Р Е Ш Е Н И Е
№..................../20.06.2019 година
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова частно
гражданско дело № 5544/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл.ГПК.
Образувано е по частна жалба на "З.А.Д.ОЗК
- З." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „******, представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д.чрез
адв. С.С., със съдебен адрес: гр.София, р-н Слатина, ул.“******, срещу
постановление за разноски от 27.03.2019 г. постановено по изпълнително дело №
20199210400251 на ЧСИ С.П., с рег.№ 921 с район на действие СГС.
Жалбоподателят твърди, че с
постановлението от 27.03.2019 г. ЧСИ С.П. е присъединил за събиране в
изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер на 183,27
лв. Поддържа, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над
законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. във вр., с което е
начислена и пропорционална такса над размерите, посочени по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Сочи, че адвокатското възнаграждението е
прекомерно, че делото не представлява правна и фактическа сложност, че не са
осъществени други действия от взискателя освен депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело с посочване на способа за изпълнението. Твърди,
че разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. е неприложима в конкретния
случай, тъй като касаела по-голяма фактическа и правна сложност на делото и
активно поведение на представителя на взискателя. Моли, да бъде намален размера
на адвокатския хонорар до минимално дължимия според чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004 г. и да редуцира същия до сумата от 240 лв.
Освен горното, поддържа, че определената
по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна. Сочи, че материалният
интерес, върху който изчислява пропорционалната такса е единствено присъденото
вземане по ИЛ. Излага, че незаконосъобразно адвокатското възнаграждение е
включено в събраната сума по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди, че адвокатското
възнаграждение представлява отделно вземане за разноски в изпълнителното
производство.
Моли, постановлението да бъде отменено
като съдът намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до
сумата от 240 лева, както и да се коригира размера на начислената по т.26 от
ТТРЗЧСИ пропорционална такса. В условия на евентуалност, моли адвокатското
възнаграждение, включено в събраната сума по т.26 от ТТРЗЧСИ да бъде намалено и да
се коригира размера на начислената пропорционална такса.
Претендира разноски, съгласно представен
списък.
Взискателят „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Ч.и Б.В.чрез адв. А.Б.със
съдебен адрес гр. София, ул.“*******, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди,
че възнаграждението е в размер на 240 лв., определено в рамките на предвидения
в чл.10 т.1 и т.2 от Наредба
№ 1/2004 г. минимум, последното е с вкл.
ДДС и е реално заплатено. Излага, че длъжникът не е заплатил в срока за
доброволно изпълнение присъдените суми, поради което взискателят е депозирал в
деловодството на ЧСИ С.П. две молби, за извършване на справка за налични
банкови сметки на името на длъжника, в последствие друга, в която посочил
способ за изпълнение – запор върху банковите сметки. Сочи, че от страна на
взискателя е налице активно поведение в изпълнителното производство. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Оспорва претендираното от
частния жалбоподател адвокатско възнаграждение като прекомерно.
В мотивите на ЧСИ С.П. по реда на чл.436,
ал.3 ГПК се излага, че в молбата за образуване на изпълнителното дело,
взискателят „ДЗИ – О.З.“ ЕАД чрез адв. А. Б.е посочено да се изпрати покана за
доброволно изпълнение на длъжника. Сочи, че е поискано събиране на адвокатски
хонорар в размер на 240,00 лева., с вкл. ДДС. Поддържа, че с Постановлението за
образуване на изпълнителното производство от 19.02.2019 г. е присъединено за
събиране в настоящето дело претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
240,00 лв. Излага, че съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 240,00 лв., с
вкл. ДДС, като § 2 от Наредба № 1/2004 г. претендирания адвокатски хонорар е с
вкл. ДДС, който трябва да бъде заплатен от доверителя, поради което
претендираното адвокатско възнаграждение в молбата за образуване на настояшото
изпълнително дело е в рамките на предвидения минимум. Оспорва разпоредбата на
чл. 10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. да е
неприложима. Сочи, че поради липсата на изпълнение от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, са извършвани действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане на взискателя, респ. взискателят е депозирал молба от
26.03.2019 г., с която е поискал справки, на 27.03.2019 г. чрез процесуалния си
представител е поискал запор на банкови сметки и присъединяване за събиране в
настоящото производство на допълнителен адвокатски хонорар в размер на 183,27
лв. Излага, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е
в общ размер на 423,27 лв., което не превишавало значително определения в
закона минимум и не се явявало прекомерно. Сочи, че от страна на взискателя е
налице активно процесуално поведение насочено към удовлетворяване на вземането
му.
Оспорва като неоснователно възражението
за прекомерност на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли частната
жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди процесното постановление.
Настоящият състав, като взе предвид постъпилата жалба и наведените в нея доводи, становището на страните, мотивите на ЧСИ, и прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Жалбата
е неоснователна поради следните съображения.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните -
определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
По процесното изпълнително
дело се претендира присъждане на възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие в общ размер на 423,27 лева с вкл. ДДС, което се сочи че е заплатено
изцяло, според представената фактура № 740/19.02.2019 г. и фактура
№749/25.03.2019 г.
В конкретния случай се
установява, че е депозираната молба за образуване на изпълнително дело на
19.02.2019 година е направено искане са събиране на присъденото вземане, ведно
с разноските по изпълнителното дело и адвокатски хонорара в размер на 240,00
лв. с вкл. ДДС.
С постановление от 19.02.2019 година на
ЧСИ С.П. е разпоредено да се изпрати покана за доброволно изпълнение, да се
уведоми НАП за започналото изпълнение, да се извърши справка в БНБ за откритите
банкови сметки с титуляр длъжника по делото и е присъединен за събиране
претендирания в изпълнителното производство адвокатски хонорар.На длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение на 20.02.2019 година, получена на
22.02.2019 година. В срока по чл. 428, ал.1
ГПК доброволно изпълнение не е извършено.
Установява се, че с молбата от 26.03.2019г
, взискателят е поискал извършване на
справка относно притежавани банкови сметки от длъжника. С разпореждане от
27.03.2019 година ЧСИ е разпоредил
извършването на справката.
Взискателят е депозирал молба на
27.03.2019 година, за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „О.Б.“
АД, като в същата молба е поискано на осн. чл.10, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.
да се присъедини за събиране допълнително адвокатско възнаграждение в размер на
183,27 лв.
Със запорно съобщение от 27.03.2019 г.,
получено на 28.03.2019
година, е бил наложен от ЧСИ запор върху
всички сметки на длъжника в „О.Б.“ АД, На 29.03.2019 година въз основа на
наложения запор в банката сумата 1 801,57 лева е преведена по сметка на ЧСИ Петров, за което банката го
е уведомила с писмо вх.№ 08012 от
12.04.2019 година.
С оглед изложеното
взискателят има право на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така определеното
адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, съгласно Наредбата и не прекомерно.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това изложеното тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) / този смисъл решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО/.
По изложените
съображения жалбата на "З.А.Д.ОЗК - З." АД, срещу постановлението
относно разноските по изпълнително дело №
20199210400251 на ЧСИ С.П. е неоснователна както в частта касаеща адвокатското
възнаграждение и неговата прекомерност, така и по отношение на
незаконосъобразно изчислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
По разноските
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски- жалбоподателят
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева съгл. Платежно
нареждане от 02.04.2019 г. и 25 лева-държавна такса, а ответната страна-
взискател в изпълнителното производство- адвокатско възнаграждение в размер на
240 лева с вкл. ДДС, съгласно фактура № 754/08.04.2019 г..
С оглед изхода на делото на ответната
страна се дължат разноски.
На основание чл.11 , във вр. с §2а от ДР
на Наредба № 1/2004 г. минималният
адвокатския хонорар за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на
съдия-изпълнителя е в 240,00 лв с ДДС. Ангажирани са доказателства за реално
заплащане на сумата. На основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да
заплати на ответната страна сумата 240 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Оставя без уважение частната жалба
на "З.А.Д.ОЗК - З." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „******, представлявано
заедно от А.П.Л.и Р.К.Д.чрез адв. С.С., със съдебен адрес: гр.София, р-н
Слатина, ул.“******, срещу постановление за разноски от 27.03.2019 г.
постановено по изпълнително дело № 20199210400251 на ЧСИ С.П., с рег.№ 921 с
район на действие СГС.
Осъжда "З.А.Д.ОЗК
- З." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „******, представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д.да
заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К.Ч.и Б.В.направените във частното въззивно производство
разноски в размер на 240 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.