М
О Т И В И
към присъда по НОХД № 5498/2017 г.
на Районен съд гр.Варна
От Районна
прокуратура гр.Варна по отношение на
подсъдимия Р.Р.Н. *** е повдигнато обвинение за това, че
в периода от 17.06.2016 г. до 15.09.2016 г. в гр.Варна, в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита
на имот, е отнел чужди движими
вещи на обща
стойност 411,76лв. от владението на техните собственици
без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл. чл.195, ал.1 т.3
пр.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание по реда
на чл.370 и сл. от НПК подсъдимият Н. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Поради това съдът с определение
по чл.372 ал.4 вр.
чл.371 т.2 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира
доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
пледоарията си представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
счита го за доказано и моли
съда да признае
подсъдимия
за виновен в извършване на
престъплението.
Иска да му бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ между минимума и средния размер на законоустановения срок, което да бъде
редуцирано с една трета. Изразява
становище за разпореждането с веществените доказателства.
Защитникът на
подсъдимия
пледира за минимален срок на наказанието „лишаване от
свобода“, като по този начин
на подсъдимия се даде
последна възможност да преосмисли поведението си. Спорделя становището на прокурора за веществените доказателства.
В последната си дума подсъдимият изрази съжаление за извършеното.
Съдът като
взе предвид направеното самопризнание
и доказателствата събрани в
досъдебното производство при условията на
чл. 373 ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На
17.06.2016г.,
около 23.25 часа, подсъдимият Р.Н. влязъл през входа
на Фестивален конгресен център /ФКЦ/, находящ се на
бул."С***" №2-6 в град Варна, с намерение
да извърши кражба на вещи,
като се възползва
от късния час. Н. се разходил
във фоайето на „ФКЦ"-Варна, след това доближил
билетния център, преминал зад плота
му, клекнал и установил, че най-горното
чекмедже зад плота било заключено.
Подсъдимият
изкъртил с ръце капака на чекмеджето
и го поставил на земята. В чекмеджето имало 1 бр. мобилен
телефон „Нокиа", 1 бр. електронен
калкулатор „Ситизен",
2 бр. телбод,
3 бр. маркери
и 10 бр. химикалки,
собственост на „Фестивален и конгресен център"-Варна, които вещи били
поверени на свид. С
Д работеща на длъжност
„касиер-билетопродавач" във
„ФКЦ"-Варна. Всички гореописани действия, които подс.Н.
извършил, били проследени от свид. П Д, който работел на длъжност
„служител видеонаблюдение"
във „ФКЦ"-Варна. През
същата нощ той бил на смяна
във „ФКЦ"-Варна и следял мониторите за видеонаблюдение в комплекса. Когато св.Димов разбрал,
че подс.Н. опитвал
да извърши кражба на вещи
от плота на билетния център,
отишъл при него и го задържал.
За случая е бил подаден
сигнал до органите на реда
и на място пристигнали полицейски служители.
На
15.09.2016г.,
в ранния следобед на деня, подсъдимият Н. влязъл в магазин за продажба на врати
на ъгъла на ул."Хризантема" и бул."Ян Палах",
собственост на „Пир-Инпекс" ЕООД в гр.Варна с намерение да извърши кражба на вещи в случай,
че условията позволяват
това. По същото време свид. Ж.К., която работела като „продавач-консултант" в
същия магазин,
се намирала във вътрешната част на търговския обект, придружавана от двама клиенти, които консултирала.
Вратите, които се продавали
в магазина, били изложени по такъв
начин, че в този момент свид.К. не можела
да вижда бюрото си, което
се намирало на три крачки
вдясно от входната врата на магазина, съответно
в друга част на магазина. Подс.Н. се огледал,
установил, че никой не го
вижда и доближил бюрото на св.К.. От там взел
мобилен телефон „Самсунг Галакси A3 Блек", със стъклен протектор и гумен калъф, собственост
на свидетелката, след което излязъл от магазина. Малко след
това свид.К. се върнала
в тази част от магазина, където
се намирало бюрото й, видяла, че телефонът й липсвал, позвънила от служебния телефон
на управителя на магазина и го
уведомила, че телефонът й липсвал. След като били прегледани
видеозаписи от охранителните камери в магазина се установило,
че подс.Н. е извършил кражбата на мобилния
телефон на св.К..
