№ 21491
гр. София, 31.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110101353 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „в
и*************“ ООД против Ц. Н. Х. иск по чл. 221, ал. 2 КТ - за 650 лв.,
претендирани като обезщетение с оглед дисциплинарно уволнение на
ответника, извършено със заповед на ищеца от 16.02.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането. Твърди, че причина за дисциплинарното уволнение
е неявяване на служителя на работа в посочен период.
От страна на ответника не е упражнено правото на отговор. В съдебно
заседание оспорва иска, като твърди, че ищецът като работодател не му е
осигурил условията за работа, за които се били договорили. В общежитието
на работодателя нямало условия за лична хигиена, а работата била тежка.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
С доклада по делото е разяснено, че в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелствата, въз основа на които счита, че има вземане към ответника за
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в претендирания размер, в това число размер
на получено за последен пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение, дисциплинарно уволнение с уведомяване на ответника за
издадената заповед за уволнение. В съдебно заседание допълнително е
указано на ищеца, че не сочи доказателства за своето твърдение, че
1
ответникът е уведомен за наложеното му дисциплинарно наказание „
уволнение“.
Съгласно чл.195, ал. 2 КТ, при дисциплинарно наказание заповедта се
връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата
на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника
или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства ответникът да е
уведомен за наложеното му дисциплинарно наказание „ уволнение“ по
посочения от закона начин. Изискването на закона служителят фактически да
получи писмената заповед е съществено с оглед правото на защита на
служителя, като неспазването на това изискване – служителят да получи
заповедта за уволнение, опорочава законосъобразността на прекратяването на
трудовия договор. Незаконосъобразното прекратяване на трудовия договор не
представлява основание за възникване на задължение за служителя да
заплаща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ на работодателя.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „в и*************“ ООД с ЕИК //// против
Ц. Н. Х. с ЕГН ********** иск по чл. 221, ал. 2 КТ - за 650 лв., претендирани
като обезщетение с оглед дисциплинарно уволнение на ответника, извършено
със заповед от 16.02.2022 г., ведно със законна лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2