№ 149
гр. Перник , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720103395 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на *** Н. с ЕГН
********** с адрес ****** против ПЛ. П. Й. с ЕГН ********** с адрес
******
В молбата се изтъкват доводи за упражняване на психическо и
физическо насилие от страна на ПЛ. П. Й. – лице с което е живяла на
съпружески начала около 10 години, с твърденията, че на 24.06.2021г. пред
работното й място – ****** й крещял, че ако не й даде детските ще изпочупи
всичко в магазина, държал се агресивно спрямо нея.
В съдебно заседание, молителката редовно призована, се явява лично и
с адв. В., поддържа молбата си, като моли да бъде определен максимален срок
на предвидените в ЗЗДН мерки.
Ответника в съдебно заседание, редовно призован не се явява,
представител не изпраща.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, защита по този закон може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира или е било в брак, респ. във фактическо съпружеско
съжителство, като в случай на пряка и непосредствена опасност за живота
или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба за защита до
полицейските органи, които изпращат в съда молбата за налагане на мерките
по чл.5 от Закона.
Видно от събраните доказателства по делото страните са живеели във
фактическо съпружеско съжителство до месец май 2020г..
Така подадената молба за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, от надлежно легитимирано съгласно чл. 3 от ЗЗДН лице, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разглеждана по същество.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище, като за психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от Закона, в която е
декларирано, че на 24.06.2021г. пред работното й място – ****** й крещял, че
ако не му даде детските ще изпочупи всичко в магазина, държал се агресивно
спрямо нея..
Съгласно разпоредбите на ЗЗДН съдът може да основе решението си и
единствено и само на депозираната по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, и в случай, че по делото не са ангажирани други доказателства.
По делото беше разпитана в качеството на свидетел Р.Ва. Съгласно
нейните показания на 24.06.2021г., следобяд, ответникът влязъл в ****** и
започнал да обижда молителката, казал на свидетелката да й каже да излезе,
защото ще я пребие, ще влезне вътре и всички ще ги избие. Свидетелката най-
учтиво го помолила да излезе извън магазина, за да не ги гледат клиентите и
2
да не ги слушат, на което ответника отговорил: „до една минута да е отвън,
иначе влизам и ще я пребия“. Тогава свидетелката влезнала и казала на
молителката да излезе, но тя започна да плаче от страх. Молителката дала на
свидетелката детските, които била изтеглила, я помолила тя да ги предаде на
ответника. Излизайки пред магазина свидетелката видяла, ответника, който
започнал пак да крещи, да се заканва спрямо молителката, като казвал:
„предай й, утре не ми ли донесе паспорта на детето, ще я намеря и ще я
пребия“. Свидетелката е виждал в последните 9 години, когато молителката е
ходела посинена на работа, като последната й се е оплаквала, това е в
резултат на действия на ответника. Свидетелката е възприела, че ответника
редовно употребява алкохол
Ответникът ПЛ. П. Й. е осъждан, което се установява от приложената по
делото справка за съдимост. Същия не се води на отчет към Психиатрично
отделение при МБАЛ „Р. Ангелова” – гр. Перник и спрямо него не са
налагани мерки по ЗЗДН.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Съдът намира молбата за допустима, доколкото актът на домашно
насилие, който се твърди, че е извършен от ответника, попада в рамките на
преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Молбата е подадена от процесуално
легитимирано лице (чл.8, т.4 от ЗЗДН) и срещу лице, което е пасивно
процесуално легитимирано да отговаря по нея (чл.3, т. 5 от ЗЗДН).
Страните не са оспорили обстоятелството, че се намирали във
фактическо съжителство и връзка помежду си, поради което съдът приема, че
е налице изискващата се връзка на чл. 3 т.5 от ЗЗДН.
Съгласно дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като
домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В
закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както
3
и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да
бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за
осъществен акт на домашно насилие, молителката следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо тях ответникът е извършил
действия, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от
ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на производстото доказателства – в т.
ч. 1 брой декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН (която съгласно чл.13, ал.3 от
същия закон съставлява достатъчно доказателство за основателността на
молбата и спрямо която, съдът намира, че по делото е установено по
категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната искова
молба на *** Н. акт на домашно насилие под формата на емоционално и
психическо насилие спрямо нея, изразяващо се в отправяне на закани и
заплахи. Разпитания свидетел не оборва данните от декларация, същия дори
потвърждава, че в посоченото време ответника е бил в района на сочения акт
на домашно насилие, както и че същия е извършил действия, представляващи
акт на домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, със заповедта за защита
съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че
последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече
определените мерки с предходно издадена заповед за незабавна защита, в
случай че има такава.
С оглед императивната разпоредба на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на ответника
задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в
4
минималния посочен в закона размер от 200.00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в тежест на
ответника е и дължимата за производството държавна такса в размер на 25.00
лева, определен в съответствие със задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, вносима по сметка на Районен съд – гр. Перник.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на молителката и сторените
от нея разноски в съдопроизводството в размер на 400.00 лв.- платено
възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на ПЛ. П. Й. с ЕГН ********** с адрес
****** за осъществено на 24.06.2021г.. ДОМАШНО НАСИЛИЕ по
отношение на *** Н. с ЕГН ********** с адрес ******, като
ЗАДЪЛЖАВА ПЛ. П. Й. с ЕГН ********** с адрес ******ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на *** Н. с
ЕГН ********** с адрес ****** .
ЗАБРАНЯВА на ПЛ. П. Й. с ЕГН ********** с адрес ****** ДА
ПРИБЛИЖАВА *** Н. с ЕГН ********** с адрес ****** , както и жилището
й, на адрес ******, местоработата й - ******, местата за социални контакти и
отдих на молителката на по- малко разстояние от 100 /сто/ метра - за срок от
12 /дванадесет/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише
предупреждението по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и 01 и 02 РУ „Полиция” – Перник,
ОСЪЖДА ПЛ. П. Й. с ЕГН ********** с адрес ******да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка ВСС, чрез Районен съд гр.
5
Перник, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, държавна такса в
размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ , като му УКАЗВА, че може да
заплати така посочените суми в едноседмичен срок, считано от влизане на
решението в сила, като в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземането.
ОСЪЖДА ПЛ. П. Й. с ЕГН ********** с адрес ******да заплати на
*** Н. с ЕГН ********** с адрес ****** сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева/ - представляващи съдебни разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
-мо
7 /седмо / дневен срок от обявяването му на страните в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6