Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 27.10.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Нина
Светославова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 5483 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20023308 от 26.01.2021
г., постановено по гр.д. № 18251 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 54 състав, първоинстанционният
съд е осъдил ответника З. „Д.Ж.И З.” АД да заплати на ищеца К.И.Й. по иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – физически и емоционални болки и страдания,
причинени от ПТП, настъпило на 09.07.2017 г. в гр.Сандански, на главен път
„Е-79” в посока „Кулата”, по вина на Л.К.С.– водач на лек автомобил „Опел
Зафира” с рег. №******, чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена
при ответното дружество З. „Д.Ж.И З.” АД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като
е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10000,00 лева. С
решението ответникът е бил осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата в размер на 105,00 лева – разноски по делото. Ответното
дружество е било осъдено на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да плати по сметка
на СРС сумата в размер на 120,00 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на иска. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът е бил осъден
да заплати на адвокат Я.Д.Д. сумата в размер на 249,00 лева – адвокатски
хонорар за осъществена в първоинстанционното производство безплатна адвокатска
защита. Ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество сумата в размер
на 567,00 лева - разноски в
първоинстанционното производство.
Решението е било обжалвано от ищеца
в частта, с която искът е бил отхвърлен за сумата над присъдената в размер на
3000,00 лева до сумата от 8000,00 лева. В жалбата се излагат оплаквания, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, несъобразено с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочва се, че вследствие на транспортното
произшествие ищецът е претърпял контузия на главата, изразяваща се в сътресение
на главния мозък, като по делото били доказани търпените от лицето болки и
страдания, както и необходимостта от спазване на щадящ режим за срок от около
2-3 седмици. Районният съд не бил отчел в пълна степен всички обстоятелства,
които подлежали на оценка за правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочва се, че в настоящия случай се касаело за една травма, която била
довела освен до физически болки и страдания през значителния период от около
20-25 дни, както и до редица смущения в бита на пострадалия, произтичащи от
необходимостта от спазване на щадящ режим. Отпадналостта, лесната уморяемост,
нарушенията на равновесието през един значителен период следвало да бъдат
отчетени като утежняващи обстоятелства и морални вреди по смисъла на ППВС №
4/1968 г. на ВС. Съдът формално бил обсъдил релевантните за преценката по чл.
52 от ЗЗД обстоятелства, като не бил отчел тяхната съвкупна действителна
тежест. В мотивите си съдът не бил посочил как бил стигнал до крайния си извод
относно размера на обезщетение за неимуществени вреди. Следвало да бъде отчетен
фактът, че се касаело за травма на главата, която препятствала трудовата дейност
на ищеца и възможността му за активност през един значителен период.
Определеното от районния съд обезщетение не отговаряло на присъжданите
обезщетения в съдебната практика по сходни травми. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция за сумата от
още 5000,00 лева, ведно със законната лихва. Направено е искане за присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство.
Решението на СРС в осъдителната част е
било обжалвано от ответника в първоинстанционното производство. В жалбата е
посочено, че решението в обжалваната част било неправилно и необосновано.
Размерът на присъденото обезщетение не бил съобразен с принципа за
справедливост. Съдът не бил отчел характера и степента на увреждане,
времетраенето и интензитета на изживените болки и неудобства. Съдебно-медицинската
експертиза установявала, че от произшествието ищецът получил мозъчно
сътресение, придружено само със степен на промяна на съзнанието, без изпадане в
безсъзнание, като след инцидента е бил в съзнание и състоянието му не е
налагало болнично лечение. Посочва се, че такова не е било провеждано. Сочи се,
че болките и неудобствата се изразявали в общо главоболие, отпадналост и лесна
уморяемост, продължили по-малко от месец, с постепенно отслабващ интензитет.
Възразява се срещу изводите на съда касателно възражението за съпричиняване –
съдът не бил обсъдил заключението от съдебната автотехническа експертиза в
частта относно липсата на характерни и специфични увреждания на тялото на
пострадалия, говорещи за въздействие на поставен предпазен колан. Съдът не бил
обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.
Решението в частта, с която исковата
претенция е била отхвърлена за сумата над 8000,00 лева до пълно предявения
размер от 10000,00 лева не е било обжалвано и е влязло в сила.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец
не се е явил лично и не е бил представляван. В открито съдебно заседание
въззивникът - ответник е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап ход
по същество частично са били преповторени исканията в жалбата.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.07.2017 г. около 16,00 часа, в гр.
Сандански, водачът на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. №****** - свидетелят Л.К.С.,
предприел маневра за излизане от кръстовището и включване в път Е-79. При
наличие на пътен знак Б2 водачът не пропуснал и реализирал транспортно
произшествие с лек автомобил „Сеат Толедо”, с реег. № ******, движещ се с
предимство по път Е-79 в посока Кулата-Благоевград. В лек автомобил „Сеат
Толедо“ на предната пасажерска седалка до водача седял ищецът, а на задната
седалка – свидетелката И.С.Й., съпруга на последния. Лек автомобил „Сеат Толедо”
бил ударен от другия автомобил в предна дясна част. От настъпилия сблъсък между
автомобилите ищецът си ударил главата в интериора на купето на автомобила.
Горепосочената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени доказателства – Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 002555 от 09.07.2017 г. и
Наказателно постановление № 17-0339-001211 от 01.08.2017 г., показанията на
свидетеля Л.К.С.относно времето и мястото на процесното ПТП и изводите от
заключението по назначената автотехническа експертиза.
По делото е било обявено за безспорно,
че ответното дружество е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. №******.
Настоящата инстанция, подобно на
районния съд, се довери на показанията на свидетеля Л.К.С.касателно времето,
мястото и механизма на настъпване на транспортното произшествие, доколкото
разказът му се отличава с последователност, подробност и логичност в изложението.
Въззивният съд не констатира основания за съмнения в пристрастността на
показанията на свидетеля, макар че по делото се установява, че поведението на
същия е станало причина на процесния инцидент, и свидетелят би могъл да покаже
определена тенденциозност в изложението на възприятията си, за да омаловажи
вината си. Свидетелят е бил участник в процесния инцидент и е имал пряка и
непосредствена възможност да възприеме детайлите преди, по време и след
настъпването му, като показанията му се подкрепят и от останалата
доказателствена маса, приобщена по делото. В синхрон с показанията на другия
свидетел и писмените материали по делото, свидетелят Славков разказва, че след
инцидента и приближаването си до другия автомобил е възприел наличието на
травма по главата на лицето, возило се на пасажерското място до шофьора.
Съдът изцяло кредитира експертните
изводи в заключението по назначената автотехническа експертиза, като
компетентно изготвено от специалист със знания в съответната област и след
запознаване с данните по делото. Съдът се довери на изводите на вещото лице
касателно причината за инцидента, а именно поведението на водача на лек
автомобил „Опел Зафира”, непропуснал лекия автомобил „Сеат Толедо”, движещ се с
предимство, при навлизането по път Е-79. Изводите в тази насока съвпадат и с
показанията на виновния водач, който като конкретна причина за поведението си е
посочил, че от слънчевата светлина не е видял другия автомобил. В заключението
вещото лице мотивирано е обосновало извода си, че с оглед механизма на
процесното ПТП и посоката на удара между автомобилите, дори и при поставен
предпазен колан, същият е неефективен по отношение на странично преместване на
човешкото тяло в посока надясно.
Въззивният съд кредитира заключението от
назначената съдебно-медицинска експертиза, като компетентно изготвено от
специалист със знания в съответната област и след запознаване с данните по
делото. Видно от експертните изводи вследствие на процесния инцидент ищецът е
бил диагностициран с контузия на главата и мозъчно сътресение, като при
прегледа му ищецът е бил в съзнание и не е бил хоспитализиран. От изводите на
вещото лице и приложената към исковата молба медицинска документация се
установява, че на ищеца е било предписано медикаментозно лечение с три вида
лекарства. Вещото лице е посочило, че при този вид увреждания на лицето е
задължително преписването на щадящ режим, без психосензорно натоварване.
Мекотъканното увреждане на главата води до болки и страдания, които отшумяват
за период около 2-3 седмици, а мозъчното сътресение води до цефалгия (общо
главоболие), церебрастенен синдром (отпадналост, лесна уморяемост, нарушения в
равновесието), които отшумяват за период около 20-25 дни. Експертът е посочил,
че механизмът на удара на главата в интериор на лек автомобил може да причини
установените травми, независимо дали тялото е било фиксирано от колан към
седалката.
По делото е разпитана и свидетелката И.С.Й.
– съпруга на ищеца. Съдът не констатира основания за съмнение в пристрастността
на свидетеля, въпреки брачната връзка между лицата, доколкото показанията на
свидетелката се отличават с последователност и логичност в изложението.
Свидетелката подробно разказва за процесния инцидент и събитията след него,
претърпените болки от ищеца и възстановителния му период. Свидетелката пряко и
непосредствено е възприела травмата на главата на ищеца след произшествието.
Свидетелката, като лице от най-близкия кръг на обкръжение на ищеца, е имала
възможност пряко и непосредствено да възприеме възстановителния процес на
ищеца, като разказва, че след инцидента болките в главата му са продължили
около месец, седмица след ПТП ищецът е лежал и около 2-3 седмици не е ходил на
работа. Посоченият период на отшумяване на неразположенията от травматичните
увреждания на ищеца съвпадат с посоченото в експертното заключение по
съдебно-медицинската експертиза. Съдът не се довери на посоченото от
свидетелката единствено по отношение на това, че ищецът е изпаднал в
безсъзнание след инцидента и че вследствие на получените увреждания му е
останал белег на главата, доколкото по делото не са събрани други доказателства
в тази насока и показанията ѝ в тази част се явяват изолирани от
останалата доказателствена маса.
Видно от приложените към исковата молба
претенция за изплащане на обезщетение с вх. 1882/05.10.2017 г. и уведомление с
вх. № 146/09.01.2018 г. преди депозиране на исковата молба ищецът е предявил
извънсъдебно претенция спрямо ответното дружество – застраховател за търсене на
обезщетение за претърпените вреди, но претенцията му не е била удовлетворена.
С оглед приетите фактически положения
въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение в
обжалваната част е валидно и допустимо.
Районният съд е бил сезира с иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ за търсене на застрахователно
обезщетение от претърпени неимуществени вреди, ведно с обезщетението за забава
върху тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за наличие на втората
хипотеза, поради което исковата претенция е допустима. За уважаване на
предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно
доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника; настъпване
на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на застрахованото МПС; вида и размера на
причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно
наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
застрахователя. Въззивният съд счита за правилни фактическите и правилните
изводи на съда, оспорени от страните, за уважаване на исковата претенция в
определения от контролирания съд размер.
Въззивният съд е приел фактически
постановки, сходни с тези на контролирания съд, поради което счита, че
районната инстанция е извършила обективен и правилен анализ на събраната
доказателствена маса, отчитайки разпределената доказателствена тежест между
страните. Неоснователно и бланкетно е оплакването във въззивната жалба на
въззивника-ответник, че съдът е извършил частичен анализ на събрания по делото
доказателствен материал.
Както в жалбата на въззивника-ответника,
така и в жалбата на въззивника-ищец, се възразява срещу размера на присъденото обезщетение.
Въззивният съдебен състав счита, че предвид доказаните обстоятелства по делото
районният съд е определил правилно обезщетението за настъпилите неимуществени
вреди. Изхождайки от доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968
г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди като резултат от травматични увреждания, а именно: възрастта на
пострадалия към датата на произшествието, характера на уврежданията,
интензивността на болките, продължителността на възстановителен период,
наложилото се медикаментозно лечение с няколко лекарства и щадящ режим за
няколко седмици, претърпения от инцидента
в емоционален и психологически план дискомфорт, прекъсването на трудовата
активност на лицето за определен период от време, съдът намери, че
справедливият общ размер на дължимо обезщетение е определен правилно от СРС в
размер на 3000,00 лева. Бланкетно и несъстоятелно е оплакването, че
определеното обезщетение противоречало на съдебната практика по сходни случаи. Преценката на съда не е никога абстрактна или
строго обвързана от практиката по сходни случаи, а е свързана с оценка на
конкретно доказаните обстоятелства по делото, тъй като всяка хипотеза крие
своите особености и определянето на обезщетението по справедливост съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква анализиране на конкретиката по казуса.
Несъстоятелно е оплакването в жалбата на
въззивника – ищец, че в мотивите си съдът не бил посочил как бил стигнал до
крайния си извод относно размера на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът в
няколко абзаца внимателно е анализирал доказателствената маса, за да стигне до
обоснована преценка касателно релевантните обстоятелства, служещи като коректив
за преценката по чл. 52 от ЗЗД, като контролиращата инстанция изцяло се
солидизира с изложението на районния съд.
Следва да бъде отбелязано, че
оплакванията в жалбата на възивника-ответник касателно определения размер на
обезщетение от съда се явява бланкетно, доколкото само се сочи, че размерът му не
бил съобразен с принципа за справедливост и съдът не бил отчел характера и
степента на увреждане, времетраенето и интензитета на изживените болки и
неудобства. В жалбата се маркират частично изводите от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, но не е инвокирано конкретно възражение в тази
насока. Предвид това и с оглед гореизложеното, въззивният съд отново посочва,
че определеният размер на обезщетение отговаря на доказаните по делото на
тежест, комплексност и интензитет на неблагоприятни изживявания вследствие на процесните
увреждания, както и на заложеното в понятието за справедливо обезщетение по чл.
52 от ЗЗД.
Правилно съдът не е уважил възражението
за съпричиняване, инвокирано от ответника. Следва да се отбележи, че противно
на твърденията в жалбата на въззивника-ответник, не в заключението по автотехническа
експертиза, а в заключението по съдебно-медицинската експертиза, е посочено, че
по тялото на пострадалия не са описани характерни и специфични увреждания, говорещи
за въздействие на поставен предпазен колан. Експертите, изготвили заключенията
и по двете експертизи, посочват обаче, че с оглед механизма на произшествието
за настъпването на процесните травматични увреждания е ирелевантно дали ищецът
е бил с или без колан. Специалистите сочат, че травмите са настъпили вследствие
на удар на главата в обкръжението от интериора в купето на лекия автомобил. При
сложен колан същият е ефективен при челен удар, като тялото на лицето остава
фиксирано. В настоящия случай се доказа, че лекият автомобил, в който се е
намирал ищецът, е бил ударен от дясно, като коланът е неспособен да фиксира
движението на главата и да противодейства настъпването на травми в тази част.
С оглед гореизложеното следва да се приеме,
че решението на районния съд в обжалваните части се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора разноските
следва да останат за сметка на страните така, както са били направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20023308 от 26.01.2021 г., постановено по гр.д. № 18251 по описа за 2018 г.
на СРС, II
ГО, 54 състав, В ЧАСТТА, с която З. „Д.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, е бил осъден да
заплати на К.И.Й., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – физически и емоционални болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило
на 09.07.2017 г. в гр.Сандански, на главен път „Е-79” в посока „Кулата”, по
вина на Л.К.С.– водач на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. №******, чиято
гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена при ответното дружество З. „Д.Ж.И
З.” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, И В ЧАСТТА, с която искът е бил
отхвърлен за разликата над уважения размер от 3000,00 лева до размера от 8000,00
лева.
Решението в частта, с която искът с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е бил отхвърлен за сумата над 8000,00
лева до пълно предявения размер от 10000,00 лева, не е било обжалвано и е
влязло в сила.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.