№ 17701
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110170124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С исковата молба ищецът ********* е предявило по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове против ответника Е. П. Е., с правно основание
чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗПК, вр. чл.86 ЗЗД, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2406.19 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
№ 3604017 от 08.03.2019 г., сключен с цедента **********, прехвърлено в полза на
*********, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
17.02.2021 г., обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.07.2023г., ведно със
законна лихва за период от 16.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 113,55
лева, представляваща мораторна лихва от 14.11.2021г. до 16.08.2023г., за които суми на
06.09.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45942/2023г.
по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 08.03.2019 г. между ответника Е. П. Е. и цедента
********** е сключен договор за потребителски кредит № 3604017, по силата на
който на посочената дата бил предоставен кредит в размер на 3060.00лв., платим
разсрочено на 108 месечни вноски, последната от които дължима на 14.02.2028г.
Размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) към датата на сключване на договора
бил в размер на 9,99%, а на годишния процент на разходите (ГПР) бил в размер на
12,78%. След усвояване на кредита кредитополучателят не изпълнявал задълженията
си. Вземанията по договора били прехвърлени по силата на договор за продажба и
1
прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021г., сключен между ********** и ищеца,
съобщение за което било изпратено на длъжника, като същото е връчено на лице от
адреса на длъжника на 26.07.2023г., с което ответникът бил надлежно уведомен за
извършената цесия. Задълженията по договора били обявени за предсрочно
изискуеми, считано от 26.07.2023г. Ищецът твърди, че на 17.11.2021 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника,
което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 65872/2021г. по описа на СРС за следните суми: за сумата в размер
на 220.17лв., представляваща частично претендирана главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., за сумата от 169.53лв.- частично
претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.02.2021 г. до
14.09.2021 г., както и за сумата от 16.82лв. – лихва за забава върху главницата.
Посочените вземания на ищеца били установени с влязло в сила съдебно решение №
6702/29.04.2023г. в производството по гр.д. № 33246/2022г. по описа на СРС, като
същите били заплатени от ответника. Ищецът твърди, че други плащания на
задълженията на ответника не са извършвани, като непогасени били задължения от
2406.19лв. - главница и 113.55лв. - лихва за забава за периода от 14.11.2023г. до
16.08.2023г. Поради неизпълнение на задълженията, ищецът депозирал заявление по
чл.410 ГПК, по което на 06.09.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 45942/2023г. по описа на СРС, срещу която било депозирано възражение
от ответника, в която връзка е предявена настоящата исковата претенция. Претендира
разноски.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Е. П. Е., като в
срока е депозиран отговор, в който оспорва исковата претенция. Ответникът оспорва
да е бил страна по облигационно отношение с ищеца. Поддържа, че процесният
договор за кредит не е обявен за предсрочно изискуем и липсва надлежно изявление в
този смисъл до ответника, както и поради недействителност на целия договор за
кредит, за ищеца не е налице възможност да се позовава на недействителни клаузи по
договора, анекси към него и общи условия относно обявяване на задълженията за
предсрочно изискуеми. Релевира възражения за нищожност на целия договор за
потребителски кредит с довод, че е не отговаря на изискванията за размер на шрифт
по чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията съобразно чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
ЗПК. Намира, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно -
годишният процент на разходите по кредита, който не е посочен в действителния му
размер на ГПК, така и че същият многократно надвишава допустимия такъв съобразно
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговореният в договора размер на застрахователна
премия е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР и съставлява общ
разход по кредита за потребителя, с което се надвишава прага на ГПР, предвиден в чл.
2
19, ал. 4 ЗПК. Клаузите в договора за застрахователна премия в размер на 281,88 лв. и
такса за разглеждане на кредита в размер на 60 лв., които суми били част от вноската
за главница, върху която се начислявала договорна лихва, намира да са нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на
закона, доколкото било налице заобикаляне на забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, така и
не били налице доказателства за сключена застраховка между ответника и цедента или
със застрахователно дружество, различно от кредитодателя, както и по делото не са
представени доказателства цедентът да има лиценз да осъществява застрахователна
дейност. Начисляването и събирането на възнаграждения за допълнителни услуги не
представлявало плащане за услуги, а били прикрити разходи по кредита, с които се
стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, с оглед
на което клаузите за уговорените възнаграждения били нищожни. Относно
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, поддържа да е налице забрана с нормата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, а извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не
може да се квалифицира като допълнителна услуга. Счита, че е налице противоречие с
добрите нрави относно уговорения размер на договорна лихва, тъй като същата
надвишава трикратния размер на законната лихва, като в процесния случай
договорната лихва е в размер на 1929,06 лв., която сума представлява 64 % от
твърдяната за получена главница от 3000 лева, с оглед на което и уговореният размер
на ГЛП не съответствал на посочения в договора. Ответникът оспорва да е бил
надлежно уведомен за извършената цесия с довод, че уведомлението до него е
изпратено от цесионера, който няма качеството на кредитор на ответника, така и
поради обстоятелството, че ищецът не е упълномощен да уведоми ответника за
прехвърляне на вземането. При условията на евентуалност навежда възражение за
погасяване на процесните суми по давност. Прави искане за присъждане на разноски в
производството.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 45942/2023г. се установява, че по заявление от
16.08.2023г. е издадена заповед № 26730 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 06.09.2023г. по ч.гр.д. № 45942/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с
която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 2406.19лв.,
представляваща цедирано вземане за главница по Договор за потребителски кредит №
3604017/08.03.2019г., обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.07.2023г.,
прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 17.02.2021г., ведно със
законната лихва от 16.08.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113.55лв.
мораторна лихва за периода от 14.11.2021г. до 16.08.2023г., както и държавна такса в
3
размер на 50.39лв.
Приет по делото е договор за потребителски кредит в оригинал (л.111 и сл.), №
3604017/08.03.2019г., от който се установява, че между ************** и ответника е
сключен договор за потребителски кредит при параметри стойност на кредита 3000лв.,
60лв. такса за разглеждане на кредита, 2.61лв. застрахователна премия, общ размер на
застрахователната премия за цесия период на кредита 281.88лв., общ размер на
главницата 3060лв., ГЛП от 9.99%, ГПР 12.78%, обща дължима сума 4929.06лв.,
месечни вноски общо 108бр, с падежна дата на 14-то число и първа вноска на
14.03.2019г., а съгласно приложения погасителен план – с последна вноска на
14.02.2028г. От приетите общи условия се установява, че в чл.12, ал.2 от същите е
уредено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай
допускане забава на две последователни вноски по кредита. Видно от приетите
оригинали в същите се съдържа подпис на всяка страница на потребителя.
Съгласно Индивидуален договор за цесия от 17.02.2021г. се установява, че
************** в качеството на цедент прехвърля на ищеца ************ в
качеството на цесионер вземания индивидуализирани в Приложение № 1, сред които
на позиция № 337 е посочено вземане спрямо ответника по договор №
3604017/08.03.2019г. за остатък от главница от 2744,67лв. и остатък от лихва от
169,53лв. Прието е потвърждение за извършена цесия по чл.99 ЗЗД от цедента, с което
потвърждава ефекта на договора, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера
с права да уведомява по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента. Приети са писма (л.39) от
цесионера (ищец) до ответника, с което се уведомява, че с договор за цесия вземането
по договора за кредит е изкупено от цесионера, както и писмо, с което ответникът се
кани да плати просрочени задължения като му се дава 15дн срок (съгласно договора за
кредит) за погасяване на задълженията с предупреждението, че при неизпълнение в
дадения срок кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Видно от
приложените обратни разноски – последните писма не са връчени, а са се върнали на
28.04.2021г. като непотърсени. Приети по делото са покана за доброволно изпълнение
и уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, връчени съгласно разписка от 26.07.2023г. на лице
по чл.46 ГПК (л.48), с което ищецът като пълномощник на цедента уведомява
ответника, че с договора за цесия от 17.02.2021г. в полза на цесионера е прехвърлено
вземането спрямо ответника произтичащо от договора за потребителски кредит,
съответно уведомление по чл.99 ЗЗД, уведомление за наличие на непогасени
задължения по договора за кредит, както и за обстоятелството, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
Прието е решение № 6702/29.04.2023г. по гр.д. № 33246/2022г., в сила от
29.05.2023, съгласно което е признато за установено по предявените от *********,
срещу Е. П. Е., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
4
430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че Е. П. Е. дължи на ********* сумата
от 196,68 лв., представляваща част от главница по договор за потребителски кредит №
3604017 от 08.03.2019 г., падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021
г. до окончателното плащане, както и сумата от 169,53 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г., за които суми по ч.
гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г., като е отхвърлен иска за главница за разликата над
уважения размер от 196,68 лв. до пълния предявен размер от 220,17 лв.
Прието по делото е заключение на вещото лице по ССчЕ, от което се установява,
че с преводно нареждане от 08.03.2019г. цедентът е превел по банкова сметка на
ответника сумата от 3000лв. представляваща чистата сума на кредита с посочено
основание на плащането „паричен заем 3604017“, с който превод е усвоено изцяло
сумата по договора за потребителски кредит. Вещото лице дава заключение, че
сторените плащания от ответника по договора били в размер на 760.09лв. в периода от
14.03.2019г. до 01.02.2021г., с които са погасени вноските за главница с настъпил
падеж до 14.06.2020г. вкл., като плащанията били преустановени на 01.02.2021г. като
към датата на цесията на 17.02.2021г. размерът на цедираните задължения бил общ
2914.20лв., от които 2744.67лв. главница (включваща 2582.23лв. редовна главница и
162.44лв. просрочена главница) и 169.53лв. лихви (158.98лв. просрочена лихва, 7.68лв.
лихва за забава и 2.87лв. лихва върху редовна главница). След 17.02.2021г. имало
постъпили плащания при цесионера в общ размер на 1130лв. за периода от 15.06.2023г.
до 31.10.2023г. Към 26.07.2023г. неиздължената сума за главница за вноски с настъпил
падеж била в размер на 520.02лв. (включваща вноските за главница за падежирали и
неплатени вноски от 14.11.2021г. до 14.07.2023г.), като дължимата главница след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем бил в общ размер на 2406.19лв
(520.02лв. главница по падежирали вноски, 1886.17лв. остатък по главницата до
крайния срок на договора), а размерът на лихвата за забава за периода от 14.11.2021г.
до 16.08.2023г. вкл. бил в размер на 98.43лв. Вещото лице дава заключение, че в
посочения в договора за кредит ГПР са включени таксата за разглеждане на кредит и
застрахователната премия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Предмет на настоящото дело е главница и мораторна лихва, които не са
обхванати от обективните предели на СПН по гр.д. № 33246/2022г., в сила от
29.05.2023г. (част от главница по договор за потребителски кредит № 3604017 от
5
08.03.2019 г., падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021г.).
По основателността:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗПК, вр. чл.86
ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца, че
между неговия цедент и ответника е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, че е постигнато съгласие по елементите на договора, вкл.
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа;
реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя; изискуемост на
претендираната сума, съответно, че ответникът е бил в забава за заплащането на
съответно претендираната сума, основанията за настъпване на предсрочна
изискуемост и уведомяване за същата, както и прехвърляне на вземанията на цедента в
полза на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия.
Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема за доказано, че
между ответника и цедента на ищеца е сключен договор за потребителски кредит.
Възражението, че процесния договор не бил подписан, е неоснователно видно от
приетия оригинал носещ подпис на потребител (л.114), ведно с приложимите общи
условия (обективирани към самия договор л.111-114 носещи подпис на потребител на
всяка страница). Възражението за недействителност на договора по чл.22 вр. чл.11
ЗПК е неоснователно, доколкото макар клаузата за такса за разглеждане на кредита да
е нищожна по чл.10а, ал.2 ЗПК, същата не е претендирана, вкл. не са претендирани
застрахователните премии, а видно от заключението – договорната лихва е
изчислявана върху главница от 3000лв., така и в посочения в договора за кредит ГПР
са включени таксата за разглеждане на кредит и застрахователната премия.
Възражението за нищожност на клаузата за договорна лихва поради противоречие с
добрите нрави също е неоснователно, доколкото ГЛП от 9.99% не накърнява добрите
нрави, а размерът на лихвата сумарно е обусловен от срока на договора (108м. или 9г.).
Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че договорената
сума от 3000лв. е предоставена от цедента и усвоена от ответника, като се установява
изпадане в забава на длъжника за вноските след 14.06.2020г. Оттук се установява
наличието на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (чл. чл.12,
ал.2 от Общите условия).
Възражението за липса на облигационно правоотношение между страните с оглед
твърденията, че ответникът не е бил уведомен за цесията, е неоснователно доколкото с
оглед приетите писмени доказателства - Индивидуален договор за цесия от
17.02.2021г. се установява, че ************** в качеството на цедент прехвърля на
6
ищеца ************ в качеството на цесионер вземания индивидуализирани в
Приложение № 1, сред които на позиция № 337 е посочено вземане спрямо ответника
по договор № 3604017/08.03.2019г. за остатък от главница от 2744,67лв. и остатък от
лихва от 169,53лв., т.е. същото е надлежно индивидуализирано. Надлежното
уведомяване за цесията се установява от приетите по делото потвърждение за
извършена цесия по чл.99 ЗЗД от цедента, с което потвърждава ефекта на договора,
както и пълномощно от цедента в полза на цесионера с права да уведомява по чл.99,
ал.3 ЗЗД от името на цедента и покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 ЗКИ, връчени съгласно разписка от 26.07.2023г. на лице по чл.46 ГПК
(л.48), с което ищецът като пълномощник на цедента уведомява ответника, че с
договора за цесия от 17.02.2021г. в полза на цесионера е прехвърлено вземането
спрямо ответника произтичащо от договора за потребителски кредит, съответно
уведомление по чл.99 ЗЗД, уведомление за наличие на непогасени задължения по
договора за кредит, както и за обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. В този смисъл и възражението, че договорът за кредит не бил обявен за
предсрочно изискуем, респ. надлежно обявен за предсрочно изискуем е
неоснователно. Вкл. обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
извършено чрез връчване за отговор на препис от исковата молба и приложеното към
нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и последното
представлява факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (така
и Решение № 76/07.06.2022г. по гр.д. № 2640/2021г. по описа на ВКС).
По размера:
От заключението се установява размерът на задължението към датата на цесията
(17.02.2021г. размерът на цедираните задължения бил общ 2914.20лв., от които
2744.67лв. главница (включваща 2582.23лв. редовна главница и 162.44лв. просрочена
главница) и 169.53лв. лихви (158.98лв. просрочена лихва, 7.68лв. лихва за забава и
2.87лв. лихва върху редовна главница). От същите следва да се изключат вземанията,
предмет на гр.д. № 33246/2022г. (220,17 лв. главница), т.е. остава дължима сумата от
2524,5лв. главница, като предмет на делото е главница от 2406,19лв. Вещото лице в
заключението е посочило, че при ищеца има постъпили плащания за погасяването му
в общ размер на 1130лв., , както следва на 15.06.2023г. в размер на 750лв., 50лв. на
31.07.2023г., т.е. общо 800лв. преди подаване на заявлението (16.08.2023г.), като е
посочено, че плащанията са отнасяни по реда на чл.76 ЗЗД, както и 330лв. плащане в
хода на делото (съответно на дати 29.08.2023г. – 70лв., 29.09.2023г. – 60лв. и на
31.10.2023г – 200лв.). В този смисъл, доколкото заявлението е подадено на 16.08.2023г.
съдът кредитира заключението, неоспорено между страните, че с плащанията преди
заявлението са погасявани доброволно суми (вкл. с оглед признанието на факт по см.
на чл.175 ГПК л.99 към молбата от 02.05.2024г., в която се признава, че ответникът е
заплати доброволно сумите по решението по гр.д. № 33246/2022г.), Следователно след
7
подаване на заявлението (с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита за дата на подаване
на исковата молба) следва да бъдат съобразени плащанията от 330лв. като платени в
хода на делото. С които по чл.76, ал.2 ЗЗД следва искът за мораторна лихва (изчислен
по заключението по ССчЕ в размер на 98.43лв. за периода от 14.11.2021г. до
16.08.2023г. вкл.) да се отхвърли, съответно задължението за главница да се намали до
2174,62лв. поради плащане в хода на процеса.
По възражението за погасяване на сумите по давност:
По въпроса дали „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД
давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на
падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ е образувано т.д. № 3/2023 по
описа на ОСГТК на ВКС с оглед наличието на противоречива практика, по което все
още няма произнасяне. Настоящият състав намира, че давностният срок тече от
датата на падежа на всяка вноска, т.е. с договаряне на падежни вноски се договаря
изискуемостта на съответната вноска, и съответно с настъпване на падежа вземането
за съответната част е изискуемо и поискано (чрез принципа dies interpellat pro homine).
Претенцията е за неплатени вноски начинае от 14.11.2021г., поради което доколкото с
оглед фикцията по чл.422 ГПК искът се счита подаден от заявлението (16.08.2023г.) за
погасяване по давност не е изтекла нито общата 5г. давност за главницата, нито 3г.
давност за лихвите. Следователно възражението за погасяване на сумите по давност е
неоснователно.
По разноските:
С право на такива разполага само ищецът (с оглед отхвърляне на част от
претенцията, но поради плащане в хода на процеса), поради което следва да му се
присъдят сторените разноски, както следва: 90.86лв. д.т., 300лв. депозит за ССчЕ,
50.39лв. д.т. по заповедното или общо 441,25лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, че Е. П. Е., ЕГН: **********, ***********, дължи на *********, ЕИК: ******,
**********, сумата от 2174,62лв., представляваща цедирано вземане за главница по
Договор за потребителски кредит № 3604017/08.03.2019г., вземанията по който са
обявени за предсрочно изискуеми, считано от 26.07.2023г., прехвърлени в полза на
ищеца по силата на Договор за цесия от 17.02.021г., ведно със законната лихва от
8
16.08.2023г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед № 26730
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.09.2023г. по ч.гр.д. №
45942/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на
процеса иска за главница за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 2406.19лв., и иска за лихва за сумата от 113.55лв., мораторна лихва за
периода от 14.11.2021г. до 16.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Е. П. Е., ЕГН: **********,
***********, да заплати на *********, ЕИК: ******, **********, разноски в общ
размер на 441,25лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9