РЕШЕНИЕ
№ 260003
гр. Перник , 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, Гражданско отделение, в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ИЛУШЕВА
при участието на секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20201700500041 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.К.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Ч.П. – *** срещу А.М., роден на ***г., с ЛНЧ **********, с адрес: ***, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 75 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от ищцата вследствие на загубата на брат й, убит от ответника А.М..
В исковата молба се твърди, че вечерта на *** срещу *** в гр. ***, ул. „***“, в механа „***“ ответникът А.М. умишлено е умъртвил лицето Д. К.С., с ЕГН: **********, което е роднина от втора степен на ищцата, а именно: брат. За извършеното деяние, ответникът бил осъден за престъпление по чл. 115 НК като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 години. Уточнява се, че ищцата и брат й Д. К.С. са израснали заедно в техния дом в гр. ***, като детството им е преминало неразделно. Тъй като баща им починал, когато ищцата била на * години, а брат й на *, двамата били отгледани от майка им, с помощта на баба им и дядо им по майчина линия. През *** ищцата заминала за ***, където живеела с годеника си, но независимо от това връзката й с брат й остана силна и емоционална. Двамата поддържали почти ежедневно видеовръзка, а когато между ищцата и съпруга й имали проблеми в брака, именно брат й бил човека, който й оказвал необходимата морална и емоционална подкрепа. След настъпилия разрив в отношенията на ищцата и съпруга й през ***, ищцата се прибрала в Р. България, като останала да живее с майка си и брат си. Твърди се, че след прибирането на ищцата, брат й с ентусиазъм се заел да ремонтира и обновява изцяло една от стаите, която била предназначена за сина на ищцата, който тогава бил на ***. Тъй като съпругът на ищцата не проявявал никакъв интерес и загриженост към съпругата си и детето си, Д. С. поел изцяло грижите за нея и сина й, тъй като ищцата била безработна и нямала никакви доходи. През *** съпругът на ищцата дошъл в България и двамата направили опит да възобновят отношенията си, като през този период от време братът на ищцата я подкрепял през цялото време, давайки й съвети и подкрепяйки я в решенията й. Опитите за възобновяване на семейните отношения на ищцата се оказали несполучливи, в резултат на което от страна на съпруга й били предприети редица действия, довели до множество проверки от страна на Консулството на *** и от Социалните служби към Община *** (предвид твърденията на съпруга й, че е отвлякла детето им, а по – късно и във връзка с тежкия развод между двамата). Твърди се, че през цялото това време, именно Д. С. е бил човека, който е бил неизменно до ищцата, подкрепяйки я емоционално и финансово. Двамата се подкрепят взаимно и при смъртта на майка им през ***, която преживяват много тежко. Ищцата сочи, че след смъртта на брат й остава сама, без най-близките си хора, като убийството на брат й е довело до силни емоционални болки и страдания, изразяващи се в настъпил стрес и постоянно разстройство на съня. Последното, от своя страна, е довело до умора, нервност и сънливост през деня, което пречи за осъществяване на нормални контакти в ежедневието на ищцата. Последната сочи още, че изпитва тревожност и безпокойство, сънува кошмарни сънища, свързани със събитията, свързани със смъртта на брат й. Изпитва постоянна депресия и чувство за непълноценност, за невъзможност да се справя с ежедневни ситуации и дейности. Описаните болки и страдания ищцата твърди, че изпитва и към настоящия момент. С исковата молба са представени писмени доказателства, направено е доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да свидетелстват относно обстоятелствата, изложени в исковата молба във връзка с отношенията между ищцата и брат й, както и относно претърпените от ищцата болки и страдания. В заключение се пледира искът да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски в производството.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника му адв. П.С. – САК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер предявената искова претенция, както и материалната легитимация на ищцата. На първо място се твърди, че ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди, доколкото не е налице изискващата се близка духовна и емоционална връзка между ищцата и починалия й брат. На второ място ответника счита, че ТР № 1/2016г. не урежда „заварени“ отношения, тъй като в разглеждания случай тълкувателното решение не води до тълкуване на правна норма, а извежда кръг от правоимащи лица, което действие се прилага единствено за права, породени и възникнали след приемането му, какъвто настоящия случай не е. На следващо място се оспорва механизма на извършеното престъпно деяние, като се релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Д. С.. Твърди се, че пострадалият С. във въпросната нощ е носел в колана си нож, който, под влияние на консумирания алкохол и поради проявена от него вербална агресия и ревност, е извадил и се е опитал да използва срещу ответника. Оспорват се и твърдените вреди, претърпени от ищцата, както и причинна връзка между вината на ответника и евентуално настъпилите за ищцата вреди. Оспорва се и твърдението, че починалия Д. С. напълно е бил поел грижите за сестра си и нейното дете, след завръщането им в Р. България, като се твърди, че майка им е била тази, която е помагала основно на ищцата. Предявения иск се оспорва и по размер, като ответника намира същия за силно завишен. С отговорът на исковата молба се представят доказателства, както и са направени доказателствени искания. В заключение се иска претенцията да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в производството.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
С Определение № 260001/01.02.2022 г. съдът е определил като безспорно обстоятелството, че починалия Д. К.С. е брат на ищцата Б.К.С..
На основание чл.300 от ГПК настоящият състав следва да се съобрази със задължителната сила на Присъда № 18 от 14.06.2016 г., постановена по НОХД № 369/2015 г. по описа на окръжен съд – Перник относно установените в нея факти и обстоятелства, а именно – че е извършено противоправно деяние от ответника по настоящия иск – А. М., в резултат на което е причинил смъртта на Д. К.С..
Спорен е въпросът за изградените отношения между ищцата Б.С. и брат й приживе и дали същата е претърпяла вреди с достатъчен интензитет, за да обосноват изключителност на отношенията, и съответно какъв би бил паричният им еквивалент. След преценка на събраните доказателства в хода на производството, съдът намира следното:
Във връзка с доказване твърденията в исковата молба за действително претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие загубата на брат й, както и в подкрепа на релевираните възражение в отговора на исковата молба, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на И. С., намиращ се във фактическо съжителство с Б.С., се установява, че познава ищцата и брат й от ученическите им години, като отношенията им с Б. са станали по-близки след смъртта на брат й. Свидетелят споделя, че ищцата е разчитала на брат си за подкрепа, включително и финансова, като не може да посочи конкретни ситуации, въз основа на които да се заключи за същността на отношенията им. Изложеното от И. С. обхваща предимно периода след смъртта на брат й, през който период същият е имал преки наблюдения върху състоянието на ищцата и е формирал лично и непосредствено своите впечатления. Свидетелят описва отношенията между брата и сестрата като близки, основаващи се на подкрепа от страна на Д. към Б. при грижите за детето на последната, по време на неразбирателството със съпруга й, както и взаимна опора при смъртта на майка им. И. С. дава цялостна информация за това, че между ищцата и брат й са съществували добри отношения и разбирателство.
Свидетелката А. М.,
съжителствала с Д. С. на семейни начела и ищец по НОХД № 369/2015 г. по описа
на ПОС, описва отношенията между ищцата й брат й като близки, двамата се
уважавали много, помагали си морално и финансово, в ежедневието си били отново
заедно. Поради това, ищцата понесла много тежко смъртта на своя брат, била е
много разстроена, като и към настоящия момент все още не е превъзмогнала
болката. Посочва, че Д. и синът на ищцата били в много близки отношения, като
често излизали и играели заедно. Свидетелката е формирала впечатленията си въз
основа на лични впечатления, доколкото същата е живяла заедно с ищцата и брат й в един дом. Тя също не
посочва житейски ситуации, разкриващи отношения на дълбока привързаност, извън
обичайните ежедневни такива.
Показанията на свидетелката Л.Д., съпруга на ответника, касаят единствено обстоятелствата около настъпилият инцидент, довел до смъртта на Д. С., поради което същите са неотносими към настоящия спор.
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява, че между ищцата Б. и брат й Д. са съществували обичайни родствени връзки, характеризиращи се с взаимна обич, уважение, разбирателство, любов и грижа към другия. Тези взаимоотношения обаче се считат за традиционни от гледна точка на утвърдените в българското общество отношения между членовете на едно семейство в широк кръг, включващо братята и сестрите. Нито един от свидетелите не установява конкретни житейски обстоятелства или ситуации, които да са обусловили по-голяма и по-силна от обичайната привързаност между брат и сестра. Неимуществените вреди, които ищцата е понесла вследствие смъртта на брат си, несъмнено са високи като интензитет и ще имат продължително проявление във времето. Въпреки това, доказаните в хода на делото факти не позволяват да се направи обоснован извод, че в конкретния случай по отношение на ищцата е изпълнено изискването на Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за изключителност на връзката й с починалия и на понесените неимуществени вреди, а именно, че: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение в този случай се присъжда само при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“.
Съобразявайки се с посочената практика на ВКС и събраните в хода на производството доказателства, съдът счита, че така предявеният иск е неоснователен и не следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Б.С., тъй като не се установи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, надвишаваща обичайната такава при загуба на близък роднина и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Не се установи изключителност на взаимоотношенията между ищцата и починалия й брат, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за такава родствена връзка (в т. см. Решение № 45/10.05.2021г. по дело № 370/2020г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Не се доказаха вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, изключва ищцата Б.С. като активно материалноправно легитимирано лице, което има право да получи обезщетение, поради което предявения от нея иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение № 17/16.03.2021 г., т. д. № 291/2020 г., II т. о. на ВКС.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати сторените от ответното дружество разноски в настоящото производство, с оглед изходът на спора. Ответникът е представил списък, от които е видно, че сторените от него разноски по настоящото дело възлизат на сумата от 8 340,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 83 ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, но не и от заплащането на разноски на ответната страна. Ищцата е направила възражение за прекомерност на хонорара, претендиран от ответника, което възражение съдът счита за основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на Висшия адвокатски съвет е в размер на 2 780 лв. Макар цената на иска да е висока, то производството по настоящото дело не се отличава с нетипична правна и/или фактическа сложност, предявен е само един иск, проведено е само едно съдебно заседание, като не са извършвани активни процесуални действия по събиране на доказателства извън разпитаните свидетели. Поради това, съдът счита, че възнаграждението, претендирано от ответника, макар вече платено, се явява прекомерно такова и следва размерът му да бъде редуциран до минимално дължимия се, а именно – 2 780 лв.
Така мотивиран, Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.С., с ЕГН: **********,*** против А.М., с ЛНЧ: **********,***, иск за заплащане на сумата от 75 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на брат й – Д. К.С., настъпила на ***, умишлено умъртвен от А.М., с ЛНЧ: **********,***., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.К.С., с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.М., с ЛНЧ: **********,***, сумата от 2 780,00 лева /две хиляди седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: