ДСК“ЕАД; сумата от
сумата от 1643,69 лв. – възнаградителна лихва,
върху претендираните анюитетни вноски за периода от 25.03.2015г. до
17.02.2018г., сумата от
2067,53лв – наказателна надбавка за забава дължима от 25.03.2015г. до
17.02.2018г.
ОСЪЖДА
З.Р.З., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков”
№ 19, ет.2 сумата от 1575,30 лв.
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
СЪДИЯ: