Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13347 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13347/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.Г.Р.
ЕГН ********** ***
срещу
решение
№317513 от 19.01.2018 г по гр.дело №51451/2016 г на СРС , 47 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД да
се осъди З. „Б.В.И.Г. *** да му заплати сумата от 10 000 лева – застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт “ поради настъпила на 30.05.2016 г
кражба на л.а.Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег.№******, ведно със законната лихва от 12.09.2016
г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 102 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.07.2014
г – 12.09.2017 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като в т.2 и т.2.1 от раздел „Общи положения“ , II „Специални изисквания“ са визирани хипотези на
изгубване или кражба на заключващо устройство , което не е налице , защото
ищецът никога не е държал втория ключ от МПС . Според т.1 от Раздел „Каско“
Глава Трета , I е уредено вземане на мерки за
ограничаване и намаляване на щетите върху МПС , но и това възражение е
преклудирано . Ищецът е изпълнил задълженията си по застрахователния договор и
при кражба е трябвало само да уведоми застрахователя за нея , което и е сторено
. Действията след счупване на малкия прозорец на лява врата могат да обосноват
само отказ за плащане по това застрахователно събитие . Промяната на бройката
на ключовете според полицата и добавъка не е промяна на рисковите обстоятелства
. Не е налице хипотеза на чл.211 т.2 КЗ /отм./ , защото застрахователят не
доказал пряка причинна връзка между липсата на второто заключващо обстоятелство
и счупения прозорец и настъпилата кражба . не е налице хипотеза по чл.207 ал.2 КЗ /отм./ , защото е обичайна практика в случай на счупено малко стъкло на
задна врата мястото да се облепи до извършване на оглед от застрахователя .
Спазени са изискванията на застрахователя ищецът да се снабди със служебна
бележка от МВР за счупеното стъкло .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната жалба. Като ответник ясно се е позовал на т.1,2 от раздел II „Предохранителни мерки“ за освобождаване от
отговорност . Било е разбито стъкло на задна лява врата и ищецът не е взел
мерки за избягване на кражбата като например остави автомобила на охраняем
паркинг . Отделно не са представени всички заключващи устройства , което е
неизпълнение на застрахователния договор . Ищецът е декларирал в добавъка , че
няма промяна в обстоятелствата т.е. че разполага с двете заключващи устройства
, а впоследствие е представил само едно заключващо устройство . Наличието / у
крадеца / на заключващо устройство очевидно го улеснява да отнеме автомобила .
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 01.02.2018 г и е обжалвано в
срок на 15.02.2018 г /по
пощата/.
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в
обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението
на СРС е частично недопустимо . Видно от диспозитива на първоинстанционното решение СРС се е
произнесъл за сумата от 102 лева лихва за забава за периода 30.07.2014 г до датата на исковата молба
/ която всъщност е 12.09.2016 г , но не е посочена като точна дата /.
Същевременно има произнасяне и за законната лихва от датата на исковата
молба /отново не е посочена точна дата/ до окончателното плащане .
След като установи , че ищецът твърди
застрахователно събитие от 30.05.2016
г настоящият съд счете , че може да е налице очевидна фактическа грешка
в решението на СРС и с определение №12705 от 27.05.2019 г по гр.д.№5343/18 г
даде възможност на първоинстанционният съд да я поправи СЛУЖЕБНО . Въззивният съд има право да връща
първоинстанционни дела за поправка на решенията им - решение №84 от
17.08.2015 г по т.д. № 809/2014 г, ТК , ІІ ТО на ВКС
Вместо да поправи грешката си или да върне
делото обратно на въззивния съд СРС СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ ЗА ОТКАЗ да
поправи очевидни фактически грешки . Това решение на СРС е процесуално
недопустимо , тъй като въззивният съд
не е страна в съдебно производство , за да му се отказва поправка . Съгласно чл.247 ГПК поправката може да се
извърши или служебно , или по молба на страните . Въпросното решение от 05.08.2019 г не е
обжалвано от страните и не е предмет в настоящото производство .
С разпореждане от 17.10.2019 г настоящият
съд остави исковата молба без движение с указания ищецът да уточни от която
дата претендира лихви за забава . С молба от 30.10.2019 г ищецът уточни , че претендира
лихви за забава от 03.07.2016 г до деня преди подаване на исковата молба , а
след това претендира законна лихва . Заявява , че е допуснал правописна грешка
в исковата молба . Следователно
решението на СРС трябва да се обезсили в частта , в която същият се е
произнесъл по отношение на лихви за забава за
периода 30.07.2014 г до 02.07.2016 г , като постановено по непредявен иск . Решението
на СРС трябва да се обезсили по иска за
забава и за датата 12.09.2016 г , тъй като за тази дата е присъдена и
законна лихва т.е. сумата е присъдена два пъти .
Решението на СРС е частично
неправилно .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че между страните е
безспорно :
-
наличието
на застрахователно покритие по „Каско“ ;
-
ищецът
е встъпил като нов собственик в застрахователното правоотношение , за което е
подписан добавък ;
-
на
30.05.2016 г ищецът е заявил кражба на процесния автомобил .
Според
СРС при подписване на
добавъка ищецът не е уведомил застрахователя-ответник за липсата на второто
заключващо устройство и това е основание за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение . Освен това на 27.05.2016 г ищецът констатирал счупване на
малкото стъкло на задна лява врата . След това счупване ищецът не предприел
незабавни действия по ремонт на стъклото , нито оставил автомобила на охраняем
паркинг , а облепил липсващата част с тиксо . С тези действия ищецът не взел
мерките за ограничаване/намаляване на щетите .
Настоящият съд не споделя тези мотиви на
СРС . Според трайната практика на ВКС - решение
№102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №207 от
13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №124 от
04.08.2015г. по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №77 от
16.07.2015г. по т.д. № № 1048/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №185 от
05.03.2014г. по т.д. 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №49 от 29.07.2013г.
по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №211 от 06.12.2012г. по т.д. №
1029/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. , решение №313 от 06.03.2019 г по т.д.№3012/17
г на ВКС , ТК , II
т.о. по чл.211 т.2 КЗ /отм./ не всяко неизпълнение на договорно задължение води
до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено
задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на
застрахователя. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и
на самото задължение с оглед на неговия вид и характер - такова задължение на
застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието
изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята
дейност. Прието е, че прилагането на чл.211 т.2 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, както и че не може по договорен път причинната
връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя .
В случая действително ищецът не е посочил
при подписване на добавъка , че му е предадено само едно заключващо устройство.
Фактът за наличие на едно заключващо устройство у ищеца се установява от разпитаните
пред настоящия съд свидетели С.М. и Д.Р.. Според свидетелите продавачът на
автомобила заявил , че вторият ключ е у него , но не могъл да го намери и да го
предаде. Застрахователят не е изискал от ищеца изрично да декларира наличието у
него на два броя ключове , а в т.2 и
т.2.1 от раздел „Общи положения“ , II „Специални изисквания“ са визирани хипотези на изгубване
или кражба на заключващо устройство от самата страна по полицата , което
не е налице , защото ищецът никога не е държал втория ключ от МПС . По делото не е доказано липсата на предаване на
второто заключващо да е в каквато и да е причинна връзка с извършената кражба
, още повече , че същата е извършена след облепване поради счупване на едно от
стъклата на автомобила т.е. при взломен механизъм на кражбата .
Другото възражение на ответника – че има
основание въобще да не се изплати застрахователно обезщетение поради неспазени
предохранителни мерки по т.1,2 от раздел II „Предохранителни мерки“ – също е
неоснователно . В случая след счупване на малкото стъкло на задна врата ищецът
е взел мерки да облепи счупеното стъкло
с картон и тиксо , а не е оставил автомобила с напълно отворени прозорци ,
както е посочено в т.2 от раздел II „Предохранителни мерки“ . Действително , тези мерки не са били изцяло адекватни , защото ищецът е можел освен
това да постави автомобила на платен гараж/паркинг , включително и в сервиз . С
осигуряване на по-лесен достъп до
таблото на автомобила ищецът е улеснил отнемането му , което е основание за
намаляване на застрахователното обезщетение по чл.207 ал.2 изр.2 КЗ /отм./ .
Възражението за намаляване на застрахователното обезщетение трябва да се счита
за имплицитно заявено чрез възражението въобще да не заплаща такова .
Съобразно установената практика на ВКС , а
също и по аналогия на чл.162 ГПК , настоящият съд счита , че застрахователното
обезщетение на ищеца трябва да се намали
с 1/3 . Според изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза
действителната пазарна цена на процесния автомобил към датата на отнемането му
е била 9600 лева , от която стойност ответникът дължи 2/3 или 6400 лева .
Искът за лихви за забава е изцяло
основателен , тъй като ищецът е претендирал само 102 лева , а лихвите върху сумата от 6400 лева за процесния период
са в по-висок размер – 126,22 лева .
Пред СРС и СГС разноски по компенсация се
дължат от ответника в размер съответно на 287,63
лева и 168,60 лева.
На адвоката на ищеца се дължат адвокатски
възнаграждения с ДДС съобразно уважената част от исковете в размер на по 643,81 лева пред СРС и пред СГС .
Недоказано е възражението на ответника , че ищецът не е материално затруднено
лице , като доказателствената тежест е на ответника - определение №163 от
13.06.2016 г по ч.гр.д.№2266/16 г на ВКС , I ГО .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №317513 от 19.01.2018 г по гр.дело №51451/2016 г на СРС , 47 състав в
частта , в която е отхвърлен иск на Г.Г.Р.
ЕГН ********** ***
с правно основание чл.86
ал.1 ЗЗД да се осъди З. „Б.В.И.Г. *** да заплати
лихва
за забава за периода 30.07.2014 г до 02.07.2016 г и за датата 12.09.2016 г върху застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт “ поради настъпила на 30.05.2016 г
кражба на л.а.Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег.№******.
ОТМЕНЯ решение №317513 от 19.01.2018 г по гр.дело №51451/2016 г на СРС , 47 състав в
частта , в която са отхвърлен искове
с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД на Г.Г.Р. ЕГН ********** *** да се осъди З. „Б.В.И.Г. *** да заплати сумата от 6400 лева – застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт “ поради настъпила на 30.05.2016 г
кражба на л.а.Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег.№******, ведно със законната лихва от
12.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 102 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 03.07.2016 г – 11.09.2016 г ; както и в
частта , в която Г.Г.Р. ЕГН ********** *** е осъден
да заплати на З. „Б.В.И.Г. *** сумата от 305
лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г. *** да
заплати на Г.Г.Р. ЕГН ********** *** : сумата от 6400 лева – застрахователно
обезщетение по „Каско Стандарт “ поради
настъпила на 30.05.2016 г кражба на л.а.Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег.№******, ведно
със законната лихва от 12.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата ;
сумата от 102 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 03.07.2016 г – 11.09.2016 г ; сумата от 287,63 лева разноски пред СРС /по
компенсация/ и сумата от 168,60 лева разноски пред СГС /по
компенсация /.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС , в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над 6400 лева до предявения
размер от 10 000 лева застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт “ поради настъпила на 30.05.2016 г
кражба на л.а.Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег.№******, ведно със законната лихва от
12.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г. *** да
заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Н.Н.Д. от АК-Шумен сумата от 643,81 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС пред СРС и сумата от 643,81 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС пред СГС .
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС е едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.