Решение по дело №10287/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20237060710287
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 263

гр. Велико Търново, 18.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   ДИАНА КОСТОВА                                                                                                                ЕВТИМ БАНЕВ

                       

при секретаря М.Н.и на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10287/ 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от *** Т.П. от САК, като пълномощник на А.Д.А. с ЕГН **********, адрес ***, и посочен адрес за призоваване ***, чрез *** Т.П., срещу Решение № 126/ 28.07.2023 г. по АНД № 20234120200086/ 2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-0268-001193/ 16.01.2023 г., издадено от началник на сектор в Райнно управление – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, с което на А.Д.А., за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ГОРС, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а по същество – че не е доказано по безспорен начин извършването на санкционираното от АНО нарушение на посочените в НП дата, час и място. В тази връзка се позовава и на факта, че въпреки изискването им, от полицейските органи не са били представени пред съда видеозаписи, под предлог, че се съхраняват за срок от 30 дни. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново. Претендира се присъждане в полза на *** Т.П. адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представена писмена молба, чрез пълномощника си заявява, че поддържа касационната жалба с направените в нея искания.  

Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на РС – Горна Оряховица е правилно, постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, след правилна преценка на събраните доказателства. По същество намира за безспорно доказани извършването на административното нарушение и дееца, независимо от обстоятелството, че видеозаписите от камерите в полицейския автомобил и от личните такива на полицаите, не са били съхранени. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

 

На дата 01.12.2022 г. в 12:46 часа, в с. Лозен, общ. Стражица, по ул. „Четвърта“, в посока към ул. „Шеста“, А.Д.А. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ***, след употреба на алкохол. Това обстоятелство е било установено след извършена проверка на място от служители в РУ- Горна Оряховица, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ фабричен номер ARPM-0744, при която е отчен 0,97 промила алкохол в издишания въздух. При проверката А. бил адекватен, с правилни координирани движения, с лек дъх на алкохол, като по негови думи изпил една ракия по обяд. От участвал в проверката служител в РУ – Горна Оряховица на водача е бил съставен АУАН серия GA бл. № 734968/01.12.2022 г., за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като в него е вписано, че няма възражения. Писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения. На А.А. е бил издаден и талон за медицинско изследване, като същият е поситшл ФСМП - Стражица, където му е взета кръвна проба за химичен анализ. Същата е предадена за химическо изследване в БНТЛ към ОД на МВР - Велико Търново, съгласно заключението на изследването, обективирано в Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № III-15/2023 г. от 10.01.2023 г., е констатирано наличие в кръвта на А.А., на етилов алкохол с крайна концентрация 0,99 промила. Въз основа на така установеното от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 22-0268-001193/ 16.01.2023 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон, на А.Д.А. са наложени посочените по-горе административни наказания. Наказателното постановление е връчено на нарушитела на 23.01.2023 г. и е обжалвано от него пред Районен съд – Горна Оряховица в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните писмени доказателства, вкл. тези от административната преписка и показанията на свидетелите С.Т.К. /актосъставител/, П.Й.И., С.Й.А. и Й.С.С.. В производството пред районния съд санкционираното лице е навело оплаквания за нищожност на оспореното НП, допуснати процесуални нарушения при издаването му и е оспорило извършването на претендираното нарушение от обективна страна по доводи, идентични с тези в касационната жалба, като е оспорило и редовността на изследването на взетата му кръвна проба. Доводите му са приети от районния съд за неоснователни и при така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената пред него жалба за неоснователна. Същият е преценил, че извършеното от А. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и доказаност на административното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на санкциите, определени с наказателното постановление в предвидените от закона абсолютни размери.

Постановеното от Горнооряховския районен съд потвърдително решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

Обратно на твърдяното от касатора, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и делото е попълнено с доказателствен материал, касаещ релевантните факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред ГОРС от жалбоподателя /касатор в настоящото производство/, не са били оборени фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

Настоящата инстанция споделя изводите ГОРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятело основание за отмяната на наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. и Заповед № 8121К-9368/ 09.08.2021 г. но министъра на вътрешните работи, и Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.

 

По същество и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС – Горна Оряховица за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП. Съдът правилно е преценил като неоснователни възраженията за недоказано извършване на нарушение забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН и Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № III-15/2023 г. от 10.01.2023 г., в случая проверката за употреба на алкохол е извършена както с техническо средство за изпробване за употреба на алкохол, чиято изправност не е била оспорена така и посредством кръвен анализ, като и двата способа са показали наличието на алкохол в кръвта на А.А. към момента на извършената му проверка, при това в количество значително надвишаващо допустимото от закона. Безспорно е обстоятелството, че проверката на водача с техническо средство е била извършена на място различно от дома му, където той е бил до собствения си лек автомобил и не е отрекъл, че се е придвижил до въпросното място именно с този автомобил. При това положение, дори да бъдат ценени като истинни единствено показанията на разпитаните по негово искане свидетели, те също установяват управлението от касатора на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите стойности, непосредствено преди проверката. Отделно следва да се отбележи, че настоящият състав намира за правилна извършената от районния съд преценка на гласните доказателства, при отчитане на взаимните противоречия в показанията на С.А. и Й.С., разколебаващи тяхната доказателствена стойност. Не е без значение и обстоятелството, че съгласно отразеното в АУАН и показанията на всички свидетели, самият А. е заявил употребата на алкохол около половин час преди проверката /една ракия на обяд/. Предвид горното, правилни са изводите на районния съд за доказаност на санкционираното деяние, вкл. по отношение датата и мястото на административното нарушение. В тази връзка, обратно на твърдяното от касатора, всички негови възражения относно установеността на спорното административно нарушение, са обсъдени от решаващия състав. В решението си съдът е дал отговор на тези възражения с подробно изложени съображения, които се споделят от настоящия касационен състав и не е нужно да бъдат преповтаряни. Що се отнася до обстоятелството, че въпреки своевременното им изискване от съда, от АНО не са били представени видеозаписите от патрулния автомобил и „боди камерите“ на полицейските служители, такова поведение на наказващия орган несъмнено не следва да бъде толерирано. При положение обаче, че наличната по делото доказателствена съвкупност установява по несъмнен начин елементите на изпълнителното деяние, санкцията към коментираното поведение на АНО не може да се изразява в отмяна на издаденото от него наказателно поведение.

Предвид горното настоящата инстанция намира твърденията за недоказаност на извършеното административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за голословни, като в производството пред районния съд А.А. не е установил факти, различни от тези, посочени в АУАН и наказателното постановление. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, да се управлява МПС под въздействие на алкохол. Деянието осъществява състава на визираната в диспозитива на наказателното постановление санкционна норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същите разпоредби. Наложените наказания по чл. 174, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са в абсолютния определен от закона размер, и правилно са преценени от въззивната инстанция като адекватна санкционна мярка, предвид степента на обществената опасност на деянието. Като се е произнесъл в този смисъл, РС – Горна Оряховица правилно е приложил закона.

Съобразно изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на А.Д.А. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

                       

При този изход на спора разноски в полза на защитника на касатора не следва да се присъждат. Разноски по делото не следва да се присъждат и на ответника по касационната жалба, доколкото не са претендирани, а и няма данни такива да са сторени.

 

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Оставя в сила Решение № 126 от 28.07.2023 г., постановено по АНД № 20234120200086/ 2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. 

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.      

         

                                                                       

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                             

 

ЧЛЕНОВЕ :  1.                                                                                 2.