Определение по дело №1050/2023 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД от Д. Ю. Т. от гр.Плевен, чрез адв.Л. от САК, против отказ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, в качеството на администратор и обработващ лични данни, да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/, обективиран в писмо изх.№02136/12.12.2023г.

С определение от закрито заседание са конституирани страните и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, което е отложено за събиране на доказателства.

С молба вх.№1614/18.03.2024г. от адв.Л., пълномощник на оспорващата Т., е направено искане за спиране на производството по делото до приключване на съдебното производство по гр.д.1464/2024г. на РС-Плевен с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че предмет на това дело е иск с правно основание чл.439 от ГПК по отношение задължението на Томова, във връзка с което се твърди, че е погасено по давност и се иска личните й данни да бъдат изтрити от ЦКР. Счита се, че изхода на това дело ще бъде обуславяш за правилното решение на настоящия спор, доколкото процесуалния представител на ответника в съдебно заседание е заявил „Въпросът дали е изтекла погасителната давност между страните е спорен.“.

От процесуален представител на ответника е депозирано становище с аргументи за неоснователност на искането за спиране на производството по делото.

След като се запозна с доказателствата по делото, съобрази приложената към молбата на адв. Л. справка и закона, съдът намира искането за основателно, по следните съображения:

В молба от Д. Т. до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София с дата 11.12.2023г. е посочено, че след справка в ЦКР е установено, че дружеството подава информация към регистъра относно задължение на лицето по потребителски кредит, като вземането е цедирано към „ЕОС МАТРИКС“. Твърди се, че вземането е погасено по давност и е направено изрично възражение в тази насока. Заявява се, че няма да се заплати сумата доброволно и е направено искане да се признае, че вземането е погасено по давност; да се отпише счетоводно; и да се преустанови подаването на информация към ЦКР, като се изтрие информацията за минал период.

Във връзка с тази молба е изготвен отговора, обективиран в писмо изх.№02136/12.12.2023г., предмет на настоящето производство, в който се посочва, че описаното задължение не е погасено чрез плащане като се конкретизира точния му размер. Посочва се още, че институтът на погасителната давност урежда преклудирането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по принудителен ред, като това не се отразява на валидността и дължимостта на задължението, чието погасяване може да се търси по пътя на доброволното уреждане на взаимоотношенията. Уточнява се, че данните на лицето се подават към ЦКР в изпълнение на задълженията на дружеството в качеството му на кредитор.

С допълнително писмо от 11.01.2024г. до Т. е посочено, че въпросите свързани с погасителната давност попадат в областта на гражданското право и са извън обсега на правомощията на длъжностното лице, поради което вземането остава активно. В тази връзка се твърди, че обработването на лични данни се извършва на основание легитимен интерес, който включва действия по събиране на задължението.

В открито съдебно заседание на 21.02.2024г. по настоящето дело от процесуалния представителна ответника е заявено, че въпросът дали е изтекла погасителната давност между страните е спорен.

В Районен съд Плевен е подадена искова молба по чл.439 от ГПК от Томова с искане да се признае за установено, че Д. Т. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София сумите, за които има издаден изп.лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.8173/2010г. на РС-Плевен, поради погасяването им по давност. Образувано е гр.д.№1464/2024г. по описа на РС-Плевен.

При тези факти настоящият състав на съда намира, че въпросът дали задължението на Томова е погасено по давност е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящето дело, доколкото в оспореното писмо и последващото такова се излагат твърдения за съществуващо задължение, което не е погасено по давност, и за изпълнение на задължения на кредитора, във връзка с това съществуващо задължение, да изпраща данни до ЦКР. При направено изрично възражение от Томова за погасено по давност задължение и изрично заявление, че няма да се плати доброволно това задължение, то въпросът дали задължението е погасено по давност е от преюдициално значение за настоящия спор.

Ето защо настоящото административно дело следва да бъде спряно до постановяването и влизането в сила на съдебен акт по гр.д.№1464/2024 г. на Районен съд-Плевен.

Воден от горното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАЛИЧАВА датата на откритото съдебно заседание - 10.04.2024г. от 11:00часа.

СПИРА производството по административно дело №1050 по описа на Административен съд-Плевен за 2023г. до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№1464 по описа на Районен съд Плевен за 2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд-София, в 7-мо дневен срок от съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на страните.