От
заключението на дактилоскопната експертиза
е видно, че дактилоскопна следа №1, която е била иззета
при извършен оглед на местопроизшествие
на 18.06.2016 г. от билетен център
„ФКЦ"-Варна е оставена
от десен безимен пръст на
подс.Р.Р.Н..
От
заключението на видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на представения един брой диск „Maxell CD-R", съдържащ видеозаписи на извършената кражба на вещта, собственост на св.К., от
магазина за врати, в който тя работела, е видно, че лицето,
което извършва кражбата най-вероятно е подс. Р.Н..
Заключенията на оценителните експертизи на
инкриминираните вещи установяват, че стойността на тези
които подс.Н. опитал да открадне на
17.06.2016 г.
от „ФКЦ"-Варна е 58.06
лева, а на мобилния телефон, който откраднал на 15.09.2016 г.
е 353,70 лева.
Видно от заключението на съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимият Р.Р.Н. страда от синдром
на зависимост към хероин, като
към момента на извършване на
деянието на 17.06.2016 г. е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние на подс.Н. му
позволявали да възприема фактите, които имали значение
по делото и той можел да
дава достоверни обяснения за тях,
както и да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава
сам.
От доказателствата
за съдимост на подсъдимия Р.Н. се установява, че към момента на
извършване на престъпленията е осъждан
единадесет пъти.
Квалификацията на настоящото
престъпление се обуславя от обстоятелството,
че Н. го е извършил , след като
е бил осъден с присъда по НОХД № 2703/2014г. на
Районен съд-Варна, влязла в законна сила на 25.07.2014г., за деяние по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,
т.З и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 24/25.04.2013 г., за
което му е било наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода" за срок от две
години и осем месеца. Към
инкриминирания период
не е изтекъл изискуемия по чл. 30 от НК срок от изтърпяване на това наказание.
Събраните в хода на досъдебното
производство доказателства са
взаимно непротиворечиви досежно времето и мястото на извършване
на деянията, вида, разположението и стойността на отнетите вещи. Експертните заключения обективно и компетентно
изясняват психичното състояние на извършителя
и го определят като - вменяем, както и определят стойността на отнетите
вещи. Самопризнанието на подс. Н., направено
пред съда се подкрепя от
тези доказателства.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимия Р.Р.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196 ал.1
т.2 вр.
чл.195 ал.1
т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК. Квалификацията на престъплението по чл.26, ал.1 от НК се обуславя
от това, че двете отделни деяния - на 17.06.2016г. и на 15.09.2016г. са свързани с отнемане на чужди
движими вещи, извършени са
били през непродължителен
период от време, при една
и съща обстановка, при еднородност на вината, при
което всяко последващо деяние
се явява от обективна и от субективна страна
продължение на предхождащото го такова.
Съдът с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а от НК. Тъй като визираното в
санкционната част на нормата на чл.196
ал.1 т.2 от НК наказание е със специален
минимум, при определяне на срока на
лишаването от свобода, съдът отчете високата обществена опасност на деянието и
дееца, предвид обществените отношения
които се засягат с него и доказателствата за предходна съдимост на подсъдимия,
начина на извършване на престъплението –
по различно време на денонощието, в търговски обекти, като в единия случай разбил
с ръце заключено чекмедже във ФКЦ-Варна, а в другия - безпардонно взел
оставен на бюро мобилен телефонен апарат, както и факта, че въпреки предходните
си осъждания Р.Н. не е променил престъпния си начин на живот, макар в голяма
степен това да се дължи на
зависимостта му към хероин. За това съдът определи на Р.Р.Н. наказание „лишаване от свобода“ над минимума - за срок
от три години и шест месеца, което на осн. чл.58а
ал.1 от НК намали с една трета и му наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца. На осн. чл.57 ал.1 т.2 вр. чл.58 т.2
от ЗИНЗС съдът определи изтърпяването му да
стане при първоначален строг режим. Съдът счете, че наказание от посочения вид и
размер, чрез изолиране на дееца от обществото за достатъчно за постигане на целите на генералната и
най-вече специалната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С присъдата
съдът постанови веществените
доказателства с №№ 1 и 2 да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат, а
тези с №№ 3 и 4 да останат по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните
и деловодните разноски в тежест на осъденото лице.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: