РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пазарджик, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично при закрити врати
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 39 „Откриване на производство
по несъстоятелност” от ТЗ.
Съдът е сезиран с молба от „А. Д.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр.П., Община П., обл.П., ул.“С. Н.“ **, **, **, **,
представлявано от управителя Н. Г. К. чрез адв. П. К. със съдебен адрес: гр.П.,
бул.“М.“ **, **, **, с искане по реда на чл.626 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност.
Твърди се в молбата, че дружеството е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като и към момента и за в бъдеще не е в
състояние да изпълни парични задължения към кредиторите му. Към датата
на подаване на молбата, дружеството – молител има публични задължения по
Акт за установяване на публично държавно вземане **** г., издаден от ИД на
ДФ „З.“-С., с който на дружеството е наложена финансова корекция в размер
на 64 967,10 лева.
„А. Д.“ ЕООД е спряло плащанията си към кредиторите, както и
1
търговската си дейност. Не притежава активи. Ето защо не е в състояние да
изпълни изискуеми публичноправни задължения, които са в големи размери и
затова и се твърди, че същото е в неплатежоспособност.
Изложеното мотивира предявяването на молбата, с която се иска да се
постанови решение, с което бъде обявена неплатежоспособността и открито
производство по несъстоятелност на търговското дружество.
Молителят по делото е представил писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си, както и е приета СИЕ, която като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.
Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:
По допустимостта:
Така подадената молба е процесуално допустима като подадена по
реда на чл.625 от ТЗ , както и поради приложените към нея изискуеми се по
чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи.
Налице са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е
подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца.
По основателността:
Искането за откриване на производство по несъстоятелност е
направено на едно от основанията визирани в чл.607а от ТЗ –
неплатежоспособност.
Относно неплатежоспособността, съобразно визираното в чл.608 ал.1
от ТЗ, следва да се установи дали длъжникът е търговец, да е налице
изискуемо задължение на същия по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане, което същия да не може да
изпълни, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Предвид изложеното съдът съобразявайки наведените от молителя
доводи, както и приетите по делото доказателства и след справка в ТР
установи, че дружеството - молител е „търговец” по смисъла на чл.1 ал.2 от
2
ТЗ и е капиталово такова, поради което и приема, че е налице първата от
материалните предпоставки на търговската несъстоятелност.
Относно следващата предпоставка – наличие на изискуемо
публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му
дейност също е налице. В конкретният случай от писмените доказателства и
приетата по делото СИЕ се установява, че дружеството - молител към
24.11.2022 г. има непогасени публични задължения в размер на 64 967,10 лева
към ДФ“З.“- С.. Това задължение е възникнало след издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане **** г. на дружеството –
молител, на което е наложена финансова корекция поради неизпълнение на
финансовите показатели на бизнес плана по одобрения и изцяло финансиран
проект по договор №*** г., подлежаща на възстановяване. Публичното
вземане е в размер на 55 979,11 лева, а законната лихва към 04.11.2022 г. е в
размер на 8 987,99 лева.
От анализираните от вещото лице данни се установява и още, че в
счетоводните регистри на дружеството липсват отразени към 31.10.2022 г.
други текущи задължения.
От приетото по делото писмо с вх.№ 8492/05.12.2022 г., изготвено от
ТД на НАП-офис П., се установява, че е образувано изпълнително дело №
***г., по което няма наложени обезпечителни мерки и изпълнението не е
започнало.
Предвид така установените задължения за преценка на
платежоспособността на търговеца, следва да се има предвид обстоятелството
дали същият разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. В
този смисъл от заключението на СИЕ се установява, че към 31.10.2022 г.
дружеството не притежава активи – дълготрайни и краткосрочни такива. В
тази връзка вещото лице установява, че в изпълнение на одобрения за
финансиране проект е предоставена от ДФ безвъзмездна помощ в размер на
373 194,09 лева. Закупени били 12 броя автомобили ***, всеки от които е с
отчетна стойност 38 999,25 лева и период на изхабяване 4 години. След
изтичането на амортизируемия срок на активите (начална дата 01.09.2015 г. ,
дата на отписване 18.11.2019 г.), същите са продадени на обща стойност
67 970 лева, която е осчетоводена по кредита на сч.сметка 706 „Приходи от
3
продажба на активи“ през 2019 г. Ето защо през периода от 01.01.2020 г. до
настоящия, дружеството е отчитало, че не притежава дълготрайни активи. За
периода от 2020 г. до 2021 г. дружеството е отчитало единствено текущи
активи с балансова стойност в размер на 10 000 лева – вземания от клиенти и
3 000 лева – касова наличност. До продажбата на ДМА през 2019 г., същите са
представлявали по – голяма част от неговите активи – над 84%.
Относно привлеченият капитал, който намира израз в пасивите на
дружеството, пак за същия анализиран период, вещото лице установява, че
към 2017 г., 2018 г. и 2019 г. собствения му капитал е с отрицателна стойност,
тъй като всички притежавани от него ДМА са били финансирани с привлечен
капитал – търговски заем, ползван във връзка с процесния договор.
Собствения капитал на дружеството към 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. е с
положителна стойност, като трябва да се отчете, че през този период
дружеството не е извършвало стопанска дейност.
Освен горните данни, от СИЕ се установява, че дружеството е
отчитало загуба през 2017 г. и 2018 г., а през 2019 г. и 2020 г. – печалба, която
е в резултат на извършената продажба на ДМА. През 2021 г. е декларирало 0
лева финансов резултат, а към 31.10.2022 г. – 2 000 лева загуба.
Относно останалите показатели сочещи за финансовото състояние на
дружеството от СИЕ се установява следното: За периода от 2017 г. до 2019 г.
всички стойности на показателите за ликвидност са далеч под референтните
стойности и сочат за състояние за неспособност за плащане на паричните
задължения, което състояние се потвърждава и от установените отрицателни
стойности на нетния оборотен капитал за този период. За периода от 2020 г.
до настоящия показателите за ликвидност са неизчислими, тъй като
дружеството е декларирало липса на задължения. Обобщено, търговецът не е
притежавал парични средства, както и материални запаси и вземания, с които
би могъл да погаси публичните си задължения и търговски такива т.е.
търговецът е изпаднал в трайна необратима ликвидна криза.
Пак от СИЕ се установява, че до 2019 г., вкл., стойностите на
коефициентите за задлъжнялост и финансова автономност са извън
референтните граници, с отрицателни стойности, тъй като собствения капитал
е с отрицателни такива. Според експерта основен фактор за това са
отчетените загуби от текущата дейност през 2017 г. и 2018 г. Отчетената
4
печалба през следващите 2019 г. и 2020 г. не се дължи на стопанската дейност
на търговеца, а е в резултат на продажбата на ДМА и отписване на
задължения. Обобщено вещото лице сочи, че дружеството – молител е в
абсолютна зависимост от своите кредитори. Следователно дружеството е
декапитализирано и свръхзадлъжняло.
Коефициентите за рентабилност и ефективност са неизчислими за
периода от 2020 г. до настоящия момент, а за предходния период са извън
референтните стойности.
Пак от СИЕ се установява, че съгласно декларираните данни през 2020
г., 2021 г. и към 31.10.2022 г. дружеството не извършва стопанска дейност и
не генерира приходи, с които да покрие съществуващите си публични
задължения.
Въз основа на анализа изложен до тук съдът приема за безспорно
установено в процеса, че дружеството – молител не притежава имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, още повече при преустановена
търговска дейност, без това да поставя в опасност интересите на кредиторите,
което предполага да не са налице предпоставките на чл.631 от ТЗ. Както бе
посочено не се и събраха доказателства, които да установяват
обстоятелството, затрудненията му да имат временен характер. Това все са
обстоятелства, които изключват откриване на производство по
несъстоятелност и обосновават отхвърляне на молбата, и са от категорията
факти, от които длъжникът черпи изгодни правни последици за себе си, и с
оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест, визиран в
чл.154, ал.1, от ГПК, същият следваше да ги докаже.
Съобразно всичко изложено до тук се налага извод за
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 от ТЗ.
Горните, установени по безспорен начин факти, водят и до още един
извод, а именно, че е налице и хипотезата на чл.742 ал.1 от ТЗ, а именно, че
дружеството - молител е и свръхзадължено, тъй като активите му през целият
изследван период са били недостатъчни за покриване задълженията му към
всички кредитори.
Предвид наличието и на двете основания за откриване на
производството по несъстоятелност, които са самостоятелни такива, и
съобразно задължителната практика на ВКС обективирана в
5
Р№201/11.12.2014г. по т.д.№659/2014г., Іт.о., ще следва да се установи
началната дата за преценка което от тях е настъпило по рано или тя съвпада
по време. В този смисъл и съобразно изложеното до тук, както и съобразно
установеното от СИЕ, съдът приема, че началната датата на
неплатежоспособността е 31.12.2017 г., тъй като безспорно е установено, че
след тази дата дружеството не е в състояние да погасява текущите си
задължения с наличните парични средства и краткосрочни вземания, както и
че с наличните си активи не е било в състояние да погаси съществуващите си
задължения. То е декапитализирано, тъй като реално не притежава собствен
капитал и не притежава собствен реален източник за финансиране на
дейността му. Ето защо съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност съвпада с това на свръхзадълженост, поради което и
началната дата е посочената 31.12.2017 г.
Предвид категорично установеното по делото, че дружеството не
разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в
производството по несъстоятелност, които съгласно чл.629б ал.2 от ТЗ съдът
определя в размер на 7 000 лева, ще следва производството по
несъстоятелност да се открие при условията на чл. 632 ал.1 от ТЗ.
Съобразно изложеното и на основание чл.607а ал.1 от ТЗ, чл.608 от ТЗ,
чл.632 ал.1 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на „А. Д.“ ЕООД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.П., Община П., обл.П.,
ул.“С. Н.“ **, **, **, **, представлявано от управителя Н. Г. К..
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА - 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „А. Д.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.П., Община П., обл.П., ул.“С. Н.“ **, **, **, **,
представлявано от управителя Н. Г. К..
6
ОБЯВЯВА „А. Д.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.П., Община П., обл.П., ул.“С. Н.“ **, **, **, **,
представлявано от управителя Н. Г. К. в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на „А. Д.“
ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.П., Община П.,
обл.П., ул.“С. Н.“ **, **, **, **, представлявано от управителя Н. Г. К..
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото
на „А. Д.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
Община П., обл.П., ул.“С. Н.“ **, **, **, **, представлявано от управителя Н.
Г. К..
ЛИШАВА „А. Д.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.П., Община П., обл.П., ул.“С. Н.“ **, **, **, **,
представлявано от управителя Н. Г. К. от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, което е включено в масата на
несъстоятелността.
СПИРА производството по търговско дело №207/2022 г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик при условията на чл.632 ал.1 и 2 от ТЗ като указва на
длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТРРЮЛНЦ по молба
на длъжника или кредитор ако депозира необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 7 000 лева.
Препис от решението служебно да се изпрати на длъжностното лице по
регистрация при Агенцията по вписвания гр. П. за вписване в ТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и има действие по
отношение на всички.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от
вписването му в ТРРЮЛНЦ пред Апелативен съд гр. П..
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7