Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 21.02.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
28.01. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 692 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от К.М.Д., с ЕГН **********, адрес: *** срещу „САЙМОН - 2016” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Дупница, улица „ Стефан Караджа” № 24, представлявано от Г.И.Г. – управител.
Ищцата твърди, че работила в ответното дружество от 20.02.2017 година по сключен трудов договор с № 93/20.02.2017 г. на длъжност - „ машинен оператор обувно производство”, с код по НКПД 81562001, а трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 59/09.10.2018., както и че от 1991 г. работила в обувното производство на една и съща длъжност, а именно - „машинен оператор обувно производство”. Основното й трудово възнаграждение било определено в размер на минималната работна заплата в страната – 460, 00 лева към този момент. Твърди, че от момента на започването й на работа до прекратяване на трудовия й договор не й е изплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, професия или длъжност от ищеца, поради което счита, че ответното дружество й дължи сума в размер на 1 450 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, професия или длъжност за времето от 20.02.2017 г. /сключване на трудовия договор с ответника/ до 09.10.2018 г. / прекратяване на трудов договор/, като твърди, че трудовият й стаж към претендирания период е 25 г., 3 м. и 7 дни, а претендираните суми са от 20.02.2017 г. до 01.01.2018 г. - за 10 месеца в размер на 690 лева и за времето от 01.01.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 10 месеца - 760 лева - общо 1 450 лева. Предвид горното моли съда да осъди ответника да й заплати посочената сума на посоченото основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на същата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по изложените в него съображения.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищцата е работила в ответното дружество за периода 20.02.2017г. – 09.10.2018г., което се установява и от приетите по делото писмени доказателства - Трудов договор № 093/20.02.2017г.; Копие от трудова книжка; Извлечение от банкова сметка; *** № 59/09.10.2018г.;
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В. се установява, че дължимото обезщетение от ответното дружество за периода от 20.02.2017г. до 09.10.2018г. при 13,8% до м. февруари 2018г. и 14.4% от март 2018г. до октомври 2018 г. е, както следва: 1 094.89 лв. за процесния период, от които са изплатени до 10.2018г. - 1075.73 лв., не е начислено и изплатено допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за м. октомври 2018г. за 6 работни дни (възнаграждение 133.04 лв.х14,4% = 19.16 лв.), което е в размер на 19, 16 лв.
От приетото по заключението на назначената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш. се установява, че за периода от 19.06.1991г. до 20.02.2017г. ищцата има положен трудов стаж 23г. 6м. 22дни. който се зачита за осигурителен стаж и база за изчисляване на процента за професионален стаж /0,6% за всяка година отработен трудов стаж/. 3а периода от 19.06.1991г. до 20.02.2017г.на ищцата е зачетен целият трудов стаж и процента за изчисляване на доплащането за професионален опит е 13,80%. Брутното допълнително възнаграждение за професионален опит по месечно за периода от 20.02.2017г. до 09.10.2018г. - / трудов етаж 1г.7м.17дни/ е на стойност 1 117, 73 лв., като за периода от 02.2017г. до 02.2018г. процента за доплащането за професионален опит е 13, 80% и сумата за доплащане е 797, 78 лв., от 02.2018г. до 10.2018г. процента за доплащане за професионален опит е 14, 40% и сумата за доплащане е 319, 95лв.
В молба от 06.01.2020г. ищцата прави искане за изменение на предявени иск по отношение размера му, а именно – същият да се счита за предявен за сумата от 40, 00 лева вместо за сумата от 1 450 лева, по което искане след предоставена възможност на ответника от съда за изразяване на становище, същият в такова от 28.01.2020г. е заявил, че не оспорва претенцията на ищцата до размера от 19, 16 лева съобразно заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза. Предвид молбата на ищцата за изменение на предявени иск по отношение размера му, а именно – същият да се счита за предявен за сумата от 40, 00 лева вместо за сумата от 1 450 лева и липса на волеизявление от нея относно това дали оттегля или се отказва от иска над тази сума, съдът й е предоставил възможност да обективира воля в тази насока, каквото тя не е сторила до приключване на съдебното дирене пред тази инстанция.
Предявени са искове с правно основание чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и чл. 86 ЗЗД.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства и предвид становищата на страните, обективирани в молба на ищцата от 06.01.2020г. и становище на ответника от 28.01.2020г., както и предвид заключението на назначената по – делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В., което съдът кредитира като компетентно изготвено, намира, че следва да уважи претенцията на ищцата за сумата от 19, 16 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, а над този размер, до размера от 40, 00 лева следва да отхвърли претенцията, като неоснователна, поради недоказаността й. В тази връзка следва да се посочи, че по искането на ищеца за изменение на иска по отношение размера му в посочения по – горе смисъл, съдът е пропуснал да се произнесе, доколкото е отложил произнасянето си, предоставяйки възможност на ответника в процеса да вземе становище в следващото по делото открито съдебно заседание, но с решението, съдът е длъжен да се произнесе по иска съобразно изменението, щом са били налице условията за това - Решение № 269/21.02.96 г., по гр.д. № 1243/95 г., на V г.о.
По разноските:
На
основание чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане по
сметка на РС-Дупница държавна такса за предявените искове, съобразно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на
50, 00 лева, както и сумата в размер на 263, 00 лева за възнаграждения за вещи
лица по назначените съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно - счетоводна
експертиза, платени от бюджета на съда. На ищцата се дължат разноски за
адвокатки хонорар на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от
иска в размер на 143, 70 лева.
Мотивиран от гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „САЙМОН - 2016” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Дупница, улица „Стефан Караджа” № 24, представлявано от Г.И.Г. – управител да заплати на К.М.Д., с ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 19, 16 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за шест работни дни на м. 10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40, 00 лева или за сумата от 20, 84 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „САЙМОН - 2016” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Дупница, улица „Стефан Караджа” № 24, представлявано от Г.И.Г. – управител да заплати на К.М.Д., с ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер 143, 70 лева, представляваща разноски за адвокатки хонорар съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„САЙМОН - 2016” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Дупница, улица „Стефан Караджа” № 24, представлявано от Г.И.Г.
– управител да
внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса съобразно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50, 00 лева както и сумата в размер на 263, 00 лева за възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: