Решение по дело №388/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260067
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20203530200388
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260067        05.10.2020 година       Гр. Търговище

                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият районен съд      второ наказателно отделение

 На деветнадесети август                                      2020 година

 публично заседание  в състав:

                                                                                   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ДИМИТРОВА

 

Секретар Красимира Кирилова,

 като разгледа докладваното от Председателя

 АНД                      № 388              по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Постъпила е жалба от Т.Р.Ю. ***, чрез адвокат Н.Л., против НП № 19-1292-002634 от 16.04.20 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР, гр.Търговище, с което за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП са наложени   административни наказания, както следва: по т. 1  – „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и по т. 2 „глоба“ в размер на 100 лева. На основание Наредба 1з-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП на посочените в жалбата основания – недоказаност на фактическата обстановка, допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения при издаване на НП, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Редовно призован, жалбоподателят  се явява лично и с процесуален представител адвокат Н. Л.. Жалбата се поддържа, с молба НП да бъде отменено.  

Ответната страна, редовно призована,  изпраща представител. Счита НП за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът  установи следното: В обстоятелствена част на НП е описана, като установена следната фактическа обстановка: ангажирана е административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  Т.Ю. за това, че на 07.11.2019 г. в 12.41 ч. в гр. Търговище, на кръстовището на бул. „М. Андрей“ и ул. „Ал.Стамболийски“, с посока на движение ул. „Братя Миладинови“, управлява л.а. БМВ 330Д  с рег. № Т 6730 АК, собственост на Ридван Ю. Ибрямов, като рязко подава газ на автомобила, с което си действие поднася на страни с цел дрифтене и като водач  на МПС не използва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение. Не съобразява поведението си със светофарната уредба работеща в нормален режим и преминава на забраняващ червен сигнал.

При така изложената фактическа обстановка е ангажирана отговорността на водача Ю. за нарушения, както следва:

1.     Като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – адм. Нарушение квалифицирано по реда на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП

2.     Не съобразява поведението си със светлинните сигнали- нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

За констатираните нарушения е съставен АН № 132614 от 11.11.19 година, подписан от жалбоподателят без възражение.  В срока по ЗАНН  са подадени писмени възражения. Във връзка с подадените писмени възражения е направено допълнително разследване, изискани са писмени сведения – докладни записки от полицейските служители ,свидетели-очевидци на извършените адм. нарушения – приложени по преписката. След преценка на събраните доказателства и преценка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост е издадено и атакуваното НП № 19-1292-002634 от 16.04.20 година.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а по същество неоснователна.

При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени  процесуални нарушения на правилата посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58 ЗАНН. В обжалваното НП  описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства, показанията на св. М.Б., Н. Н., Д.Д., Г. Г., от записа – ВД представено по делото, от камера на Община Търговище, предаден с протокол за доброволно предаване на св. Г. Г. на 20.11.19 година, от представените по преписката писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 07.11.19 г. свидетелите М. Б. и Н. Н., които били назначени съвместно в наряд, извършвали проверка на движението на МПС на ул. „Братя Миладинови“ в близост до икономическа гимназия „Джон Атанасов“. Чули и видели автомобил,който форсирал по бул. „М. Андрей“, който завил по ул. „Братя Миладинови“. Водачът подавал умишлено газ с цел дрифтиране, при което автомобилът поднесъл и почти изгубил контрол. В близост  имало деца прибиращи се от близкото училище, при което имало вероятност да стане инцидент. След като водачът видял  униформените служители и автомобила, с който били спрели, направил обратен завой със същото поднасяне на автомобила, минал на червен светофар и продължил по бул. „М. Андрей“, посока банята. Предвид местото, където били спрели, контролните органи не били в състояние да последват и спрат  в момента, в който видели  извършените от водача нарушения. След справка в РУ било установено по номера на автомобила собствеността му и кой го управлява. Отишли на адреса, но не намерили водача. Явно разбрал, че е търсен от полицейски служители, водачът сам отишъл на следващия ден в полицейското управление, разговарял по телефона със св . Н.и казал, че  ще се яви сам, за да му бъде съставен акт за нарушението, но не се явил.  На 11.11.20 г.  св. Б. бил наряд с колегата си, св. Д. Д.. При обход забелязал движението на процесния автомобил по  ул. „Смирненски“, посока РУ-Търговище бул. „Тр. Китанчев“. Спрели автомобила и св. Б. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушенията, на които бил очевидец на дата 07.11.20 г. На същата дата , когато били извършени нарушенията, с колеги от криминално полиция прегледали камерите, които се намирали на светофара на бул. „М.Андрей“ и ул. „Бр.Миладинови“ и бул. „Ал. Стамболийски“, където е кръстовището. Св. Б. заявява, че на записа ясно се виждало кой управлява автомобила , а именно жалбоподателя, че е сам в колата и че минава на червен светофар.

Изложената от св. Б. фактическа обстановка се потвърждава  напълно и без противоречия от св. Н., който също е свидетел на извършване на нарушенията на дата 07.11.20 г, поради това, че е бил наряд заедно с колегата си.  Той потвърждава движението на автомобила БМВ, който идвал от  „Бряста“ и бил управляван от жалбоподателя, прави десен завой към ул. „Бр.Миладинови“ и след като ги видял, направил обратен завой, минал на червено и поел в обратна посока, като в кръстовището влязъл с дрифтене. Св. Н.заявява, че с колегата му, св. Г. Г., прегледали записите от поставените на кръстовището камери, от които ясно се виждало кой управлява колата, че е жалбоподателя, че е  сам и че минава на червено.

Св. Г. Г. Г. в съдебно заседание дава обяснение относно видяното от него и колегите му при преглеждане на записа на предаден СД диск от камерите  поставени на кръстовището. В съдебно заседание, след пускане на записа в присъствието на страните, св. Г. Г. дава обяснение относно дата и час на  второто нарушението – минаване на червен светофар, местото, където е  извършено. На записа ясно се вижда минаването на автомобил БВМ, управляван от жалбоподателя на дата 07.11.20 г., като той е сам в колата, вижда се и самия нарушител. Вижда се посоката на движение на автомобила – от ул. „Братя Миладинови“, ляв завой, като минава на червено  и продължава посока банята. Показанията на св. Г. Г. относно второто описано, като извършено адм. Нарушение – преминаване на червен светофар, потвърждава изцяло казаното от св. Б. и Н., като така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин и от видеозапис, гледан в съдебно заседание в присъствие на страните.

Съдът приема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Б., св. Н.и св. Г. Г., като последователни, непротиворечиви и пълно подкрепа на изложената в акта и НП фактическа обстановка. Показанията на свидетелите Б. и Н.– преки очевидци на извършените от жалбоподателя адм. нарушения, се потвърждават и са в пълно съответствие с изложеното от тях в изготвените докладни записки във връзка с  подаденото от жалбоподателя възражения по АУАН. По отношение на второто адм.  нарушение – минаване на червен светофар на посоченото място, час и дата, то това безспорно се вижда ясно за записа от  СД диска, предаден на св. Г. Г. и дадените от него обяснения в съдебно заседание.

Съдът не приема тезата на защитата за  противоречие и разминаване в показанията на свидетелите Б. и Н.. Обстоятелството дали са обърнали служебния автомобил и последвали нарушителя или са имало това намерение, но поради натовареност на движението не са могли да го направят, изгубили са от поглед жалбоподателя и затова не са го последвали, са без значение относно  описаната фактическа обстановка очертаваща обективната страна на извършените адм. нарушения.

Св. Д. Д. в съдебно заседание пояснява, че е само свидетел при съставяне на АУАН, като не е присъствал при установяване на адм. нарушения. Той заявява, че при съставяне на акта в присъствие на жалбоподателя, не си спомня той да е давал обяснения, но заявява, че не е отричал, да е управлявал автомобила.

По молба на защитата съдът допусна до разпит в съдебно заседание водените свидетели:  Е. Г.М. и А. С..

От показанията на св. Е. М. се установява, че той не е свидетел–очевидец на фактическата обстановка относно установените и извършени на 07.11.19 г адм. нарушения от жалбоподателя. Св. М.  обяснява, че на 11.11.19 г.  са управлявали  автомобили, трима или четирима съученика, като всеки от тях бил в своя автомобил. Посочва, че на дата 11, без да си спомня месеца,  управлявайки автомобилите си един след друг, жалбоподателят Т. бил спрян за проверка от полицейски служители. Св. М. бил в страни и не чул за какво точно става въпрос, но изразява възмущение, съдейки по рефлексите и разговора между полицейските служители и Т., който не бил спокоен. След това разбрал от жалбоподателя, който бил възмутен, че му съставили акт за нарушения, които били извършени от него преди четири дни, като свидетелят заявява, че това няма как да се е случило, защото тогава  Т. бил болен и не бил на училище.

Показанията на св. Е. М., който не е очевидец на  установените  и извършени от Т. адм. нарушения, не внасят и не могат да доведат до изясняване, уточняване или допълване на факти от отразената в акта и НП фактическа обстановка.  Твърдението на свидетеля, че четири дни преди спирането и съставянето на акта на Т., последният бил болен и не бил на училище, с нищо не водят до извода, че той не е управлявал или извършил вменените му адм. нарушения. /Следва да се има предвид, че от видеоматериала от предоставени СД диск, ясно се установява, че на процесната дата 07.11.19 г. Т. е управлявал автомобил БМВ с посочения рег. номер и се е намирал именно на посоченото кръстовище./

Св. С. в съдебно заседание пояснява, че от четири години е класен ръководител на жалбоподателя Т..  Посочва, че последният е бил в болничен в периода на инцидента, като имал проблем с  абсцес и вадене на зъби, за което му била предадена мед. бележка  от зъболекар, като мисли ,че датата е била на 11.11.19 г. Св. С. твърди, че не може да си спомни точно датата, когато му е била предаде мед. бележка, предвид това, че е минала почти година, но мисли, че тя е била донесена непосредствено, след като се е явил на училище.  След  предявяване на мед. бележка, видно от която тя е издадена на 12.11.19 г. и е за лечение на дата 6,7,8, 11 и 12 11.19 г.,  св. С. заявява, че не може да даде по-точна информация кога му е била предоставена и не си спомня повече подробности.

При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не приема изложените в жалбата и в пледоарията на защитата основания за отмяна на НП. Посочените, като извършени от наказващият орган съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на наказаното лице, не са установени. Обстоятелството, че в АУАН не било отразено „възражение“ на жалбоподателя, не се включва в посочената категория. Видно е, че в срока по ЗАНН Т.Ю. е депозирал писмени възражения, следствие на което е извършена допълнителна проверка и събрани допълнителни писмени материали относно отразената в акта фактическа обстановка. В НП е отразена, като нарушена норма по т. 2 разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В АУАН е отразена разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Това не се приема от съда, като разминаване, несъответствие  в приетата, като нарушена правна норма, предвид обстоятелството, че отразената фактическа обстановка не се променя, поради което и не води до нарушаване правото на защита на Т. Ю., да разбере за какво е наказан.  По отношение на отнемане на контролни точи и невъзможността жалбоподателят да разбере, на какво основание се отнемат. В диспозитива на НП са посочени основанията за налагане на адм. санкции по т. 1 – по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба  № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 кт. Действително в НП не е посочен конкретно по кой член от Наредбата се отнемат посочените 8 кт. Видно и безспорно обаче е, че контролни точки при така установените, описани и правилно квалифицирани адм. нарушения, се отнемат само по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и те са конкретизирани, поради което и не може да има съмнение относно основанието за отнемането им.

По отношение на заявеното от жалбоподателя, че на посочената дата 07.07.19 г. е бил болен и не е управлявал автомобила, това обстоятелство бе изяснено по-горе в мотивите, като казаното от него се опровергава от доказателствата по делото. Заявеното от жалбоподателя в последно съдебно заседание, че не той, а брат му е управлявал автомобила , съдът приема, като защитна теза, предвид недоказаност на заявеното от Ю. обстоятелство.

По изложените съображения съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено жалбата оставена без уважение.

Водим от горното,съдът

 

 

                             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1292-002634 от 16.04.20 година на началник сектор  ПП към ОДМВР, гр. Търговище, с което на  Т.Р.Ю. ***  с ЕГН ********** за нарушение  на  чл. 104Б, т. 2 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1 ,пр. 3 и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП са  наложени административни наказания, както следва: по т. 1   - „глоба” в размер на 3000/ три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца / дванадесет/ месеца и по т. 2 - „глоба” в размер на 100/ сто/ лева, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: