Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.06.2019
гр.Плевен 21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на пети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ
СПАРТАНСКА
: мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Ивайло Цветков и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №299 по описа за 2019г. на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение
на Плевенски Районен съд №462 от 11.03.2019г., постановено по гр.д.№5783/2018г.по
описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен предявения от ЗКПТУ“***“ с.С., ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление с. С., общ. Д.М.,представлявано от председателя Х.С.Б. иск с правно
основание чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД против А.П.Д.,ЕГН **********,***.М.,
ул. Ал.Д. №10 и Е.К.Ф., ЕГН ********** ***,с
който се претендира признаване нищожността
на договор № 008 от 15.07.2014г. за аренда на земеделска земя за селскостопанско
производство, акт №***, том *** рег.№*** от 15.07.2014г. на нотариус С. И. ***
действие Районен съд-Плевен,вписан с вх. рег.№10490 на 21.07.2014г. том 10,
№148, к.д. 2863/14г. на СВ-Плевен, поради противоречие на закона - липсата на
две лица за сключване на договора.Със същото решение на ПРС на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, ЗКПТУ “*** -С.“ с.С.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., общ. Д.М., представлявано от
председателя Х.С.Б. е осъдена да заплати на А.П.Д., ЕГН **********,***.М.,
ул. Ал.Д. № 10 направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ищецът пред ПРС-ЗКПТУ“***-С.“с.С.,представлявана от председателя Х.Б. ,който
чрез своя пълномощник адвокат В.К. от ПАК го обжалва изцяло пред ПОС като
неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.Изложени са доводи,че от страна на
въззивната кооперация не е имало твърдения за противоречие на закона при
сключване на арендния договор,че извършената впоследствие нотариална сделка
между страните по договора води до противоречие със закона.Въззивникът
посочва,че е съгласен с изводите на ПРС,че след продажбата на земите,предмет на
арендния договор същият е прекратен,но счита,че това прекратяване следва да
бъде обявено от съда,като настъпило в резултат на противоречие със
закона.Изложени са доводи,че ищецът не е страна по договора и не може да го
прекрати,както и да регистрира прекратяване на договора,че единственото
действие,което може да предприеме е да
се позове на нищожност на арендния договор,настъпила след действията,извършени
от двете страни по договора и довели до липсата на две страни.Твърди се,че решението
на ПРС е неправилно и поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,тъй като ПРС не се е произнесъл по второто заявено основание за
нищожност на договора,а именно невъзможност за уреждане на отношенията с бившия
съсобственик Е.К.Ф.,тъй като същият вече не е собственик на отдадените под
аренда зем.имоти.В жалбата е посочено ,че е допуснато и др.съществено нарушение
на процесуалните правила-отказа на съда да се произнесе по претенцията на ищеца
за нищожност,поради невъзможност да се ползват като съсобственици от правата по
чл.30 ал.3 ЗС, поради сливане на отделните съсобственици ,трансформирали се в едно
и също лице.В заключение въззивната кооперация моли Окръжния съд да отмени
обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови друго,с което исковата
претенция бъде уважена със законните последици.В съдебното заседание на
05.06.2019г.пред ПОС въззивникът чрез своя пълномощник адвокат В.К. от ПАК
поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.Претендират се и
направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият А.П.Д. чрез своя пълномощник
адвокат В.И. от ПАК е депозирал писмен
отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в
който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното
решение на ПРС като допустимо,правилно, законосъобразно и обосновано следва да
бъде потвърдено.Подробни съображения в тази насока са изложени в писмения
отговор и в допълнително подадената молба от адвокат В.И..Претендират се и
разноските за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Е.К. Ф. не е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,не се е явил в съдебното
заседание на 05. 06.2019г.пред ПОС и не е взел становище по въззивната
жалба.
Окръжният съд като прецени оплакванията
,визирани в жалбата , становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна
страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е ,че кооперацията ищец е
съсобственик и притежава идеални части от следните недвижими имоти,находящи се
в землището на с.С.:1./ Нива с площ 4.684дка, четвърта категория в м. “***”,
съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, и 2./Нива с площ 62.649дка,
четвърта категория в м. “***”, съставляваща имот № *** по плана за
земеразделяне.С договор за дарение от 25.07.2014г.,обективиран в нот.акт №***,т.***,
д. *** от 2014г. кооперацията е придобила 1/14 ид.части от процесните две
ниви.С договор за покупко-продажба от същата дата -25.07.2014г.,обективиран в нот.акт
№ ***, т. ***, д. *** от 2014г.кооперацията е закупила 183/392 ид.части от
горепосочените две ниви. С договор за покупко-продажба от
04.09.2014г.,обективиран в нот.акт № ***,т.***,
д. *** от 2014г.,въззивната кооперация е закупила 28 /392 ид.части от
процесните две ниви.Общо по трите сделки кооперацията е придобила собствеността
върху 239/392 ид.части от двата процесни имота,което представлява повече от 50
% ид.части от правата на съсобственост.
Няма спор ,че на 15.07.2014г.е сключен договор за
аренда на земеделска земя за селскостопанско производство №008 между Е.К.Ф.
като арендодател и ЗП А.П.Д. като арендатор по силата на който арендодателят е
предоставил на арендатора под аренда 6 земеделски имота в землището на с.С. ,между
които и процесните две ниви, съставляващи имот № *** и имот №***.Арендният
договор е с нотариална заверка на подписите на страните,рег.№5142 от
15.07.2014г.на нотариус С. И. *** действие Районен съд-Плевен,вписан е в СВ
гр.Плевен,с вх. рег.№10490 на 21.07.2014г. том 10, №148, к.д. 2863/14г.Арендният
договор съгласно чл.2 е сключен за срок
от 20 години,а в чл.6 е
договорено арендно плащане в размер на 25 лв.на дка.
Безспорно е също така,че 15 дни след сключване на
арендния договор, на 30.07.2014г.арендодателят по договора Е.К.Ф. с договор за
покупко-продажба,обективиран в нот.акт №57/2014г.на нотариус С. И. е продал на А.П.Д./арендатор/
собствените
си 1/ 63 ид. части от шестте имота,предмет на арендния договор , в т.ч. 1/63
ид.ч. и от процесните две ниви,съставляващи имот №*** и №***.От представените с
писмения отговор на ответника А.Д. писмени доказателства се установява,че
впоследствие същият е придобил собствеността чрез два договора за
покупко-продажба на още 16/686 ид.части
от процесните две ниви ,съгласно нот.акт №***/2016г.и на 1/63 ид.части от
същите ,съгласно нот.акт №***/2014г.,двата на нотариус С. И..
Не е спорно между страните,че ищецът ЗКПТУ“***-С.“
е предявил срещу арендатора А.П.Д. иск с правно основание чл.16 ал.5 от ЗАЗ за
изменение ,респ.за увеличаване размера на арендното плащане за стопанската
2016/2017г.,въз основа на което пред ПРС е образувано гр.д.№7408/2017г.От
представения препис от решение на ПРС №1049/03.07.2018г.по гр.д.№7408/2017г. е
видно,че със същото искът е уважен,като е увеличен размера на арендното плащане
в полза на кооперацията.Това решение на ПРС е обжалвано,като пред ПОС е
образувано въззивно гр.д.№752/2018г.,което на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК е
спряно до приключване на настоящото дело.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.26
ал.1 във вр.с чл.8 ЗЗД от ЗКПТУ“***-С.“с.С. срещу А.П.Д. и Е.К.Ф., като
претенцията е да бъде обявена нищожността на договор за аренда на зем.имоти
№008 от 15.07.2014г.,нотариално заверен и вписан в СВ Плевен,поради противоречие със
закона-липса на две лица за сключване на договор за аренда и сливане качеството
на арендодател и арендатор.В съд. заседание на 11.02.2019г.пред ПРС е допуснато
уточнение на ИМ,като се счита,че искът е предявен само по отношение на имоти №***
и №***.
За да отхвърли предявения иск,ПРС е приел,че
не е налице изначална нищожност на арендния договор,сключен на 15.07.2014г.,тъй
като към този момент ответникът Е.Ф. е притежавал собственост върху идеална
част от зем.земи,отдадени под аренда и е имал правото да сключи такъв
договор,съгласно чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ в редакцията му към датата на сключване на
договора.Изложени са съображения,че
изменението на разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ,съгласно която аренден договор
се сключва със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е
повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, е прието в по-късен
момент и е в сила от 07.02.2017г.Тези съображения на ПРС са правилни и се
споделят изцяло от въззивната инстанция.Въззивникът също не оспорва това
обстоятелство,като изрично в жалбата е посочено,че от страна на кооперацията не е имало твърдения за противоречие със
закона на арендния договор към момента
на неговото сключване.Законосъобразни са
изводите на ПРС,че едва впоследствие с извършената на
30.07.2014г.разпоредителна сделка,15 дни след сключване на арендния договор ,с
която арендодателят Е.Ф. е прехвърлил изцяло на арендатора А.Д. собствените си
ид.части от имотите,предмет на договора
е настъпило сливане между двете страни
по договора за аренда.Съгласно чл.17 ал.2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора
замества арендодателя като страна в договора за аренда,ако същият е бил вписан,
дори и обектът на договора още да не е предаден.В конкретната хипотеза процесният аренден договор
от 15.07.2014г.е вписан и приобретателят на арендуваните имоти А.Д. съгласно
чл.17 ал.2 ЗАЗ е заместил арендодателя по този договор Е.Ф. .След заместване на арендодателя Ф. с А.Д.
на страната на арендодателя е настъпило сливане на качеството арендодател и
арендатор в едно и също лице-въззиваемия А.Д..Правилно е становището на ПРС,че физическото
лице А.П.Д. и земеделският производител А.П.Д. са едно и също лице,че
регистрацията на едно физическо лице като земеделски производител не представлява
промяна в статута му.Земеделският производител не е търговец и не е различен
правен субект от ФЛ А.Д..Окръжният съд споделя становище на ПРС,че извършеното
впоследствие сливане между арендодател и арендатор в
лицето на А.Д.,не води до нищожност на арендния договор ,а до неговото
прекратяване.Съгласно чл. 8 ЗЗД
договорът е съглашение между две или повече лица.Сливането е юридически факт,
при който качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно лице.Доколкото никой
не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си, сливането прекратява
облигационното правоотношение.С извършената на 30.07.2014г.разпоредителна
сделка, обективирана в нот.акт №57/2014г. е настъпило сливане на двете страни
по арендния договор арендодател и арендатор в лицето на А.Д. ,от който момент и
арендният договор е прекратен.От представената пред въззивната инстанция
справка за Е.Ф. от СВ Плевен е видно,че настъпилото прекратяване на арендния
договор безспорно не е вписано. Действително
въззивната кооперация не е страна по арендния договор ,за да извърши действия
по прекратяване на договора и да иска вписването на прекратяването в СВ,но в
случая не е предявен иск за установяване настъпилото поради сливане
прекратяване на арендния договор,а се претендира неговата нищожност.ЗКПТУ“***-С.“
и А.Д. са съсобственици на двете процесни ниви – ПИ №26003 и ПИ №*** и в
случай,че само един от съсобствениците
,респ.въззиваемият Д. ползва тези съсобствени земеделски земи ,отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл. 31 ал.2 ЗС.
По изложените съображения Окръжният съд приема,че
предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на аренден договор №008 от 15.07.2014г.в частта относно процесните две ниви ,поради
противоречие със закона,сливане в едно лице на двете страни по договора арендодател и арендатор е неоснователен и
следва да се отхвърли.След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е
постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78
ал.3 ГПК въззивната кооперация следва да заплати на въззиваемия А.Д.
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
300лв.адвокатско възнаграждение,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Адвокатското възнаграждение е изплатено по банков път.
Цената на иска
,определена съобразно чл.69,ал.1т.5 ГПК-наемът, респ.арендата за една година
върху идеалните части от процесните зем.имоти е 1026,33лв.,под 5 000лв.и съгласно
чл.280 ал.2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.271 ГПК решението на
Плевенски Районен съд №462 от 11.03.2019г.,постановено по гр.д.№5783/2018г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК ЗКПТУ“***-С.“,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление с.С., Община Д.а М.,Пл.обл.,представлявана
от председателя Х.С.Б. със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.К. *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.П.Д., ЕГН ********** *** М., Пл. обл.,ул.“Александър
Д.“№10,със съдебен адрес за призоваване: адвокат В.И. *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: